РЕШЕНИЕ № 46

Гр. Разград 22.04.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесет и трети март две хиляди и петнадесета година в открито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: М.Н.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 70 по описа за 2015 г.

и за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба, подадена от адв. Ж. Ч., действащ като процесуален представител по пълномощие на С.А.М., против Решение № 439 / 09.01.2015 г., постановено по гр. дело № 1154 / 2014 г. по описа на РС – Разград, с което е отхвърлен като неоснователен, предявеният от него против Община Разград, иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК. В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд неправилно приложил разпоредбите на чл. 7, ал. 1 от ЗСПЗЗ, чл. 72 ЗН и чл. 86 ЗС, както и отменените разпоредби на ЗСГ. Отправя се молба за отмяна на решението и уважаване на иска.

Въззиваемата страна Община Разград депозира отговор на въззивната жалба, в който излага съображения за нейната неоснователност. .

Жалбата се подържа и в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивника, на същите основания и със същите искания.

За въззиваемата страна Община Разград не явява представител и не е депозирано становище.

Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решението, констатира следното:

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е основателна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд относно фактическата обстановка и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

Въззивният съд обаче напълно не споделя приетите от районния съд правни изводи, довели до отхвърляне на предявения иск.

На първо място неправилно районният съд е обсъждал приложението на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗСПЗЗ вр. с чл. 72 от ЗН. В случая тези разпоредби са неприложими. Същите касаят случаи на разпореждане, делба, обезщетяване и оземляване. В случая е предявен установителен иск, с който ищеца иска от съда да бъде признато по отношение на ответника, че е придобил собственост върху процесния недвижим имот на оригинерно основание. В този смисъл цитираната от първоинстанционният съд практика е неотносима.

Въззивната инстанция не сопделя е останалите съображения на районният съд, според които имота е станал държавна собственост и без да е провеждана такава процедура, само по силата на разпоредбите на ЗСГ /отм/. Също така неправилен е и извода, че собствеността се възтановява по реда на ЗСПЗЗ по отношение на всички имоти, независимо дали са били включени в блок на ТКЗС.

По делото не е спорно, че процесният имот от 1000 кв.м. представлява част от възтановените на Община Разград с т. 28 от Решение № 133 / 10.11.1994 г. на ПК-Разград, по заявление вх. № 61М / 04.08.1992 г., пасище,мера с площ от 95.416 дка, седма категория, в местността “ К. “ край с. Б., обл. Разград, представляващ имот № 000142 по картата на землището.

Не е спорно също така, че ищеца придобил владението върху имота, по силата на договор за покупко-продажба, сключен межда него и К. Д. Д. на 22.01.1996 г. Праводателят на ищеца К. Д. от своя страна закупил имота с договор за покупко продажба от В. Г. М., на 22.12.1971 г.

Разпитаните по делото свидетели дават показаният, че ищеца владее имота несмущавано повече от 15 години. През този период той го обработвал, а преди това неговия праводател. Ищеца владее имота и понастоящем и до сега никой не му е оспорвал собствеността и владението. На свидетелите не е известно имота да е владян и обработван от други лица. Това място, както и останалите около него, никога не са включвани в блокове на ТКЗС. Мястото е оградено с бодлива тел откъм пътя, а откъм съседите няма ограда.

Според заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ по плана на с. Б. от 1922 г. за процесния имот е отреден парцел V в кв. 38. По плана от 1964 г. процесния имот е изключен от регулация и за него не е отредена съответна кадастрална основа със съответен планоснимачен номер. С влизане в сила на плана за земеразделяне имота попада в имот № 000142 с площ от 94 416 кв.м. и попада в източната част на този имот. На място процесния имот е ограден откъм уличната регулация с плет и телена оградна мрежа, а със съседите съществуват слогове по които се обработва мястото, което е с площ от около 1000 кв.м. Към момента бившия кв. 38 по плана от 1922 г. е заграден като такъв и се обработва като отделни парцели, които също са оградени с ясни граници на место. Имота не е заявяван за възтановяване в ОСЗГ-Разград и никога не е включван в блокове на ТКЗС. Към заключението вещото лице представя скица на кв. 38 по плана от 1922 г., в който попада и процесния имот, като част от парцел V.

При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 154 ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т. е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е., че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В случая ответника не е представил такива доказателства. Точно обратното от заключението на СТЕ се установява, че имота никога не е включван в блокове на ТКЗС.

Не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер. Има случаи, при които части от едно населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват изключени от него по силата на ПМС № 216/61 г. Независимо от това няма пречка те да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията, посочени в ТР № 104/26.06.64 г. на ОСГК на ВС. Ако не са били членове на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са запазили собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че те не следва да бъдат включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Ако такива доказателства липсват, не може само от факта, че имотът се намира извън регулационния план на населеното място да се прави извод, че той е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за възстановяване в законните срокове, попада във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ

В случай, че лицата, владеещи такива земи, не притежават документ за собственост, те могат да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка или пък да се позоват на придобивна давност в хода на един съдебен процес. За тези земи не е съществувала забраната на чл. 86 от ЗС за придобиването им по давност, включително и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/1990 г., доколкото върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени. Забрана за придобиването им по давност, ако са били в приложното поле на ЗРПВПВННИ (отм.), е съществувала само при действието на ЗСГ (отм.) - чл. 29, ал. 1, т. 1, и то ако давността не е изтекла преди влизане в сила на ЗСГ. След отмяната на ЗСГ обаче, няма пречка за приложение на придобивната давност.

В настоящия случай ищеца владее имота непрекъснато от 1996 г., т.1. в продължение на осемнадесет години. Освен това през този период владението на ищеца е явно, несъмнително и спокойно. Към своето владение ищеца присъденинява и владението на праводателя си, осъществявано по същия начин в периода от 1971 г. до 1996 г. Вследствие на владението, продължило много повече от предвидения с чл. 79, ал. 1 от ЗС десетгодишен срок, ищеца е придобил по давност правото на собственост върху процесния недвижим имот.

Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, като вместо него бъде постановено друго, с което предявения иск бъде уважен, като основателен и доказан. На основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на Община Разград, следва да бъде признато за установено, че С.А.М. е собственик по давностно владение на недвижим имот с площ от 1000 кв.м., представляващ част от възтановените на Община Разград с т. 28 от Решение № 133 / 10.11.1994 г. на ПК-Разград, по заявление вх. № 61М / 04.08.1992 г., пасище,мера с площ от 95.416 дка, седма категория, в местността “ К. “ край с. Б., обл. Разград, представляващ имот № 000142 по картата на землището,находящ се североизточната част, при съседи улица, К. Т. Г., Н. Б. К. и Р. С. П., заемащ, част от парцел V в кв. 38. по плана на с. Б., обл. Разград от 1922 г. Неразделна част от решението да се счита, подписано от съда копие на скица на кв. 38, по плана от 1922 г. на с. Б..

С оглед изгода на делото Община Разград следва да бъде осъдена да заплати на ищеца М. сумата 420 лв., представляваща деловодни разноски, от които 395 лв. за първоинстанционното производство и 25 лв. за въззивното производство. Направените от Община Разград разноски следва да останат за нейна сметка.

Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 439 / 09.01.2015 г., постановено по гр. дело № 1154 / 2014 г. по описа на РС – Разград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за установено по отношение на Община Разград, че С.А.М. ***, ЕГН ********** е собственик по давностно владение на недвижим имот с площ от 1000 кв.м., представляващ част от възтановените на Община Разград с т. 28 от Решение № 133 / 10.11.1994 г. на ПК-Разград, по заявление вх. № 61М / 04.08.1992 г., пасище,мера с площ от 95.416 дка, седма категория, в местността “ К. “ край с. Б., обл. Разград, представляващ имот № 000142 по картата на землището на с. Б., обл. Разград, находящ се североизточната част на имот № 000142, при съседи улица, К. Т. Г., Н. Б. К. и Р. С. П., заемащ, част от парцел V в кв. 38. по плана на с. Б., обл. Разград от 1922 г. Неразделна част от решението да се счита, подписано от съда копие на скица на кв. 38, по плана от 1922 г. на с. Б., обл. Разград.

ОСЪЖДА Община Разград да заплати на С.А.М., ЕГН ********** сумата 420 лв. / четиристотин и двадесет лева/, представляваща деловодни разноски, от които 395 лв. за първоинстанционното производство и 25 лв. за въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.

MH