РЕШЕНИЕ

№ 51 / 27.04.2015г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На шести април, две хиляди и петнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Св.Л.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 76 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С.И.И., против решение № 460 / 16.01.2015г., постановено по бр.д. № 1509 / 2014г. по описа на РС Разград, в частта, с която е постановено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има той, постановено е след развода съпругата да носи брачното си фамилно име И. и на същата е предоставено за ползване семейното жилище, находящо се в гр.Разград, бул.”Априлско въстание” № 58 вх.А, ет.6, ап.17. Жалбоподателят излага становище за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли въззивния съд да постанови, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака носят двамата съпрузи, да възстанови нейното предбрачно фамилно име, както и да постанови въззиваемата да напусне семейното жилище, без жалбоподателят да предявява претенции същото да бъде предоставено за ползване на него.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата А.С.И. е подала чрез пълномощник писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да потвърди решението на РРС в обжалваните части.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, оплакванията, наведени във въззивната жалба и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: Решението на районния съд в частта, с която гражданският брак между съпрузите С.И. и А.И. е прекратен с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, е влязло в сила, съгласно чл.325 ГПК. От свидетелските показания се установява, че отношенията между страните са се влошили преди около четири години. С.И. се преместил да живее в съвместно притежаваната от съпрузите вила, а А.И. периодично го посещавала там. Тъй като съпругата започнала да подозира жалбоподателя в извънбрачна връзка, между страните често възниквали скандали. При един такъв конфликт, А.И. изпила голямо количество хапчета и се обадила на св.Ст.С. – син на страните, да дойде на вилата. Свидетелят отишъл и лично възприел горните факти. По делото е приложена и епикриза от 2012г., удостоверяваща лечение на ищцата в МБАЛ”Св.Иван Рилски” гр.Разград, след отравяне с антидепресанти. Този свидетел разказва и за друг случай, при който той и ищцата претърпели ПТП. При пристигането на мястото на произшествието, баща му се обърнал към намиращия се там полицейски служител и казал, че „като не му върви на човек и жена му не умира”. Според свидетеля, това било шега. Св.С. – брат на ищцата, също дава показания относно наличието на чести скандали между съпрузите, при които С.И. обиждал А.И.. От показанията на св.И. се установява, че страните не живеят заедно от около две години, когато С.И. изгонил своята съпруга при едно от нейните посещения на вилата. Свидетелката отишла и прибрала А.И., която била много разстроена. Всички опити на ищцата да разговаря със съпруга си с цел възстановяване на нормалните им отношения, останали безуспешни.

Въззивният съд намира, че по делото липсват доказателства, установяващи по несъмнен начин твърдението на ищцата за извънбрачна връзка на С.И.. Свидетелите И. и С. заявяват, че са чували за такава връзка – св.И. от други хора, а св.С. от конфликтите между неговите родители, но не са възприели непосредствено този факт. Св.С. посочва, че е виждал С.И. с друга жена, но не конкретизира кога – дали преди или след настъпилата фактическа раздяла между съпрузите.

Не се спори между страните, че към настоящия момент жалбоподателят живее в своята вила, а въззиваемата се е настанила в семейното жилище, находящо се в гр.Разград, бул.”Априлско въстание” № 58 вх.А, ет.6, ап.17, което се обитава и от семейството на техния син – св.С. С..

Въз основа на изложените факти, отнасящи се до кръга от въпроси, повдигнати във въззивната жалба, съгласно чл.269 изр.2 ГПК, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Въззивният съд споделя извода на РС, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът, но не споделя изцяло изложените за това съображения. Предвид липсата на конкретни свидетелски показания относно наличието на извънбрачна връзка на С.И., както и дали такава е била създадена преди или след настъпване на фактическата раздяла между съпрузите, въззивният съд приема, че подобно обстоятелство не може да се вмени в брачна вина на ответника. Останалите съображения на районния съд, свързани с пренебрежителното отношение на С.И. към А.И., се споделят напълно от въззивния съд. При честите конфликти между съпрузите жалбоподателят е обиждал въззиваемата, не е разсейвал нейните съмнения за негово противобрачно поведение. В същото време А.И. е полагала усилия за нормализиране на техните отношения, видно от показанията на св.И.. Посоченият по-горе случай във връзка с претърпяно ПТП от А.И. и неадекватното на случая поведение на жалбоподателя също сочи на неуважение към брачния партньор.

Във връзка с оплакването във въззивната жалба, че и двамата съпрузи са виновни за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, жалбоподателят е въвел за първи път в съдебното производство твърдения за брачни провинения от страна на неговата съпруга, като е поискал и допускане на гласни доказателства. Такива твърдения и доказателствени искания той не е направил пред районния съд. Съгласно чл.266 ал.1 ГПК, във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Поради това, въззивният съд счита, че изложените в жалбата твърдения не следва да се разглеждат, както е и недопустимо събирането на нови доказателства във връзка с тяхното доказване. Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че в тази част въззивната жалба е неоснователна.

По отношение на направеното от С.И. искане след прекратяване на брака въззиваемата да приеме предбрачното си фамилно име, въззивният съд приема следното: съгласно чл.53 СК, след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Правната норма не поставя въпроса за фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключване на брака. От значение е единствено волята на съпругата, която е приела фамилното име на своя съпруг. В този смисъл е съдебната практика със задължителен характер /вж. решение № 245 / 17.05.2012г. по гр.д. № 1058 / 2011г. на IV г.о. на ВКС/. А.И. е изразила воля да запази брачното си фамилно име и в съответствие със закона районният съд е уважил нейното искане. Жалбата в тази част също се явява неоснователна.

На последно място следва да се разгледа оплакването на жалбоподателя, свързано с предоставянето на ползването на семейното жилище на А.И.. Съгласно чл.56 ал.1 СК, при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. В разглеждания случай само А.И. е поискала възлагането му. Страните по делото не спорят, че в притежаваното от тях второ жилище живеят наематели. С.И. живее във вилния имот, находящ се в околностите на гр.Разград. Въззивният съд счита, че при тези обстоятелства ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Разград, бул.”Априлско въстание” № 58 вх.А, ет.6, ап.17, е предоставено на съпругата в съответствие с изискванията на правната норма, тъй като същата има жилищна нужда и е направила своевременно искане за ползването му в хода на брачното производство. Всъщност, във въззивното производство жалбоподателят заявява, че не предявява претенции да живее в същото жилище, но не иска въззиваемата да живее в него. Предвид горното, в тази част жалбата също е неоснователна.

Решението на районния съд в обжалваните части е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата е направила искане за присъждане на разноски, но не е представила доказателства за извършени такива в хода на въззивното производство. Ето защо разноски не следва да й се присъждат.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 460 / 16.01.2015г., постановено по бр.д. № 1509 / 2014г. по описа на РС Разград, в частта, с която е постановено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има С.И.И.; в частта, с която е постановено след развода съпругата да носи брачното си фамилно име И. и в частта, с която на същата е предоставено за ползване семейното жилище, находящо се в гр.Разград, бул.”Априлско въстание” № 58 вх.А, ет.6, ап.17.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

СЛ