Р Е Ш Е Н И Е № 65
Гр. Разград, 02. 06. 2015 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на осемнадесети
май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2. Ирина
Ганева
при секретаря Н. Р. разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 113 по описа за 2015 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д.М.А. *** против Решение от 04. 03.
2015 г. по гр. д. № 578/ 14г. по описа на РС Исперих за прекратяване на
гражданския брак, сключен с Н.Е.А., поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство, само в частта за вината. В
жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно и
моли въззивния съд да го отмени, като постанови друго, приемайки, че вина за
разстройството на брака има само ответницата.
Не
е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна. Постъпило е писмено
становище от особения представител на въззиваемата адв. К., в който се излагат
съображения за неоснователност на въззивната жалба.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е
валидно и допустимо, а жалбата
депозирана срещу него, разгледана
по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция
изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и
счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК,
като се има предвид и следното:
Страните по делото не спорят, че са сключили граждански брак на 27. 07.
2013 г. , за което е съставен Акт № 0122/ 27. 07. 13 г. на Община Исперих. От
брака нямат родени деца. След сключване
на брака съпрудите заживели в дома на
майката на ищеца А.. През м. май 2014 г.
ответницата А. напуснала семейното жилище и заживяла при родителите си.
Понастоящем живее в Испания.
По делото е разпитана като свидетел З А. Същата твърди в показанията си, че
съпрузите се разбирали добре помежду си, но през 2014 г. ответницата заминала в
Испания и живее там. Чула, че живее в Испания с друг мъж. Предполага, че
причина да се разделяте майката на ответницата, която се намесвала в
отношенията им- канела я на гости и казвала какво да става в семейството й.
Страните не спорят, че след фактическата раздяла не поддържат връзка
помежду си.
Въз основа на така изложеното, въззивната инстанция приема, че е неоснователен изложеният довод
във визивната жалба, относно факта, че въз основа на гласните доказателства следва
извод за вина за разстройството на брака само на ответницата. В разпита си,
самата свидетелка заявява , че „чула”, че Н. живее в Испания с друг мъж,
„предполага” каква е причината за раздялата им. Явно е, че свидетелката няма
преки и непосредствени впечатления нито от причината за раздялата на съпрузите,
нито от настоящото семейно положение на ответницата. Обективни доказателства, посочени от ищеца, установяващи, че причина за
фактическата раздяла на съпрузите е самоволното, непровокирано от действия на
ищеца напускане на семейното жилище от ответницата, не са събрани. От събраните
по делото доказателства може да се направи единствено извод, че и двамата
съпрузи имат вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брака. Никой от съпрузите не е направил опит за
подобряване на отношенията в семейството. Поведението и на двамата се е
отразило върху нормалното протичане на брака и е довело до невъзможност за
продължаване на съвместния съпружески живот. Съгласно чл. 17 СК,
съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство, общи усилия и съобразно своите
възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството,
което в конкретния случай не е сторено в пълна степен и от двамата. Същите не са положили необходимите усилия и дължимата грижа за заздравяване
на семейството, дезентересирали са се един от друг, тъй като след раздялата им
не са търсили и не са поддържали контакти помежду си.
Предвид изложеното, въззивната
инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото
доказателства, което според жалбоподателя е
довело районния съд до неправилен извод,че вина за разстройството
на брака имат двамата съпрузи, е необосновано, поради което в това
отношение не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил
подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз
основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това, решението на районния съд, като обосновано и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 04. 03. 2015 г. по гр. д. № 578/ 14г. по описа на РС Исперих.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР