РЕШЕНИЕ

№ 73 / 17.06.2015г. Гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На първи юни, две хиляди и петнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Д.Г.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 116 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ЕТ”Р.С.”, Р.С.Н. и Д.Д.Н., подадена чрез пълномощник, против решение № 8 / 12.02.2015г., постановено по гр.д. № 684 / 2014г. по описа на РС Разград, с което са отхвърлени техните искове за осъждане на ЧСИ Д.Д. да им изплати обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени от твърдяно процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.д. № 908 / 2013г. по описа на същия ЧСИ. Жалбоподателите излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт и молят въззивния съд да отмени обжалваното решение, като вместо него постанови ново, с което уважи предявените искове.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемият Д.П.Д. е подал писмен отговор чрез своя пълномощник, в който излага становище за неоснователност на подадената жалба и моли въззивния съд да потвърди решението на РРС. В съдебно заседание становището се поддържа от явилия се процесуален представител.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и твърденията на страните, установява същата фактическа обстановка, каквато е изградил районният съд в своите подробни мотиви, в които е направен цялостен анализ и обосновка на фактите и тълкуването на доказателствата, поради което препраща към нея на основание чл.272 ГПК.

Съответни на установените обстоятелства са направените от районния съд правни изводи, които се споделят изцяло от въззивния съд. Съгласно чл.441 ГПК, частният съдебен изпълнител отговаря по реда на чл.45 ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. За да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника, следва да се установят: процесуално незаконосъобразно действие в хода на принудителното изпълнение, виновно поведение на частния съдебен изпълнител, причинени вреди на ищците и причинно-следствена връзка между претърпените вреди и незаконосъобразните действия. Уважаването на исковете предпоставя кумулативното наличие на всички гореизброени елементи на деликтния състав.

Предприетите след 30.12.2013г. изпълнителни действия, изразяващи се в налагане на възбрана и запор, извършване на опис на имущество и насрочване на публична продан представляват незаконосъобразни действия в хода на принудителното изпълнение, което е било спряно с определение № 3758 / 30.12.2013г. по гр.д. № 1972 / 2013г. по описа на РРС.

Въззивният съд обаче не установява следващата предпоставка на състава на деликта – виновно поведение на частния съдебен изпълнител. Първият момент, в който същият е узнал за предприети от страна на длъжниците в изпълнителното производство действия по спиране на изпълнението, е на 26.02.2014г., когато по пощата е пристигнало уведомление от длъжниците за постановеното от РРС определение за спиране, потвърдено от РОС. С последваща молба, датирана от 27.02.2014г. и входирана в кантората на ЧСИ под № 2439 / 28.02.2014г., длъжниците са представили препис от решението на РОС по гр.д. № 60 / 2014г., с което действията на ЧСИ по извършване на опис на имущество са отменени като незаконосъобразни поради обстоятелството, че са извършени след спиране на изпълнението. Узнавайки новите факти, на 4.03.2014г. съдебният изпълнител е отправил искане до РРС за снабдяване с препис от определението на същия съд за спиране на изпълнителното производство, след което на 5.03.2014г. е издал на основание чл.432 т.1 ГПК постановление за спиране на изп.д. № 20137620400908. Действията, извършени между 30.12.2013г. и 5.03.2014г. от ответника в качеството му на частен съдебен изпълнител, не могат да се вменят в негова вина, тъй като без знанието за спиране на изпълнението, същите са били предприети от Д.Д. в съответствие с правомощията му по закон. В разглеждания случай липсват други доказателства, които биха могли да обосноват виновно поведение на ответника при изпълнение на неговите служебни задължения. Факт е, че районният съд е органът, който е следвало да изпрати на съдебния изпълнител препис от постановеното определение по гр.д. № 1972 / 2013г., аргумент за което може да се извлече по аналогия от разпоредбата на чл.438 ГПК. След като това не е било сторено, ответникът обективно не е могъл да узнае за постановеното определение за спиране и оттук – да съобрази своите последващи действия по изпълнението. Без значение е обстоятелството кога ЧСИ е уведомил кредитора за спирането, поради което оплакването в този смисъл в жалбата е неотносимо към ангажирането на деликтната отговорност на ответника.

Въззивният съд счита за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че районният съд не е обсъдил причинените на ищците вреди от незаконосъобразните изпълнителни действия. Достатъчен е изводът при проверка за наличието на предпоставките на непозволеното увреждане, че липсва виновно поведение от страна на ответника, за да не е необходима проверка за наличието на останалите елементи от състава на чл.45 ЗЗД. Въпреки това и за пълнота на изложението, предвид съдържащите се в жалбата оплаквания, въззивният съд намира за необходимо да посочи следното: ищците не са успели да докажат своето твърдение за претърпени от тях вреди. Оплакването за претърпени имуществени вреди в една част е свързано с направени деловодни разноски в съдебните производства по молбата за спиране на изпълнението и по жалбата за отмяна на действията на ЧСИ, изразяващи се в опис на имущество. Редът за присъждане на деловодни разноски, съгласно чл.81 ГПК, е да бъдат потърсени и присъдени в съответното съдебно производство, а не в отделно такова по реда на ангажиране на отговорността за непозволено увреждане. В другата част твърдението за претърпени имуществени вреди е обосновано от обстоятелството, че взискателят е внесъл такси за извършване на предприетите изпълнителни действия след спиране на изпълнителното производство. Според разпоредбата на чл.79 ал.1 т.2 ГПК обаче за тези разноски длъжниците не следва да отговарят, а липсват и доказателства, от които да се установява, че са натоварени с тях в изпълнителното производство. Предвид горното, твърдението за претърпени имуществени вреди остава недоказано.

Що се отнася до претенцията за претърпени неимуществени вреди, ищците са ангажирали гласни доказателства, които обаче са неконкретизирани. От разпита на свидетелите не може да се установи дали ищците са търпели морални вреди принципно от образуваното срещу тях изпълнително производство или вредите са произхождали конкретно от незаконосъобразните изпълнителни действия. В този ред на мисли следва да се разгледа и съдържащото се в жалбата оплакване за необсъждане на последващите решението по в.гр.д. № 60 / 2014г. на РОС действия на ЧСИ, който след 5.03.2014г. не е свалил обявите за публична продан на имуществото. От представените от ответника разпечатки от интернет се установява, че към 5.06.2014г. върху обявите вече е отбелязано, че проданта не е станала поради спирането й от съда. В свидетелските показания липсва конкретизация на времето, за което се твърдят извършвани огледи, поради което не може да се приеме, че именно активните обяви на сайта на ЧСИ след постановлението за спиране на изпълнението от 5.03.2014г. са станали причина за моралните страдания на ищците. Ако пък се приеме, че огледите са извършвани в по-ранен момент, отново липсва основание за ангажиране на отговорността на ЧСИ, защото както бе посочено по-горе, не се установява неговото виновно поведение.

Обобщавайки изложеното, въззивният съд приема, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено като такова.

Въззиваемият е направил искане за присъждане на разноските, направени в хода на въззивното производство. Същият е заплатил възнаграждение на адвокат в размер на 360лв. С оглед изхода от правния спор, ЕТ”Р.С.”, Р.С.Н. и Д.Д.Н. следва да бъдат осъдени да му заплатят тази сума.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 8 / 12.02.2015г., постановено по гр.д. № 684 / 2014г. по описа на РС Разград.

ОСЪЖДА ЕТ”Р.С.”, Р.С.Н. и Д.Д.Н. да заплатят на Д.П.Д. сумата 360лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

ДГ