РЕШЕНИЕ № 85
Гр. Разград 09.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен съд на двадесет и втори юни две хиляди и петнадесета година в открито
заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
Секретар:
Д.Г.
Като разгледа докладваното от
съдия МИЧЕВ
в.
гр. дело № 136 по описа за
и
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба, подадена от М.Н.Г. срещу Решение № 27 /
10.03.2015 г. по гр. дело
№ 448 /
С въззивната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на решението. Твърди се, че отчитаното
на показанията на общия водомер и индивидуален такъв е извършвано в нарушение
на установените правила. В хода на производството ищцовото
дружество не доказало по надлежния ред консумираното количество вода, за
процесния период. Отправя се молба за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъдат
отхвърлени изцяло претенциите на ищеца. Претендират се разноски за двете инстанции
Въззиваемата страна – ищец - В и К “ Меден кладенец “ ЕООД гр. Кубрат чрез пълномощник адв. Румяна Петрова оспорва жалбата в писмен отговор с възраженията че обжалваното решение не страда от сочените от жалбоподателя пороци. Твърди се, че решението е съобразено със събраните по делото доказателства. Консумираното количество вода е отчитано по надлежния ред. Моли за потвърждаване на решението и претендира разноски пред въззивната инстанция.
Жалбата се подържа и в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивника, на същите основания и със същите искания.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, подържа отговора със същите възражения и със същите искания.
Разградският окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази изложените в жалбата
пороци на решението, намира следното по предмета на въззивното
производство:
Ищецът В и К “ Меден кладенец “ ЕООД гр. Кубрат твърди, че на 18.09.2014 г. подал заявление по чл. 410 от ГПК за образуване на заповедно производство срещу М.Н.Г., за парично задължение по 14 бр. фактури на обща стойност 7 017.08 лв. – главница и мораторна лихва в размер на 1 267.93 лв. за периода от 30.04.2012 г. до 18.09.2014 г. Ответникът възразил, като посочил, че не дължи сумата, тъй като отчетените количества вода не били разпределени между всички ползватели. В указания му от съда срок ищеца предявил настоящия иск. В предвидените от сключения между страните договор, ответника не платил дължимите от него суми, по посочените 14 бр. фактури.
С отговора си ответника М.Н.Г.
оспорва основателността на иска. Оспорва сочените от ищеца количества
вода, отчетени от индивидуалния и общия водомер, като действително и реално потребени. Оспорва начина на отчитане на сочените
количества, като счита, че отчитането не е извършено по предвидения в договора
и ОУ ред. Оспорва, че отчетената разлика в показанията между общия и
индивидуалните водомери е разпределяна пропорционално между всички индивидуални
водомери. Твърди, че отчитаното не е извършвано пред него или упълномощен негов
представител, както и да е полагал лично подпис върху карнетите
или други документи, удостоверяващи отчитането. Твърди, че ищеца не му е
отправял покана за доброволно изпълнение. Оспорва представената от ищеца
Справка за разпределение показанията на общ водомер, тъй като не е включен
стопанисвания от него обект.
Възиввният съд намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, тъй като съдът се е произнесъл в рамките на заявения правен спор по
искове с основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 124 от ГПК.
Между страните не е спорно, че по силата на Договор за предоставяне услугите водоснабдяване и/или канализация № 134 / 17.04.2008 г. ответника е потребител на услугата “ водоснабдяване “ за имот № 000145 в гр. Кубрат, с предназначение “ кравеферма “.
Не е спорно също така, че индивидуалния водомер на ответника се намира след водопроводно отклонение с повече от един потребител, като в партидната книга на ищеца е открита партида на общ водомер “ свинарници “ Кубрат.
Ищеца представя 14 бр.
фактури на обща стойност7017.08 лв., издадени на абонат – М.Н.Г., за потребена вода, за периода м. април
Представен е и сключен
между страните Договор № 1 / 26.03.2013 г. с предмет: Разсрочено плащане на стари дължими суми за вода в размер на
5 872.14 лв., за периода м. април.
Представена е и Молба, изходяща от ответника, входирана при ищеца с вх. № 129 / 17.07.2013 г., с която ответника иска разпределението на количествата вода, отчетена от общия водомер, да бъде поравно на всички потребители, а не както досега – пропорционално, според разхода на индивидуалните водомери.
С писмо изх. № 149 / 31.07.2013 г. ищцовото дружество уведомява ответника, че искането му може да бъде удовлетворено, само след като всеки един потребител, ползващ вода от общия водомер, писмено декларира пред дружеството, съгласието си с предлагания начин на разпределение на количествата вода, начислявани от общия водомер.
В показанията си св. Й. П. сочи, че от 20 години работи в ищцовото дружество като инкасатор, познава ответника, тъй като има обект в неговия район, който инкасира, откакто го е придобил. Освен ответника, след общия водомер имало обекти и на други лица, но само неговият обект се водел “ кравеферма “. Отчитането извършвал ежемесечно, като първо отчитал показанията на общия водомер, а след това на индивидуалните водомери. При разлика в показанията между общия и индивидуалните водомери, същите се разпределя между абонатите.
Показанията на индивидуалния водомер на ответника отчитал също ежемесечно. В предварителна уговорка с ответника се разбрали, когато той отсъства, някой от присъстващите двама работници да го уведоми по телефона да се яви за отчитането, а ако не се яви някой от работниците да подпише карнета. Свидетеля твърди, че е имало случай когато в обекта не е намирал никой, но при следващо посещение е осведомяван от работниците му за отчетените разлики. Свидетеля сочи, че работниците не са му представяли пълномощно, но счита, че такова не е и необходимо, след като те работят в обекта и имат уговорка с ответника.
Според заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза задължението по представените 14 бр. фактури е в общ размер 7017.08 лв., а задължението за мораторна лихва за периода от 30.04.2012 г. до 18.09.2014 г. – 1208.07 лв.
При тези фактически констатации, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е основателен и доказан. Страните са се намирали в двустранно облигационно отношение, като по силата на сключен между тях Договор и ОУ, ищеца доставил на ответника посочените количества вода, за което издал съответните фактури, които последния не заплатил.
Отчитането е извършено в съответствие с разпоредбите на глава III от ОУ и глава VI от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
От показанията на разпитания по делото свидетел и от представените карнети се установява, че отчитането е извършвано в присъствието на потребителя или на негов представител. Неоснователно е твърдението на въззивника, изложено във въззивната жалба, че свидетеля заявил, че подписите не са на ответника или на негов представител. От показанията на свидетеля следва категоричния извод, че същия, в качеството му на инкасатор, възприема находящите се в обекта работници, като представители на ответника, като освен това имал и предварителна уговорка с него в този смисъл. Възражението, че ответника не бил търговец и в този смисъл нямал наети по трудово или друго правоотношение работници, в случая е без значение.Инкасатора няма задължение да изследва отношенията между потребителя и представителя му. Достатъчно е да се убеди, че лицето действително е представител на потребителя. След като инкасатора се убедил за това в нарочен разговор с ответника, той е имал пълното основание да приеме, че лицата, работещи в обекта са представители на потребителя.
Вярно е, че по делото липсват данни за обявяване с писмено съобщение датата на отчитането. Независимо от това инкасатора е извършвал реално ежемесечно отчитане показанията на водомерите, поради което този порок на процедурата не води до някакви реални последици.
Действително при някои от месеците са отчитани разлики повече от 20 на сто между общия и индивидуалните водомери. В такива случаи оператора действително е длъжен да уведоми упълномощен представител на етажната собственост, респ потребителите след водопроводното отклонение, съгласно чл. 32, ал. 5 от Наредба № 4. Ответника не сочи по делото, кое е това упълномощено лице, което оператора е следвало да уведоми.
С договора, общите условия и Наредба № 4, на оператора не е вменено задължение да изпраща покана за доброволно изпълнение на задължението за плащане на потребената вода. Този срок е изрично указан във всяка една от приложените фактури.
По отношение на положените в карнетите подписи, по делото се установи, че те са на работещи при ответника лица, за които инкасатора се уверил лично от ответника, че действат като негови представители.
Съдът приема представения Договор № 1 / / 26.03.2013 г., като извън съдебно признание на ответника за дължимост на по голямата част от задължението. Посочената в договора сума като главница, съответства напълно с посочените суми в съответните фактури за периода, относим към договора.
При тези обстоятелства решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част. В останалата част, същото е влязло в сила, като необжалвано.
С оглед изхода на делото, направените от въззивника разноски за тази инстанция, следва да останат за негова сметка.
Воден от изложеното Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 27 /
10.03.2015 г. по гр. дело
№ 448 /
В ОСТАНАЛАТА чест решението е влязло в сила, като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател:
Членове: 1.
2.
НР