РЕШЕНИЕ №50
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Разградски
окръжен съд
|
на тридесети
март |
|
в открито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
ИРИНА ГАНЕВА
При секретаря Д.Г. , като
разгледа докладваното от съдия В.Димитрова в.гр.дело №75 по описа за
Депозирана е въззивна
жалба „Енерго-Про Продажби”АД гр.Варна против Решение №14/12.01.2015 год.
,постановено по гр.дело №392/2014 год. по описа на Исперихски РС ,с което в производство по
чл.124 от ГПК ,чл.55 и чл.192 от ЗЗД от
съдът е приел за установено по отношение на ответника,сега жалбоподател
, че ищецът С.П.П. *** не дължи сумата 1 693.20 лв. ,начислена му за
консумирана ел.енергия за периода 08.02.2014 год.-10.03.2014 год. в имот на
ищеца ,находящ се в с.Малък Поровец.Осъдил е дружеството на осн.чл.55 от ЗЗД да заплати
на П. сумата 1 023 лв.,представляваща заплатена такава без основание сума за начислена ,но неплатена ел енергия и такса
за възстановяване на ел.захранването на посочения обект ,ведно със законната
лихва от завеждането на иск.Осъдил е на осн.чл.92 от
ЗЗД жалбоподателят да заплати на ищеца сума в размер на 230 лв.,представляваща
договорна неустойка за периода 21.05.-26.05.2014 год.,като е отхвърлил иска над
този размер до първоначално претендирания такъв от 250 лв.,По отношение на
решението се навеждат се доводи за неправилност,необоснованост и
незаконосъобразност.Иска се отмяна неговата и постановяване на друго по
същество на спора,с което ищцовите претенции да бъдат
отхвърлени в цялост , ведно със всички
законови последици.Претендира се присъждане на разноски.С жалбата не са направени доказателствени искания.
Ищецът в първоинстанционното
производство е депозирал писмен отговор на въззивната жалба
в който счита същата за неоснователна.Не прави искания по доказателства.
За да се произнесе,Разградският
окръжен съд съобрази следното:
Предявени са обективно съединени
искове по чл.124, ал.1 от ГПК,
чл.55, ал.1 от ЗЗД и
чл.92, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.34 от ОУ на ДПЕЕ.
Ищецът С.П.П. *** ,чрез пълномощник моли съда да постанови решение ,с което да признае за установено по отношение на ответника,
че не му дължи сумата от
1 693.20 лева,
представляваща част от начислена му от ответника сума за
консумирана електроенергия за периода от 21.06.2011г. до 10.03.2014г. за обект
на потребление – поземлен недвижим имот в чертите на с.Малък Поровец , обл.Разград,подробно описан в молбата , за който той има
разкрита партида със съответни клиентски и абонатен номера. Предявен е и иск за
осъждане на ответника да заплати
на ищеца сума в р-р 1 023.00 лева , платена без
основание по начислена и заплатена от ищеца ел.енергия със системен бон от
23.05.2014г. за посочения обект на потребление, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане.С третият обективно съединен иск се иска осъждането на ответното
дружество да заплати на ищеца сума от 250.00 лева, представляваща обезщетение-неустойка
по чл.34 от ОУ на ДПЕЕ за периода от 21.05.2014г. до 26.05.2014г. поради виновно
прекъсване на ел.захранването към процесния обект. Претендират се и разноски.
Ищецът излага твърдения ,че процесният имот е вилен
и се ползва системно от неговото семейство и семействата на двамата му синове.
В имота постоянно пребивават членове на домакинството,
а през ваканциите децата и внуците му преимуществено живеят там , поради което
ежедневно се консумира ел.енергия. Консумираният и начислен ток за имота се
заплащал не от него , а от синът му Пламен П. по договор с
„ОББ”АД от началото на 2010г. чрез електронно банкиране.
На 20.05.2014г., около 15.00 часа,
ел.захранването към имота било прекъснато от служители на ответника . Ищецът
влязъл в пререкание с тях, но те му заявили, че не е заплащал потребената ел.енергия от години и има
Задължения за над 2 000.00 лева. ,като не му били
представени документи за задължението ,
нито съставен протокол за извършеното прекъсване.
Ищецът
лично на следващия ден проверил задълженията си в клон на дружеството в
гр.Разград ,където установил ,че му е фактурирано задължение в размер на 2 693.20 лева за потребена ел.енергия за периода от 21.06.2011г. до
10.03.2014г. Въз основа на разпечатка за задълженията на платец на ККУ от АД
„ОББ” установил, че последното отразено плащане към АД „Енерго-про Продажби” за имота е от 21.06.2011г. Твърди, че след
тази дата ответното дружество не е изпълнявало задължението си за своевременно
изготвяне на справки за дължимите суми и представянето им в ОББ за плащане,
съобразно договорената услуга. За целия
период не бил информиран за незаплатената ел.енергия, нямал представа
дали СТИ е в изправност и дали начислената сума е за реално потребена
ел.енергия и какво е нейното количество.Поради прекъсването на ел.захранването
в имота претърпял множество щети , което наложило неговото възстановяване.
да бъде възстановено същото. За целта
ищецът заплатил сумата от 1 000.00 лева – част от задължението към ответника и
отделно сумата от 23.00 лева – такса за възстановяване на ел.захранването,като
смита същите за платени без основание. Имотът му останал без ел.захранване в
продължение на 6 дни, като по никакъв начин не бил уведомен предварително за
предстоящото прекъсване.Счита, че ответникът едностранно и без обективни
показатели за реалната консумация на ел.енергия е изчислил потребеното
количество, по неустановен метод за 21месеца назад, с което неправомерно го
поставя в неравностойно положение като потребител.
Ответното дружество е депозирало писмен
отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК , в който застъпва становище
за допустимост ,но неоснователност на заявените от ищеца претенции по трите
иска. допустими, но ги оспорва изцяло като неоснователни. Твърди, че начислената
сума представлява цената на потребеното в обекта на
ищеца количество ел.енергия и се дължи от него на основание чл.200, ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл.26 и чл.29 от ОУ на ДПЕЕ. Задължението
било частично изплатено на 23.05.2014г. до размера от 1 000.00 лева, а
останалата част от 1 693.20 лева
разсрочено, съгласно представената
справка за платени и неплатени фактури. Твърди, че
спорната сума се дължи от ищеца по
възникналото между страните договорно правоотношение за доставка на ел.енергия
и като насрещна престация – цена на консумираната в
обекта ел.енергия, обективирана във Фактура №0159591252 /26.03.2014г. със срок
на плащане – до 28.04.2014г. Тази фактура била издадена след остойностяване на
засечени показания по редовен отчет на електромера обслужващ имота на ищеца, а
преносът на ел.енергия в имота бил преустановен на основание чл.21 от ОУ на
ДПЕЕЕМ, поради неизпълнение от страна
на потребителя на задължението му за плащане в срок на сумата по цитираната
горе фактура.
От събраните пред първостепенния съд
доказателства се установява от фактическа страна следното:
“Енерго-Про Продажби” АД ,гр.Варна
осигурява снабдяването с електрическа енергия, като всеобщо предлагана услуга
по смисъла на Закона за енергетиката, на потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа на “Енерго-Про Мрежи”АД срещу заплащане, като я
закупуват от дружеството-снабдител, осъществяващо дейността си на територията
на девет административни области със съответни центрове ,като притежава Лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР и
изпълнява ролята на краен снабдител за указаната територия.
Не се спори между страните ,че ищецът С.П. е
клиент на ответното дружество за снабдяване с електрическа енергия на собствен
имот - поземлен недвижим имот в чертите на с.Малък Поровец, обл.Разград ,с адм.адрес
,ул.”Скът” №10 а .отреден имот № по кадастралната карта на селото, съставляващ
дворно място със застроена в него двуетажна жилищна сграда.
Безспорно е също така ,че ищецът не заплащал
лично сметките за консумирана ел.енергия в имота , а на името на неговия син
Пламен П. била разкрита сметка в „ОББ”АД
за плащане на битови сметки през електронно банкиране от м.септември
2008г., като за периода от 01.10.2008г. до 08.10.2014г. всички постъпили
искания за плащане към енергоснабдителното дружество
са платени своевременно.
По делото пред ИРС е назначена съдебно-счетоводна експертиза вещото лице по която установява, че на 10.03.2014г. служители
на „Енерго-Про Мрежи ”, при редовен
отчет са засекли в процесния обект на потребление показанията на средството за
търговско измерване /СТИ/ ,електромер с фабр.№268500
, като при режим на еднотарифно мерене са отчетени
32364 кВтч , след като продължително време за обекта не
е извършвано редовно отчитане. Последното засечено показание на същото СТЕ е
било от 19.05.2011г. - 18300 кВтч, като за разликата от
14064 кВтч е начислено задължение на абоната от 2
693.20 лева /с ДДС/ по Фактура № /26.03.2014г. за консумирана ел.енергия за
периода от 08.02.2014г. до 10.03.2014г., със срок на плащане на задължението до
28.04.2014г. Според експертизата
задължението е аритметично точно пресметнато ,съобразно одобрените от ДКЕВР
цени за ел.енергия, ДДС и акциз за съответния период - 0.15958 лв/кВтч действаща цена на
ел.енергията към 10.03.2014г., на база на разликата в показанията на електромера
от последното плащане по него.
Според представената
от ответника Справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към
16.06.2014г. за процесния обект на потребение –
собственост на ищеца С.П. , последното фактуриране за
консумирана ел.енергия в обекта е по Фактура
от 31.05.2011г. за период на консумация от 17.04.2011г. до 19.05.2011г.,
на стойност 314.51 лева и следващото фактуриране е по процесната фактура , с
която е фактурирано оспорваното от П. задължение ,вписано в същата като период на консумация от 08.02.2014г. до
10.03.2014г. и срок за плащане 28.04.2014 год.
Поради неплащане в срок на обсъжданото
задължение, на 20.05.2014г., около 15.00 часа, ел.захранването
в процесния имот на ищеца П. било преустановено от служители на мрежовото
дружество ,като прекъсването траело шест
дни. Установява се също така ,че ищецът, като собственик на имота , не бил
предизвестен и предупреден от ответното дружество за наличието на неплатено
задължение за консумираната в имота ел.енергия, както и за предстоящото
прекъсване на електрозахранването ,тъй като липсват доказателства за връчване
на фактурата ,в която предизвествяването на
абонатите за последиците от неплащането
в срок безспорно е вписано.
С
цел установяване на причините за прекъснатото електроснабдяване в имота му,
ищецът се снабдил на 21.05.2014г. от АД „ОББ” с подробна справка за
задълженията на платец на ККУ/неговият син/, според която последното извършено
плащане за процесния имот, с кл.№ , е от 21.06.2011г.
и след тази дата от страна на ответното
дружество не е подавана информация към Банката за задълженията на потребителя,
респ. не е извършвано и плащане за консумираната ел.енергия в имота.
Не се спори по делото , и е
представен Договор от 10.11.2010г., сключен между АД „ОББ”-гр.С, наричана за
краткост Банката и ЕАД „Е.ОН България” в качеството на Клиент, по силата на
който страните са приели Банката да превежда
в полза на Клиента, дължими на последния суми от негови потребители за ползвани
от тях услуги, посредством разкрити в Банката разплащателни сметки, от които се
заплащат месечните им задължения към Клиента. Между страните по договора се
извършва файлов обмен на информация във връзка с актуализиране базата данни за
клиентите на Банката и потребителите на Клиента, съгласно образец – Приложение
№ 1, неразделна част от Договора /чл.1/. Съгласно чл.4 от същия Договор,
електроснабдителното дружество /Клиентът/ се задължава в първия работен ден
след 8-мо число на всеки месец да изпраща на Банката файл със задълженията на
потребители, включени в списъците, подготвени от Банката, съгласно чл.7 от Договора.
Подписвани са и анекси към този договор
,които РС подробно е описал и РОС не намира за необходимо да преповтаря.
Действително не се установява такъв отказ да е заявен
по отношение на процесния обект на потребление и регистрираната за него услуга
за плащане на сметките за ел.енергия през електронно банкиране от
разплащателната сметка на Пламен П. ,но не се установява
по см.на ЗЕ и ОУ на ДПЕЕ той да е потребител на
ел.енергия или съответно по отношение на
ищеца като такъв да е сключен договор между Пламен П. и ответника в полза трето
лице ,неговият баща за заплащане на дължимите суми за потребена
ел.енергия .
На 22.05.2014г. ищецът депозирал при
ответника искане за разсрочване на задължението
му по процесната фактура и възстановяване на електрозахранването в имота. В
тази връзка на 23.05.2014г. заплатил в такса за
възстановяване на захранването от 23 лв.и 1000.00 лева – частично погасяване на
задължението по процеснатафактура. Между страните по
делото бил подписан и Споразумителен протокол № от
26.05.2014г., по силата на който същите постигнали съгласие остатъкът от процесното задължение, ведно с начислените към него лихви,
да бъде погасен на 4 вноски, както следва: до 25.06.2014г. – 437.17 лева; до
25.07.2014г. – 437.15 лева; до 25.08.2014г. – 437.15 лева и до 25.09.2014г. –
437.14 лева. На същата дата електрозахранването в имота на ищеца било възстаановено от служители на мрежовото дружество. П. не е извършвал
плащане на разсрочените вноски, които счита за недължими.
Вещото лице по СЧЕ е определило и
размера на претендираната от ищеца неустойка по чл.34
от ОУ на ДПЕЕ за периода на оставане без електрическа енергия след прекъсване
на електрозахранването в процесния имот, а именно 30.00 лева за първите 24
часа, считано от 15.00 часа на 20.05.2014г. и по 20.00 лева за всеки следващ период
от 12 часа до възстановяване на ел.захранването на 26.05.2014г., която
неустойка то изчислява на 230.00 лева.
Ищецът оспорва и годността на СТИ, по което са отчетени показателите за
консумираната в имота ел.енергия –
електромер с фабр.№268500 , обслужващ обекта на
потребление, поради което в хода на делото пред РС са изискани от ответното дружество доказателства
за годност, вкл. за преминала задължителна метрологична проверка на СТИ. Такива
не са представени с мотива, заявен от
процесуалния представител на ответника в съдебно заседание на 13.11.2014г., че
въпросният електромер е тип А1-5 Д10/50А 220W и е клиентска собственост , поради
което няма данни за извършване на последващи метрологични проверки за него.
При изслушването в съдебно заседание
вещото лице по назначената по делото експертиза съобщава, че към момента на
огледа в имота, е намерил монтирано ново ел.табло, изнесено на стълб от
уличната мрежа. Старото табло, монтирано на жилищната сграда, което е служило
за отчитане на ел.енергията, не е демонтирано и продължава да измерва
консумираната ел.енергия, но вече като контролен електромер, като енергослужителите отчитат данните от електромера на стълба.
По делото е представен Протокол за монтаж/демонтаж/проверка на директен електромер
от 28.08.2014г. , който установява, че във връзка с реализация на програма за
подмяна на СТИ и изнасяне на ЕМТ, обсъжданият електромер ,посочен по-горе е бил
демонтиран от имота на ищеца, като е
отразена година на производство - 2003г. и година на метрологична проверка -
2004г., респ. е монтиран нов електромер с фабр.№8072879
, произведен 2009г. и преминал метрологична проверка през 2013г.
В производството пред РС ищецът е направил съдебни и деловодни разноски в
общ размер на 1 227.72 лева, от които
167.72 лева – заплатена ДТ при образуване на делото, 1 000.00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение по два договора за правна помощ , както и 60.00 лева
– заплатена част от възнаграждението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза. Ответното дружество е направило деловодни
разноски в общ размер на 1 632.00 лв. ,а пред възззивната
инстанция такива, както следва-ДТ-в размер на 83.86 лв. и адвокатско
възнаграждение по договор за правна помощ , заплатено по банков път в размер на
1 572 лв.
Въз
основа на така изложеното от фактическа страна , РОС направи следните правни
изводи: Подадената въззивна жалба се явява допустима
, а по същество и основателна.
По предявеният
отрицателен установителен иск за недължимост на сумата
от 1 693.20 лева, представляваща част
от начислена на ищеца от
ответника сума за консумирана електроенергия за периода от 21.06.2011г. до 10.03.2014г. за обект на потребление – поземлен недвижим
имот в чертите на с.Малък Поровец , обл.Разград ,
РОС намира същия за неоснователен по следните съображения:
На първо място никъде в исковата молба не се твърди , а и
не се установи по делото ,че през процесният период
от м.март.2011 год. до засичането на електромера/СТИ/ през м.март 2014 год.
,след което е издадена и спорната фактура за сумата 2 693.20 лв. за имота е била заплащана
консумираната ел.енергия.Безспорно
консумираната такава не е била засичана от служители на мрежовото дружество близо три години
,неизвестно по какви причини и предвид на това ,че електромерът се е намирал
вътре в имота ,монтиран на жилищната сграда.Този имот и според твърденията в
исковата молба е обитаван целогодишно
от повече от лица от повече от едно
семейство ,в него има басейн ,неустановен брой
и с различна консумация електроуреди.Ищецът е бил този ,който не е
полагал грижата на добър стопанин по
договора сключен между него и ответника за доставка на ел.енергия , т.е. да
изисква справка за същата , съответно издаването на фактура и нейното заплащане
в съответен срок.Той е приел ,че задълженията му по договора следва да се
изпълняват от трето лице без да уведоми за това доставчика,сега ответник.
Съобразявайки установеното от вещото лице по СЧЕ , а именно
замерените показатели на електромера през м.март 2013 год. , отчетеното
последно показание преди това от м.март 2011 год., явяващата се разлика между
тях от 14064 кВтч ,за която е
начислено задължение на абоната от 2 693.20 лева /с ДДС/ по Фактура №
/26.03.2014г.,което е аритметично точно
пресметнато ,съобразно одобрените от ДКЕВР цени за ел.енергия, ДДС и акциз за
съответния период - 0.15958 лв/кВтч
действаща цена на ел.енергията към 10.03.2014г., на база на разликата в
показанията на електромера от последното плащане по него ,то РОС намира ,че в
този имот и на база представените
справки от ответника за консумирана ел.енергия в имота за други периоди е напълно
реално да бъде изразходвано именно количеството ел.енергия ,установено като
разлика по двете замервания .
РОС намира за
напълно недоказано и голословно твърдението на ищеца за неизправност на СТИ
,отчитало ел.енергията в имота до 28.08.2014 год.,т.е. и през спорния период
,тъй като по делото не е поискана и назначена съдебно-техническа експертиза
,която да установи неговата изправност ,
съответно неизправност. На следващо място това СТИ е било собственост не на
мрежовото дружество , а на ищеца ,като собственик на построената в имота сграда
и отговорността за неговата изправност е била негова.За същата е следвало да се
погрижи той ,както при закупуването на имота и откриването на партида при
ответника така и до датата на демонтирането му ,която е два месеца и половина след завеждане на иска
и същият при искане от страна на ищеца е могъл да бъде изследван от вещо
лице-специалист ,но такова искане ищецът не е направил.
РОС намира ,че
дължима от ищеца е цялата сума ,фактурирана като дължима ,като доставена ,но
неплатена ел.енергия по Фактура
№0159591252 /26.03.2014г. ,поради което предявеният отрицателен установителен иск за недължимост
на сумата от 1 693.20 лева
,представляваща част от общото задължение , за която страните са постигнали
споразумение да бъде заплащана разсрочено следва да се отхвърли като
неоснователен.
По отношение на претенцията за връщане сума в р-р 1
023.00 лева ,
платена без основание по начислена и заплатена от ищеца ел.енергия със системен
бон от 23.05.2014г. за посочения обект на потребление, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
Сумата 1 000 лв.е заплатена от ищеца на ответника по
издадената фактура №0159591252 /26.03.2014г. , като част от общото задължение в
размер на 2 693.20 лв.,същата не се явява заплатена такава без
основание и не подлежи на връщане по съображенията изложени по-горе във връзка
с предявеният отрицателен установителен иск.Ето защо
претенцията за връщане на сумата 1000 лв. следва да се отхвърли също като
неоснователна.
Сумата 23 лв.
,представляваща заплатена такса за включване към мрежата също не подлежи на
връщане ,тъй като ищецът не се явява изправна страна по договора ,макар и да не
е бил своевременно известен за предстоящото прекъсването на ел.захранването в
имота.
По отношение претенцията
за неустойка:
Ищецът обосновава
претенцията си за неустойка с текста на чл.34 от ОУ на ДПЕЕ ,но клаузата на
този текст е обявена за неравноправна и не се прилага ,поради което и тази
претенция на ищеца следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По изложените
съображения атакуваното решение следва да бъде отменено в частите му ,с които
са уважени исковете на ищеца и вместо него постановено друго ,с което ищцовите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предвид изхода на делото
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника понесените разноски пред
двете инстанции в размер на 3287.86 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 14 / 12.01.2015г.,
постановено по гр.д. 392 /
ОТХВЪЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИТЕ ИСКОВЕ , предявени от С.П.П. *** ,ЕГН-**********
против „Енерго-Про
Продажби”АД гр.Варна,ЕИК 103533691 на правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, чл.55, ал.1 от ЗЗД и
чл.92, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.34 от ОУ на
ДПЕЕ за недължимост на сумата 1693.20 лв. , за връщане
като недължимо платена на сумата 1 023 лв. и за заплащане на неустойка в
размер на 230 лв.
ОСЪЖДА С.П.П. *** ,ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про
Продажби”АД гр.Варна,ЕИК 103533691 сумата
3 287.86 лв. разноски по делото за две инстанции .
В отхвърлителната му
част по отношение претенцията за неустойка решението на ИРС не е обжалвано и е
влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
ДГ