Р Е
Ш Е Н
И Е
№90 Разград
15. VІІ.2015 Разградски окръжен
година Град
2015
съд
29. VІ. публично
На Година
АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
В заседание
в следния състав:
Секретар:М.Н. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЯ ЙОНЧЕВА ВАЛЕНТИНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
2015 №129 в. гр.
дело по описа за година
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 267ГПК.
С Решение №116/31.ІІІ.2015г.
по гр.д.№24 по описа му за 2015г., РРС е уважил частично исковете, предявени от М.Ш.Х. против Прокуратурата на РБ, в условията на обективно кумулативно съединяване,
като на осн. чл.1 във вр. с чл.2, т.т. 1 и 2 от ЗОДОВ е
осъдил ответника да заплати на ищеца 500,00лв.
в обезщетение за неимуществени вреди и 100,00лв. в обезщетение за имуществени такива, причинени от привличането
му като обвиняем по ДП№ЗМ-В-193/2014 по опис на ОД МВР Разград и по АНД
№417/2014 по опис на РРС. До първоначалният му размер от 8 000,00лв.,
предявеният на осн.чл.2ЗОДОВ иск за обезвреда на неимущетвени вреди е отхвърлен като неоснователен и недоказан .
Недоволен от
така постановеното решение, чрез проц. си представител по пълномощие-адв.
Ст.Димитров, ищецът обжалва същото в
частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователен искът му за неимуществени
вреди за разликата между уважения размер от
500,00лв. до 3000,00лв., или за сумата от 2 500,00лв. Позовавайки се на
необоснованост и незаконоъобразност, моли за отмяна на решението в тази му част
и за постановяване на ново такова, с което съдът уважи иска му до
посочения размер.
В с.з., чрез процесуално представляващият го
по пълномощие адв. Димитров , въззивникът заявява, че поддържа жалбата си.
В
законоустановения и предоставен й за
това срок, насрещната по жалбата страна не е депозирала отговор и не ангажира
становище по нейната допустимост и основателност. В с.з., чрез представляващият я прокурор в
РОП-Николова, Прокуратурата на РБ оспорва жалбата като неоснователна. Моли за
потвърждаване на решението в обжалваната му част като правилно, обосновано и
законосъобразно постановен съдебен акт.
Като подадени в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, жалбите са допустими.
Атакуваното решение е валидно, а в обжалваната си част и
допустимо, поради което съдът е обвързан от направените оплаквания относно
неговата неправилност, които касаят справедливостта на присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение за претендираните до обезвреда неимуществени
вреди.
Разгледана по същество, жалбата на ищеца М.Ш.Х. е частично основателна .
В своето кумулативно единство, обстоятелствата
и петитума на предявените от Х. искове, сочат правната квалификация на
търсената от него защита като такава по реда на чл.2, ал.1, т.1 и т.2
ЗОДОВ. В този си състав съдът споделя
напълно установената от първоинстанционния съд, за изясняване на която, при
съобразяване реда и сроковете на чл.131 и сл. ГПК, съдът е изискал и събрал
допустимите и относими към предмета на спора доказателства и доказателствени
искания. Правилно и съответно на
установените по делото факти, първоинстанционният
съд е приел, че предявеният от жалбоподателя иск за претърпени от него неимуществени
вреди- се явява доказан по основание.
Съгласно чл. 4 ЗОДВПГ държавата
отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането. Принцип,
приложим както по отношение на неимуществените вреди, така и по отношение на
заявените такива с имуществен характер. Характерът
на вредите, моментът на тяхното настъпване, техният размер и причинна връзка с
незоносъобразните действия на ответника, са обстоятелства, вменени за доказване
в тежест на ищеца.
Съобразно общите разпоредби за разпределение
на доказателствената тежест ищецът по иск за неимуществени вреди следва да
установи основанието на иска си, а размерът на претърпените вреди следва да
бъде определен от съда по справедливост. Последната не е абстрактно понятие, а
е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне на размера на обезщетението.
На първо място от
значение за определяне на размера на обезщетението е естеството на
повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице. На ищеца е било повдигнато обвинение за извършено
престъпление от общ характер-чл.324,ал. 1 НК . По аргумент на чл.
93, т.7 от НК, същото не съставлява тежко умишлено престъпление, тъй като за
неговото извършване не е предвидено
наказание лишаване от свобода , а такова от вида на глобата. Обстоятелство,
предпоставило прекратяването на наказателното производство и
внасяне на предложение за освобождаването му от наказателна отговорност с
прилагане на чл.78а НК.
От значение за
размера на следващото се в обезвреда обезщетение е периода, за който се твърдят
незаконосъобразно предприетите срещу него действия. Който, още с исковата си молба,
жалбоподателят е разграничил до действията на прокуратурата по задържането и
привличането му като обвиняем за
извършване на умишлено престъпление от общ характер и образуването на
наказателно производство. Установените по делото факти сочат приключване на наказателното производство
в двете му фази -досъдебна и съдебна, в рамките на една година. Времето от
образуване на досъдебното прозводство до приключването му от разследващия орган
и внасянето му в съда по чл.78аНК е в рамките на законоустановения по см. на
чл.356, ал.5 НПК седмодневен срок. Което
по аргумент на чл. 6 от
КЗПЧОС не може да се определи като неразумен срок .
Наказателното производство е образувано срещу жалбоподателя
на 6.VІ.2014г. като бързо. На същата дата му е извършен обиск, удостоверен с
нарочно съставен протокол, подписан от жалбоподателя без възражение. На
6.VІ.2014г. с издадена на осн. чл.63 ЗМР Заповед №3-67 на ОД на МВР жалбоподателят е
бил задържан за 24 часа, реално –престоят му в ареста е регистриран за времето от 19:10ч на 6.VІ. до 7:30 на
7.VІ.2014г.; На 11.VІ.2014г. с Постановление на РРП по чл.219 НПК, при
осигурена му възможност за правна защита,
жалбоподателят е привлечен като обвиняем по чл.324, ал.1 НК и
разпитан в присъствие на защитника си. На 11.VІ.2014 му е извършено предявяване.
На 12.VІ.2014г производството е предадено на РРП с мнение за предаване на
жалбоподателя на съд. Със свое постановление изх.№ПД А 22/14 от 13.VІ.2014г.
РРП прекратява наказателното производство и внася същото пред РРС с предложение
за освобождаването на жалбоподателя от наказателна отговорност по реда на
чл.78аНК. Делото е било образувано на производство пред РРС на 13.VІ.2014г. под
№417/2014. По същото е постановено
Решение №299/4.VІІ.2014г., с което поради несъставомерност на вмененото му в
отговорност деяние по чл.324,ал.1 НК от обективна страна, жалбоподателят е бил
признат за невиновен и оправдан. По протест на РРП на производство пред РОС е
било образувано внахд №288/2014г. Решение на РРС влиза в сила на 28.Х.2014г.
след потвърждаването му с постановеното по внахд №288/2014г. на РОС Решение
74/28.Х.2014г.
Всяко от посочените действия- задържането за 24 часа,
обиска, привличането на ищеца към наказателна отговорност и приключване на
досъдебното производство с мнение за предаване на съд, внасянето му в съда с
постановление за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на адм.наказание
по реда на чл.78аНК, като
действия-предоставени в правомощия на прокуратурата като орган на досъдебното
производство(чл.193НПК) –само по себе си и в съвкупност с останалите е формално
основание за ангажиране отговорността на прокуратурата, ако впоследствие
подсъдимия бъде оправдан с влязла в законна сила присъда/решение поради
това, че деянието не съставлява престъпление. В този смисъл решение № 1336 / 6.І.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5769/2007 г., V
г. о./.
„И в трите случая на задържане - до 24 часа от полицейски орган на
лице, до 72 часа от прокурор на обвиняем и когато съдът налага мярка за
неотклонение "задържане под стража" - осъществяваната принуда спрямо
задържаното лице е идентична, тъй като със задържането лицето се поставя в
принудителна изолация от неговите близки и обществото, налага му се определен
режим на поведение и се ограничават гарантирани му от Конституцията права - на лична свобода и неприкосновеност, на личен
живот, на придвижване, на свобода и тайна на кореспонденцията. Затова, в
случаите, когато лицето е оправдано, причинените му в резултат на незаконното
задържане под стража неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Редът, по
който тези вреди се обезщетяват е по чл. 2, ал.
1, т. 2 от ЗОДОВ, като следващият се за тях размер се включва в общия
размер на дължимото обезщетение.” Проведена в този смисъл с постановеното по
чл.290 ГПК Решение №95/8.V.2011г. по гр.д.№849/2 20 на ВКС практика, е цитирана от първоинстанционния съд, но
несъобразена в достатъчна степен при определяне размера на следващото се в
полза на ищеца обезщетение.
С
обжалваното решение, съответно на установените по делото факти и приложимия
материален закон, първоинстанционният съд е приел, че
са налице основанията за ангажиране отговорността на държавата о в лицето на Прокуратурата на Р България на
осн. чл.
2, ал.2 т. 1 и т 2 от ЗОДОВ .
Като необоснован
и несъответен на действително претърпените от ищеца вреди, в този си състав
съдът намира извода на РРС за размера на
следващото се за обезвреда обезщетение.
В частта,
с която искът е отхвърлен за сумата над
500,00лв. до 1 500,00лв., решението е неправилно и следва да бъде
отменено. Присъдено до размера на 500,00лв., обезщетението не съответства
на обема на действително претърпените от
ищеца негативни
психични изживявания, които се явява безспорно установени и в причинна
връзка с всяко
едно от изброените по горе действия: със
задържането му за 24 часа, което е извършено публично, в присъствие на негови съселяни и при дадената му гласност
чрез местни и централни медии; с
претърпяното от обиска унижение; със страховете му във връзка с развитието на водения срещу
него наказателен процес; Съдът в
настоящия състав намира, че така присъденото обезщетение е занижено.
Преценката на съвкупния
доказателствен материал по делото налага, че в резултат на воденото срещу него
наказателно производство ищецът е прекъснал контактите с близките
си. Същият живее в малко населено място, където всеки на всекиго е познат и в този
смисъл „публично известен”, одумван, коментиран, подиграван. Ищецът е на
възраст, предполагаща граден с години авторитет и самочувствие, които в
резултат на незаконно предприетите срещу
него действия, с сринати за часове. Ищецът изпаднал в състояние на подтиснатост и психически не
бил същия - станал неконтактен, изолирал се от обществото и от близките си,
станал апатичен, неразговорлив , мрачен и затворен в себе си. Не
излизал от вкъщи, срамувал се и се страхувал да излиза от дома си . Хората
престанали да го търсят във връзка с осъществявания от него частен бизнес.
В обобщение: изхождайки от понятието "неимуществени
вреди", което според
практиката на ВКС включва
и всички психически
увреждания на пострадалия, представляващи
негативни емоционални изживявания на
лицето, проявили се не само като негативно
отражение в психиката му , но и като социален дискомфорт в определен период от
време; изхождайки и от разбирането, че критерият за справедливост, визиран в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен, а се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства, съответно
на чл. 4 от ЗОДОВ в
този си състав съдът намира, че сумата от 1 500 лв. ще репарира справедливо вредите,
които ищецът е понесъл. Тъй като, предназначението на обезщетението за морални
вреди е да поправи претърпяната лична болка и страдания от незаконно
повдигнатото и поддържано обвинение в извършване на престъпления, за които
ищецът е оправдан.
Ето защо, първоинстанционното решение ще следва да бъде
отменено в отхвърлителната част на предявения срещу Прокуратурата на
РБългария иск за
разликата над 500 лв. до 1 000,00 лв. и вместо него се постанови друго
такова, с което се осъди този ответник да заплати на ищеца допълнително сумата
от 1 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 2, т. 1 и т.2 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 28.Х.2014 г. (датата на влизане в сила на
оправдателната присъда) до окончателното й изплащане. В останалата му обжалвана
част като правилно решението ще следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззивника
има право на разноски в настоящото
производство, съразмерно на уважената част от иска, но не е поискал
присъждането на такива и те не се дължат.
Воден от горното,
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
решението в останалата му обжалвана част.
ДГ ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.