Р Е Ш Е Н И Е № 71
Гр. Разград, 09. 06. 2015 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на петнадесети
юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Лазар Мичев
ЧЛЕНОВЕ:
Анелия Йорданова
Валентина Димитрова
при секретаря Д. Г. разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 124 по описа за 2015 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба
от В.И.Й. *** чрез пълномощник против
Решение № 99/ 31. 03. 2015 г. по гр. д. № 17/ 2015 г. по описа на РС Разград, с
което са отхвърлени, като неоснователни и недоказани предявените от него искове
против РУ „Ангел Кънчев” гр. Русе, Филиал Разград с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. В жалбата се излагат доводи, че решението е
необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи
противоречат на събраните по делото доказателства и на закона. Жалбоподателят
моли да бъде отменено решението и да бъде постановено друго, с което да бъдат
уважени исковете.
Въззиваемата страна не е
депозирала писмен отговор на жалбата. В съдебно заседание процесуалният представител на
страната оспорва въззивната жалба, като неоснователна.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение на районния съд е валидно и
допустимо, а жалбата депозирана срещу него е основателна.
От събраните по делото писмени доказателства се
установява безспорно, че страните по делото са сключили трудов договор № 6 на
01. 09. 09 г. , според който жалбоподателят е бил назначен на длъжността
„Асистент към катедра „БТХТ” с място на работа Филиал Разград за неопределен
срок. На 28. 01. 13 г. е сключено допълнително споразумение към трудовия
договор с посочена длъжност на
жалбоподателя „Асистент, висше училище” със срок на действие на договора – „безсрочен”.
На 01. 12. 2014 г. въззиваемият е отправил на жалбоподателя предизвестие № 3/
01. 12. 14 г. за прекратяване на трудовия договор след изтичане на 30 – дневен срок. Като основание е посочено чл.
328, ал. 1 т. 12 КТ – поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия
договор /невъзможност лицето да заема академична длъжност „асистент” повече от
4 години, съгл. чл. 17 от ЗРАСРБ и чл. 44 от ППЗРАСРБ/. Със Заповед № 11/ 19.
12. 14 г. е прекратено трудовото правоотношение, считано от 01. 01. 15 г. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, ” поради
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор”. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 23. 12. 14 г. Според представеното
копие от трудовата книжка на жалбоподателя и извършената служебна справка от
районния съд е установено, че същият не е работил по друго трудово
правоотношение след прекратяване на процесното, регистриран е в Бюрото по
труда. През м. ноември 2014 г. –
последният отработен месец от жалбоподателя преди уволнението е получил брутно
трудово възнаграждение в размер на 828, 69 лв. , в което е включена и сумата от
140 лв. , начислена и изплатена еднократно за социални разходи, според Заповед
№ 2488/ 10. 11. 14 г.
С оглед на така изложеното, въззивната
инстанция приема, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
между страните е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Трудовото правоотношение е възникнало по
време на действието на Закона за научните степени и
научните звания / отм., ДВ, бр. 38 от 21.05.2010 г./. При действието
на този закон, за заемането на длъжността „асистент”, която е заемал
жалбоподателя, не е имало изискване за притежаване на образователна и научна
степен "доктор". Съгласно чл. 17 от Закон за развитието
на академичния състав в Република България, /Обн., ДВ, бр. 38 от 21.05.2010 г./, висшите
училища и научните организации назначават лица на длъжност "асистент"
на срочен трудов договор. Според чл. 44, ал. 2 от ППЗРАСРБ, на длъжност
"асистент" може да бъде назначено и лице, което не е докторант за
срок не по-дълъг от четири години, като според ал. 3, в срока на договора
лицето, заемащо длъжността "асистент", предприема действия за
придобиване на образователна и научна степен "доктор". Според § 5,
ал. 2 от ПЗР, всички права на лицата,
като заплащане, предимство при участие в конкурси и други, свързани с научните
степени и научните звания, придобити при условията и по реда на отменения Закон за научните степени и научните звания, се запазват.
Според ал. 4, т. 1 на същия параграф, трудовите правоотношения на лицата по ал.
2, които към влизането в сила на този закон заемат научно-преподавателска или
научна длъжност, но не притежават научна степен, получена съгласно отменения Закон за научните степени и научните звания,
се запазват на следните академични длъжности:
за "асистент", съответно "научен сътрудник" III
степен - на академичната длъжност "асистент". Въззиваемият е посочил
в обжалваната заповед като основание за уволнението – обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор. Заповедта за уволнение трябва да бъде мотивирана и
изрично да бъде посочено в какво се изразяват точно обективната невъзможност за
изпълнение на трудовия договор. В случая в заповедта за уволнение е
възпроизведен законовия текст на чл. 328, ал. 1 т. 12 от КТ, без да са изложени
мотиви в какво се състои обективната невъзможност. Необходимо е в рамките на изложените мотиви на
заповедта за уволнение, работникът или служителят да разбере кои са фактите в
обективната действителност, поради които трудово правоотношение се прекратява,
а съдът да извърши проверка за неговата законосъобразност. В отправеното предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение е посочено, че трудовия договор ще бъде прекратен, поради обективна невъзможност за изпълнение
на трудовия договор /невъзможност лицето да заема академична длъжност
„асистент” повече от 4 години, съгл. чл. 17 от ЗРАСРБ и чл. 44 от ППЗРАСРБ/. Основанието
за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ може да се
използва тогава, когато е настъпила обективна невъзможност за изпълнение на
трудовия договор от страните по причина, която е извън другите специално
уредени в КТ, като причините породили тази нова
обстановка следва да произтичат от фактори, независещи от волята на страните и
следователно невъзможността за изпълнение на насрещните задължения по трудовото
правоотношение е следствие на обективни обстоятелства, които следва да бъдат
посочени от работодателя в мотивите към заповедта за прекратяване на трудовия
договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, което в случая
не е налице.Посоченото в предизвестието основание - невъзможност лицето да
заема академична длъжност „асистент” повече от 4 години, съгл. чл. 17 от ЗРАСРБ
и чл. 44 от ППЗРАСРБ – сочи на основание за прекратяване на трудовия договор по
чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ- промяна на изискванията за изпълнение на
длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях. Последователна е
практиката на Върховния касационен съд, че при промяна на изискванията за
изпълнение на длъжността, настъпила след сключване на трудовия договор, извън
случаите на промяна на изискванията за образование и квалификация е приложима
разпоредбата на чл. 328, ал.1, т. 11 от КТ. В настоящия случай е установено, че
след сключването, като безсрочен на трудовия договор между страните, с влизане
в сила на разпоредбите на чл. 17 от ЗРАСРБ и чл. 44, ал. 2 от ППЗРАСРБ е
променен срокът за заемане на длъжността „асистент”, с което е въведено ново
изискване за заемане на длъжността „асистент”. Предвид изложеното, съдът като
взе предвид, че в предизвестието са посочени две различни основания за уволнение,
а в обжалваната заповед липсва фактическо описание на основанието за уволнение,
то същата е толкова неясна, че следва да се приеме, че е немотивирана, което е самостоятелно
основание за отмяна, без съда да се произнася по същество. Предвид изложеното,
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
С оглед основателността на главния иск,
следва да се уважат и исковете по чл. 344, ал.1, т.2 и т. 3 КТ
за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение за
оставане без работа вследствие на незаконното уволнение.
Брутното трудово възнаграждение се формира
от основното трудово възнаграждение според чл. 3, т. 1 от НСОРЗ
и добавките към него, които имат постоянен характер. Изчислено по този начин и
съгл. разпоредбата на чл. 228 от КТ, брутното трудово възнаграждение на
жалбоподателя, получено за месеца, предхождащ уволнението е в размер на 688, 69
лв., след приспадане на сумата 140 лв., получена еднократно през м. ноември
2015 г. За времето, през което незаконно уволнения служител е останал без
работа - за периода от 01.01.2015 г. - датата на уволнението до 30.06.2015 г. -
въззиваемия дължи на жалбоподателя сумата от 4 132, 14 лв. на осн. чл. 344, ал.1, т.3
във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ.
Тъй като жалбоподателят е претендирал да
му бъде заплатено обезщетение в по-нисък размер – 4000 лв., следва до този
размер да бъде уважен иска и въззиваемия да му заплати сумата 4 000 лв.
Последната следва да се присъди ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба – 07.01.2015 г., на осн. чл. 86 ЗЗД.
Предвид
изложеното, обжалваното решение на районния съд , като необосновано и
незаконосъобразно следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат уважени.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС Разград държавна такса в
размер на 220 лв. , от която 60 лв. по двата неоценяеми иска и 160 лв. по
уважения иск по чл. 344, ал.1, т. 3
от КТ. Въззиваемия следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски
по делото в размер на 100 лв. , направени пред районния съд, според
представения списък на разноските.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение
№ 99/ 31. 03. 2015 г. по гр. д. №
17/ 2015 г. по
описа на РС Разград и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на В.И.Й. ***, ЕГН ********** и отменя
като незаконосъобразна Заповед № 11/ 19. 12. 2014 г. на Директора на РУ „Ангел
Кънчев” – Филиал Разград, с която трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл. 328, ал.1, т.12 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА В.И.Й. ***, ЕГН ********** на заеманата от него преди
уволнението длъжност - "Асистент, висше училище" към Катедра „Биотехнологии и хранителни
технологии” в РУ „Ангел Кънчев”- Филиал Разград.
ОСЪЖДА
Русенски университет „Ангел Кънчев”- Филиал Разград, представляван от Директор
доц. Д-р Ст. Д. да заплати на В.И.Й. ***,
ЕГН ********** сумата 4 000 /четири хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното
уволнение за периода от 01. 01. 15 г. до 30. 06. 15 г. , ведно със законната
лихва от завеждането на иска – 07. 01. 15 г. до окончателно изплащане на сумата,
както и сумата 100 лева разноски по водене на делото.
ОСЪЖДА Русенски
университет „Ангел Кънчев”- Филиал Разград, представляван от Директор доц. Д-р
Ст. Д. да заплати по сметка на Окръжен
съд Разград държавна такса по предявените искове на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК в
размер на 220 /двеста и двадесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му
пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ