РЕШЕНИЕ

№ 87 / 17.07.2015г. Гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и девети юни, две хиляди и петнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: М.Н.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 138 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Н.Е.Ч. и А.А.К., подадена чрез пълномощник, против решение № 55 / 9.04.2015г., постановено по гр.д. № 371 / 2014г. по описа на РС Кубрат, с което е отхвърлен предявеният от тях ревандикационен иск по отношение на жилищна сграда с навеси, пристройка към жилищната сграда и стопанска постройка, изградени в общински имот в с.Веселец. Жалбоподателите излагат възражения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Молят въззивния съд да го отмени, като вместо него постанови ново решение, с което осъди ответниците да им отстъпят собствеността и предадат владението над сградите. В съдебно заседание поддържат въззивната жалба чрез явилия се пълномощник.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемите Д.А.К., З.М.К. и А.Д.А. не са подали писмен отговор. В съдебно заседание техният пълномощник оспорва жалбата и моли въззивния съд да потвърди решението на КРС.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: УПИ III в кв.19 по регулационния план на с.Веселец е с площ 1310кв.м. е бил актуван с АДС № 70 /1961г. като държавна собственост. Впоследствие и към настоящия момент този имот е станал общинска собственост, като по сега действащия план на селото имотът се идентифицира като УПИ III-86 в кв.13. Идентичността на имота е установена от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Вещото лице също така е направило извод относно незаконност на изградените в имота постройки, поради несъответствието им с § 16 ал.1 ЗУТ.

Не се спори между страните, че през 1972г. ищцата А.К. и нейният съпруг Емил Калинов са придобили построените в гореописания имот жилищна сграда и стопанска постройка от предишния владелец Т. С, на когото е отстъпено право на строеж, видно от съдържанието на АДС № 70 /1961г. Продажбата не е оформена с нотариален акт или по друг начин. Е. К. е починал през 1988г. По делото няма спор също така, че ищците и Емил Калинов са живели в сградите до 1989г. /Емил Калинов – до момента на неговата смърт/. През 1989г. Н.Ч. и А.К. са заминали да живеят в РТурция. При заминаването си предоставили ключовете за жилището на Д.К. – брат на Емил Калинов, който от началото на 90-те години на миналия век заживял в имота със своята съпруга З.К. и сина си А.А.. Горните факти са установени със събраните по делото гласни доказателства, обсъдени и от районния съд. Направеният от КРС анализ в този смисъл се споделя и от въззивния съд, поради което препраща към мотивите на основание чл.272 ГПК.

През 1999г. ищците се върнали в България и установили, че семейството на Д. Кадър живее в процесния имот. Започнали преговори за продажба, но не достигнали до финализиране на сделка. Двете ищци заминали в Турция, а семейството на ответника останало да живее в имота. Съдът не кредитира показанията на св.А.А. в частта, в която твърди, че Д.К. бил обещал на ищците през 1999г., че ще освободи имота – на първо място, същият заявява, че не е присъствал на този разговор, защото по същото време е бил войник и на второ място, от неговите показания, а и от показанията на Д. К. се установява, че през 2012г. ищците отново се върнали в България с решение да продадат имота на ответниците. Проследявайки логиката на техните действия съдът приема, че уговорка за освобождаване на имота от страна на ответниците не е имало.

След 2012г. двете ищци посетили още два пъти България. Първия път не успели да намерят ответниците и да разговарят с тях, а втория път разбрали, че Д.К. се е сдобил с титул за собственост върху имота. Горните факти се установяват от разпита на св.Д. К. и А.А..

С НА № 161 от 12.02.2014г., том 1, рег. № 686, дело № 52 / 2014г. на нотариус с рег. № 573 с район на действие РС Кубрат Д.К. е признат за собственик по давностно владение на жилищната сграда, лятна кухня и второстепенна постройка, находящи се в общински УПИ № III-86 от кв.13.

С НА № 167 от 13.02.2014г., том 1, рег. № 711, дело № 57 / 2014г. на нотариус с рег. № 573 с район на действие РС Кубрат, Д.К. и З.К. прехвърлили сградите на своя син А.А. чрез покупко-продажба.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е неоснователна. За да бъде уважен искът за собственост по чл.108 ЗС, следва да бъде установено, че ищците са собственици на спорния имот, ответниците го владеят и владението им се осъществява без правно основание.

Основното оплакване във въззивната жалба се състои в твърдението на ищците, че са собственици на сградите по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност и че ответниците не са осъществили владение в периода от началото на 90-те години на миналия век до момента на снабдяването на Д. К. с констативен нотариален акт за собственост. Жалбоподателите твърдят, че същите само са държали имота, а владението продължило да се осъществява от ищците след заминаването им за Турция, чрез ответниците. Оплакването, че съдът не е разгледал твърдението им за придобиване на имота както по давност, така и по наследство, съдът намира за неоснователно. Владението на наследодателя, което между впрочем съвпада в периода от 1972 до 1988г. с владението и на ищците, има значение за присъединяването му по смисъла на чл.82 ЗС към владението на последните. Съгласно т.3 от ТР № 4 / 2012г. на ОСГК на ВКС, имуществото на наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и фактически състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са продължили владението. Тъй като действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока, то при наличие на позоваване от страна на наследниците, ще се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя. Следователно, за да се ползват ищците като наследници на Емил Калинов от неговото владение, било е необходимо същите изрично да се позоват на него, по аргумент от чл.120 ЗЗД. В т.2 от същото ТР е посочено още, че до момента в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. Ето защо, от процесуална гладна точка, изтичането на давностен срок на владение в полза на ищците към 1989г. /и в полза на техния наследодател към 1988г./ не е достатъчен, необходимо е било и изричното позоваване на това обстоятелство, което не е сторено.

В разглеждания случай е от значение дали с установяване на владение от страна на ответниците ищците са изгубили владението си, респ. давността е прекъсната по смисъла на чл.81 ЗС и дали ищците могат да се позоват на придобивната давност към момента на завеждане на иска. В производството е установено от събраните гласни доказателства, че ответниците са започнали да упражняват владение в своя полза от началото на 90-те години на миналия век. В подкрепа на твърдението си, че ответниците са само държатели, жалбоподателите заявяват, че са дали ключа от къщата на Д.К., който е трябвало да стопанисва имота. Дори това да е бил поводът за настаняване в къщата на ответниците в началото, впоследствие същите са заживели в имота като свой собствен. Осъществявали са спокойно и явно владение в продължение на повече от 10 години, видно от всички събрани гласни доказателства. Пак от разпитаните свидетели се установява, че през 1999г. и през 2012г. ищците са посетили имота и ответниците са манифестирали явно своето владение над същия и пред тях, без последните да им се противопоставят.

Съгласно чл.116 ЗЗД давността, включително и придобивната, се прекъсва с предявяване на иск, възражение, с искане за почване на помирително производство, с предприемане на действия за принудително изпълнение. В разглеждания случай действията, извършени от ищците по повод проведени разговори с ответниците през 1999г. и 2012г., не попадат в нито една от тези хипотези, поради което следва да се приеме, че владението на ответниците е и непрекъснато.

Обобщавайки изложеното, съдът счита, че с владението над процесните сгради, осъществено от Д.К. и З.К., ищците са изгубили своето владение и съответно давността е прекъсната по смисъла на чл.81 ЗС, до какъвто извод е достигнал и районният съд. Към настоящия момент Н.Ч. и А.К. не доказват наличието на първата предпоставка на ревандикационния иск, а именно – че са собственици на процесните сгради. Само на това основание искът следва да бъде отхвърлен, без да се разглеждат другите предпоставки на чл.108 ЗС. Решението на РС Кубрат следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С въззивната жалба се въвежда оплакване от изложен неправилен фактически извод на районния съд, отнасящ се до обстоятелството, че процесните сгради са незаконни. За да достигне до това заключение, съдът е обсъдил съдебно-техническата експертиза, видно от която за постройките в имота няма издадени строителни книжа и същите не са били допустими по действащите ПУП и по правилата и нормативите, действали както през време на извършването им, така и съгласно ЗУТ. Въпросът за законността на постройките не е бил повдигнат в хода на първоинстанционното производство и съответно не е допустимо страна да се позовава на него едва с въззивната си жалба. Все пак, въззивният съд намира за необходимо да отбележи следното: съгласно практиката на ВКС със задължителен характер /вж. mutatis mutandis решение 328 / 29.11.2011г. по гр.д. 1362 / 2010г. на ВКС, II г.о., решение № 532 / 6.07.2010г. по гр.д. № 1459 / 20009г. на ВКС, I г.о./, изграденият без строителни книжа обект, който освен това не отговаря и на изискванията на § 16 ал.1 ЗУТ, не може да бъде годен обект за извършване на прехвърлителни сделки и за придобиване на право на собственост по давност. Настоящият случай е именно такъв – незаконните постройки не могат да бъдат годен обект на владението, на което се позовават Н.Ч. и А.К. в исковата молба. В случая е ирелевантно удостоверение № 94Д-359-1 / 23.01.2014г., изд. от Община Завет, че сградата, построена в имота, не е общинска собственост. Удостоверяването не санира законността на процесните постройки, тъй като за да бъдат същите законни, следва да отговарят на изискванията на §16 ал.1 ЗУТ, което в случая не се установява.

Въззиваемите представят списък за разноски, претендирайки за присъждане на сумата 1200лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид изхода от спора жалбоподателите следва да бъдат осъдени да им заплатят извършените във въззивната инстанция съдебни разходи

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 55 / 9.04.2015г., постановено по гр.д. № 371 / 2014г. по описа на РС Кубрат.

Осъжда Н.Е.Ч. и А.А.К. да заплатят на Д.А.К., З.М.К. и А.Д.А. сумата 1200лв., представляваща направени във въззивната инстанция деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

НР