Р Е
Ш Е Н И Е
№69 Разград
23. VІ.2015 Разградски окръжен
година Град
2015
съд
25. V.
публично
На Година
ЛАЗАР МИЧЕВ
В заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЯ ЙОНЧЕВА ВАЛЕНТИНА
ДИМИТРОВА
Секретар:С.Л.
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
2015 №73 в. гр.
дело по описа за година
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №456/19.І.2015г. по гр.д.№1724 по
описа му за 2014г., РРС е уважил частично исковете на Н.Н. и
„КОД МЕДИЯ”ООД,ЕИК201685726, гр.Разград , предявени в условията на обективно и
субективно съединяване против А.Л.К., както следва:
1/На осн. чл.45 ЗЗД е осъдил ответника А.Л.К. да
заплати на ищеца Н.Н. 2 500,00лв., в обезщетение за виновно и
противоправно причинени му неимуществени вреди – болки и страдания(високо
кръвно,световъртеж, болки в тилната област), твърдени и приети от
първоинстанционния съд като резултат от периодично осъществяван му, в продължение
на две години психически тормоз. До
първоначалният му размер от 4 500,00лв., предявеният на осн.чл.45 ЗЗД иск за
обезвреда на неимущетвени вреди е отхвърлен като неоснователен и недоказан;
2/ На осн.чл.45 във вр. с чл.86 ЗЗД РРС е осъдил ответника да
заплати на ищеца „КОД МЕДИЯ”ООД,ЕИК201685726 обезщетение в размер на 200лв. за
причинени му от деликт имуществени вреди
- пропуснати за ползи за времето от
23.VІІ.-23.ІХ.2014г. , през което противоправно е бил лишен от
възможност да се ползва от предоставеното му
под наем избено помещение;
3/Искът, предявен от „КОД
МЕДИЯ”ООД,ЕИК201685726, гр.Разград против А.Л.К. за следващо му се в обезвреда
за имуществени вреди обезещетение от 410,00лв. е отхвърлен като неоснователен и
неоказан.
Недоволни от
така постановеното решение са останали всички участвали в производството страни.
Лично
и чрез процесуалния си представител по пълномощие –адв.Ч., Н.Н. обжалва решението
в частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователен искът му за обезвреда на
претендирани неимуществени вреди. Позовавайки се на необоснованост и
незаконоъобразност, моли за отмяна на решението в тази му част и за постановяване
на ново такова, с което съдът уважи иска в пълния му размер.
Чрез процесуалния си представител по
пълномощие –адв.Ч., ищцовото дружество -„КОД МЕДИЯ”ООД,ЕИК201685726 обжалва
решението в частта, с която съдът е отхвърлил иска му за обезвреда на деликтно
причинени му имуществени вреди – претърпяна загуба в размер на 410,00лв. Позовавайки се на необоснованост и
незаконоъобразност, моли за отмяна на решението в тази му част и за
постановяване на ново такова, с което съдът да уважи иска на посоченото основание и в пълния му размер.
Лично и
чрез процесуалния си представител по пълномощие –адв.Найденова , А.К. обжалва
решението в частта, с която съдът го е осъдил да заплати на Н.Н. обезщетение за неимуществени вреди в размер на
2 500,00 лв. и в частта, с която е осъден да заплати на
„КОД МЕДИЯ”ООД,ЕИК201685726 обезщетение за имуществени вреди от пропуснати
ползи в размер на 200,00лв. Позовавайки се на необоснованост и
незаконоъобразност, моли за отмяна на решението в тези му части и за
постановяване на ново такова, с което съдът да отхвърли предявените срещу него
искове в цялост, като неоснователни и недоказани. Алтернативно, поддържа
становище за намаляване размера на обезщетението като несъответно на действително причинените вреди и на принципа за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД.
В
предоставен им за това срок, всяка от страните е депозирала отговор, оспорващ
основателността на подадената от противната страна въззивна жалба.
В с.з., лично и чрез процесуално представляващият ги по
пълномощие-адв. Ч., ищците
заявяват, че поддържат
жалбите и претендират за
присъждане на разноски, доказано направени пред двете инстанции. Оспорва
основателността на подадената от ответника жалба и моли за потвърждаване на
решението в осъдителната му част.
В с.з.,
лично и чрез процесуално представляващата го по
пълномощие-адв. Найденова, ответникът К.
заявява , че поддържа жалбата си и претендира присъждане
направени пред двете инстанции разноски.
Оспорва основателността на подадените от
ищците жалби и моли за потвърждаване на решението в отхвърлителната му част.
Като подадени в срок и при легитимиращ жалбоподателите интерес, жалбите
са допустими.
Разгледани по същество, жалбите на ищците „КОД МЕДИЯ”ООД и Неделчо Н. се преценяват от състава на въззивния съд като
неоснователни, а подадената такава от жалбоподателя К. като основателна.
В съответствие с вмененото му по см. на чл.269 ГПК съдът констатира, че атакуваното
решение е валидно, а в обжалваните си части, като постановено по същество на
предявената по реда на чл.45 ЗЗД защита,
и допустимо.
В случая,
значимите за изхода на делото
факти са установени от първоинстанционния
съд с допустими по см. на ГПК доказателства и доказателствени средства, при
правилно разпределена тежест на доказване и проявена в тази насока активност на
страните. Анализирайки обаче установените по делото факти , в относимост към съставомерните
признаци на търсената от ищците защита, РРС е подходил дефинитивно, без да посочи защо и кои от действията на К. квалифицира
като противоправни, какви по характер са получените от Н. увреждания, налице ли е
връзка между поведението на К. и твърдените от Н. напрегнатост, болки в тилната
област, високо кръвно налягане и световъртеж.
Предявени по правилата на чл.45 ЗЗД, основателността
на всеки един от исковете срещу К., предполага
доказана кумулативност на
изискуемите се по см. на тази разпоредба предпоставки: вина, противоправно
поведение, вреда(имуществена или неимуществена по своя характер), причинна
връзка между търпяното от пострадалите и виновното, респ. противоправно
поведение на дееца/деликвента. Единствено при съвкупността на изброените
съставомерни признаци е възможно и основателно ангажирането на деликната отговорност на ответника.
Липсата, на който и да е от тези, съставомерни за деликтната отговорност
признаци, от правна страна налага извод за неоснователност на иска.
Пред тази
инстанция не се ангажираха допустими по см. на чл. 266 ГПК доказателства и доказателствени средства. Подлагайки на
анализ депозираните такива в хода на
първоинстанционното производство, в този си състав съдът намира, че предявените
срещу К. искове следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни по следните
съображения:
По претенцията Н. за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 4 500,00лв., уважена частично с
обжалваното решение до размера на 2 500,00лв. съдът приема, че ищецът не
доказва по безспорен начин вида, характера и степента на претендираните до
обезвреда болки и страдания, така както ги е индивидуализирал в петитум на
молбата си. В тази насока са приложени няколко амбулаторни листа,
свидетелстващи за шест прегледа, проведени от него при
личния му лекар –поседователно и на близки дати за времето от 3.ІХ. до 21.Х.2014г. От реквизитите на тези
документи се установява, че при замерване на кръвното му налягане са отчетени
завишени стойности и в двете граници. Анамнезата му е снета по подадени от него
данни. Предписано му е медикаментозно лечение. В приложената медицинска
документация не се съдържат данни за
хипертонична болест или за друго хронично заболяване. В хода на делото не е
поискана експертиза, която да диагностицира и освидетелства ищеца, както и да
установи на какво се дължат и от кога датират описаните от него увреждания,
дали се касае за моментно състояние или за хронично такова. Доказването на тези обстоятелства е от
значение при определяне размера на обезщетението. Ищецът е този, който е следвало да извърши
пълно и главно доказване на заявените с исковата молба факти
и обстоятелства в исковата молба, на които основава претенцията си. В
закона няма предвидена презумпция за доказаност на неимуществени вреди само с
факта на твърденията на ищеца, който сочи, че ги е претърпял, още повече след
като тези твърдения за претърпени вреди категорично се оспорват от противната
страна в процеса. Ищецът не е ангажирал по делото, безспорни и категорични доказателства, че
именно в резултат на поведението на ответника, са му причинени твърдените от него страдания.
Като обективен признак от състава на деликната
отговорност, противоправността предполага поведение в нарушение на правов ред. Самото
подаване на жалби и сигнали, сочено от ищеца като обективирано в негова вреда
поведение на ответника, не предпоставя извод за противоправност на това
поведение, тъй като правото на жалби и
сигнали е конституционно регламентирано. С отговора си по предявения срещу него
иск ответникът е ангажирал доказателства, от които е видно, че от това си
конституционно право срещу него нееднократно се е възползвал и самият
ищец. Обобщавайки изложеното съдът намира тази претенция за неоснователна и недоказана. Решението на РРС в тази си част следва да се
отмени като необосновано, а предявеният от жалбоподателя Н. иск за обезвреда на
претърпени от него по вина на ответника вреди, следва да се отхвърли в цялост. По същите мотиви, в
частта с която РРС е отхвърлил иска до първоначалния му размер, решението следва да бъде потвърдено.
По претенцията на „КОД МЕДИЯ”ООД за обезвреда на имуществени
вреди от вида на „пропусната полза”, причинени му виновно и противоправно от
ответника К. с действия по заключване на предоставеното му под наем избено
помещение: на първо място съдът не приема за безспорно доказано твърдението на
ищеца, че въпросното помещение представлява самостоятелен обект, принадлежащ в
изключителна собственост на неговия наемодател. Като доказателство, на л.69 от делото е приложено писмо
изх.№94-00-2708-1/23.ХІ.2012г., с което Кмета на Община Разград уведомява
жалбоподателя К., че съгласно действащото към момента законодателство и
последващо на удостоверения с нот.-акт №185/5.VІІІ.2005г. договор за
покупко-продажба, описаното в последния избено помещение от 56,79кв.м е със статут на обща част от етажната
собственост, тъй като в същото е изградена абонатна станция, обслужваща цялата
сграда, а не само наетото от ищеца
заведение. В този смисъл са и показанията на св. М – собственик
на заведението и наемодател на ищцовото
дружество. В отговор на направеното в
този смисъл възражение на ответника, в тежест на ищеца е било да докаже, че процесното
помещение е със самостоятелно,
обслужващо наетото заведение, предназначение. В тази насока не е проявена
нужната доказателствена активност и спорът относно статута на помещението,
както и дали промяната в статута му е предприета в съответствие с изискванията
на чл.186 и сл.ЗУТ, е останал неизяснен.
Дали
ползването на помещението се следва като самостоятелен обект или като обща част
в съсобственост с останалите етажни собственици е въпрос от съществено значение
за размера и основанието на претендираното по този иск обезщетение.
Този иск следва да се отхвърли като
неоснователен и по причина, че ищецът не доказва претендираната до обезвреда
пропусната полза като сигурно и очаквано в патримониума му увеличение. С
Решение № 66/ 14.VІ.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1725/2009 г., IV г. о., ГК,
постановено по реда на чл.290ГПК и имащо характер на задължителна за съдилищата
практика, е прието, че пропуснатата полза
като вид имуществена вреда, настъпила в резултат на непозволено увреждане, се
изразява в невъзможността да бъде реализирано определено имущество или парично
оценим интерес. Всяко неосъществено увеличаване на имуществото, което е щяло да
настъпи със сигурност, ако не би било осуетено от деликта, съставлява пропусната полза. Напр. печалбата, която увреденият е можел да получи
от изпълнението на договор, осуетен от противоправно поведение на деликвента
или всяка друга имуществена облага, която със сигурност пострадалият би
реализирал, ако вредоносното действие не би настъпило
Претърпените загуби или пропуснатите ползи трябва да се отнасят до
имущественото състояние на този, който претендира, че е увреден. Ако липсва
разлика между имотното състояние преди и след твърдяното увреждане, каквато разлика
в случая ищецът не доказва по безспорен начин и с допустими по см. на ГПК
доказателствени средства, то няма въобще причинена вреда.
По изложените съображения
следва отмяна на решението в тази му част и отхвърляне на иска, претендиращ от
ответника обезвреда за имуществени вреди –пропуснати ползи.
С третия от обективно съединените срещу
ответника искове, „ КОД
МЕДИЯ”ООД претендира обезвреда на
имуществени вреди от вида на претърпяна загуба, възлизаща на 410,00лв., които
заплатило на
собственика като равностойност на предоставени му за ползване и липсващи към
30.ІХ.2014г. три маси и осем стола. Срещу подпис, положен под
представените в тази връзка писмени
доказателства, управителят на ищцовото дружество е признал за липсващите вещи пред собственика им. Заплащайки
левовата им равностойност, ищецът е изпълнил едно свое договорно задължения към
собственика на вещите(вж.чл.9, ал.5 Договор за наем от 25.ІІІ.2014г. на л.34 и
сл.) .
От съдържимото се в т.нар
„споразумения” не следва извод нито за местонахождението на тези вещи , нито за
касателство на ответника към тяхната
липса. От доказателствата по делото,
както правилно е приел и
първоинстанционния съд, не следва извод за
обективирани от страна ответника действия или бездействия, довели до
погубването на процесните вещи. В тази си част, обжалваното решение е правилно
и следва да бъде потвърдено.
На осн.чл.78 ГПК в полза
на ответника се следват разноски в размер на 1 075,00лв., доказано
направени в хода на двуинстанционното производство и съгл. приложен списък за
разноски по чл.80 и сл.ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №456/19.І.2015г. по гр.д.№1724/2014г.
по описа на РРС в ЧАСТТА, с която на осн.чл.45 ЗЗД А.Л.К. е осъден да заплати
на Н.М.Н. 2 500,00лв., в обезщетение за виновно и противоправно причинени
му неимуществени вреди – болки и страдания(високо кръвно,световъртеж, болки в
тилната област), твърдени и приети от първоинстанционния съд като резултат от периодично осъществяван му, в продължение
на две години психически тормоз.
ОТВЪРЛЯ като недоказан иска, предявен от Н.М.Н.
против А.Л.К. за дължимо му се на осн.чл.45 ЗЗД обезщетение за виновно и
противоправно причинени му от последния неимуществени вреди.
ОТМЕНЯ Решение №456/19.І.2015г. по гр.д.№1724/2014г.
по описа на РРС в ЧАСТТА, с която на осн.чл.45 ЗЗД във
вр. с чл.86 ЗЗД А.Л.К. е осъден да заплати на „КОД
МЕДИЯ”ООД,ЕИК201685726 обезщетение в размер
на 200лв. за причинени му от деликт
имуществени вреди - пропуснати ползи за времето от 23.VІІ.-23.ІХ.2014г.
ОТВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан иска, предявен от КОД
МЕДИЯ”ООД,ЕИК201685726 против А.Л.К. за
дължимо му се на осн.чл.45 във вр. с чл.86 ЗЗД обезщетение за виновно и
противоправно причинени му от последния имуществени
вреди- пропуснати за периода 23.VІІ.-23.ІХ.2014г. ползи.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№456/19.І.2015г. по гр.д.№1724/2014г. по описа на РРС в останалата му,
отхвърлителна част.
Осъжда Н.М.Н. и „КОД МЕДИЯ”ООД,ЕИК201685726 да заплатят на А.Л.К. разноски по делото в размер на 1 075,00лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
СЛ