РЕШЕНИЕ №52

гр. Разград , 20.05.2015 год.

Разградският окръжен съд в открито заседание на двадесети април , две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател:ЛАЗАР МИЧЕВ

Членове: РАЯ ЙОНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА Д.

Секретар: Н. Р.

като разгледа докладваното от съдията В. Д. в.гр.дело №81 по описа за 2015година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 267 и сл. от ГПК.

С Решение №432/07.01.20015 год. ,постановено по гр.дело №734/2014 год. Разградският районен съд е осъдил всеки един от ответниците Б.В.С. , В.Д.Р. , В.К.Ц. и Д.Х.Г. да заплатят на ищцата М.П. *** сума в размер на 540.00 лв.,,представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот за периода 17.02.2011 год.-17.02.2014 год. ,ведно със законната лихва от 29.04.2014 год. до окончателното изплащане на сумата ,както и 188.75 лв.-разноски по делото.Недоволни от решението са останали В.К.Ц. и В.Д.Р..

Ответницата В.К.Ц. обжалва решението чрез пълномощниците си адвокати Р.В. ***.В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон.Прави се искане за отмяна на решението и отхвърляне на претенцията по отношение на тяхната доверителка.

В.Р. атакува решението чрез повереника си адв.А. Т. от АК-Разград.Навеждат се отново доводи за неправилност и необоснованост на решението на РС.Прави се искане за отмяна на същото и отхвърляне претенцията на ищцата.

Отговор на въззивните жалби в установения срок М.Д. не е подала.

В съдебно заседание и двете жалбоподателки поддържат подадените жалби в цялост ,като В.К. се явява лично и със своите повереници , за В.Р. жалбата се поддържа в цялост от адв.Тодорова.

Въззиваемата М. *** ,чрез повереника си адв.А. М. от АК-Разград заявява становище за неоснователност на подадените жалби.Моли решението на РС ,като обосновано ,правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

За да се произнесе , Разградският съд съобрази следното :

Ищцата М.П.Д. е предявила иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на общо шестима ответници , между които двете жалбоподателки В.К. и В.Р. да й заплатят всяка от тях сума в р-р на 540 лв., представляваща обезщетение за ползване на собствени на ищцата недвижими имоти с №№61710.502.7194 и 61710.502.6416 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград за три години назад, считано от 17.02.2014 г. Изложила е в исковата молба твърдения ,като с нея е представила и доказателства , че е собственик на процесните имоти, върху които ответниците са поставили притежавани от тях метални клетки-гаражи , поканила ги е нотариална покана да й заплащат обезщетение за ползване, но те не са го сторили , поради което е предявила и претенцията си пред съда.

Ответницата В.Ц. оспорва предявеният иск ,като възразява ,че собственият й гараж е изграден въз основа на разрешение за строеж, издадено от Община Разград върху терен общинска собственост. Не й било известно, че ищцата е придобила правото на собственост по отношение на гаража. След получаването на нотариалната покана продала гаража на трето лице. Сочи също така ,че не е била уведомявана за промяната на собствеността върху терена както и ,че ако и да са лепени някакви съобщения, те не са достигнали до нея, тъй като не живее в района , където е монтиран гаражът.

Ответницата В.Р. заявява становище за недопустимост и неосновотелност на предявеният иск ,като сочи , че след получаването на нотариалната покана е демонтирала гаражната клетка.

Безспорно е и не се спори между страните ,че по силата на реституция ищцата е придобила заедно със своята майка Наталия Бонева правото на собственост върху незастроено дворно място , находящо се в гр.Разград, с площ 489 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот ХІ-3837 от кв.332 по плана на гр.Разград, дворно място незастроено, находящо се в гр.Разград с площ 844 кв.м., съставляващо УПИ ХІІІ-3837 от кв.332 и дворно място незастроено, находящо се в гр.Разград, с площ от 354 кв.м., съставляващо УПИ ХІV-3837 от кв.332, като са се снабдили с нотариален акт за собственост през 2008 год.

По кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград, одобрени със заповед №РД-18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК парцел ХІV-3837 в кв.332 е имот с идентификатор 61710.502.7194, а парцел ХІІІ-3837 в кв.332 – имот с идентификатор 61710.502.6416.

С нотариална покана, връчена на ответниците на 02.04.2014 г. ищцата ги е уведомила, че е собственик на процесните имоти в гр.Разград ,описани подробно , че те ползват гаражи, монтирани в нейния имот, както и че й дължат обезщетение, което към 17.02.2014 г. е в размер на 540 лв. – по 15 лв. месечно за три години назад. Със същата покана ги кани и в бъдеще да продължат да й заплащат по 15 лв. месечно за ползването на собственото й място.

Установява се по делото от представени от ответницата В.Ц. писмени доказателства ,че въз основа на разрешение за строеж ,издадено в нейна полза през 1996 год. тя поставила в имота тогава общинска собственост временен гараж метален – тип Сливен №83. На 25.04.2014 г. с договор за покупко-продажба в писмена форма го е продала на трето лице.

В полза на В.Р. също било издадено през 1985 год. разрешение за строеж за временен гараж №99 от ОНС Разград.На 08.03.2014 г. същата е продала метален гараж тип Сливен на трето лице.

Пред РС е назначена съдебно-техническа и оценъчна експертиза е вещото лице ,по която е установило ,че металните гаражи са поставени в два имота, бивша общинска собственост: УПИ ХІV-3837 и УПИ ХІІІ-3837 в кв.332 на гр.Разград, че същите са монтирани в периода 1988 – 1998 г. след получаване на съответното разрешение по реда на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ ,като същото е посочило и кой от гаражите в кой от имотите попада.

Определило е и цената за наем на такава площ в процесния район от 15 лв.

Събирани са гласни доказателства във връзка с твърдението на ищцата, че е уведомила ответниците за правото си на собственост върху терена преди изпращането на нотариалната покана,посредством залепване на уведомления от нейния съпруг на всеки един от гаражите.Предвид естеството на търсената защита ,такава по чл.59 от ЗЗД и трайно установената съдебна практика ,че реституираният собственик не дължи изплащане на покана до ползващия имота ,преди завеждане на иска за търсене на обезщетение за ползването РОС няма да изследва събраните по делото гласни доказателства в тази насока.

Въз основа на изложеното до тук от фактическа страна ,РОС направи следните правни изводи:

Предявените искове са допустими , а по същество и основателни.

Основният въпрос тук от правна страна е дължи ли ищцата изпращане на покана до ползващите собственият й имот ,преди завеждане на иска ,в какъвто смисъл са изложенията и в двете въззивни жалби.

РОС напълно споделя съображенията от правна страна на първостепенния Разградски РС ,като препраща към мотивите на постановеното решение на осн.272 от ГПК.Този съд е посочил ,че за изискуемостта на вземането за обезщетение за ползването на недвижимият имот ,каквото ползване от страна на ответниците безспорно е налице за претендирания период,три години назад , считано от 17.02.2014 год. не е необходима покана.РС се е позовал на т.7 от ППВС№1/1979 год. ,касаеща общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД.В този смисъл е и практиката на ВКС по отношение на реституираните имоти /виж Р.298 по гр.д.№1502/2010 год. на ГО на ВКС и Р.№193/02.12.2010 год. по т.д.№1083/2009 год. на ТО на ВКС/.В случая следва да се отбелеиж също така ,че ищцата е могла да претендира обезщетение от ответниците и останалите ползватели и за предходни периоди на ползването ,от момента на влизане в сила на реституционното решение , а тя е направила това само за период от три години.

По изложените съображения подадените жалби следва да бъдат оставени без уважение ,като неоснователни , , атакуваното решение в съответните негови части потвърдено.

Воден от горното, Разградският окръжен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 432/07.01.20015 год. ,постановено по гр.дело №734/2014 год.по описа на Разградският районен съд , в частите му с които всяка една от ответниците В.Д.Р. и В.К.Ц. са осъдени да заплатят на ищцата М.П. *** сума в размер на 540.00 лв.,,представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот за периода 17.02.2011 год.-17.02.2014 год. ,ведно със законната лихва от 29.04.2014 год. до окончателното изплащане на сумата ,както и 188.75 лв.разноски по делото.

В останалата му част като необжалвано решението е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

НР