Р   Е    Ш    Е  Н  И  Е

 

№79

 

Разград

 
 


17.  VІІ.2015

 

Разградски окръжен

 

 
                                                                                  година                  Град                                           

2015

 
                                                 съд                                                                                   

15.VІ.

 

       публично

 
На                                                                                                                                Година

    РАЯ  ЙОНЧЕВА

 

 

 

 
В                                  заседание в следния състав:

Секретар: Н.Р.                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

  ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

  ИРИНА ГАНЕВА

 
                                                  ЧЛЕНОВЕ:

 

  Като разгледа докладваното от съдия Йончева

   

2015

 

    №142

 

              в. гр.  

 
      

                                        дело                                по описа за                година

      за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

           С Решение №73/31.ІІІ.2015г. По гр.д.№1760 по описа му за 2014г., РРС е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска на Н.К.Ж., предявен  против  ”ЕКОНТ ЕКСПРЕС”ООД,ЕИК1170476476, гр. Русе за дължимо му се на осн.чл.262КТ възнаграждение за извънреден труд в периода 2.ХІІ.2013-9.VІ.2014г. в размер на 1 800,00лв. 

          Недоволен  от така постановеното решение, ищецът обжалва същото    като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. На релевираните с жалбата основания, моли за отмяна на решението      и за постановяване на ново такова, с което съдът да уважи иска му на предявеното основание и в пълен размер.   

             В с.з. въззивникът заявява, че поддържа жалбата като на релевираната  с нея необоснованост, в условията на алтернативност,  моли за   отмяна на решението и за  връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на първостепенния съд.Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззиваемия като дължими му се по делото разноски. 

            В законоустановения  и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата  е   депозирала отговор,            ангажиращ становището й по допустимост и неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.

              В с.з., чрез процесуално представляващата го о пълномощие –адв. Стефанова, въззиваемият заявява, че поддържа възраженията си за неоснователност на иска. Оспорва като неоснователно възражението за прекомерност на претендираното като разход адвокатско възнаграждение, позовавайки се на съответствието му с предвидения в ЗА миниум.

                  Като  подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимираща интерес от обжалването страна, жалбата е допустима.

                  Разгледана по същество е неоснователна. Атакуваното  решение е   валидно, а в обжалваните си части и допустимо постановен, по същество на редовно предявен  по реда на чл.357 КТ иск за дължимо на осн.  чл.262 КТ възнаграждение за извънреден  труд.    

  Дадената от съда правна квалификация е съответна на заявената с предявения иск защита.    Значимите  за изхода на делото факти са  установени от първоинстанционния съд с допустими по см. на ГПК доказателствени средства, при правилно разпределена тежест на доказване и   в съответствие   с проявената  в тази насока  активност на страните.

                  Анализът на  събраните по делото доказателства, сочи на установената от   първоинстанционния съд фактическа обстановка, която настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло.   Във въззивното производство не    се ангажираха  допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства, внасящи различие в установената пред РРС фактическа обстановка.

          Възведените от РРС   изводи за неоснователност    на иска  се  обосновават  от събраните по делото доказателства, сочат на относимост на   установените въз основа на тях факти и на съответно прилагане на материалния закон. Относно твърдението на въззивника  за непълнота на доказателствата: съдът го намира за неоснователно. В производството пред районния съд са събрани всички допустими, относими и необходими доказателства по делото. С дадените по реда на чл.140 ГПК указания и в условия на равнопоставеност първоинстанционният съд е осигурил на всяка от страните възможност за събиране на необходимите за доказване на твърденията му  доказателства. Кредитирането им е проведено от първоинстанционния съд в съвкупността на всички събрани по делото доказателства. На следващо място следва да се отбележи, че анализирането на доказателствата е въпрос, касаещ правилността, а не допустимостта на съдебното решение, в какъвто смисъл е искането за връщане на делото за новото му разглеждане.

От доказателствата по делото се установява, че за периода от 6.ХІІ.2013 г. до 9.VІ.2014 г., по силата на трудов договор №5131/6.ХІІ.2013 г., сключен за шест месечен срок на изпитване  и  прекратен с връчена му на 16.VІ.2014г. Заповед № 106/5.VІ.2014г.,   ищецът е работел при ответника на длъжността "куриер-логистик". Съгласно трудовия договор, ищецът приел да изпълнява посочената длъжност с място на работа "офис Разград" и работно време  -на осем часов работен ден, при сменен режим на работа   по утвърден месечен график и сумирано изчисляване на работното време на тримесечен период. За което е налице и нарочно издадена от работодателя Заповед №555/30.ХІІ.2013г., в сила от 1.І.2014г.

Безспорно е, че съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ, работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време- седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа. От доказателствата по делото се следва за установено, че при договаряне режима на работа и начина на изчисляването на отработените, респ. подлежащи на възнаграждение часове, са съобразени с изискванията на закона . В условия на равнопоставеност, подписвайки трудовия договор, жалбоподателят се е съгласил с условията на труд, срока на престиране и начина на изчисляване на отработени часове, респ. размер на дължимо се трудово възнаграждение.

 В реквизит на приложените като доказателства извлечения от водената при работодателя ведомост, в която жалбоподателят се е подписвал при получаване на възнаграждението си,  са посочени в детайли: брой календарни работни дни, брой реално отработени дни, сумарно изчислени за месеца отработени часове, дни ползван неплатен отпуск, ползван болничен, следващите се за това удръжки и като краен резултат - брутно и нетно дължимо се на ищеца възнаграждение, включващо и дадени му премии.  Т.е., относимо към дата на получаване на възнаграждението си, жалбоподателят е бил информиран досежно начина на формирането му и е с подписа си  волеизявил съгласие за правилното му начисляване, включително и за сумарно изчислените отработени часове.

 Съгласно дефиницията на чл. 143, ал.1 КТ извънреден е трудът, който се полага от работника или служителя по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител извън установеното за него работно време.    Отделно от това, следва да се посочи, че няма пречка работодателят   да организира трудовия процес, дори едностранно,    като въведе работа на смени (чл. 142, ал. 2 КТ), в който случай се преминава към сумирано изчисляване на работното време. По силата на чл. 142, ал. 4 КТ максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, а съгласно конкретния договор -8 часа. При такова сумарно въвеждане трудът, полаган от служителя след 12- тия до 24- тия час от смяната, е извънреден труд и следва да се изплаща на основание чл. 262, т. 4 КТ с увеличение от 50 %, а труд до 8-  и час- с оглед уговорения размер на трудово възнаграждение. За времето от 12 часа не се дължи допълнително възнаграждение за извънреден труд, тъй като при работа на смени с осигуряване на изискуемата от закона почивка между работни смени не се смята за извънреден труд.  

В тежест на работника е да установи завишаването на месечната продължителност на работното време, за което са допустими всички доказателствени средства, в това число и свидетелски. Неводенето на писмен отчет за положен извънреден труд от работодателя не прехвърля доказателствената тежест върху него, но липсата на подобна отчетност сама по себе си не доказва, че няма извършена работа в някоя хипотезите на  чл. 143, ал. 1 КТ. Въпрос на конкретна преценка, с оглед становищата на страните, доводите им и събраните по делото доказателства е установяването или не на положен извънреден труд.  

С решението си въззивният съд приема, че доказването на полагане на извънреден труд е изцяло в тежест на ищеца. В случая ищецът е доказал, че отчитането на работното време е определено между него и работодателя по чл. 142, ал. 2 КТ. Работодателят не е оспорил това, нито е въвел друго твърдение за начина, по който се отчита работното време за заеманата от ищеца длъжност   -    сумирано за определен период -помесечно. Смените са определени чрез графици, като    не се спори, че  именно по тях е работил ищецът през релевантния за спора период.

 При установеното отчитане на сумираното работно време за месечен срок извънреден труд ще е налице, ако реално отработеното от ищеца време за съответния месец надвишава нормочасовете за месеца. Това не се установява в съвкупността на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на назначената по делото експертиза.  

Положеният труд в събота и неделя не се явява извънреден, ако по график се пада на дадения работник или служител да бъде на работа през тези дни(вж.Р.№ 103 от 27.VІІ.2012 г. на ВКС по гр. д. № 299/2011 г., IV г. о., ГК по чл. 290 ГПК.

Неоснователно, в размера на дължимото според ищеца възнаграждение за извънреден труд, същият е включил периода от 2.ХІІ до 6.ХІІ.2013г., през който страните не са били в договорни отношения, а и не се представят доказателства, обосноваващи извод за поето от ответника задължение за заплащане на престиран за този период резултат.

Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти, които са обсъдени при спазване на съдопроизводствените правила. Решението  е законосъобразно и обосновано, поради което на основание чл. 272 ГПК   следва да бъде потвърдено.

       На осн.чл.78ГПК жалбоподателят дължи на въззиваемия доказано направени пред тази инстанция разноски от 600,00лв.платено адвокатско възнаграждение за представителство по делото. За заявения материален интерес от 1 800,00лв., определянето на адвокатското възнаграждение се следва по правилото на чл.7, ал. 2,т.2 на Н-ба за мин. размер на адвокатските възнаграждения: „при интерес от 1000 до 5000 лв. - 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв”. Цитираната норма обосновава извод  за неоснователност на направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност на заплатения от въззиваемия адвокатски хонорар.

Водим от горното  и в условията на чл.272ГПК, съдът

                             

Р  Е  Ш  И  :

 

 

     

 ПОТВЪРЖДАВА Решение №73/31.ІІІ.2015г. по гр.д.№1760/2014г по описа на   РРС.

 ОСТАВЯ без уважение  направеното от  Н.К.Ж. възражение за намаляване на претендирани от  ”ЕКОНТ ЕКСПРЕС”ООД,ЕИК1170476476, гр. Русе разноски за адвокатско възнаграждение поради прекомерност на същите и

Осъжда Н.К.Ж. да заплати на ”ЕКОНТ ЕКСПРЕС”ООД,ЕИК1170476476, гр. Русе разноски по делото в размер на  600,00лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.  

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.  

 

 

 

НР