Р
Е Ш Е Н И Е № 72
Гр. Разград 04. 06. 2015 г.
РАЗГРАДСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на първи юни през две хиляди и петнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина
Димитрова
2. Ирина Ганева
при секретаря Д. Г. разгледа докладваното от съдията Анелия
Йорданова в. гр. дело № 132 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №
118/ 09. 04. 2015 г. по гр.
д. № 19/ 15г. по описа на РС Разград И.Д.И. е осъден
да заплаща на малолетното си дете издръжка в размер на 90 лв.
месечно, считано
от датата на завеждане на
иска, както и е осъден да заплати
сумата 993, 87 лв. издръжка за
периода от 07. 01. 14 г. до 07. 01. 15 г ., ведно със законната
лихва, считано от 07. 01. 15 г. до окончателното
изплащане на сумата. До първоначално предявения размер иска срещу жалбоподателя е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Със същото решение е
постановено предварително изпълнение на решението
и жалбоподателят е осъден да заплати по
сметка на РРС държавна такса в размер на 179, 60 лв.
Недоволен
от решението е останал И.Д.И. в осъдителната му част. Твърди, че решението е
незаконосъобразно, тъй като съдът не е съобразил правилно възможностите му да
дава издръжка на детето и моли решението да бъде отменено и да бъде отхвърлен иска,
като неоснователен над размера от 30 лв.
месечно, както и за присъдената издръжка за минало време.
Въззиваемата страна не е депозирала
писмен отговор на въззивната жалба, не се явява в
съдебно заседание и не заявява становище.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и
становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира
следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, а депозираната жалба срещу
него, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е
напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за
установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и
са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло
споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния
съд, поради което не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.
При определяне
на размера на дължимата издръжка
на детето, районният съд е съобразил разпоредбата на чл. 142 от СК, според която, размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка
и възможностите на лицето, което я дължи. Отчел е, че понастоящем
детето е на 9-годишна възраст, ученик в ІІІ-ти клас и свързаната
с това нужда от издръжка, предвид
физическото, психическото му израстване и социалните му потребности.
Майката, която полага непосредствените
грижи по отглеждане и възпитание на детето е безработна,
получава 50 лева по чл. 7
от Закона за семейните помощи
за деца за
детето Недялко. Има задължение за издръжка и към
друго лице от същия ред.
Ответникът
е с трайно намалена трудоспособност 76% и получава пенсия за инвалидност
в размер на 193, 31 лв. Той също, като майката има задължение
за издръжка и към друго лице
от същия ред, за което
му се удържа
по заведено срещу него изпълнително
дело от пенсията
сумата 30 лв. С оглед на това, възможността на задълженото за издръжка лице
да дава определената
месечна такава е в съответствие с приетите разрешения по въпроса
в т. 1 и т. 6 на ППВС №
5/31.11.1981 г. Както е посочено в постановлението,
посредством заплащаната издръжка на детето,
трябва да се осигурят условия
на живот, каквито то би
имало, ако родителите му живееха
заедно. Съобразявайки
изложеното, при тези възможности на родителите да
заплащат издръжка на детето, съобразявайки
и възрастта и потребностите
на последното, правилно районният съд е определил размера на дължимата
издръжка от бащата в размер на 90 лева месечно,
т. е. е приел, че се дължи в минимален
размер. Възражението на бащата, че няма възможност
да заплаща издръжка за детето
над размера от 30 лв. е ирелевантно за
спора. Задължението за издържане на детето до
навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане
на детето, като съгласно разпоредбата
на чл. 143, ал. 2 СК те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни
и дали могат да се издържат
от имуществото си. Ответникът е в трудоспособна възраст, налично заболяване
и диагностицирана намалена трудоспособност 76%.
В тази връзка, дори и да представлява
трудност за него, тъй като възможностите му да намери подходяща
работа са силно ограничени, той не е напълно лишен
от физическата възможност да работи,
нито пък е препятстван от това за в бъдеще
да се реализира
на пазара на труда, за
да поема нуждите по издръжката
на децата си, което е безусловно
негово задължение в качеството му на
родител. Районният съд, присъждайки издръжка за минал период по
чл. 143 от СК, обосновано е съобразил и приспаднал заплатената такава сума от
ответника в размер на 30 лв. , размера на минималната работна заплата към този
момент и респ. минималния размер на издръжката, която ответникът следва да
заплаща.
Воден от изложеното, Разградският
окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 118/ 09. 04. 2015 г. по гр. д. № 19/ 15г. по
описа на РС Разград.