РЕШЕНИЕ № 55

Гр. Разград 18.05.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесети април две хиляди и петнадесета година в открито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Секретар: Д.Г.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 86 по описа за 2015 г.

и за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба, подадена от адв. Димо Борисов, действащ като процесуален представител по пълномощие на Ц.Д.Ц., против Решение № 207 / 29.12.2014 г., постановено по гр. дело № 222 / 2014 г. по описа на РС – Кубрат, с което е прието за установено по отношение на него, че М.И.А. е собственик на ¼ ид. части от два подробно описани недвижими имота, с начин на трайно предназначение – земеделска земя и ответника е осъден, на основание чл. 108 от ЗС, да й предаде владението върху ¼ ид. части от описаните имоти, а на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменен издадения н.а. за собственост върху процесните имоти, по отношение на М.А., за процесните ид. части. В жалбата се сочи, че при издаването на частично отменения нотариален акт за собственост са спазени всички изисквания на закона, като в нотариалното производство са представени документи, удостоверяващи правото на собственост на ответника. Първоинстанционният съд неправилно кредитирал събраните по делото доказателства. Ищеца се легитимирал като собственик въз основа на нищожен административен акт, който като такъв следвало да бъде изключен от доказателствата. Решението е постановено при допуснато процесуално нарушение. С определение по чл. 194, ал. 2 от ГПК съдът следвало с определение да признае или че оспорването не е доказано или, че документа е неистински.

Въззиваемата страна М.И.А. не депозира отговор на въззивната жалба.

От представените по делото доказателства се установява, че в хода на въззивното производство въззивника Ц.Д.Ц. е починал, поради което и на основание чл. 227 от ГПК съдът конституира като страни в производството неговите наследници Р.Д.Ц. – съпруга и Д.Ц.Д. - дъщеря.

Жалбата се подържа и в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивниците, на същите основания и със същите искания.

Процесуалният представител на въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Претендира и за разноски за въззивната инстанция.

Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решението, констатира следното:

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд относно фактическата обстановка и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

От доказателствата по делото се установява, че и двете страни установяват правото си на собственост върху процесните недвижими имоти на Решение № 257 / 16.09.1997 г. на ПК-Ветово. По делото са копия на това решение, но с два различни състава на ПК- Видно от справката от МЗХ, към 16.09.1997 г. законният състав на ПК- Ветово е: С.П. – председател,С.Н.– секретар и членове – Н. С., Стоянка С., Н.С.и С. З..

По делото не е спорно, че наследодател на ищцата Д. Ц.Д. е подал заявление за възтановяване на собствеността на Ц.Д.Ц. вх. № 04460 / 09.04.1992 г. С писмо изх. № 22 / 04.9.2014 г. на ОСЗ-Кубрат са представени по делото документите по горната преписка. Сред тези документи се намира и решение № 257 / 16.09.1997 г. на ПК- Ветово, постановено от законен състав /л. 127 /. Това решение е валидно и именно то дава основание на ищцата да претендира, че е собственик на процесните ид.части от двата имота. Вярно е, че по делото е представено и друго решение на същата ПК, по същото заявление, което се явява нищожно, като постановено от незаконен състав. Както вече бе посочено, претенцията на ищцата обаче не се основава единствено на това нищожно решение.

Видно от представената нотариална преписка и от съдържанието на констативния нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 63, том XIV, рег. № 11517, дело № 2009 / 2013 г. на нотариус Сейхан Съдък, рег. 0 004 на НК, район на действие РС-Кубрат, ответника също основа правото си на собственост на решение № 257 / 16.09.1997 г. на ПК- Ветово, постановено от законен състав.

По делото не е спорно, че от страна на ответника не е подавано заявление за възтановяване правото на собственост върху зем. земи с вх. № 04460. По отношение на ответника е постановено решение за възтановяване правото на собственост на наследниците на Д. Ц.Д. № 257 / 16.09.1997 г., но по заявление вх. № К1053 /л. 132/. С това решение е възтановено правото на собственост, но върху съвсем различни имоти от тези, които са възтановени също с Решение № 257 / 16.09.1997 г., но по преписка вх. № 04460 /л. 127/.

В случая е налице съвпадение в номерата на решенията, издадени от един и същи състав на една и съща ПК, на една и съща дата, при съвпадение на трите имена на наследодателя и землището, в което се намират имотите. Различията са във вх. номер на преписките и описанието на имотите, чиято собственост се възтановява.

Част от констативния нотариален акт е издаден въз основа на документ, който не прави заявителя собственик, тъй като е издаден по заявление, подадено от наследодателя на ищцата и няма отношение към притежаваните от ответника зем. земи.

По делото не е спорно, че до 2013 г. не е имало спор относно собствеността на процесните недвижими имоти и владението до този момент се е осъществявало от ищцата и др. наследници, като са отдавали имотите род наем. Видно от представената служебна бележка от 29.09.2014 г., издадена от “ Агросервиз-Р “ ООД гр. Разград /л. 137 /, в периода от 01.10.2004 г. до 01.10.2014 г. процесните недвижими имоти са обработвани от дружеството по силата на договор за наем, сключен с ищцата и С.А.И., като наследници на Д. Ц.Д..

Ответника не оспорва, че към момента на завеждане на исковата молба имотите се намират в негово владение.

При тези обстоятелства предявения основен иск по чл. 108 от ЗС се явява основателен и доказан, поради което правилно законосъобразно е бил уважен от първоинстанционният съд. С оглед на събраните по делото доказателства, правилно и законосъобразно са били уважени и останалите два обективно съединени иска - по чл. 537, ал. 2 от ГПК и по чл. 59 от ЗЗД.

Не са налице сочените във въззивната жалба нарушения на процесуалните правила.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят направените от въззиваемата разноски за въззивното производство в размер на 300.00 лв.

Воден от горното Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 207 / 29.12.2014 г., постановено по гр. дело № 222 / 2014 г. по описа на РС – Кубрат.

ОСЪЖДА Р.Д.Ц., ЕГН ********** и Д.Ц.Д., ЕГН **********, и двете с адрес: гр. Разград, ж.к. “ Орел “№1, вх. А, ет. 3, ап. 9, да заплатят на М.И.А., ЕГН ********** сумата 300.00 / триста лева /, представляваща разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател:

Членове: 1.

ДГ

2.