Р Е
Ш Е Н
И Е
№93 Разград
3. VІІІ.2015 Разградски окръжен
година Град
2015
съд
6. VІІ.
публично
На Година
АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
В заседание
в следния състав:
Секретар:С.Л. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЯ
ЙОНЧЕВА ИРИНА ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
2015 №95 в. гр.
дело по описа за година
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 267ГПК.
Делото е образувано на производство пред РОС
по жалба на С.Н.П. против Решение №25/5.ІІ.2015г. по гр.д.№443/2014г.,
с което състав на РРС е отхвърлил като недоказан иска й,
предявен против Р.П., Т.П., К.П. и И.П.,
последната действаща чрез своята майка и
законна представителка Д.П., за ревандикиране на
осн.чл.108ЗС на недвижим зем. имот.
Като по реда на чл.537, ал.2 ГПК е
постановил отмяна и на издадения в полза
на ищцата констативен нотариален акт за собственост върху претендирания до
ревандикация недвижим имот
Недоволна от така постановеното решение, ищцата
обжалва същото като неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила поради отказ на първоинстанционния
съд да допусне допълнително поискана от нея СТЕ. На релевираните с жалбата основания, моли за
отмяната му и за постановяване на ново такова, с което по същество
съдът да уважи иска й по чл.108ЗС и да отхвърли искането за отмяна на
легитимиращия правото й на собственост нот.акт. Излага
аргументи за процесуални нарушения, допуснати при първоинстанционното
разглеждане на спора, визирайки отговора на
ответниците като подаден от
лице, легитимирало се като техен пълномощник при отсъствие на предпоставките
на чл.32 ГПК.
В
условията на чл.227 ГПК като ответна по иска, респ. като насрещна по въззивната
жалба страна, съдът конституира Б.Х.П. И Б.Р.П.,
в качеството им на наследници и процесуални правоприемници на починалия на 28.ІІІ.2015,
в хода на въззивното производство ответник
и въззиваем-Р.П.П..
В законоустановения и предоставен им за
това срок, както първоначално, така и
последващо конституираните и насрещни по
жалбата страни са депозирали писмен отговор, с който оспорват
основателността на жалбата и молят за потвърждаване на обжалваното решение като
правилно обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Изрично
заявяват, че потвърждават действията,
извършени от И. И.ов по предоставени му от тях пълномощия,
но при отсъствие на изискуемите се към легитимацията на процесуално
представляващ ги по чл.32 ГПК предпоставки. Включително и предприетите от И.ов такива по преупълномощаване на процесуално представляващата
ги пред тази инстанция адв. Н.В..
В с.з., лично и чрез процесуалния си представител по пълномощие -
адв.Янев, въззивницата заявява, че поддържа жалбата си и моли за отмяна на
решението на релевираните с нея основания.
При редовност
в призоваването, въззиваемите не се
явяват в с.з. Депозират писмени бележки, в които поддържат становище за
неоснователност, както на жалбата,
така и на предявения срещу тях иск.
Като
подадена в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна и срещу подлежащ
на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.
Разгледана
по същество е частично основателна, но
по съображения, различни от изложените в нея и обосноваващи извод за
недопустимост на решението в частта, с която по реда на чл.537ГПК РРС е
отменил издадения в полза на ищцата констативен нотариален акт, на който същата
е позовала правото си на собственост върху процесния имот. В тази
си част решението е недопустимо на първо място по причина, че с постановяването
му РРС е излязъл извън предоставената му по см. на чл.537 ГПК компетентност,
респ. извън обхвата на сезиращата го с иска по чл.108 ЗС молба.
Съгласно разпоредбата на
чл.537ГПК, когато издаденият в едно
охранително производство акт засяга правата на трети лица, породеният от това
спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред, като иска се
предявява срещу лицата, които се ползват от акта и при уважаване на иска
издаденият акт се отменява или изменява. Такава претенция, видно от данните
по делото, няма заявена от ответниците в
рамките на предоставеният им за това
срок за отговор по чл.131 ГПК - нито
като насрещен, нито като инцидентен установителен иск.
Констативният нотариален
акт , съгласно разпоредбата на чл. 537, ал. 2 ГПК се отменява само при уважаване на иска на
страната, оспорваща материализираните с него в полза на ответниците права. Касае се за прилагане на законна последица от
уважаването на предявен иск с предмет засегнато право на собственост на ищеца.
В този см. и ТР №3/29.ХІ.2012г. на ОСГК,ВКС.
Постановената от
първоинстанционния съд отмяна на
ползващия ищцата нот. акт при липса на редовно предявена насрещна претенция в
този смисъл, по аргумент на чл.537 ГПК е недопустима.
На следващо място, недопустимостта на
решението в тази му част се явява обоснована и от липсата на интерес, поради доказано
настъпила към дата на подаване на исковата молба отмяна на същия чрез
обезсилването му по силата на закона- чл.34в ЗСПЗЗ във вр. с чл.17, ал.8ЗСПЗЗ.
В този смисъл са приложените на л.288 и сл. доказателства по делото на РРС(
Заповед рег.№ 402/6.€$$.2001г. на РДВР Разград; писмено разпореждане от 21.VІ.2001г. на РДВР по реда на чл.62, ал.1 ЗМВР, писмо
изх.№134-16-1/18.І.2000г. на Областен управител Разград, жалба
вх.№2748/25.VІ.2001г.).
По изложените съображения, в този
си състав съдът намира, че в тази си част решението на РРС следва да се
обезсили като недопустимо постановено по непредявено искане, липса на
интерес и като неследващо се с оглед
постановения по иска негативен резултат.
В останалата си част, решението е
валидно и допустимо. В своето
кумулативно единство от обстоятелствена част и петитум, предявеният от
жалбоподателката иск сочи на предвидената по см. на чл.108 ЗС петиторна
защита. В този смисъл, дадената от
първоинстанционният съд правна
квалификация е правилна, а обжалваното решение се явява допустимо постановено
на действително предявеното от жалбоподателката основание.
В съответствие със служебно
дължимото се от него, РРС е указал на страните релевантните и подлежащи на
доказване обстоятелства, разпределяйки им доказателствената тежест в
съответствие с декларираното от тях процесуално поведение. В основата на атакуваното решението на РРС
правилно е залегнал изводът, безспорен в правната теория и съдебната практика,
че искът за собственост по чл.108 ЗС, като иск на "невладеещият
собственик срещу владеещия несобственик или държател", които упражняват
тази фактическа власт, без да имат основание за това, предполага установяването
по положителен начин на активната легитимация на ищеца.
Доказателствата, допустимо ангажирани
от страните в хода на първоинстанционното производство от
правна страна обуславят с категоричност
извод за неоснователност на иска поради недоказан от страна на ищцата
фактически състав на търсената по реда на
чл.108 ЗС защита. Пред тази инстанция не се ангажират, допустими по
см.на чл.266ГПК доказателства, които да налагат извод за различна
от възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
В
линията си на защита, ответниците не са оспорили положително заявеното с
предявяване на иска обстоятелство, че описаният в исковата молба имот се намира
в тяхна фактическа власт. В тази връзка,
ангажирайки гласни доказателства за установяване на осъществявано от нея владение върху имота, ищцата влиза в
противоречие със собствената си, заявена по реда на чл.108 ЗС защита.
Крайният
извод на първоинстанционния съд е правилен, обоснован от съвкупността на
допустимо събраните по делото доказателства и съответен на приложимия
материален закон. За да отхвърли предявения ревандикационен иск, въззивният съд
с решаващите си изводи, е приел, че решение №137/28.ІХ.1995г. на ПК, въз основа на което ищцата, по сила на
наследствено правоприемство и делба,
претендира права на изключителна собственост върху процесните 25,801 дка
зем.земя, не е породило конститутивно и вещно-правно действие и същото не може
да легитимира ищцата като собственик на процесния имот, тъй като в реквизит на
същото липсва прилагане на заверена от
ПК скица на възстановените земеделски имоти. Поради което приема, че процедурата по възстановяване на собствеността
върху този имот не е завършена и ищцата не се легитимира като негов собственик.
В този си състав, в подкрепа на приетата от
първоинстанционния съд неоснователност на иска, съдът
намира за необходимо в мотиви от фактическа и правна страна да допълни:
С предявяването на осъдителни иск по чл.108 ЗС, в установителната му част жалбоподателката
повдига спор за собственост върху имот, в
граници, установени с постановено по реда на чл.27 ЗСПЗЗ реституционно решение
и влязъл в сила земеразделителен план. Като в предмет на исковата си претенция,
жалбоподателката индивидуализира следния недвижим имот:земеделска земя, нива от 25.801дка, намираща се в
землището на с.Ясеновец, местност Корубостанлък, за която по действащия
земеразделителен план на селото отреден имот №055057, при съседи на
имота:собствен на М.Г. имот №005058; имот №005052 на наследници на С.Х.Б.; имот
№005056 собствен на Л.Ф. П. и кадастър №006024 полски път.
От приложените по делото удостоверения за
наследници, подробно докладвани и анализирани в мотивите на първоинстанционния
съд, по безспорен начин се установява, че жалбоподателката е наследник по права
линия от втора степен на починалата на 5.І.1984г. С. П..
С влизане в сила на ЗСПЗЗ, в срока по чл.11 на
същия, на 7.ІІ.1992г. в ПК-Разград е входирано Заявление вх.№4327(вж.л.242 от
делото), подадено от наследници на С. П. чрез, легитимиралата се като
такава Л.Ф. за възстановяване на
собственост върху две ниви, съответно от 18,дка и от 7,7дка, находящи се в
землището на с.Ясеновец и приживе отчуждени от патримониума на наследодателката
за включването им в ТКЗС.
От доказателствата по делото(л.243) е видно,
че от същия кръг наследници, чрез Л.Ф. но вече като такива по линия на Кольо
Обрешков, починал на 10.Х.1974г. съпруг на С. П., по реда на чл.11 ЗСПЗЗ пред
ПК-Разград е било
подадено и заявление без № и дата за
реституиране на приживе отчуждени от патримониума му зем. земи в общ размер на
44.3дка, в землище на с. Черковна.
На л. 22
като доказателство, депозирано от ищцата с подаване на исковата молба е приложено Решение №137/28.ІХ.1995г. на
ПК-Разград по преписка с вх.№4327/7.ІІ.1992г. От съдържанието на което се установява, че в
полза на наследници на С. П. , на
осн.чл.27 ППЗСПЗЗ и съгласно влязъл в сила земеразделителен план в земището на
с. Ясеновец се възстановява право на собственост върху:
1/нива от 40.002.дка в местност
Корубостанлък, ІІІ категория, съставляваща по плана за земеразделяне имот
№005028, при съседи: имот № 005025 на н-ци на С. М.; имот № 005024 на
н-ци на М.К.; № 005077 на н-ци на А. К.;
№005023 на наследници на М. Х.; №005029 на наследници на М. К.; №005067 полски
път –кметски земи и собствен на наследници на М.П. имот №005027.
2/Овощна
градина от 13.499дка, в местност Юртлук, с отреден по план за земеразделяне
имот №020079.
В цитираното решение не е отразено
съществуващо върху така възстановените имоти ограничение в правото на ползване.
В подкрепа на твърдението си, че е собственик на
индивидуализирания по исковата молба имот №055057, ищцата депозира като доказателство
констативен нот.акт №119/19.VІ.1997г. по нот.д.№1904/1997г на
СлВп при РРС. В реквизит на акта е посочено , че същият се издава на основание приложени като
доказателство Решение №137/28.ІХ.1995г. на ПК Разград по преписка с вх.№4327/7.ІІ.1992г. Според съдържимото се в този акт, наследниците на С. П. , в това
число и жалбоподателката, са признати за собственици на: 1/ Нива от 35.602дка в
местност Корубостанлък, с отреден по план за земеразделяне на с.Ясеновец имот
№005048; 2/ нива от 25.799дка в местност Корубостанлък, с отреден по план за
земеразделяне на с.Ясеновец имот №005556 и 3/
Нива от 25.8902дка в местност Корубостанлък с отреден по земеразделителния план на с.Ясеновец имот 005057., при съседи на
имота: собствен на М.Г. имот №005058;
имот №005051 на наследници на Н.Ф. и др.;
имот 005052 на наследници на С.Б.ов; имот №005056 на наследници на С. П.; 005052 нива на
„АГРОТИМ”ООД и 006024-полски път, Община Разград. , с вписано ограничение в ползването на
имота-електропровод.
С това си описание имота по констативния нотариален акт,
ползващ ищцата се разминава съществено с параметрите на имота по депозираното
от нея реституционно решение, в което липсва отразяване на съществуващи във
възстановения й имот ограничение в правото на ползване.
В
приложение на издадения на 19.VІ.1997г. констативен нот. акт е посочено
прилагане на три броя скици, с №№1938, 1940 и 1942, всички издадени на
11.ІІІ.1997г. Т.е., във време относимо към изготвяне на акта и отдалечено от
датата на спорното по делото решение
№137/28.ІХ.1995г.
Въз основа
на издадения констативен нот. акт, на 2.VІІ.1997г. между наследници на С. П. е
извършена извънсъдебна доброволна делба, съгласно която, в дял на жалбоподателката е
предоставена нива от 25.801дка в местност Корубостанлък с отреден по
земеразделителния план на с.Ясеновец
имот 005057. и нива от 17.802ка в същата
местност с отреден по зем. план на с.Ясеновец имот №5048-2.
По
делото е безспорно, че нивата, индивидуализиран на позиция 3 от нот. акт и на
позиция ІІ б от договора за доброволна делба е претендирания до ревандикация
процесен имот.
От
доказателствата по делото(л.146 и сл.) се следва за установено че по отношение
на жалбоподателката, във връзка със заявени от нея претенции върху нива,
съставляваща имот 005057 е проведена процедура по установяване на допусната в
земеразделителния план фактическа грешка,
наложила промяната му по реда на
чл.17 ЗСПЗЗ и обезсилване на издадените в полза на наследници на С. П. Решение
№137/28.ІХ.1995г. и констативен нот. акт №119/19.VІ.1997г. по реда на чл.34вЗСПЗЗ. В писмо на Областен
управител изх.№13-10-1/18.І.2000г.до наследодателите на ответниците, изрично е посочено, че допуснатото в зем.план
недоразумение по отношение на процесния имот №005057 „произтича от това, че за същите имоти има
издадени нотариални актове, не от п оземлената комисия , а по частен път”.
С
назначена по делото СТЕ се установява, че претендирания до ревандикация имот,
индивидуализиран като такъв на позиция 3 от нот. акт и на позиция ІІ
б от договора за доброволна делба е идентичен с имот 005057, индивидуализиран в
приложения като доказателство
констативен нот. акт №161/7.ІІІ.1996г по нот. д.№873/1996г. по опис на СлВп при РРС като собствен на ответниците, в качеството им на наследници на Мара
И.П..
В реквизит на ползващия ответниците нотариален акт (л.145) е
посочено, че същият се издава на основание възстановено им с Решение №137/28.ІХ.1995г. на ПК Разград по преписка с вх.№5736/25.ІІ.1992г. по
реда на чл.14, ал.1, т.2 ЗСПЗЗ и чл27 ППЗСПЗЗ право на собственост върху 25.802
дка нива в землище с.Ясеновец, м.Корубостанлък. В приложение на констативен нот. акт нот. акт
№161/7.ІІІ.1996г е посочено прилагане на скица
№5057, издадена на 10.ІІІ.1995г. Т.е., във време относимо към датата на постановеното в тяхна полза
Решение №137/28.ІХ.1995г и с номерация, съответстваща на възстановения им в
граници на зем.пан имот 005057.
От доказателства, приложени на л.234 и сл. от
делото се установява че като наследници
на Мара П., ответниците са заявили в срока по чл.11 ЗСПЗЗ искане за
възстановяване на собственост върху приживе отчуждени от патримониума й зем.
земи в общ размер на 25.802дка, находящи се в землището на с.Ясеновец. По
образуваната по заявлението им преписка вх.№5736/25.ІІ.1992г. на осн.чл.27
ППЗСПЗЗ, съгл. влязъл в сила план за земеразделяне, на наследници на Мара П. в
нови реални граници е възстановено право на собственост върху 25.802дка нива, в
землището на с.Ясеновец, м.
Корубостанлък, съставляващо имот №005057 ,
при съседи на имота:собствен
на М.Г. имот №005058; имот №005051 на наследници на Н.Ф. и др.; имот
№005056 на наследници на Евангелина М.а; 005052 нива на „АГРОТИМ”ООД и
006024-полски път, Община Разград
В депозираното от ответниците
реституционно решение изрично е посочено , че имотът се възстановява в собственост при ограничение в
ползването му, предвид съществуващ на место електропровод. В реквизит на депозираното от ответниците решение , имащо характер на
индивидуален административен акт, изрично е посочено прилагане на издадена и заверена
от ПК скица №5057
Обобщавайки подробно изложеното
дотук , в този си състав съдът намира, че параметрите си -местонахождение, №,
размер и граници, претендирания до ревандикация имот е доказано принадлежащ в собственост на ответниците като наследници на Мара П.. С
допустими по см. на ГПК доказателства същите установяват пълно съответствие
между имота, възстановен им в
собственост по реда на чл.27 ЗППЗСПЗЗ с влязъл в сила и редовен от външна
страна административен акт и описания такъв в ползващия ги по делото констативен нотариален акт №161/7.ІІІ. 1996г.
Противно на процесуално дължимото от нея,ищцата не доказва качеството си
на собственик върху претендирания по иска имот №005057. В основата на претендираните от нея права по
наследство и доброволна делба е признатото на наследници на С. П. право да
възстановят собственост върху приживе отчуждените от патримониума й земеделски
имоти. Именно решението за възстановяване на собствеността е онзи стабилен по
същността си акт ползващ се със статута на документ за собственост. Последващо
издадения въз основа на това решение констативен нотариален акт е оборим.
Не може да не направи
впечатление, че и двете, конкуриращи притезанията на страните решения са под
един и същи номер, издадени са на една и съща дата, но при съществено различие,
както по отношение размера, границите и ограниченията върху имотите, така и по
отношение на постановилия ги състав на ПК Разград. Съществено е различието между двете решения относно отредения по земеразделителния
план № на имота, за който се отнася. Съответно за наследници на С. П., в това
число и жалбоподателката- според представеното от нея решение правото на
собственост се явява възстановено върху имот № 005028, а по отношение на
ответниците като наследници на Мара П. това е имот №005057.
С решение по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ комисията възстановява собствеността
в нови реални граници с план за земеразделяне.
След реалната им
индивидуализация се възстановява собствеността на гражданите и отпадат правата
на държавата върху тези земи. Конститутивният ефект на възстановяването е
очевиден при земи, чиито граници са напълно изменени или заличени вследствие
природни фактори или човешки действия. Тяхното реално възстановяване се
извършва с решението на поземлената комисия.
С включването на частните
земеделски имоти в селскостопанските организации и премахване на реалните им
граници е прекратено качеството на обекта на собствеността да е конкретно
обособена вещ. Липсата на такъв обект е лишила от съдържание правото на
собственост, тъй като то може да съществува само върху индивидуално определен
имот. Индивидуализацията на земеделските земи се определя от реалните им
граници с решенията на общинските поземлени комисии. Те са необходимите правни
актове за определяне на реалните граници на земите и едновременно с това
юридически факти с гражданскоправно действие. С решението на поземлената
комисия възниква правното качество на обекта на собствеността -
индивидуализация и затова то има конститутивно действие. Това се отнася и за
двата вида решения на общинските поземлени комисии за определяне на реалните
граници на земеделските земи - решенията по чл. 18ж, ал. 1 и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Действието на решението на комисията
е еднакво независимо от различието в способа за определяне на реалните граници
- чрез възстановяване на старите граници или определяне на нови граници с план
за земеразделяне.
За да породи правните последици, към които е насочено -
възстановяването на правото на собственост върху земеделска земя, решението на
административния орган следва да отговаря на изискванията за валидност, едно от
които е то да бъде подписано. Дали решението за възстановяване на правото на
собственост върху земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ
и ППЗСПЗЗ е валидно, е въпрос и на
фактическо установяване, след преценка за съответствие на административния акт
със законоустановените изисквания. От изложеното по горе се следва за безспорно
установено, че с предприети и влезли в сила изменения на плана за земеразделяне
на с. Ясеновец, в частност засягащ
отреждането на процесния имот поради предизвикана с издадения в полза на жалбоподателката констативен нот.
акт, относимо към дата на предявяване на ревандикационния иск, както ползващият я нот. акт, така и
издаденото на наследници на С. П. Решение №137 /28.ІХ.1995г. са обезсилени по
силата на чл.34в ЗСПЗЗ.
Породилата се в хода на
делото конкуренция на двете, възстановяващи собственост върху процесния имот
решения на ПК , следва да се реши в
полза на депозираното такова от ответиците, доколкото в реквизит на същото е
отразен завършения фактически състав на чл.27 ППЗСПЗЗ.
Първоинстанционният съд е дал правилен отговор този въпрос. Решението му е съобразено с приетото
в ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВС, че решенията на поземлените комисии по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване
на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими
стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат
конститутивно действие. Няма отстъпление в практиката на ВКС от тази принципна постановка.
Обстоятелството, че РРС
приел отговора на ответниците
като редовно подаден от лице,
недоказващо относно действията си на пълномощник предпоставките на чл.32 ГПК,
не се отразява върху правилността на решението, доколкото със същото съдът не
се е произнесъл по същество на депозираното
с него възражения за изтекла в полза на въззиваемите придобивна давност.
Предвид изложеното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №25/5.ІІ.2015г. по гр.д.№443/2014г. В
ЧАС8ТТА, с която състав на РРС е отхвърлил като недоказан иск, предявен
от С.
Н.П. против Р.П., заместен в
хода на делото от конституираните по реда на чл.227 ГПК Б.Х.П. И Б.Р.П.,
Т.П., К.П. и И.П., последната действаща
чрез своята майка и законна представителка Д.П., за ревандикиране
на осн.чл.108ЗС на нива от 25.801дка, намираща се в землището на с.Ясеновец, местност
Корубостанлък, за която по действащия земеразделителен план на селото отреден
имот №055057, при съседи на имота:собствен на М.Г. имот №005058; имот
№005052 на наследници на С.Х.Б.; имот №005056 собствен на Л.Ф. П. и кадастър
№006024 полски път.
ОБЕИЗСИЛВА Решение
№25/5.ІІ.2015г. по гр.д.№443/2014г по описа на РРС в частта, с която на осн.
чл.537, ал.2 ГПК е отменен констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ №119/ 19.VІ.1997г по
нот.д.№1904/1997г. по опис на СлВп при РРС , само в ЧАСТТА му по т. 3 досежно: Нива в местността „Корубонстанлък", с
площ от 25,802 дка., трета категория,
съставляващ имот № 005057 по плана за земеразделяне,
при граници и съседи на имота: собствен на М.Г. имот
№005058; имот №005052 на наследници на С.Х.Б.; имот №005056 собствен на Л.Ф. П.
и кадастър №006024 полски път: ”. и ПРЕКРАТЯВА производството по вгрд
№95/2015г. по опис на РОС в тази му част.
Решението може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.:
НР