РЕШЕНИЕ №74

В ИМЕТО НА НАРОДА

18.06.2015 г.

Година 2015

Град Разград

Разградски окръжен съд

на осми юни

2015 г.

в открито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

При секретаря С.Л. , като разгледа докладваното от съдия В.Димитрова в.гр.дело №125 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение №58/25.02.2015 год. , постановено по гр.дело №711/2014 год. Исперихският районен съд в производство по чл.422 от ГПК е признал за установено по отношение на ответника И.Р.Л. ***, че има парично задължение към ищеца „ Енерго -Про Продажби” АД,гр.Варна в размер на 77.56 лева, за обект

на потребление, заведен под аб.№0406207037, находящ се в гр.Исперих , включващо неплатена ел.енергия в размер на 66.57 лв. за периода от 02.02.2012г.до 08.10.2012г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 10.99 лева, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.09.2014г., до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковете за главница за сумата над 66.57лв., до първоначално претендирания размер от 1556.03лв. и за мораторна лихва за сумата над 10.99лв., до първоначално претендирания размер от 421.12лв.Присъдил е в полза на ищцовото дружество разноски съобразно уважената част от иска.

Недоволни от решението са останали и двете страни по делото.

Ищецът „ Енерго-Про Продажби”АД гр.Варна атакува същото в охвърлителната му част ,като го счита за неправилно и необосновано ,като моли в същата то да бъде отменено и вместо него постановено друго , с което да се уважи в цялост установителната претенция..

Ответницата И.Р.Л. атакува решението в осъдителната му част ,като го счита за неправилно и моли да бъде отменено в същата , както и по отношение на присъдените в полза на ищеца разноски.

С жалбите не се правят доказателствени искания.

Страните не са депозирали отговори на жалбите.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция се явява лично само И.Л. ,която поддържа в цялост подадената от нея жалба.

За електроразпределителното дружество ,при редовност в призоваването не се явява представител.

За да се произнесе,Разградският окръжен съд съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.

“Енерго-Про Продажби ” АД, гр.Варна чрез пълномощник е предявило иск срещу И.Р.Л. ,с искане съдът да постанови решение ,с което да приеме за установено ,че ответницата му дължи сума в общ размер на 1977.15 лева за обект на потребление със съответен абонатен номер ,находящ се в гр.Исперих ,подробно описан в молбата ,която включва главница в размер на 1556.03лв., представляваща задължения по фактури за периода 06.12.2011г. – 08.10.2012г., както и мораторна лихва върху главницата от 421.12 лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на 19.09.2014г. до окончателното изплащане на задължението.

Твърди, че ответницата не била изпълнила задължението си да заплаща доставената й и консумирана от нея ел.енергия във сроковете ,фиксирани във фактурите. Поради това електролазпределителното дружество подало заявление по реда на чл.410 от ГПК и се снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение за същото вземане по ч.гр.д.№ 616/2014г. по описа на ИРС.След като длъжницата депозирала в срок възражение срещу заповедта за изпълнение била подадена и настоящата искова молба.

Ответницата е депозирала писмен отговор на същата , като заявява становище за нейната неоснователност и недоказаност.Заявява ,че на 06.03.2012 год. е била изведена принудително от имота за който е била начислена ел.енергията.

В съдебно заседание същата се явява ,като напуска съдебната зала ,тъй като не е уважено искането й за отвод на състава на съда.

От събраните по делото доказателста се установява от фактическа страна следното:

Ищцовото дружество “Е-П П” АД–гр.В осигурява снабдяването с електрическа енергия, като всеобщо предлагана услуга по смисъла на Закона за енергетиката, на потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа на “Е П М” АД срещу заплащане, като я закупуват от дружеството-снабдител, осъществяващо дейността си на територията на девет административни области ,вкл. и с център Разград, като притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия от 13.08.2004г., издадена от ДКЕВР и изпълнява ролята на краен снабдител за указаната територия .Според представена с исковата молба справка за консумирана ел.енергия към 14.10.2014г. и описаните в нея фактури, както и от самите фактури и четири дебитни известия за имота , с абонатен номер ,водещ се на ответницата през периода от 06.12.2011г. – 08.10.2012г. е отчитана консумация на ел.енергия, като са издавани и съответните фактури за които общо дължимата сума е в размер на 1 489.46лв. за служебно начислени 7 920кВтч.

Пред РС е назначена и изготвена съдебно –икономическа експертиза ,в.л. по която установява ,че към датата на проверката в счетоводството на

ищеца, няма извършени плащания от страна на ответника на дължимите суми по описаните дебитно известие и фактури, като общата сума на дължимата главница е в размер на 1 556.03лв.Същото е определило и размера на законната лихва върху неизплатеното вземане, считано от датата на възникване на задължението за плащане до датата на завеждане на иска в съда, възлизаща в общия размер от 420.65лв. По отношение на дебитното известие вещото лице е посочило, че същото е издадено въз основа на КП №43068/02.12.2011г.

Представен е по делото , но необсъден от РС Констативен протокол от 02.12.2011 год. ,съставен от служители на мрежовото дружество на „Енерго-Про” АД ,видно от който на същата дата е извършена проверка на СТИ ,с място на потребление ,гр.Исперих ,ул.”Стефан Караджа” №30 със съответен клиентски и абонатен номер на името на И.Л. ,като абоната преди тази дата е бил изключен, поради незаплатена ел.енергия.Проверката установила ,че през автоматичния предпазител директно е скачен изходящ кабел към имота зад таблото ,без консумираната ел.енергия да преминава пред СТИ, същата не е отчитана и съответно заплащана от абоната.Служителите на мрежовото дружество са прекъснали ел.захранването от ел. таблото.На проверката е присъствала и ответницата ,подписала протокола с особено мнение.Служебно известно е на съда от други водени производство ,че на 06.03.2012 год. И.Л. е била отстранена от имота , общинска собственост.

Въз основа на установеното от фактическа страна, РОС направи следните правни изводи: Предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК се явява допустим , но по същество изцяло неоснователен.За да направи този свой извод въззивният съд съобрази ,че претенцията на ищеца е за доставена, но незаплатена ел. енергия за периода 06.12.2011 год.- 08.10.2012 год. за съответният абонатен номер ,като доставяне на ел. енергия за същия ищеца не установи за посочения период при условията на пълно и главно доказване.Напротив установено е по делото ,че при проверката на СТИ на 02.12.2011 год. ел. захранването за имота е било изключено поради неправомерното вмешателство , но не и последващо включване.На следващо място след 06.03.2012 год. ,когато ответницата е отстранена от имота същата не би могла да потреби ел.енергия ,подадена към него.

По изложените съображения атакуваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която е уважена исковата претенция и съответно потвърдено в останалата част , с която същата е била отхвърлена .

Предвид изхода на делото на ищецът не се следва присъждане на разноски.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Решение № 58 / 25.02.2015г., постановено по гр.д. №711 / 2014 г. по описа на РС Исперих В ЧАСТТА МУ С КОЯТО частично е бил уважен предявеният установителен иск за съществуване на вземане, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА, претенцията на „Енерго-Про Продажби”АД, гр.Варна, ЕИК 103533691,предявена против И.Р.Л. *** , ЕГН -********** за съществуване на вземане за предоставена ,но незаплатена ел. енергия на стойност 66.57 лв. ,дължима за периода 02.02.2012 год.- 08.10.2012 год. , както и мораторна лихва върху същата сума в размер на 10.99 лв. , дължима за времето от датата след падежа на всяка от фактурите до 05.09.2014 год. ,както и за заплащане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявление до заповедния съд – 19.09.2014 год.

ПОТВЪРЖДАВА горното решение В ЧАСТТА МУ С КОЯТО е отхвърлена претенцията на ищеца над размера на сумата 66.57 лева главница и 10.99 лв. мораторна лихва.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.