РЕШЕНИЕ № 70
Гр. Разград 10.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен съд на двадесет и пети май две хиляди и петнадесета година в открито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР
МИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
Секретар:
С.Л.
Като разгледа докладваното от
съдия МИЧЕВ
в.
гр. дело № 115 по описа за
и
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С.Д.К. *** против Решение № 81 / 13.03.
Въззиваемата
страна Л.Г.Д. е депозирала писмен отговор на жалбата, в които се развиват
съображения за неоснователност на същата. Набляга се на ниската възраст на детето.
Оспорва се основателността на искането за РЛО – три дни през коледните и новогодишните
празници. Майката не възразява срещу искането за разделяне летния режим на
лични отношения, като счита, че това би могло да се осъществи и по договореност
между страните. В заключение се отправя молба за потвърждаване на обжалвания
съдебен акт.
В
съдебно заседание жалбата се подържа от процесуалния представител на въззивника
на същите основания и със същите искания.
Въззиваемата страна Л.Г.Д. не се явява и не се представлява в съдебно
заседание.
В изпълнение разпоредбата на
чл. 267, ал.1 от ГПК, настоящият състав извърши проверка на депозираната жалба, при
което констатира,
че същата е редовна и допустима - отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално
легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.
С оглед извършената от съда служебна проверка
по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд състав констатира, че обжалваното решение
е валидно и допустимо в обжалваната му част. При извършване на въззивен контрол
за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебното решение, в рамките
поставени от въззивната жалба съдът, след преценка на събраните от първата инстанция доказателства, намира, че обжалваното
решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло по следните съображения:
В искова си молба ищцата Л.Г.Д. сочи, че с ответника С.Д.К. живели на съпружески начала от
Така предявените искове
намират правното си основание в разпоредбите
на
чл. 127, ал. 2 вр. с 59 вр. с чл. 142 и
чл. 143 от СК.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът С.Д.К. депозира отговор,
в който не възразява срещу определяне на
местоживеенето на детето при майката, на която да бъдат предоставени за
упражняване родителските права. Въобще по всички предявени искове предлага
споразумение, а в случай,че не бъде постигнато такава намира за основателен
иска за определяне режим на лични отношения с детето. Предлага на съда да бъде
определен режим на лични отношения с детето всяка събота и неделя от 09.00 часа в съботния ден
до 18.00 часа в неделния ден с преспиване или алтернативно всеки първи и трети
петък, събота и неделя, от 18.00 часа в петъчния ден до 18.00 часа в неделния
ден с преспиване; пет дни за коледните и новогодишни празници, съответно от 22 декември през
нечетните години и от 29 декември през четните години, както и три дни за
Гергьовден, съобразно обявените официални почивни дни и 20 дни през лятото,
несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката. Оспорва и иска за издръжка
над размера на 90.00 лв.
Съдът, като взе предвид
пределите на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, след преценка
на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно
убеждение, приема за установено:
От представеното
удостоверение
за раждане е видно, че детето С С Д. е родено на *** г. от
майка Л.Г.Д. и баща С.Д.К..
По делото е изготвен социален доклад според който и двамата родители
притежават необходимия родителски капацитет, привързани са към детето и се
стремят да правят всичко необходимо за да се чувства то добре и нищо да не му
липсва.
По делото са събрани гласни доказателства:
В показанията си св. К К. – брат на жалбоподателя С.К. – сочи, че брат
му всеки ден се интересува от детето. Искал да взема детето всяка седмица, но
се случвало да не му бъде дадено. Когато го взема винаги го води при своята
майка в с. Садина, където имало добри условия за детето. Детето не е преспивало
в с. Садина, тъй като баща му го вземал в 10.00 часа и го връщала в 17.00 часа.
В показанията си св. С М сочи, че баща е привързан към детето си, иска
да го вижда по често, но е възпрепятстван от майката. Когато има възможност да
взема детето го води при своята майка в с. Садина. Споделял, че иска повече
контакти с детето. Има възможност да полага грижи за него през почивните дни и
на празниците. Знае, че детето е привързано към баща си. Няма възможност да
взема детето с преспиване в гр. Разград, а когато го е вземал с преспиване го
водил в с. Садина
Изслушан в съдебно заседание
бащата С.К. заявил, че иска по чести срещи с детето, поради което поискал
разширен режим на лични отношения, посочен в отговора на исковата молба.
Горната фактическа
установеност обуславя следните правни изводи:
Предмет на настоящото производство е единствено режима на лични отношения
между детето и бащата. В обжалваното решение не са изложени съображения защо
съдът определя конкретния режим на лични отношения и не уважава претенцията на
бащата за по разширен режим. Съгласно чл. 59, ал. 4 от СК, при решаване на
въпросите, свързани с режима на лични отношения, съдът следва да прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на детето и отнасящи се до възпитателските
качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към детето,
желанието на родителите, привързаността на децата към тях, пола и възрастта на
децата, възможността за помощ от трети лице, социално обкръжение и материални
възможности. Отделно от това, съгласно т. IV от незагубилото значението си Постановление № 1 от
12.11.1974 г., подържането на подходящи лични отношения не се свежда само до провеждане
на свеждания, а се дава възможност за определяне на такъв режим на лични
отношения, водещ към по – продължителен контакт на детето с родителя. Ненужно е
с решението на съда да се изброяват всички възможни форми на лични отношения,
тъй като те могат свободно да се избират, както от родителите, така и самото
дете. Необходимо е и двамата родители да осъзнават необходимостта от контакти
на детето с родителя, който не упражнява родителските права, а последния от своя
страна да проявява разбиране към родителя, при който живее постоянно детето и
да действа така, щото да не създава допълнителни затруднения по отглеждането и
възпитанието на детето.
Съдът като съобрази, че в случая и двамата родители притежават
необходимия родителски капацитет и качества, обстоятелствата, че и двамата са
привързани към детето и имат желание да са близо до него колкото е възможно
повече, възрастта и пола на детето, помощта от трети лица, социалното
обкръжение и материалните възможности, както и че няма спор по отношение на
това кой да упражнява родителските права както и че и досега са провеждани
свиждания между детето и баща му, намира, че първостепенният съд ненужно е
стеснил режима на лични отношения. Настоящата инстанция счита, че интересите на
детето в случая предполагат разширяване на режима на лични отношения, в смисъла
посочен във въззивната жалба. Разширеният режим ще даде възможност на детето да
контактува по – често с баща си и с неговите близки и роднини, включително и по
празниците. От събраните по делото доказателства се установява, че детето е
момче, макар и на две години и половина, което е привързано към баща си и тези
отношения следва да бъдат утвърждавани, а не ограничавани.
При тези обстоятелства решението следва да бъде отменено в обжалваната
част и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде определен
следният режим на лични отношения: Всяка седмица от месеца, през един от
почивните дни, по договорка с майката от 09.00 часа до 18.00 часа; 20 дни през
лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката; три дни
с преспиване за коледните и новогодишните празници, съответно от 09.00 часа на
24 декември до 18.00 часа на 26 декември през нечетните години и от 09.00 часа
на 31 декември до 18.00 часа на 2 януари през четните години; един ден по
Великден; един ден за рождения ден на детето и пет дни през пролетната
ваканция, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
Страните не са правили искания за разноски пред въззивната инстанция,
поради което този въпрос не следва да се обсъжда.
Воден от горното Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 81 / 13.03.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения
между бащата С.Д.К. и малолетния му син С С Д. - Всяка седмица от месеца, през
един от почивните дни, по договорка с майката от 09.00 часа до 18.00 часа; 20
дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на
майката; три дни с преспиване за коледните и новогодишните празници, съответно
от 09.00 часа на 24 декември до 18.00 часа на 26 декември през нечетните години
и от 09.00 часа на 31 декември до 18.00 часа на 2 януари през четните години;
един ден по Великден; един ден за рождения ден на детето и пет дни през
пролетната ваканция, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
Решението може да
се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок
от уведомяването на страните, на основание
чл.
280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.