РЕШЕНИЕ № 76
Гр. Разград 18.06.2015 г.
В ИМEТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд на осми юни две хиляди и
петнадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
Секретар: С.Л.
Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ
в. гр. дело № 121
по описа за
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №
23 / 18.02.2015 г., постановено по гр. дело № 1943 /
Недоволна Е.С. Црънглова обжалва
решението, чрез адв. Красимир Сулев, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди
се, решаващият съд не приел и не обследвал верни правнорелевантни факти от
съществено значение за решаване на делото. Игнорирани били важни установени
обстоятелства и факти, посочени и доказани по надлежния ред. Твърди се също
така, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска, поради което се
иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде
уважена молбата изцяло..
Ответната по жалбата страна Община Разград и заинтересованата страна ОП – Разград не депозират отговори на въззивната жалба.
Процесуалният представител на жалбоподателката представя молба в съдебно заседание, в която изразява становище, че подържа жалбата и моли за уважаването й.
Община Разград не се представлява в съдебно заседание, при редовност в призоваването.
Представителя на ОП – Разград намира жалбата за основателна и предлага на съда да отмени решението и да уважи молбата.
Разградският окръжен съд, в решаващия състав, като
съобрази приобщените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното удостоверение за раждане от *** ***,
въззивницата е родена на *** г. и е записана с имената Е.С.Ц., от майка Зелиха
Алиева Ц. и баща Салих Билялов Црънгалов.
От представеното удостоверение за граждански
братот 30.10.1983 г. на Кметство с. Трапище, обл. Разград, на същата дата е
сключен граждански брак между Бисер Боянов Црънгалов и Звезделина Емилова
Чолакова.
С Решение по гр. дело № 6758 /
С Решение от 27.06.1990 г. по гр. дело № 14223 /
С Решение № 181 / 14.11.2014 г., постановено по
гр. дело № 61610 /
От представеното извлечение от НБД “ Население “
от 16.12.2014 г., Е.С.Ц., Хава С.Ц., Вяра Бисерова Ц. и Джемиле С.Ц. са сестри.
Представен е и акт за раждане № 31 / 12.01.1989
г., в който са вписани промени на имената на Вероника Бисерова Црангълова, въз
осно на Решение по гр. дело № 14223 /
От приложеното свидетелство за съдимост се
установява, че молителката не е осъждана.
В хода на производството пред
районния съд са били събрани и гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите Николай Тодоров Георгиев и Хава С.Ц..
В показанията си св. Георгиев сочи, че се занимава
с разнос на стоки и в тази връзка снабдявал търговския обект на родителите на
молителката в с. Трапище. В определен период тя помагала на родителите си в
магазина. Родителите му заявили, че Вероника им помага и може да оставя на нея
стоката. Клиентите също я наричали с името Вероника. Свидетеля сочи, че познава
молителката от около 8-10 години. По-късно се запознал и с хора но нейния кръг,
които се обръщали към нея с “ Вери “ и “ Вероника “. Клиентите също се обръщали
към нея с “ Верче “, “ Веронче “. Познавал и сестра й Вяра, която се омъжила в
София. Молителката му споделяла, че не се чувства добре, когато се обръщат към
нея с името Е..
В показанията си сестрата на молителката – св.
Хава Ц. сочи, , че откакто се знаят се обръщат към молителката с “ Вероника “,
а към нея с името “ Севда “. Всички
роднини и близки ги знаели с тези имена
и така се обръщали към тях. Твърди, че сестра й е известна в обществото с
имената Вероника Бисерова Ц., а не с настоящите си имена. По същия начин и тя
била известна с имената Севда Бисерова Ц., а не с имената Хава С.Ц..
Молителката се чувствала некомфортно, когато се обръщали към нея с името Е..
Наричали я Е., когато искали да се подиграят с нея.
При идентична фактическа обстановка
първоинстанционният съд отхвърлил молбата, като приел, че в случая не са налице
важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1, предл. последно от ЗГР, както
и, че са спазени правилата на чл. 12-14 от ЗГР, при образуване на фамилното име
на молителката. Съдът изложил и съображения относно приложението на чл. 14, ал.
4 от ЗГР, без да е бил сезиран с такива твърдения и искания.
С оглед установеното по-горе и при извършената
въззивна проверка на атакувания съдебен акт,
решаващата инстанция в настоящия състав прави следните изводи:
Действията по обжалване на първоинстанционния
акт са процесуално допустими, като предприети в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване от процесуалнолегитимирана страна, имаща правен интерес от това - въззивницата е останала
недоволна от атакуваното решение, с което предявената от нея молба е
отхвърлена.
Постановеното решение е валидно и допустимо, а
разгледани по същество, оплакванията
срещу него са неоснователни, като
съображенията за това са следните:
Настоящата инстанция приема, че от събраните по
делото доказателства може да се направи изводи, че са налице важни
обстоятелства, по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР за допускане промяна, но само
по отношение на собственото име. Важното обстоятелство е, че молителката е известна в
обществото с рожденото
си име Вероника.
Бащиното й име обаче е формирано по правилата на
чл. 13 от ЗГР и по отношение на него съдът приема, че не са налице важни
обстоятелства, даващи основание за допускане на исканата поправка.
В молбата обаче липсва алтернативно искане, поради
което същата се явява изцяло неоснователна.
Поради съвпадане на крайния резултат, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Воден от
горното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 23 / 18.02.2015 г., постановено по гр. дело № 1943 /
Решението
може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Р България в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: Членове: 1. 2.