РЕШЕНИЕ № 56
Гр. Разград 19.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен съд на двадесети април две хиляди и петнадесета година в открито
заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
РАЯ ЙОНЧЕВА
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
Секретар:
Д.Г.
Като разгледа докладваното от
съдия МИЧЕВ
в.
гр. дело № 98 по описа за
и
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЕТ “ ВАРИУС-П.П. “ гр. Кубрат, чрез адв.
Венцислав Великов против Решение № 4 / 13.01.2015 г., постановено по гр. дело №
285 /
Въззиваемата страна Л.И.П. депозира отговор на
въззивната жалба, в който се развиват съображения за нейната неоснователност.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба,
депозирана от Л.И.П. против същото решение, в частта,
с която е отхвърлен, предявения от нея иск по чл. 86 от ЗЗД за сумата над 16.85
лв. до първоначално предявения размер от 1516.55 лв. за периода от 08.08.2011
г. до 15.07.2014 г. В жалбата се излагат
доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно в обжалваната част, тъй като изложените от съда правни
изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на
закона.
ЕТ “
ВАРИУС-П.П. “ гр. Кубрат не е депозирал отговор на
насрещната въззивна жалба.
Жалбоподателят ЕТ “ ВАРИУС-П.П. “ гр. Кубрат не
се представлява в съдебно заседание.
В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателката Л.И.П.
оспорва въззивната жалба и подържа насрещната въззивна
жалба, на посочените в нея основания.
Разградският окръжен съд, обсъди
изложените доводи и становища на страните и след проверка на решението,
констатира следното:
Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбите
депозирани срещу него са неоснователни.
Делото
е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за
установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и
са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви
към решението на първоинстанционния съд относно фактическата обстановка и
счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл. 272 от
ГПК.
От
доказателствата по делото се установява, а и няма спор по това, че ищцата е
работила по трудово правоотношение на длъжност “ счетоводител “ по силата на
трудов договор № 4 / 01.04.1994 г. и допълнително споразумение № 34 /
24.02.2004 г. Безспорно е също така, че с молба вх. № 1 / 28.02.2011 г. ищцата
поискала от работодателя прекратяване на трудовото правоотношение поради
придобито право на пенсия за прослужено време и възраст, като в молбата
посочила о обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ.
Със
заповед № 70 / 08.08.2011 г., считано от същата дата, трудовото правоотношение
е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. В заповедта е посочено
изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. От ведомостта за заплати се
установява, че за м. август
Ответника
не оспорва, че на ищцата се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в
посочения размер. Твърди обаче, че обезщетението е изплатено на ищцата изцяло,
а дори и в по-голям размер, като се позовава на РКО от 03.08.2014 г. за сумата
900.00 лв. и на РКС от 15.08.2014 г. за сумата 4 300.00 лв. Ищцата
признава, че получила сумата от 900.00 лв. по първия касов ордер, а за втория
РКО твърди, че е подписан от нея, но за сумата 300.00 лв., представляваща аванс
за м. август. Същата оспорила РКО от 15.08.2014 г., поради което и на основание
чл. 193 от ГПК съдът открил производство за проверка истинността на този
документ.
Изготвената съдебно графологична експертиза
дава заключение, съгласно което ръкописният текст в
РКО е изпълнен от В. А. П. с една и съща паста за химикал. Първоначално са
изписани “ 300 “ и “ триста “, а след това са добавени “ 4 “ и “ четири хил. “.
Изготвената ССЕ дава заключение във варианти в зависимост от това дали
сумата 4 300.00 лв. е действително изплатена, съответно получена от
ищцата. Съгласно първият вариант, ако сумата е изплатена, ответника не дължи
нищо по главницата, а законната лихва възлиза на: 1. до датата на пълното
плащане – 15.08.2014 г. – 1481.47 лв. и 2. до датата на депозиране на исковата
молба – 15.07.2014 г. – 1439.47 лв. Съгласно вторият вариант, ако сумата не е
платена, то ответника дължи сума по главницата в размер на 4 140.00 лв.,
лихвата възлиза на: 1. от 01.10.2011 г. до датата на експертизата – 18.11.2014
г. – 1590.72 лв. и 2. от 01.10.2011 г. до датата на подаване на исковата молба
– 15.07.2014 г. – 1439.47 лв.
При
горните факти съдът прие следното от правна страна.
По иска с правно основание
чл. 222, ал. 3 от КТ.
Налице са условията по чл. 222, ал. 3 от КТ за
пораждане правото на ищцата за обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение
в размер на брутното й трудово възнаграждение за шест месеца, след придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като през последните 10
години преди придобиване право на пенсия
тя е работила при същия работодател. Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ обезщетението се
изчислява от брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
пенсионирането - в случая 840.00 лева или за шест месеца сумата е 5 040.00 лв. След
приспадане на получените от ищцата 900.00 лв. по РКО от 03.08.2014 г. дължимата сума по обезщетението
възлиза на 4 140.00 лв., колкото е и исковата претенция на ищцата, след
допуснатото от съда намаление на иска. Тази сума се дължи ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателно плащане.
Въззивната инстанция не споделя възражението на
ответника, че по делото не било установено дали подписа на получателя е положен
преди добавянето на израза “ четири хил. “ или след добавянето на този израз.
Според заключението на вещото лице по графологическата
експертиза първоначално са изписани “ 300 “ и “ триста “, а след това са
добавени “ 4 “ и “ четири хил. “.
Логически и житейски оправдано е получателят на една сума по РКО да се
подпише върху него при първоначалното изготвяне на същия платежен документ.
Нелогично е да се представя за подпис от получателя платежен документ с
извършени върху него добавки, касаещи размера на сумата. В случай, че
работодателя е имал действително намерение да плати сумата 4300.00 лв. и за да се
избегнат всякакви съмнения относно точния размер на платената сума, не е имало
никаква пречка, тази сума да се изпише цифром и
словом наведнъж, с един химикал и така да се подпише от получателя. В случая в
тежест на ответника е да докаже, че добавката е извършено преди ищцата да
подпише РКО. От събраните по делото доказателства не се установява ищцата да е
подписала ордера след извършване на добавката.
Неоснователни са и възраженията на ответника относно това дали документа
е неистински или с невярно съдържание. В разпоредбата на чл. 193 от ГПК се
говори за неистински документ. С тази
терминология е работил и първоинстанционният
съд. За разлика от наказателното съдопроизводство, по смисъла на ГПК, документ
с невярно съдържание е неистински документ.
С оглед
на горното с обжалвания съдебен акт спора е решен по същества, без да са
допуснати сочените нарушения на процесуалните правила.
По тези
съображения решението в тази му част е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Обезщетението за забава предпоставя настъпила
изискуемост на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ. Задължението на работодателя за заплащане на обезщетение /гратификация/ при пенсиониране не е обвързано с определен срок,
затова той изпада в забава за плащане след поканата и от тази дата сумата става
изискуема, съответно се дължи обезщетение за забавеното плащане. В случая
ищецът не доказва да е отправил
покана до ответника преди подаването на молбата от 04.07.2014 г., поради което и в тази му част решението е правилно
и законосъобразно, а жалбата на ищцата е неоснователна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение
№ 4 / 13.01.2015 г., постановено по гр. дело № 285 /
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ДГ