Р Е Ш Е Н И Е

№…

Разград

25.V.2015г.

Разградски окръжен

година Град

2015

съд

11.V.

На Година

АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

публично

В заседание в следния състав:

Секретар:М.н. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЯ ЙОНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

В.гражданско

2015

№109

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 267 и чл.310 ГПК.

С Решение №70/19.ІІІ.2015г. по гр.д.№18 по описа му за 2015г., РРС е уважил исковете,предявени по реда на чл.357КТ от Д.Т.Д. против РУ „Ангел Кънчев”,гр.Русе като на осн.чл.344, ал.1, т.т.1, 2 и 3 КТ е признал за незаконно, предприетото със Заповед №009/19. ХІІ.2014г. прекратяване на трудовото му правоотношение, постановил е възстановяването му на заеманата до уволнението длъжност и е присъдил дължимо му се по реда на чл.225 КТ обезщетение в размера на 1 656,93лв., при предявено такова с иска в размер на 4 000,00лв.

Недоволен от така постановеното решение, чрез процесуалния си представител по пълномощие-адв.Б., ответникът-работодател обжалва същото в цялост като необосновано и незаконосъобразно. На релевираните основания моли за неговата отмяна и за постановяване на ново такова, с което по същество, съдът да отхвърли предявените срещу него искове като недоказани по основание и размер .

В законоустановения и предоставен му за това срок, чрез процесуалния си представител по пълномощие-адв.М., въззиваемият Д. депозира писмен отговор, оспорващ основателността на жалбата. Претендира присъждане на доказано направени пред тази инстанция разноски.

Като подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимираща интерес от обжалването страна, жалбата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. Атакуваното решение е валидно, а в обжалваната си част и допустимо постановено. Възведените правни изводи, досежно законосъобразността на предприетото по отношение на въззиваемия уволнение, кореспондират с установените по делото факти и сочат на съответно прилагане на материалния закон.

Проведеният анализ на събраните по делото доказателства, сочи на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която настоящият състав на въззивния съд възприема изцяло. По делото е безспорно установено, че на 1.ІV.2010г. между страните по делото са били установени трудови правоотношения, съгласно сключен между тях Трудов договор №5, анексиран с Доп.споразумение №20/20.V.2011г. От задължителните за действителността на договора реквизити е видно, че същият е бил сключен като безсрочен. Съгласно трудовия договор, до уволняването му на осн. чл.328, ал.1, т.12КТ, жалбоподателят е заемал длъжността „асистент” към катедра „Биотехнологии и хранителни технологии”.

Установените с договора правоотношения се твърдят като прекратени с атакуваната в производството по чл.357 КТ Заповед №009/19.ХІІ.2014г. на директора на РУ”Ангел Кънчев”-филиал Разград. В реквизит на заповедта, като основание за прекратяване на установените с въззиваемия трудови правоотношение е посочена разпоредбата на чл.328, т.12 КТ като срещу „причини за прекратяване на договора” е възпроизведена дадената в нормата словесна формулировка –„обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор”.

Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно от първоинстанционния съд. Обсъдени са всички събрани по делото и относими към спора доказателства, като са направени правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях.

Въззивният съд възприема изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, поради което не я възпроизвежда в настоящия си акт.

Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционния съд е обосновал правни изводи за основателност на предявените от ищеца искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, които съдът изцяло споделя и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

По оплакванията във въззивната жалба:

За да уважи предявените искове, РРС е приел, че по същество на спора, доказателствата по делото не покриват фактическия състав на визираното в заповедта основание за уволняване на въззиваемия. От същите се следвало извод за настъпили, при вече установеното с въззиваемия трудово правоотношение, изменения на изискванията към заеманата от него длъжност. С отмяната на ЗНСНЗ и при действие на влезлия в сила ЗРАСРБ към заеманата от въззиваемия длъжност е въведено изискване за придобита образователна и научна степен "доктор", каквато същият не притежавал. Което според РРС сочело на предпоставките на чл.328, т.11 КТ, а не на възведеното с атакуваната заповед основание за уволняването на въззиваемия. По мотиви че издадената уволнителна заповед е незаконосъобразна на посоченото в нея основание - чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, при фактически осъществено основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, РРС е признал уволнението за незаконосъобразно и е отменил материализиращата го заповед №9/19.ХІІ.2014г.

По правило законността на уволнението се оценява с оглед наличие на основанието за уволнение към момента на извършването му, а не с оглед впоследствие настъпили обстоятелства. Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ обуславя безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. Субективното право на уволнение е упражнено от работодателя законосъобразно, когато е възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини, извън волята на страните по договора. Обективната невъзможност може да се дължи на различни причини, обикновено външни за страните по трудовия договор, затова основанието по т. 12 е формулирано общо. Съдържимото се в заповедта сочи липса на мотиви, респ. на несъответствието й с формалните изисквания за редовност в степен, изключваща проверката й по същество.

Наведеното от въззивника оплакване е свързано с тълкуването на §5 от ПЗР на ЗРАСРБ. Според жалбоподателя този текст не е интерпретиран правилно от първоинстанционния съд. От доводите на жалбоподателя става ясно, че последният възразява срещу извода на първоинстанционния съд за императивност на цитираната законова разпоредба и за вложения в нея смисъл.

Настоящият състав счита доводите на жалбоподателя за несъстоятелни.

От данните по делото се установява, че трудовият договор на ищеца е сключен при действието на отменения Закон за научните степени и научните звания, респ. при действието на старата редакция на Закона за висшето образование, които не са въвеждали като изискване за заемане на длъжността "асистент" придобита научна степен "доктор". С оглед това и предвид изцяло новата уредба на образователните и научни степени, законът е уредил статута на лицата, заемащи съответните академични длъжности, без да притежават изискуемата се образователна и научна степен за това. В своята алинея четвърта §5 от ЗРАСРБ разпорежда, че трудовите им правоотношения се запазват, като в случая на ищеца е следвало съгласно т.1 на ал.4 той да продължи да заема длъжността "асистент". Що се отнася до това, че той не притежава изискуемата се образователна и научна степен, съгласно ал. 5 на цитирания текст нему е следвало да бъде предоставена възможността за придобиването й в определен срок.

Всичко това идва да покаже, че всъщност §5 от ЗРАСРБ въвежда едно изключение от общите разпоредби на КТ, касаещи правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работник, който не притежава съответната квалификация или образование да заеме определена длъжност, което той има съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. С други думи, в този частен случай законът забранява трудовите правоотношения на лица от академичния състав на висше учебно заведение да бъдат прекратени на основание липса на придобита образователна и научна степен. Нещо повече, уредбата на отношенията между служителите, които формално не отговарят на новите изисквания на закона за заемане на академична длъжност и техните работодатели отива и по – далеч, като на тези лица е дадена възможността да придобият тази степен в рамките на определен срок. Работодателят е задължен да им осигури всички условия за зачисляване за придобиване на изискуемата се образователна и научна степен. Дори и в случай, че такава степен не се придобие от съответните служители, те се ползват от разпоредбата на §5, ал. 5 от ЗРАСРБ, съгласно която следва да бъдат преназначени на длъжност "асистент". Тези разпоредби, които са императивни по своя характер, имат закрилна функция спрямо лицата, заемащи академични длъжности и ограничават работодателите им при упражняване на потестативното им право на уволнение. С други думи, дори и да е въвел като ново изискване за заемане на длъжността " асистент" придобита образователна и научна степен "доктор" жалбоподателят не би могъл да прекрати трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, поради наличието на специална законова уредба, касаеща правоотношенията на служителите от академичния състав, назначени при действието на отменения ЗНСНЗ.

Като е извел съдържанието на нормата в гореизложения смисъл, въззивният съд е постановил законосъобразно решение, като не е нарушил процесуални правила.

Подадената въззивна жалба се явява неоснователна и следва да се потвърди обжалваното решение на РРС.

По изложените мотиви и в условията на чл.272ГПК, Съдът

Р Е Ш И:

Потвърждава Решение №70/19.ІІІ.2015г. по гр.д.№18/2015г. по описа на РРС.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок считано от 25.V.2015г .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

MH