РЕШЕНИЕ

№ 127 / 26.10.2015г. Гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На деветнадесети октомври, две хиляди и петнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Св.Л.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 137 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от В.С.И., подадена чрез пълномощник, против решение № 420 / 6.01.2015г., постановено по гр.д. № 1537 / 2014г. по описа на РС Разград в частта, с която съдът е обявил, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи, упражняването на родителските права над малолетното дете С.С. са предоставени на майката, определен е режим на лични отношения между бащата и детето и В.И. е осъден да плаща издръжка на С.С. в размер на 100лв. Жалбоподателят излага твърдения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт и моли въззивния съд да го отмени в обжалваните части, като приеме, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на ищцата, да предостави упражняването на родителските права над детето на него, като определи режим на лични отношения между детето и майката и осъди ищцата да изплаща ежемесечна издръжка в размер на 150лв. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата Р.Н.И. е подала писмен отговор чрез пълномощник, в който излага становище за неоснователност на подадената жалба и моли въззивния съд да потвърди решението на РРС. В съдебно заседание поддържа своето становище.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: Р.И. и В.И. сключили граждански брак на 6.05.2009г. Съпрузите имат едно дете С.В.С., родена на ***г., понастоящем на десет години. Страните живеели в дома на родителите на В.И. ***. През 2009г. обаче се преместили да живеят в дома на родителите на Р.И. ***.

В последните няколко години между Р.И. и В.И. възникнало неразбирателство. Съпругът не издържал семейството, реализираните от него доходи от заплата изхарчвал за собствени нужди – отишъл сам на почивка; изпаднал в дългове и теглел кредити, за които залагал различни вещи. Р.И. получавала материална помощ в издръжката на детето от своите родители. От друга страна, съпругата често сменяла своята месторабота поради по-високите изисквания, които имала; разговаряла на улицата в селото с различни мъже. Поведението на всеки от съпрузите дразнело другия и предизвиквало недоволство. Горните обстоятелства са установени от събраните гласни доказателства. Съдът приема за недоказано твърдението във въззивната жалба на В.И. за брачна изневяра на неговата съпруга. Доказателства в тази насока не са събрани. Твърдението, че жалбоподателят не е биологичен баща на роденото на ***г. от Р.И. второ дете и е инициирал отделно производство за оспорването на неговия произход, е неотносимо към въпроса за брачната вина. Съпрузите са във фактическа раздяла от 27.08.2014г. От значение е доказването на брачни провинения преди този момент. Събитията, настъпили след 27.08.2014г., са ирелевантни за твърдяната от жалбоподателя брачна вина на неговата съпруга.

След раздялата на съпрузите, С.С. заживяла със своята майка в с.Осенец. Посещава училище в гр.Разград и се справя много добре с усвояването на учебния материал, видно от приложения ученически бележник. С. участва и се представя добре и на извънкласни мероприятия, установено от представените грамоти.

На 23.06.2015г. Местната комисия за БППМН гр.Разград е наложила възпитателна мярка задължаване на родителите да полагат засилени грижи и труд в полза на обществото във връзка с противообществена проява, извършена от С.С.. В решението не е посочена датата на извършването, както и дали е влязло в сила. В съдебно заседание обаче при изслушването й по реда на чл.59 ал.6 СК, въззиваемата признава този факт и обяснява, че е разговаряла със своето дете и С. е осъзнала, че извършената постъпка е лоша.

Подкрепа в отглеждането на детето Р.И. получава при нужда от своите родители. Въззиваемата работи на постоянен трудов договор с месечен доход към момента 630лв. В.И. също работи, като по негови обяснения в съдебно заседание по реда на чл.59 ал.6 СК, същият получава заплата в размер 1 000 – 1 200лв.

С.С. е изслушана в съдебно заседание пред въззивния съд, предвид навършването на десетгодишна възраст. Детето обяснява, че живее със своята майка в с.Осенец и заедно с тях живеят нейните баба, дядо и вуйчо. Нейната майка поддържа контакт с друг мъж, с когото детето е в добри взаимоотношения. Баща й не я е търсил, но тя е съгласна да се вижда с него, ако той пожелае. Детето обяснява, че го вижда често да минава покрай нея, но според думите й бащата обръща главата си на другата страна. С. иска да живее със своята майка и занапред.

Във връзка с изложените във въззивната жалба твърдения за родителско отчуждение, пред въззивния съд е назначена и изслушана съдебно-психологическа експертиза, която съдът приема изцяло като изготвена от лице в кръга на неговите компетенции, след проведени лични срещи с родителите и детето, след запознаване с материалите по делото и съобразяване на научните понятия и норми на психологията. Заключението на вещото лице е, че в настоящия момент С. преживява две кризи – на възрастта, предвид навлизането в юношеска възраст и на нехармоничните взаимоотношения майка – дете – баща, предвид нарушената комуникация във връзка с потребностите на детето между родителите и между детето и бащата. Във връзка с нарушената комуникация между С. и нейния баща вещото лице посочва, че детето чувства отсъствие на привързаност и любов от страна на баща си. В заключението се сочи за проявено от него отношение към нея – нарекъл я „кошница”. Вещото лице подчертава, че егоцентричната насоченост и неискреност на бащата, неспособността му да преглътне наранените си чувства и желанието да наранява, е изградила у В.И. разрушителен механизъм на търсене на внимание. Детето преживява чувство на отхвърленост, изпитва потребност от защита и покровителство. Връзката между майката и детето, от друга страна, е силна и изградена на положителна привързаност.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба в частта, с която се атакува решението на РС, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи, е неоснователна. При възникналото неразбирателство, породено от неприемане от всеки от съпрузите на поведението на другия, същите са престанали да контактуват помежду си. Противоречията са се задълбочили и двамата са се отчуждили един от друг. Никой от съпрузите не е проявил необходимото внимание, търпение и усилие за преодоляване на конфликтите. При това положение следва да се приеме, че вина за настъпилото разстройство на брака имат двамата съпрузи. Жалбоподателят не е провел успешно доказване на твърдението, че съпругата е поддържала интимна връзка с друг мъж преди фактическата раздяла. Твърдението в жалбата, че въззиваемата е родила второ дете от друг мъж след раздялата, е ирелевантен относно изясняване на въпроса за брачната вина, която се преценява към момента на настъпване на фактическата раздяла. Решението в тази част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира за неоснователна жалбата и в частта относно претенцията за упражняване на родителските права над детето С.С. от бащата. Установено е по делото, че между детето и майката съществува силна емоционална връзка. Майката е родителят, който се грижи за С. от момента на раждането й, както и в периода след настъпилата фактическа раздяла. Осигурява й средствата, необходими за нейното емоционално и интелектуално развитие. Майката се грижи за ежедневния транспорт на детето от населеното място, в което живее, до населеното място, в което е посещаваното от С. училище. В отглеждането и възпитанието на детето Р.И. разчита на подкрепата на своите родители. Трудовият договор на въззиваемата е постоянен и отсъствието от дома във връзка с неговото изпълнение не застрашава нормалното развитие на детето. С. заявява, че не среща затруднения в общуването с мъжа, с който към настоящия момент нейната майка поддържа връзка. Следователно, детето се чувства спокойно, обгрижено и обградено с внимание при своята майка. Действително, констатирана е противообществена проява, извършена от С., но предвид нейната еднократност, не може да се направи извод за неглижиране на детето от страна на отглеждащия го родител. Още повече, че при изслушването на майката в съдебно заседание, последната демонстрира ангажираност с проблема и желание да полага грижите, необходими за правилното развитие на детето.

От друга страна, контактите между С. и нейния баща са нарушени, като отговорността за това носи бащата. Видно от изготвеното заключение на съдебно-психологическата експертиза, В.И. е проявил грубо и демонстративно отношение към своето дете, с което е създал у С. чувство на отхвърленост. Въпреки това, при изслушването му в съдебно заседание, детето заявява готовност да се среща с него. Твърдението в жалбата, че Р.И. препятства срещите на бащата с детето, е останало недоказано. Разпитаните във въззивното производство свидетели не са възприели подобен факт. Освен това, св.Ш.Ч. и М.С., допуснати за установяване на обстоятелството, че майката препятства срещите на С. с нейния баща след постановяване на първоинстанционното решение, не само че не са възприели такива действия, а свидетелстват за обстоятелства, свързани със срещи между бабата и детето, които са ирелевантни за спора. Независимо от горното и преди всичко с оглед защитата на интересите на детето, страните следва да вземат под внимание препоръката на вещото лице – психолог за търсене на услугите на социални работници и психолози, които да работят с тримата за подобряване на комуникацията помежду им относно задоволяване на потребностите на детето.

Обобщавайки изложеното, въззивният съд счита, че майката е родителят, който в по-голяма степен отговаря на изискванията на закона, съдържащи се в чл.59 ал.4 СК и на нея следва да се предостави упражняването на родителските права над С.С.. В тази част решението на РРС следва да бъде потвърдено. Правилно е определен размерът на издръжката за детето, като е съобразен доходът на бащата /във въззивното производство същият сочи дори два пъти по-голям размер/. Режимът на лични отношения между бащата и детето в обжалвания съдебен акт също съответства на необходимостта от осъществяване на пълноценен контакт през учебната година. В тези части решението на РС следва да бъде потвърдено.

Районният съд е определил период от 15 дни през лятото, в който бащата може да вижда и взема детето. Въззивният съд намира, че за да се осигури възможност за преодоляване на пречките, водещи до нарушения контакт между жалбоподателя и детето, този срок следва да бъде определен на един месец, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката. По-дългият период, съчетан с изпълнение на препоръката на вещото лице за търсене на помощ от социални работници и психолози, ще бъде предпоставка за възстановяване на нормалните отношения между детето и неговия баща. В разглеждания случай детето също изразява готовност да вижда своя баща. Решението на РРС в частта, с която е определен режим на лични отношения между детето и бащата за срок от 15 дни през лятото, следва да бъде отменен и вместо него бъде постановено ново, с което срокът бъде определен на един месец, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.

Във въззивното производство е представено удостоверение за раждане на детето Н.В. С. на 18.09.2015г., в което като негови родители са посочени Р.И. и В.И.. Решението за прекратяване на брака вече е влязло в сила, съгласно чл.325 ГПК. Детето е родено след прекратяването му и в разглеждания случай не се следва произнасяне по реда на чл.59 ал.2 СК. Още повече, че има образувано дело за оспорване на бащинството. За ищцата съществува възможност да инициира производство по чл.127 ал.2 СК, ако е налице липса на споразумение между родителите относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на Недислав С..

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

Отменя решение № 420 / 6.01.2015г., постановено по гр.д. № 1537 / 2014г. по описа на РС Разград в частта, с която е определен режим на лични отношения между В.С.И. и С.В.С. 15 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, като вместо това постановява:

Определя режим на лични отношения между В.С.И. и С.В.С. един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.

Потвърждава решение № 420 / 6.01.2015г., постановено по гр.д. № 1537 / 2014г. по описа на РС Разград в останалата обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.280 ал.2 т.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.