РЕШЕНИЕ

№ 98 / 21.07.2015г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На шести юли, две хиляди и петнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Св.Л.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

В.гр.д. № 126 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С.С.Ш., З.М.Х., А.С. М. и Е.М.Я., чрез пълномощник, против решение № I / 6.03.2015г., постановено по гр.д. № 355 / 2013г. по описа на РС Исперих, с което е допусната делба на два земеделски имота, находящи се в землището на с.Средоселци и един земеделски имот в землището на с.Лъвино. Против същото решение е подадена въззивна жалба и от К.Р.Х., но в дадения от съда срок жалбоподателката не е отстранила нередовността по своята жалба и същата е върната, а К.Р.Х. е конституирана като въззиваема страна.

С жалбата на С.С.Ш., З.М.Х., А.С. М. и Е.М.Я., с която въззивният съд е редовно сезиран, са направени оплаквания за нарушение на процесуалните правила при разглеждане на делото от районния съд, както и за незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Жалбоподателите молят съда да отмени постановеното от РС Исперих решение.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите М.Й. и Р. Й., подаден чрез пълномощник, в който изразяват становище относно неоснователността на подадената въззивна жалба. Останалите въззиваеми не са ангажирали писмено становище.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка:

С решение № 03 / 10.03.1999г., постановено по преписка № 01520 на ОСЗ гр.Исперих, на наследниците на Х.Ш.Х. е възстановено правото на собственост съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Средоселци, обл.Разградска, върху нива с площ от 33.600 дка, трета категория, находяща се в местността “Юртлук”, представляваща имот № 020018 по плана за земеразделяне и нива с площ от 20.999 дка, трета категория, находяща се в местността “Саръ Чал”, представляваща имот № 029010 по плана за земеразделяне. Към решението са приложени скици на двата имота.

С решение № 01ЛАВ / 1.09.1998г., постановено по преписка № 01520Л на ОСЗ гр.Исперих, на наследниците на Х.Ш.Х. е възстановено правото на собственост съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Лъвино, обл.Разградска, върху нива с площ 9.156 дка, трета категория, находяща се в местността “Дьонлюк”, представляваща имот № 014047 по плана за земеразделяне. Към решението е приложена скица на земеделския имот.

Х.Ш.Х. е починал на 15.01.1961г., видно от представеното удостоверение за наследници № 107 / 11.09.2012г. на Кметство с.Средоселци. След смъртта си наследодателят оставил като наследници преживялата го съпруга З.Х.Ш. и три от децата си: З.Х.Ш., Х. Х. Ш. и С. Х.Ш.. Четвъртото му дете А.Х.Ш. е починала преди него – на 19.03.1945г., поради което наследник на Х. Х. се явява синът на А.Ш. – И. С. А.. Същият е роден от брака на А.Ш. със С.А. /Й./. И. А. е починал на 17.08.2005г. като вдовец, видно от представено решение № 2005 / 739 от 13.09.2005г. по наследствено дело от 7.09.2005г. на 2-ри районен съд Бакъркьой, РТурция. Същият е оставил като свои законни наследници децата си – ищците М.Й. и Р.Й.. Видно от другото представено решение № 2012 / 37 от 23.01.2012г. по наследствено дело от 6.09.2011г. на 2-ри районен съд Кючюкчекмедже, РТурция, С. А./Й. е имал още един син М., но същият е роден от друг брак, съответно не е син на А.Ш..

З. Х.Ш. е починала на 1.02.1971г., като оставила същите законни наследници, видно от удостоверение за наследници № 110 / 14.09.2012г. на Кметство с.Средоселци.

Синът С. Х. Ш. е починал на 19.06.1991г., като оставил законни наследници преживялата го съпруга З.М.Х. – ответник и двете им деца – ответниците А.С.Р. и С.С.Ш., видно от удостоверение за наследници № 109 / 14.09.2012г. на Кметство с.Средоселци.

Дъщерята Х.Х. Ю.е починала на 24.05.1997г. и оставила като наследници три от децата си – А.Р.С. и ответниците С.Р. А. и К.Р.Х.. Тъй като четвъртото й дете Б. Р. А.е починал преди нея – на 21.12.2979г., наследник на Х. Ю.се явява ответникът С.Б.Р. – син на Б.А., видно от удостоверения за наследници № 104 / 14.09.2012г. и № 34 / 25.04.2013г, издадени от Кметство с.Делчево. Жалбоподателите излагат оплакване във въззивната жалба, че въпреки заявеното в хода на делото твърдение, че наследникът С.Р. А. е починал преди години в РТурция, този факт не е отчетен от районния съд. Въззивният съдебен състав не намира основания за промяна на направения от ИРС извод, че в съдебното производство фактът на смъртта не е удостоверен с официален писмен документ, поради което твърдението няма обвързваща съда доказателствена сила. Независимо колко от ответниците са повторили това твърдение, съдът не е в състояние да го приеме за доказано, без наличието на документ, удостоверяващ по официален начин фактът на настъпила смърт. Напротив, по делото са налице две удостоверения №№ АОУ-2984 / 27.05.2014г. и АОУ-2985 / 27.05.2014г., издадени от Община Исперих, видно от които този ответник фигурира в регистрите на населението на общината, като има постоянен адрес в с.Духовец и настоящ – в РТурция. Жалбоподателите не установяват твърдения от тях факт и във въззивното производство.

Х. Х. Ю. е имала съпруг Р. А. Ю., починал преди нея на 18.08.1995г., видно от представеното удостоверение за наследници № 32 / 25.04.2013г. на Кметство с.Делчево. Тяхната дъщеря А. Р.С. е починала на 4.11.2011г. и оставила законни наследници преживелия я съпруг К.С.С. и двете им деца С.К.С. и С. К. И., видно от удостоверение за наследници № 33 / 25.04.2013г. на Кметство с.Делчево. К.С. и С.И. впоследствие са се отказали от наследството на своята съпруга и майка А. С. и отказът е вписан под № 5 / 11.06.2013г. в особената книга на РС Исперих за отричане от наследство.

Дъщерята на Х.Ш.Х. З.Х.Ш. /ХШ./ е починала на 16.02.2005г., като оставила законни наследници трите си деца – ответниците А. М. А., Л. М. А. и Е.М.Я.. Съпругът й М. А. х.Ш. е починал преди нея. Обстоятелствата се установяват от удостоверение за наследници № 138 / 12.07.2013г. на Кметство с.Тодорово.

В хода на първоинстанционното производство ответниците са изложили твърдение, което поддържат като оплакване и във въззивното производство, че двата имота в землището на с.Средоселци – предмет на иска за делба, не са вече наследствени поради сключени през 1995г. два договора за доброволна делба и осъществено след сключването им давностно владение върху отредените реални дялове за всеки от сънаследниците. Въззивният съд споделя напълно извода на районния съд, че твърдението е останало недоказано. Ответниците, които се позовават на този факт, не не представят посочените от тях договори, също така не индивидуализират имотите, които според тях са образувани след доброволната делба. От представеното удостоверение изх.№ 1 / 17.09.2013г. на Кметство с.Средоселци се установява единствено, че в нотариалния регистър от 1995г. са регистрирани извършени доброволни делби за земеделски земи с № 3 и с № 29 с лицето С.Ш. и с регистрирани заверки с наследниците на Х.Ш. и на С. Ш.. От съдържанието на удостоверението обаче не може да се установи за кои земи са извършени доброволните делби. Следва да се има предвид, че решението на ОСЗ гр.Исперих за възстановяване на двата имота в землището на с.Средоселци съгласно плана на земеразделяне е в по-късен момент – от 10.03.1999г. Тоест, имотите – предмет на иска за делба, са индивидуализирани едва с цитираното решение на ОСЗ и не е било възможно да са предмет на договор за делба през 2005г. Освен това от съдържанието на удостоверението не може да се установи между кои наследници са сключени договорите, съответно всички ли са участвали, което е предпоставка за тяхната действителност. Ето защо въззивният съд споделя изцяло извода на районния съд, че представеното удостоверение изх.№ 1 / 17.09.2013г. не е достатъчно за доказване на твърдените договори за доброволна делба с процесните имоти. Също така, по делото липсват доказателства, подкрепящи твърдението за осъществено владение над новообразувани имоти.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи, аналогични с тези на районния съд: Първото оплакване за нередовност на исковата молба поради непредставяне на удостоверение за наследници на С.Р. А. съдът намира за неоснователно. Въпреки неколкократните указания и възможността, която районният съд е дал на ответниците да докажат твърдението си, че С.Р. е починал, същите не са представили доказателства за това, а от представените от Община Исперих удостоверения №№ АОУ-2984 / 27.05.2014г. и АОУ-2985 / 27.05.2014г. се установява, че лицето е записано в регистрите на населението на тази община. Видно от чл.70 ЗГР, задължение на наследниците на починало лице в чужбина е да извършат действията, необходими за вписване на акт за гражданско състояние, вкл. и смърт, в регистрите на РБългария. В случая държавата няма задължение за извършване на служебни действия, с изключение на случая, уреден в чл.71 от с.з., което изключение обаче не се твърди в настоящето производство. Действията на районния съд по даване на указания са законосъобразни и напълно достатъчни за изясняване на повдигнатия въпрос. След като ответниците не са предприели необходимите по закон действия за доказване на своето твърдение, а по делото са приложени доказателства за фигурирането на С.Р. А. в регистрите на населението, следва да се приеме, че твърдението им е останало недоказано. Що се отнася до другото твърдение, че е образувано наказателно производство за положени неистински подписи на исковата молба, следва да се посочи, че такова е образувано срещу ищеца С.К. за това, че е съставил частен документ – искова молба, в която е подписал К.Р.Х. /вж. л.149 от първоинстанционното производство/. Доколкото К.Р. е конституирана впоследствие като ответник, обстоятелството за образуваното наказателно производство остава ирелевантно за гражданския процес. Обобщавайки изложеното, съдът приема, че след като по делото няма данни за настъпила смърт на С.Р. А., ищците нямат задължение да представят удостоверение съгласно чл.341 ал.1 т.1 ГПК, от което пък следва, че исковата молба не е нередовна.

Второто оплакване, съдържащо се във въззивната жалба, е че районният съд не е отчел в мотивите си вече осъщественото разпореждане с имотите чрез извършените две доброволни делби на имотите в с.Средоселци. Въззивният съд намира и това възражение за неоснователно. Както бе посочено по-горе, липсват доказателства, установяващи този факт, като само по себе си представеното удостоверение изх.№ 1 / 17.09.2013г. на Кметство с.Средоселци не е достатъчно по съдържание, за да установи за кои имоти и между кои наследници са сключени твърдените договори за доброволна делба през 1995г.

Въззивната жалба не съдържа други конкретни оплаквания против решението на ИРС. Мотивите на районния съд са изключително подробни, описващи цялото родословие на Х.Ш.Х. и всички настъпили наследствени правоприемства, отчитащи родствените отношения, датите на смърт и направения отказ от наследство. Ето защо въззивният съд препраща към тях на основание чл.272 ГПК. В допълнение следва да се отбележи следното: с първоначалната искова молба М.Й. е посочен като ищец. Впоследствие, в хода на отстраняване на нередовности в исковата молба, ищците М.Й., Р.Й. и С.С. са представили поправена искова молба, в която този ищец вече не фигурира. Отделно са депозирали молба на л.132 от първоинстанционното производство, в която изрично заявяват, че същият е посочен неправилно в първоначалната молба, тъй като не е наследник на Х.Х.. РС не се е произнесъл изрично по този въпрос, но в определението от 8.12.2014г., постановено по реда на чл.140 ГПК, е докладвал последната поправена искова молба, в която това лице не фигурира като ищец. Доколкото съдът е обвързан с надлежно произнасяне единствено по поправената искова молба, въззивният съд счита, че в случая не е допуснато процесуално нарушение. Още повече, че М.Й. не е от кръга наследници на общия наследодател – в наследственото коляно на А.Х.Ш., починала преди своя баща Х. Х., наследник на последния се явява И. А. съгласно чл.10 ал.1 ЗН, а след неговата смърт – М.Й. и Р.Й.. Съпругът на А.Ш. С. А.и съответно неговият син М.Й. не притежават права от наследството на Х.Х..

Решението на РС Исперих е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Предвид горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № I / 6.03.2015г., постановено по гр.д. № 355 / 2013г. по описа на РС Исперих.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

ДГ