РЕШЕНИЕ

№ 112 / 11.06.2015г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и пети май, две хиляди и петнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Св.Л.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

В.гр.д. № 112 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Т.М.М., подадена чрез пълномощник, против решение № 24 / 5.03.2015г., постановено по гр.д. № 413 / 2014г. по описа на РС Кубрат, с което е осъден да заплати на С.А.М. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000лв. от деяние, за което е признат за виновен от наказателен съд, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 11.02.2014г., до окончателното й изплащане. Жалбоподателят излага твърдение, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Моли въззивния съд да го отмени, като вместо него постанови друго, с което присъди обезщетение, съобразено с конкретно нанесената вреда. В съдебно заседание поддържа жалбата чрез пълномощник.

Постъпил е писмен отговор от С.А.М., подаден чрез пълномощник, в който изразява становище относно неоснователността на въззивната жалба. Моли съда да потвърди решението на КРС. В съдебно заседание явилият се процесуален представител поддържа изразеното становище.

Съдът, след преценка на доказателствата и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: Ищцата и ответникът живеели в гр.Кубрат. Познавали се, но отношенията им били влошени, защото ищцата недоволствала от обстоятелството, че ответникът пускал свободно своите кучета, а ответникът не получил стойността на направени разходи за прокарване на водопровод до стопанските постройки, притежавани от фактическия съжителник на ищцата.

На 11.02.2014г.Т.М. нанесъл удар на С.М., с което й причинил контузия на дясната предмишница в областта на гривнената става със счупване на дясната лъчева кост в крайната й трета, довела до трайно затруднение движението на десния горен крайник на пострадалата. Горните факти са установени с определение от 5.09.2014г. за одобряване на споразумение по НОХД № 226 / 2014г. по описа на РС Кубрат, с което на М. е определено съответното наказание за извършено престъпление по чл.129 НК – нанасяне на средна телесна повреда. В гражданското производство се установяват подробностите, свързани с конфликта – докато ищцата извършвала стопанска работа пред кошарата на св.Б.Керимов, с когото съжителствала, на улицата се появил ответникът, заедно с неговите кучета. Тъй като едно от кучетата се хвърлило към нея, тя се предпазила с вила. Ответникът пристъпил към С.М. и замахнал към нея с една кофа. Ищцата вдигнала дясната си ръка, за да се предпази и тогава Т.М. й нанесъл удар по ръката.

От назначената по делото СМЕ се установява, че дясната ръка на пострадалата била имобилизирана за срок от 8 – 9 седмици, а срокът за възстановяване на работоспособността е определен на 10 – 12 седмици, като за по-бавното възстановяване неблагоприятен фактор е възрастта на ищцата. Вещото лице дава заключение, че не се очаква пълно възстановяване на двигателната и неврологичната функция на дясната ръка на ищцата. При физическо натоварване и промяна в атмосферните условия болковият синдром ще се проявява до края на живота.

В периода на имобилизация и впоследствие още три месеца за С.М. се грижела св.Шенгюл Салим – нейна снаха. Последната обяснява, че четири месеца й помагала да се облича, да прави тоалета си, хранела я, домакинствала вместо нея. Когато й свалили гипса, болките продължили, не можела да движи пълноценно ръката си. Пиела болкоуспокоителни таблетки, провела рехабилитационни процедури. През нощта се стряскала и плачела през време на сън, заради което вземала успокоителни. Страданията на ищцата се установяват и от показанията на съжителстващия с нея св.Б.Керимов.

При така изяснената фактическа страна, въззивният съд направи следните правни изводи: Въззивната жалба е частично основателна.Две са основните оплаквания, съдържащи се в нея – че ищцата не е доказала факта на причинен шок и стрес от акта на нанесената й телесна повреда и че с решението си първоинстанционният съд е взел предвид увреждане – тежко изразена периферностволова увреда на лакътния и лъчев нерв, средно тежка за срединния нерв и двустранна дискретна преднокоренчова увреда на 5 и 6 шийни нерви на десен горен крайник, което ищцата не е претендирала и не е доказала.

По отношение на първото оплакване са събрани гласни доказателства, коментирани по-горе, от които се установява по несъмнен начин, че ищцата в продължителен период от време не е имала спокоен сън вследствие на причинената й травма. Като е съобразил събраните в този смисъл доказателства, първоинстанционният съд правилно е отчел това обстоятелство при определяне на размера на обезщетението.

Що се отнася до второто оплакване, въззивният съд констатира, че действително ищцата не е претендирала обезщетение за подобно увреждане на здравословното състояние нито в исковата молба, нито в хода на производството пред районния съд. В заключението на вещото лице по изготвената СМЕ се съдържа констатация за увредата на лакътния и лъчев нерв, която според вещото лице е в пряка причинно-следствена връзка със счупването на дясната лъчева кост и която сама по себе си обуславя също трайно затруднение в движението на десния горен крайник. Границите на претенцията за обезщетение се очертават с исковата молба. След като ищцата не посочва усложнението като факт, водещ до претърпени болки и страдания, същото не може да бъде включено при преценката за размера на обезверада, която ответникът дължи. В случая съдът счита, че районният съд не се е произнесъл свръхпетитум, защото обезщетението е присъдено за претърпяната средна телесна повреда, а настъпилото усложнение е отчетено само като фактор, който определя размера му. Въззивният съд следва да извърши преценка, изключвайки настъпилата като последица увреда на лакътния и лъчев нерв. Всички други обстоятелства, които районният съд е взел предвид – тежестта на извършеното деяние и неговата укоримост; възрастта на пострадалата, допринасяща за по-бавното протичане на оздравителния процес; придружаващите я заболявания; невъзможността пострадалата да се обслужва сама; наличието на болков синдром до края на живота, настоящият въззивен състав споделя напълно. При това положение справедливото обезщетение за търсените вреди следва да бъде определено на 8 000 лв. Решението на районния съд над този размер следва да бъде отменено и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата деловодни разноски над размера 400лв. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден да заплати държавна такса на районния съд над размера 320лв. В останалата част решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Страните претендират присъждане на направените деловодни разноски, като жалбоподателят претендира същите за двете инстанции. Т.М. е заплатил възнаграждение на адвокат в първоинстанционното производство в размер на 500лв. Внесъл е 200лв. за въззивно обжалване и е заплатил възнаграждение за адвокат пред въззивната инстанция в размер на 200лв. Съобразно отхвърлената част от иска С.М. следва да му заплати сумата 100лв. за направени разноски пред РС Кубрат и сумата 80лв. за сторени деловодни разноски пред ОС Разград. Въззиваемата е заплатила възнаграждение на адвокат за представителство пред въззивния съд в размер на 300лв. Съобразно уважената част от иска Т.М. следва да бъде осъден да й заплати сумата 240лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 24 / 5.03.2015г., постановено по гр.д. № 413 / 2014г. по описа на РС Кубрат в частта, с която Т.М.М. е осъден да заплати на С.А.М. обезщетение за причинени неимуществени вреди над размера 8 000лв., като вместо това постановява:

Отхвърля иска на С.А.М. за осъждане на Т.М.М. да й заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди над размера 8 000лв., като неоснователен.

ОТМЕНЯ решение № 24 / 5.03.2015г., постановено по гр.д. № 413 / 2014г. по описа на РС Кубрат в частта, с която Т.М.М. е осъден да заплати на С.А.М. деловодни разноски, направени пред РС Кубрат над размера 400лв. и в частта, с която същият е осъден да заплати държавна такса по сметка на РС Кубрат над размера 320лв.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 24 / 5.03.2015г., постановено по гр.д. № 413 / 2014г. по описа на РС Кубрат в останалата част.

Осъжда Т.М.М. да заплати на С.А.М. сумата 240лв. за направени деловодни разноски пред ОС Разград.

Осъжда С.А.М. да заплати на Т.М.М. сумата 100лв. за направени разноски пред РС Кубрат и сумата 80лв. за сторени деловодни разноски пред ОС Разград.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.