Р
Е Ш Е Н И Е № 66
Гр. Разград 02. 06. 2015 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на осемнадесети май през две
хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина
Димитрова
2. Ирина Ганева
при
секретаря Н. Р. разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 108
по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А. Х. Х. ***, С. Х. Х. ***, Ю.Ю. ***, всички действащи чрез пълномощник адв. С. против Решение
№ 46/ 05. 03. 2015 г. по гр.
д. № 1292/ 13г. по описа на РС Разград
в частта, с което е прието за установено
спрямо жалбоподателите, че Б.С.Х. и Б.М.Х. са придобили собствеността върху поземлен имот и находящите се в него сгради
с адм.
адрес с. Градина, ул. „Н. Й. Вапцаров”
№ 76. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно,
тъй като изложените от съда
правни изводи не се подкрепят
от събраните по делото доказателства
и молят въззивния съд да отмени
решението в обжалваната част, като постанови
друго, с което да отхвърли като
неоснователен, предявения установителен иск.
Депозиран е писмен отговор на въззивната жалба,
в който се излага становище за нейната неоснователност.
В съдебно
заседание въззиваемите поддържат изложените съображения в писмения отговор.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и
становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира
следното:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него в обжалваната му
част, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения,
приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен
материал и са основани на закона. Въззивната
инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния
съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно се установява от събраните писмени и гласни доказателства, че процесния недвижим имот, представляващ поземлен имот –дворно
място с площ от 1795 кв. м. , находящ се в с. Градина, общ. Лозница, обл. Разградска, ул. „Н. Й. Вапцаров”
№ 76, съставляващо УПИ № VІІ-11 в кв. 2 по плана на с. Градина, заедно с реално
построените в него паянтова жилищна сграда със застроена площ от 52 кв. м. ,
лятна кухня с площ от 40 кв. м. и
второстепенна постройка със застроена площ от 20 кв. м. е бил собственост на ответниците А. Х. Х. и Ю.Ю.Х..
Собствеността от тях била придобита чрез покупко-продажба, за което е бил
съставен нот. акт № 51, т. VІ, нот.
дело № 1533/78 г. на РРС. Според
събраните по делото гласни доказателства - показанията на разпитаните свидетели
А., И. и Х., през 1989 г. ответникът А.Х. и съпругата му Ю.Х. се разделили. Ответницата Х. се
преместила да живее в друго село, а ответникът А.Х. заминал в Турция. Завърнал
се и си купил къща в с. Стражец, в която заживял.
През пролетта на 1997 г., м. март А. обявил процесния
имот за продажба и ищецът Б.Х. решил да го купи. Купил имот и в продължение на
2-3 месеца изплатил на три пъти на
ответника А. сумата 2500 лв., която сума била цената на имота. Б. заживял в
имота с родителите и съпругата си, направили ремонт, започнали да обработват
дворното място. През м. февруари 2013 г. ищците се снабдили с нотариален акт за
собственост на имота, придобит по давностно владение.
До настоящият момент владеят имота. Съдът кредитира като доказателство
показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са обективни и
последователни, подкрепят се от другите обстоятелства по делото. Ищецът Б.Х.
притежава и е представен от него по
делото оригинален екземпляр от нот. акт акт № 51, т. VІ, нот. дело №
1533/78 г. на РРС за собственост на имота, издаден на името на ответника А.Х.. Според
показанията на св. И., сам ответникът му го е предал при въвеждането на ищеца
във владение на имота. Макар, че безспорно се установява, че владението на
имота е предоставено на ищците от ответника Х., следва да се вземе предвид, че законът не свързва придобиването
с начина на установяване на владението. Без значение е как
е установено владението - без основание, с оглед на отпаднало
или нищожно основание, предоставянето му от собственика
или без такова.
Достатъчно
е владението да е продължило повече от 10 години. Според показанията на
разпитаните свидетели, несъмнено въззиваемите са
упражнявали, както и понастоящем за себе си фактическата власт върху имота
непрекъснато и необезпокоявано от собственика в продължение на повече от 10
години. С оглед на това и жалбоподателите А.Х. и Ю.Х.
са изгубила правото си на собственост върху имота, преди да го прехвърлят на С.Х.,
поради придобиването му на основание давностно
владение на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС от въззиваемите. Предвид изложеното, обжалваното
решение на районния съд, с което последните са признати за собственици на процесния имот, като обосновано и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено. На осн. чл. 78 от ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите разноските по делото пред въззивната
инстанция в размер на 200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 46/ 05. 03. 2015 г. по гр. д. № 1292/ 13г. по описа
на РС Разград в частта, с
която е прието за установено спрямо
А. Х. Х.,**********,
Ю.Ю.Х., ЕГН **********, С. Х. Х., ЕГН **********, че Б.С.Х. и Б.М.Х.
са придобили собствеността върху недвижим имот,
представляващ поземлен имот – дворно място с площ от 1795 кв. м., находящ се в
с. Градина, общ. Лозница, обл. Разградска, ул. „Н. Й.
Вапцаров” № 76, съставляващо УПИ № VІІ-11 в кв. 2 по
плана на с. Градина, заедно с реално построените в него паянтова жилищна сграда
със застроена площ от 52 кв. м. , лятна кухня с площ от 40 кв. м. и второстепенна постройка със застроена площ
от 20 кв. м.
В останалата част, като необжалвано,
решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА А. Х. Х.,**********, Ю.Ю.Х.,
ЕГН **********, С. Х. Х., ЕГН ********** да заплатят на Б.С.Х., ЕГН ********** и Б.М.Х., ЕГН ********** сумата
200 /двеста/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
НР
2.