Р Е
Ш Е Н
И Е
№62 Разград
8. VІ.2015 Разградски окръжен
година Град
2015
съд
11. V.
закрито
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА ИРИНА ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
2015 №106 в. гр.
дело по описа за година
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл.ГПК.
С Решение №35/2.ІІ.2015г. по гр.д.№646 по
описа му за 2014г., състав на ИРС е уважил частично иска, предявен от А.А. С. против С.М.С., осъждайки последния да му
заплати обезщетение за виновно и против оправно причинените му на 6.V.2013г.
неимуществени вреди сумата от 10 000,00лв. До
първоначалният му размер от 15 000,00лв., предявеният на осн.чл.45 ЗЗД иск
е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Недоволен от
така постановеното решени, ответникът обжалва същото в осъдителната му част,
оспорвайки размера на вмененото му в отговорност обезщетение. Твърди, че
материалното и финансовото му състояние
не позволяват поемане на обезщетение в посочения размер.
В с.з., лично и чрез процесуалния си
представител по пълномощие –адв.М. К., жалбоподателят заявява, че поддържа
бланкетно изложените в жалбата основания за отмяна на постановеното срещу него
осъдително решение, заявявайки, че при месечно получаваната пенсия от
220,00лв., размерът на обезщетението е непосилен за него.
В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната
по жалбата страна е депозирала писмен отговор, оспорващ
основателността й. Претендира присъждане на доказано направени
пред тази инстанция разноски. В с.з., чрез процесуалния си представител по
пълномощие заявява, че поддържа изложените в отговора възражения срещу
основателността на жалбата. Моли за потвърждаване на ожалваното решене като
правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.
Като
подадена в срок, от легитимиращи интерес от обжалването страни и срещу подлежащ
на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съответно
на дължимото по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че атакуваното решение е
валидно, а в обжалваната си част и допустимо постановено по същество на предявената по реда на чл.45 ЗЗД защита. В
случая, значимите за изхода на делото факти са установени от първоинстанционния съд с
допустими по см. на ГПК доказателства и доказателствени средства, при правилно
разпределена тежест на доказване и в съответствие с проявена в тази насока активност на
страните.
При проведеният им анализ, в този си състав
съдът намира за законосъобразен изводът на първостепенния съд
досежно предпоставките, ангажиращи деликтната отговорност на жалбоподателя С.,
относно авторството и противоправността в поведението му, причинната връзка
между това му поведение и доказано претърпените от въззиваемия А. телесни увреждания. Следва да се отбележи, че
с депозирания в срока на чл.131ГПК отговор, ответникът С. не е провел своевременно
оспорване, респ. доказване на предпоставки, освобождаващи го или водещи до
намаляване на вменената му по чл.45 ЗЗД
деликтна отговорност.
Предпоставките, при наличие на които се следва
ангажиране деликтната отговорност на
жалбоподателя са безспорно установени,
съгл. постановеното и вл. в сила на 2.VІІІ.2013г. Споразумение по НОХД№250/2013г.
по описа на ИРС. Със същото жалбоподателят е бил признат за виновен
в това, че на 6.V.2013г. в с.Богданци,
Разградска обл., нанасяйки удари с иззетия
като веществено доказателство дървен кол е причинил на въззиваемия А. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на двете рамена на долна челюст, довело до трайно
затруднение в дъвкателната функция на последния.
С цитираното споразумение е прието, че
инкриминираното деяние е извършено от жалбоподателя при пряк умисъл, за
което и на осн. чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 НК
и във вр. с чл.55 НК същият е осъден на пробация при съответно наложените му
мерки.
Предявен по правилата на чл.45 ЗЗД,
основателността на иска предполага
доказана кумулативност на
изискуемите се по см. на тази разпоредба предпоставки: вина, противоправно
поведение, вреда(имуществена или неимуществена по своя характер), причинна
връзка между търпяното от пострадалия и виновното, респ. противоправно
поведение на дееца.
И
докато по отношение вината на конституирания с иска ответник е налице
презумпция, то всички останали предпоставки като вреда и причинна връзка между
тази вреда и поведението на ответника, се следва ангажиране на доказателства от
страната, търсеща защита на правата си по този ред.
Както бе упоменато и по горе, ангажирането
на деликтната отговорност на жалбоподателя за причинените от него вреди на въззиваемия, предполага по
силата на закона наличие на виновно и противоправно поведение. Т.е., поведение, произтичащо от общо дължимото по закон и морал задължение
да не се вреди другиму. В случая, както от заявените, така и от безспорно
установените по делото факти се следва
за установено, че инкриминирайки с поведението си на 6.V.2013г. престъпния
състав на чл.129,ал.2 във вр. с ал.1 НК,
жалбоподателят ангажира отговорността си
към въззиваемия и деликтно, като такава по чл.45 ЗЗД.
Съдебно
одобреното по реда на чл.384 във вр. с
чл.382НПК и вл. сила Споразумение, по
см. на чл.383 НПК се ползва и с
последиците на постановена, и влязла в сила осъдителна присъда, която по
регламент на чл.300 ГПК има задължителен за гражданските съдилища характер и се
ползва със сила на пресъдено нещо относно релевантните за ангажиране на деликтната
отговорност предпоставки. С този влязъл
в сила съдебен акт се явява безспорно установен и неимуществения характер на
търпените от въззиваемия вреди, както и степента на увреждането му.
Въз
основа на всестранния анализ на
събраните по делото доказателства, е установено, че въззивника-ответник е осъществил вмененото му
в нак. отговорност деяние чрез нанасяне на удари с тъп предмет (дървен кол ), при което на въззиваемия -ищец , в
областта на главата, са причинени следните увреждания: разкъсно - контузна рана
в лявата половина на лицето; оток на меките тъкани в лявата половина на лицето,
продължаващ към областта на шията вляво и под брадата; разкъсно-контузна рана
по ръба на лява ушна мида; кръвонасядане с оток на меките тъкани в областта на
лявото слепоочие; обширен хематом в средата и долната трета на лява предмишница
по горно външната й страна; счупване
на двете рамена на долната челюст,довело
до съставомерност на инкриминираното от жалбоподателя деяние като такова по чл.129, ал.2 НК. Въз основа на подробно обсъдените свидетелски показания, в тяхната относимост към заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, първоинстанционният
съд е приел, че нанесеното от
жалбоподателя на ищеца травматично увреждане, е довело и до трайно затрудняване
в дъвкателните функции на пострадалия. Обосновано, въз основа на установените
по делото факти е прието, че като протекъл на фона на едно тежко онкологично
заболяване, оздравителният процес е бил продължителен, съпътстван с допълнителни
за пострадалия болки и страдания. Затруднените,
в резултат на травмата, дъвкателни
функции са се отразили неблагоприятно върху съпътстващата основното му
заболяване анемия.
Като всяка, причинена на деликтно основание вреда, и
процесните такива подлежат на обезвреда от виновно причинилото ги лице.
Обезвредата се изразява в парично дължимо обезщетение, чието определяне по размер се следва по правилата на чл.51 и чл.53 ЗЗД, при приложимост на
принципа за справедливост по чл.52
ЗЗД. Справедливостта в случая не е
просто етична и абстрактна категория, а обективно измерима с конкретно установените по делото
обстоятелства, досежно механизма на насените болки и страдания,
продължителността на тяхното отзвучаване, доколко оздравителният процес е бил
съпътстван с допълнителни неудобства, болки и страдания за пострадалото
лице.
Уважавайки иска до размера на 10 000,00лв., първоинстанционният
съд е приложил материалния закон,
адекватно на доказано претърпените от пострадалия болки и страдания, съобразил е, както конкретно установените по
дулото факти, така и последователната и задължителна за съдилищата практика. Постановено
в този смисъл решението следва да бъде потвърдено като обосновано, правилно и
законосъобразно.
Предвид крайния изхода на делото, на
основание чл.
78, ал. 1 и чл.
81 от ГПК жалбоподателят-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати
на ищеца претендираните и направени от него разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за защитата пред въззивна съдебна инстанция, а именно - сумата 850,00лв.
Мотивиран от
гореизложеното, разградският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №35/2.ІІ.2015г. по гр.д.№646/2014г. по описа на ИРС В ЧАСТТА, с
която С.М.С. е осъден да заплати на
А.А. С.
10
000,00лв.(десет хиляди лева), дължими на осн.чл.45ЗЗД в обезщетение за виновно
и против оправно причинени на последния
на 6.V.2013г. неимуществени вреди ведно със законна лихва, считано от дата на
деликта - 6.VІ.2013г. до окончателното им изплащане.
В останалата си част, като необжалвано Решение №35/2.ІІ.2015г. по гр.д.№646/2014г.
по описа на ИРС е влязло в сила.
Осъжда С.М.С. да заплати на осн.чл.78ГПК на А.А. С. 850,00лв. разноски пред тази инстанция.
Решението на РОС може да
се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
MH