РЕШЕНИЕ № 84

Гр. Разград 22.07.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесет и втори юни две хиляди и петнадесета година в открито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА Д.

Секретар: Д.Г.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 127 по описа за 2015 г.

и за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 33 / 12.03.2015 г., постановено по гр. дело № 337 / 2013 г. по описа на РС – Кубрат е отхвърлен, предявен от Г.К.Г. и В.С.Д.-Г. срещу А.Х.А., ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС по отношение на: ½ ид. част от дворно място, находящо се в гр. Завет, обл. Разград, ул. “ Панайот Волов “ № 1, с площ от 1070 кв.м., представляващо УПИ I-1510, от кв. 95 по плана на града, одобрен със Заповед № 280 / 31.05.1979 г., при граници и съседи: от двете страни улици, УПИ II-1115 и УПИ XXI-1114, ведно с ½ ид. част от построените в него: жилищна сграда с декларирана разгърната застроена площ по данъчна оценка – 46 кв.м.; стопанска постройка с декларирана разгърната застроена площ по данъчна оценка 13.00 кв.м., подобрения и трайни насаждения, като е отхвърлен и предявения от Г.К.Г. и В.С.Д.-Г. срещу А.Х.А., иск на правно основание чл. 31., ал. 2 от ЗС за сумата 1900.00 лв., а ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски по делото в размер на 545 лв.

Недоволни ищците Г.К.Г. и В.С.Д.-Г. обжалват решението, чрез пълномощник – адв. М., като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се сочи, че при правилно изяснена фактическа обстановка районният съд стигнал до неправилни правни изводи. Твърди се, че установили по категоричен начин всички предпоставки за уважаване на ревандикационния иск. Твърди се, че необосновано първоинстанционния съд приел, че следва да се зачете материалната доказателствена сила на констативния нотариален акт за собственост и нотариалните актове за разпореждане с имота, вследствие на което ищците загубили правото на собственост. Извършените сделки не са породили транслативен ефект по отношение на ищците, относно притежаваната от тях ½ ид.част от имота.При постановяване на решението първоинстанционния съд не се е съобразил със задължителната практика на ВКС. По отношение на предявения иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС, също се твърди, че е основателен и доказан и при уважаване на главния иск, следва да бъде уважен и акцесорния иск. Отправя се молба за отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъдат уважени всички претенции на ищците.

Ищците Г.К.Г. и В.С.Д.-Г. Ищеца Г. депозират въззивна жалба и в лично качество, в която се излагат същите съображения и искания.

Въззиваемата страна А.Х.А. не депозира отговор на въззивната жалба.

Третото лице И.Г.Т. също не депозира отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание процесуалния представител на въззивниците подържа жалбата на същите основания и със същите искания.

В съдебна заседание процесуалния представител на въззиваемия А.Х.А. излага съображения за потвърждаване на решението, като правилно и законосъобразно. Счита, че отношенията между собствениците се уреждат по друг ред, а не чрез предявяване на иск по чл. 108 от ЗС.

Процесуалният представител на третото лице И.Г.Т. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и след като обсъди развитите с жалбата оплаквания прие следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а въззивната жалба против него, разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

Разградският районен съд е сезиран с искова молба, с която са предявени искове на правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 31, ал. 2 от ЗС. В нея се твърди, че с н.а. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 3, том I, от 08.01.1992 г. на нотариус при РС-Кубрат, ищеца Г.К. и сестра му Р.К.П., придобили в съсобственост, при равни права общо ½ ид. част от процесния имот, като поели задължението да гледат и издържат майка си дена В. Г. до края на живота й. Към датата на сключване на сделката ищеца Г.Г. бил в граждански брак с ищцата В.Д.-Г.. Отделно от това ищеца Г.Г. придобил ¼ ид. част от процесния имот по силата на наследствено правоприемство от баща си К.Г., починал на 29.04.1979 г. След сделката през 1992 г. ищеца Г.Г. притежаваната от него част в Община завет, където била открита данъчна партида. През есента на 2010 г. ищците установили, че партидата е закрита през 2008 г., поради нов собственик. След предприети действия за установяване на причините за закриване на партидата, ищците установили, че на 22.10.2008 г. сестрата на ищеца Г.г. – Р.К.П. се снабдила с н.а. за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 98, том XIII, рег. № 14283, дело № 1616 на нотариус С.С., рег. № 004 на НК, район на действие – РС-Кубрат, от същата дата, вписан в СВ вх. рег. № 3225 / 22-102008 г., акт № 199, том 14, дело № 2012, парт. Книга стр. 21678. На същата дата, с договор за дарение, обективиран в н.а. № 99, томXIII, рег. № 14284, дело № 1617 / 22.10.2008 г. на същия нотариус, вписан в СВ вх. рег. № 3226 / 22.10.2008 г., акт № 200, том 14, дело № 2013, парт. Книга стр. 21678, Р. П. се разпоредила с имота в полза на своя Внук – И.Г.Т.. С последващ договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 42, том I, рег. 0 00416, дело № 25 / 28.01.2010 г. на нотариус С.С., рег. № 004 на НК, вписан в СВ вх. рег. № 88 / 28.01.2010 г., акт № 48, том I, дело № 48, имотна книга 6091, И.Т. продал процесния имот на ответника А.Х.А.. С покана от 01.12.2010 г. ищците предупредили ответника А., че не е придобил надлежно собствеността върху целия имот, както и, че им дължи обезщетение в размер на по 150.00 лв. месечно, за това, че са лишени от ползване на тяхната част от имота.. поканили ответника да си уредят отношенията. Поканата била връчена лично на ответника на 02.12.2010 г., но той не се явил да уредят отношенията си. Ищците предявяват иск по чл. 108 от ЗС по отношение на 1/2 ид. част от процесния имот, както и иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС за сумата 4 650.00 лв. за периода от 02.12.2010 г. – 22.07.2013 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателно плащане.

В предоставеният му за това срок, ответника А.Х.А. не депозира отговор на исковата молба.

По искане на ответника А., като трето лице, помагач на ответника, по делото е конституиран И.Г.Т.. Поради отсъствие на третото лице, на същото е назначен особен представител. В предоставения му за това срок особения представител на третото лице депозира отговор, в който изразява становище за допустимост на предявения иск, а по основателността му ще вземе допълнително становище в съдебно заседание.

Към исковата молба са приложени н.а. № 87, том I, дело № 264 / 1974 г. на КРС за покупко-продажба на недвижим имот; н.а. № 3, том I, дело № 3 / 1992 г. на КРС за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка; н.а. за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 98, том XIII, рег. № 14283, дело № 1616 на нотариус С.С., рег. № 004 на НК, район на действие – РС-Кубрат, вписан в СВ вх. рег. № 3225 / 22-102008 г., акт № 199, том 14, дело № 2012, парт. Книга стр. 21678; н.а. за дарение на недвижим имот № 99, том XIII, рег. № 14284, дело № 1617 / 22.10.2008 г. на същия нотариус, вписан в СВ вх. рег. № 3226 / 22.10.2008 г., акт № 200, том 14, дело № 2013, парт. Книга стр. 21678; н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 42, том I, рег. 0 00416, дело № 25 / 28.01.2010 г. на нотариус С.С., рег. № 004 на НК, вписан в СВ вх. рег. № 88 / 28.01.2010 г., акт № 48, том I, дело № 48, имотна книга 6091; Удостоверение за наследници изх. № 945-190-1 / 12.12.2011 г. на Община Завет, видно от което К.Г. Г. е починал на 29.04.1979 г. и оставил за свои законни наследници : Д. В. Г. – съпруга, Р.К.П. – дъщеря и Г.К.Г. – син; Удостоверение за наследници изх. № 945-190-4 / 12.04.2013 г.на Община Завет, видно от което Дена В. Ганчева починала на 05.10.1993 г. и оставила за свои законни наследници - Р.К.П. – дъщеря и Г.К.Г. – син; Удостоверение за идинтичност на имена изх. № 0137 / 16.08.2011 г. на кметство с. Голямо Йонково, обл. Разград, според което имената Костадин Г.К. и Костадин Г. Ганчев са имена на едно и също лице; Удостоверение за идентичност на имена изх. № 0142 / 02.09.2011 г. на кметство с. Голямо Йонково, обл. Разград, според което имената Дена В. Г. и Д.К. Г. са имена на едно и също лице.; Дубликати на бележки за платени данъци, издадени от Община завет, видно от които Г.К.Г. е заплащал данък недвижими имоти и такса смет за 2004 г., 2005 г., 2007 г. и 2008 г. за имот в гр. Завет, ул. “ Панайот Волов “; Удостоверение за наличието или липса на задължения по ЗМДТ, изх. № 0000000050 / 26.11.2010 г. на Община Завет, видно от което Г.К.г. ***; Удостоверение изх. № 49 / 26.11.2010 г. на Община Завет, видно от което партиден номер 3206225033005 за деклариран от Г.К.Г. недвижим имот в гр. Завет, обл. Разград, ул. “ Панайот Волов “ № 1, с декларация по чл. 14 вх. № 3247 / 26.03.1998 г., е закрит до м. декември 2008 г., поради нов собственик; Съобщение до Г.К.Г.,***, за дължими данъци за 2008 г., за недвижим имот в гр. Завет, обл. Разград ,ул. “ Панайот Волов “ № 1; покана от Г.К.Г. до А.Х.А., връчена на 02.12.2010 г.; Удостоверение за сключен граждански брак между Г.К.Г. и В.С.Д. *** от 09.05.1976 г.; Преписка на нотариус С.С. към н.а. № 98 за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение. В същата се съдържа Протокол от 22.10.2008 г., в който са отразени показанията на свидетелите Ц.Г. И., С. Т.Д. и Д. Н. Д.. И тримата свидетели в показанията си сочат, че повече от 15 г. имота е владян от Р. П. явно и необезпокоявано..

По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. Я.Русева Д. сочи, че познава ищците от 1987 г.и знае, че двамата имат имот в гр. Завет, който посещавала и помагала, при брането на плодове. Свидетелката сочи, че в имота приживе живяла майката на Г., която също познавал. Последно посещавала имота през 2009 г. и всичко си било както преди. При посещенията си в имота не се засичала със сестрата на Г..

В показанията си св. Д.П. Г. сочи, че сестрата на Г. била нейна стринка. Знаела, че Г. и сестра му имат имот в гр. Завет. От стринка си знаела, че имота в гр. Завет е собственост на двамата. Г. посещавал имота.Не е чувала стринка й да е забранявала на брат си да посещава имота, който е разделен от техните родители на две. Едната част за Г., а другата за сестра му. Не й е известно стринка й да е имала претенции към частта на Г., както и някой друг да му е оспорвал собствеността. Последно посещавала имота пред 2000 г., когато майката на Г. била жива. Не е чувала сина и внука на сестрата на Г. да са оспорвали собствеността му върху неговата част от имота.

В показанията си св. Ц.И. сочи, че познавала Р. от много години. Знаела процесния имот, който бил закупен от родителите на Р.. Не е чувала да има спор за имота. Знаела, че къщата е на родителите й. Р. доизгледала родителите си. След смъртта на майка си не живяла в процесния имот, но го посещавала и подържала. Не знаела, че Р. има брат – Г.. За това обстоятелство научила скоро и то във връзка с делото.

В показанията си св. С.Д. сочи, че познава Р.. Знаела процесния имот на ул. “ Панайот Волов “, където Р. живеела. Преди това в имота живяла майката на Р. живеела в имота от 15-20 години. Свидетелката не знаела Р. да има братя и сестри.. Р. не й казвала, че ще дели имота с някой друг. Казвала й че имота е нейн. Свидетелката заявява, че не познава ищците и не й е известно Г. да е живял в този имот. Последно влизала в имота преди много години, когато още майката на Р. била жива.

Според заключението на вещото лице по назначената експертиза, описания в приложените по делото пет нотариални акта е един същ. В звено “ Местни данъци и такси “ при Община завет, не му били предоставени данни за Данъчна декларация 0 3-3247 / 26.03.1998 г. с данъчна партида № 3206225033005. Към 08.01.1992 г., към 22.10.2008 г. и към 28.01.2010 г. не е прилагана уличната регулация. Пазарният наем за процесният период от 02.12.2010 г. до 22.07.2013 г. е по 120 лв. месечно, или общо 3 800.00 лв., а за ½ ид. част от имота 1900.00 лв.

При идентична фактическа обстановка първоинстанционният съд стигнал до правни изводи за отхвърляне на предявения иск, които не се споделят от въззивната инстанция.

Предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС е процесуално допустим. Ищците имат правен интерес от установяването на обема на правото си на собственост върху процесния имот, основавайки се и на твърдението, че ответника оспорва правото им и ги е лишил неоснователно от ползването и владението на част от съсобствения имот. Поначало в случая не е спорно, че имота се владее в цялост от ответника..

За да бъде уважен един ревандикационен иск като основателен, не е достатъчно ищеца да докаже че е придобил собствеността върху претендирания от него недвижим имот, на основанието посочено в исковата молба по делото и към момента на предявяването на иска. Следва да се докаже и обстоятелството, че правото на собственост в пълния му обем е смутено от ответника по иска и че е нарушено владението върху имота или върху част от него, като ответника е завладял спорния имот и упражнява фактическа власт върху него по смисъла на чл. 68, ал.1 от ЗС. В тежест на ответната страна е доказването, че ако е завладяна част от имота, това е на правно основание годно да го легитимира като собственик. За да бъде уважен като основателен предявения пред съда ревандикационен иск /по чл. 108 от ЗС/, необходимо е установяването на кумулативното наличие на посочените от закона като задължителни елемента от фактическия му състав, а именно: ищецът да е собственик на вещта, ответникът да владее вещта и владението от страна на ответника да е без правно основание. В тежест на ищеца е да докаже наличието на първите две предпоставки, а ответника следва да докаже основанието на което владее или държи имота. В случая от събраните по делото доказателства се доказва по безспорен начин, че ищците са собственици на ½ част от имота, като ¼ ид. част е придобит от ищците при условията на СИО. Другата половина от имота, по силата на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, както и по силата на наследяването останал собственост на сестрата на ищеца Г.Г. – Р. П..

Ищците имат правен интерес да оспорват издаденият нотариалният акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение по реда на чл. 587 от ГПК от 22.10.2008 г., с твърдението, че титуляра на акта не е собственик на целия имот, а само на ½ ид. част от него. За разлика от първоинстанционния съд, настоящата инстанция приема, че това оспорване може да бъде проведено и в производството по чл. 108 от ЗС, без да е необходимо успешно провеждане на отделно производство. Не е необходимо също така съдът изрично да бъде сезиран отделно, за да се произнесе по отмяната или изменението на акта. Исковото производство по смисъла на чл. 537, ал. 2 от ГПК може да бъде и такова по чл. 108 от ЗС, както е в случая.

От събраните по делото доказателства се установява, че към издаване на акта по чл. 587, ал. 2 от ГПК през 2008 г. ищците са си били собственици на ½ ид. част от имота, по силата на сключената сделка и по наследство. В показанията си св. Д. и Г. сочат, че към този момент ищците са упражнявали и владението на своята ид. част от имота. Техните показания се подкрепят и от действията на ищеца Г., който видно от представените бележки, заплащал данък сгради и такса смет за своята ид.част от имота. Както е приел и първоинстанционният съд, по делото няма никакви данни, Р. П. да е манифестирала пред брат си намерение да свои цялата вещ. Налице са доказателства за тъкмо обратното. Имота е бил разделен и се е ползвал от съсобствениците. При тези доказателства настоящата инстанция приема, че ищците при условията на пълно обратно доказване установяват, че признатото с акта по чл. 587, ал. 2 от ГПК право на собственост върху целия имот не е възникнало.

При това положение и с оглед принципа, че никой не може да прехвърли повече права отколкото има, праводателя на ответника не е придобил собствеността върху целия имот. Сключената между Р. П. и третото лице И.Г. не е породила вещно транслативен ефект, по отношение на 1/2 ид. част от имота, поради което и сключената между него и ответника сделка, не е породила този ефект по отношение на ½ ид. част, тъй като същата е собственост на ищците.

С оглед на горното и поради несъвпадане на крайните изводи, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения иск по чл. 108 от ЗС, по отношение на 182 ид. част от процесния недвижим имот.

Предвид уважаване на главния иск, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК следва да бъде отменен издадения н.а. за собственост на недвижим имот № 98, том XIII, рег. № 14283, дело № 1616 на нотариус С. С., рег. № 004 на НК, район на действие – РС-Кубрат, по отношение на 1/2 ид. част от описания в него недвижим имот.

Предвид уважаване на главния иск, съдът намира за основателен и доказан предявения иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС до размера на 1900.00 лв. Ищците са били лишени от възможността да ползват своята част от съсобствения недвижим имот, поради което им се следва обезщетение за посочения период от момента на издаване на н.а за собственост на недвижим имот № 98, том XIII, рег. № 14283, дело № 1616 на нотариус С.С., рег. № 004 на НК, до датата на предявяване на искова. Обезщетението се дължи ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателно плащане.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищците следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в размер на 1277.00 лв., съобразно представения от тях опис и представените доказателства. От разходите по описа не се признават, такова за пътувания от гр. Варна до гр. Разград, с оглед на обстоятелството, че по исковата молба адреса на ищците е в гр. Разград. За други пътувания не са представени необходимите разходно-оправдателни документи. Воден от тези съображения, съдът прие, че не следва да се признават разходите от представения опис по п. 9.10.11, 19,20,21,22,23, 27,28,29,30,31 и 32.

С оглед изхода на делото, направените от въззиваемия А.Х.А. разноски за двете инстанции, следва да останат за негова сметка.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 33 / 12.03.2015 г., постановено по гр. дело № 337 / 2013 г. по описа на РС – Кубрат и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА за установено по отношение на А.Х.А. с адрес ***, ЕГН **********, че Г.К.Г., ЕГН ********** и В.С.Д.-Г., ЕГН **********, са СОБСТВЕНИЦИ на ½ ид. част от дворно място, находящо се в гр. Завет, обл. Разград, ул. “ Панайот Волов “ № 1, с площ от 1070 кв.м., представляващо УПИ I-1510, от кв. 95 по плана на града, одобрен със Заповед № 280 / 31.05.1979 г., при граници и съседи: от двете страни улици, УПИ II-1115 и УПИ XXI-1114, ведно с ½ ид. част от построените в него: жилищна сграда с декларирана разгърната застроена площ по данъчна оценка – 46 кв.м.; стопанска постройка с декларирана разгърната застроена площ по данъчна оценка 13.00 кв.м., подобрения и трайни насаждения, от което половината при СИО, и ОСЪЖДА, А.Х., ЕГН ********** да предаде на Г.К.Г., ЕГН ********** и В.С.Д.-Г. владението на гореописания имот, на основание чл. 108 от ЗС.

ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 98, том XIII, рег. № 14283, дело № 1616 на нотариус С.С., рег. № 004 на НК, район на действие – РС-Кубрат, от същата дата, вписан в СВ вх. рег. № 3225 / 22-102008 г., акт № 199, том 14, дело № 2012, парт. Книга стр. 21678, до размера на ½ ид. част, за която част са установени правата на ищците Г.К.Г. и В.С.Д.-Г..

ОСЪЖДА, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, А.Х.А. с адрес ***, ЕГН **********, да заплати на Г.К.Г., ЕГН ********** и В.С.Д.-Г., ЕГН **********, сумата 1900.00 / хиляда и деветстотин лева/, представляваща обезщетение за времето през което ищците са били лишени от възможността да ползват своята част от съсобствения недвижим имот, за периода от 02.12.2010 г. до 22.07.2013 г., ведно със законната лихва от 24.07.2013 г. до окончателно плащане.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на третото лице И.Г.Т., ЕГН **********.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А.Х.А. с адрес ***, ЕГН **********, да заплати на Г.К.Г., ЕГН ********** и В.С.Д.-Г., ЕГН **********, сумата 1277.00 лв. / Хиляда двеста седемдесет и седем лева/, представляваща разноски за двете инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 2, предл. 1 от ГПК.

Председател: Членове: 1. 2.

ДГ