РЕШЕНИЕ

№ 53 / 14.05.2015г. гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесети април, две хиляди и петнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Н.Р.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 88 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М.Р.Н. ***, подадена чрез пълномощник, против решение № 5 / 3.02.2015г., постановено по гр.д. № 1153 / 2014г. по описа на РС Разград, с което е отхвърлен нейният иск за признаване за установено по отношение на Община Разград, че наследниците на Р.П.Р. между които и ищцата, са собственици на реална част от земеделски имот в землището на с.Благоево. Жалбоподателят излага твърдения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт и моли въззивния съд да отмени обжалваното решение, като вместо него постанови ново, с което уважи предявения иск. В съдебно заседание поддържа жалбата чрез явилия се пълномощник.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата Община Разград, представлявана от Кмета Д.Б., е подала писмен отговор чрез юрисконсулт, в който излага становище за неоснователност на въззивната жалба. В съдебно заседание становището се поддържа от явилия се юрисконсулт.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира фактическа обстановка, различна от приетата от районния съд: ищцата твърди в исковата молба, че нейният баща Р.Р. е закупил имот през 1938г., владял го е до момента на неговата смърт през 1946г., след което владението е продължило от неговите наследници, между които и ищцата. Последната е направила уточнение относно индивидуализацията на имота като реална част с площ 1400кв.м. от имот № 000142 по плана за земеразделяне на с.Благоево, местността „Крушака”, находяща се в неговата югоизточна част.

От ангажираните по делото доказателства – писмени, гласни и заключение, изготвено по назначена съдебно-техническа експертиза, се установява, че целият имот № 000142 по картата на землището на с.Благоево, местността „Крушака”, с площ 95,416дка, е възстановен на Община Разград с решение № 133 / 10.11.1994г. на Общинска служба по земеделие гр.Разград. Частта, върху която ищцата претендира право на собственост в полза на наследниците на Р.Р., по стария план на селото, одобрен със заповед № 166 / 1922г., представлява парцел VIII в кв.38 с площ около 1 155кв.м. По делото липсва договор за покупко-продажба, съобразно твърденията на ищцата за начина на придобиване на имота от нейния наследодател.

Твърденията на М.Р. за осъществено владение от нейния баща и впоследствие от нея и останалите наследници върху претендирания имот, също остават недоказани. Свидетелят Д.Д. дава показания за имот, владян от ищцата, находящ се в „Мечешка махала”, към местността „Курията”. Свидетелят С.Ш. пък заявява, че имотът на ищцата е в границите на с.Благоево. При това положение, частичните съвпадения на описанието на съседите на имота не са достатъчни, за да формират извод, че свидетелските показания са относими именно към процесния имот.

Въз основа на горните факти и обстоятелства въззивният съд приема, че ищцата не е установила факта, че нейният наследодател, а впоследствие тя и останалите наследници, са осъществили владение именно над реална част с площ 1400кв.м. от имот № 000142 по плана за земеразделяне на с.Благоево, местността „Крушака”, находяща се в неговата югоизточна част.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Въззивната жалба е неоснователна. Ищецът по иск за установяване на правото на собственост върху имот следва да докаже своето право чрез допустимите по закон средства. В разглеждания случай М.Р. не е провела успешно доказване на своето право, тъй като не е ангажирала доказателства нито за наличието на договор за покупко-продажба на имота от нейния баща през 1938г., нито за осъществено владение над същия, предвид несъответствието между претендирания имот, находящ се в местността „Крушака” и този, за който двамата разпитани свидетели са дали показания – единият за „Мечешка махала” към местността „Курията”, а другият – за имот в чертите на селото. Наведените във въззивната жалба оплаквания са неотносими, доколкото същите биха имали значение само след установяването на факта, че ищцата, а преди нея – и нейният наследодател, са упражнявали владение над процесната част от имот № 000142 в землището на с.Благоево, местността „Крушака”. Предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Като е достигнал до същия извод, макар и по различни съображения, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5 / 3.02.2015г., постановено по гр.д. № 1153 / 2014г. по описа на РС Разград.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР