РЕШЕНИЕ № 118

Гр. Разград 06.10.2015 г.

В ИМEТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Секретар: Д.Г.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 145 по описа за 2015 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 105 / 31.03.2015 г., постановено по гр. дело № 459 / 2014 г. по описа на РС-Исперих допуснал съдебна делба на два недвижими имот, съответно с идентификатор 11449.26.10, представляващ нива с площ от 26 932 кв.м., трета категория и идентификатор 11449.50.20, представляващ нива с площ от 15 068 кв.м., четвърта категория, при права: 12/36 ид.ч. за Р.А., по 6/36 ид.ч. за А.Г. и Е.Й., по 4/36 ид.ч. за М. И., Б.М. и Б.М.. С решението е отхвърлен иска за съдебна делба на процесните два недвижими имота по отношение на Ф. Ф.Ю. ***, като неоснователен. Производството по делото е прекратено по отношение на М. И. В..

Недоволен Ф.Ф.Ю. обжалва решението в частта, с която е допуснат до делба вторият недвижим имот. Счита, че по отношение на него наследниците са загубили правото на собственост, от момента, в който владението е осъществявано от неговия праводател. Прави възражение за изтекла в негова полза десетгодишна давност, присъединявайки и владението осъществявано от неговия праводател. В заключение моли за отмяна на обжалваното решение в обжалваната част.

Въззиваемите Р.А., А.Г., Е.Й., М. И., Б.М. и Б.М. не са депозирали отговор на въззивната жалба.

Жалбоподателят на Ф. Ф.Ю., редовно призован, не се явява в съдебно заседание.

Въззиваемите Р.А., А.Г., Е.Й., М. И., Б.М. и Б.М. изразяват становище чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Въззиваемият Б.М., редовно призован, не се явява в съдебно заседание.

Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решенията, констатира следното:

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря, като препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

По същество в жалбата въззивника твърди, че като добросъвестен купувач при придобиване на имота през 2010 г. от А. Ю. Х., се уверил, че същия е собственик. Последния придобил собствеността въз основа на изтекла в негова полза придобивна десетгодишна давност. Това твърдение обаче не се основава на събраните по делото доказателства и не с споделя от въззивната инстанция.

По делото е безспорно, че собствеността върху процесния имот е възтановена с Решение № 157 / 11.01.1995 г. на наследниците на Х. О. М.. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че А. Х.установил владение върху имота през 1996 г. по силата на сключен между него и Ф. А. И., договор за покупко-продажба. По делото няма данни последната да е действала като пълномощник на останалите наследници- съсобственици на имота. Няма данни също така А. Х. да е демонстрирал намерението си да свои имота пред останалите наследници.

Самия А. Х. сочи в показанията си, че обработвал нивата до 2003 г., когато я заменил с друга нива в с. Пчелина, собственост на “ К. от с. Владимировци “. Последния не е разпитван като свидетел по делото за твърдяните от А. Х. обстоятелства. В периода от 2004 г. до 2009 г. последния бил в затвора за изтърпяване на наказание лишаване от свобода.

Съдът приема, че след 2003 г. до пролетта на 2010 г. нивата е била във владение на Д.К. М.. В показанията си същия сочи, че през този период обработвал нивата под наем. Парите за наема изпращал на един от наследниците – А.Г., който живеел в Р Турция. В същия смисъл са и показанията на св. В. А..

Посочените от Ф. Ю. свидетели дават показания, че са извършвали дейности по обработка на нивата в периода, в който същата била във владение на А. Х., преди влизането му в затвора.

От 2010 г. владение върху нивата установил въззивника Ф. Ф.Ю., след като преди това сключил договор за покупко-продажба с А. Х.. Исковата молба е депозирана и вписана през 2014 г.

За периода от 1996 г. до 2003 г. в полза на А. Х. не е изтекла десет годишна придобивна давност, той като той е владял имота в продължение на около седем години.

Съгласно чл. 81 от ЗС, с изгубване на владението в продължение на повече от шест месеца давността се прекъсва. Факт е, че през 2010 г. А. Х. се снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобил по давност. Това обаче не означава, че същия е владял имота в промеждутъка от 2003 г. до 2010 г. Както вече бе установено, от доказателствата по делото се установява, че през този период той не е упражнявал владението, а същото е упражнявано от друго лице, което обаче е бил държател на имота.

Въззивника Ф.Ф.Ю., макар и да се явява добросъвестен владелец не е придобил собствеността върху процесния имот по давност, тъй като в негова полза не е изтекла кратката 5-годишна придобивна давност по чл. 79, ал. 2 от ЗС. В качеството си на добросъвестен владелец той владял имота от придобиването му на 09.03.2010 г. до датата на предявяване на исковата молба -17.06.2014 г. Към този период на владение на имота от около четири години и три месеца, той не може да присъедини владението на праводателя си, тъй като както вече бе посочено по отношение на него давността е прекъсната, поради загубване на владението. Тъй като Ф.Ю. не притежава в собственост целия или ид. части от процесния имот, правилно и законосъобразно той не е включен в кръга на лицата, между които се допуска съдебна делба при съответните квоти и по отношение на него иска за делба е отхвърлен.

По горните съображения решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно. В останалата част същото е влязло в сила, като необжалвано.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 105 / 31.03.2015 г., постановено по гр. дело № 459 / 2014 г. по описа на РС-Исперих, в частта, с която е допусната съдебна делба на недвижим имот с идентификатор 11449.50.20 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Владимировци, обл. Разград, с площ от 15068 кв.м. в местността “ Колджек “, представляващ нива , четвърта категория, при права: 12/36 ид.ч. за Р.А., по 6/36 ид.ч. за А.Г. и Е.Й., по 4/36 ид.ч. за М. И., Б.М. и Б.М., и е отхвърлен иска за делба на процесния имот по отношение на Ф. Ф.Ю..

В останалата част решението е влязло в сила, като необжалвано.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател:

Членове: 1.

ДГ 2.