Р Е Ш Е Н И Е № 95
Гр. Разград, 17. 07. 2015 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на шести юли
през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2. Ирина
Ганева
при секретаря С. Л. разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 147 по описа за 2015
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от В.Р.П. *** чрез пълномощник против Решение № 413/ 18. 12. 2014 г. по гр. д. № 1119/ 14г.
по описа на РС Разград, в частта, с която е
прието за установено по отношение на жалбоподателката, че същата дължи на „Финанс Инфо Асистанс” ЕООД гр.
София солидарно с Б. Г. Б. и Р. А. Б.
сумата 6 265, 74 лв. по договор за кредит и поръчителство ведно
със законната лихва от 12. 03. 14 г. до окончателно изплащане на задължението и
сумата 209, 48 лв., за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение по ч. гр. д. № 406/ 14 г. на РРС. В жалбата се излагат доводи, че
решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда
правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства, а също
така, че е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Въззиваемата страна е депозирала
писмен отговор на въззивната жалба, в който излага съображения за нейната
неоснователност.
Третото лице-помагач не е представило
становище по жалбата.
Разградският окръжен съд, като обсъди
изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен
акт, констатира следното:
Решението е
валидно и допустимо, а жалбата
депозирана срещу него, разгледана
по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция
изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и
счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК,
като се има предвид и следното:
Безпорно е, че жалбоподателката се е задължила като
поръчител по сключения на 22. 02. 2008 г. между „ЦКБ” АД и Б. Г. Б. договор за
кредит. Договорът е бил изпълняван редовно от длъжника Б до м. август 2010 г.
От 21. 09. 2010 г. е налице просрочие на дълга. Срещу него и поръчителите е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
406/ 2014 г. на РРС за сумите
9997, 57 лв. главница, 264, 35 лв. лихва за забава за периода 18. 10. 13 г. до
11. 03. 14 г. , ведно със законната лихва от 12. 03. 14 г. и за разноските по делото. След датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК,
длъжникът Бонев е направил три вноски за погасяване на кредита и според
заключението да ССЕ, размера на задължението му към 05. 11. 14 г. е 6265, 74
лв. главница и 209, 48 лв. лихва за забава.
С Договор за цесия от 29. 09. 2012 г. кредиторът по
договора за кредит „ЦКБ” АД е прехвърлил
на ищеца „Финанс Инфо Асистанс” ЕООД
вземания, произтичащи от договори за потребителски кредити, измежду
които и този, сключен с Б. Г. Б. Жалбоподателката спори, че извършената цесия
на вземането не е породила правни последици
за нея, тъй като не била уведомена. Съдът приема, че изложените в тази
връзка доводи са неоснователни. Както е посочил и районният съд, правното
значение на уведомяването е по отношение редовността на плащането, което
извършено на цедента, при липса на уведомление би било редовно, но в случая не е повдиган спор от ищеца, че плащането, извършено от длъжника по
кредита след сключването на договора за цесия не е редовно. Независимо от това, следва да се има предвид, че с препоръчано писмо с
обратна разписка, жалбоподателката в качеството й на поръчител е уведомена на
24. 10. 2012 г., че вземането е прехвърлено. В известието за доставяне е отбелязано,
че пратката е получена от нейната дъщеря. Последователна е съдебната практика, че съгласно ГПК - връчването на съобщение по пощата е надлежен
способ за уведомяване. Удостоверяването му става с обратна разписка. Уведомяването
е редовно когато са спазени общите правила /в случая на чл. 42 и чл. 44 от ГПК/, При
точно удостоверяване на извършените действия и отразените в документа обстоятелства,
надлежно оформеният официален документ има обвързваща доказателствена сила
относно удостоверените с него факти. В конкретния случай удостоверяването върху
известието, извършено от доставчика - пощенски служител,
основаващо се на вписване в съответната пощенска книга, че пратката е получена
от адресата, представлява официален документ по смисъла на закона, обвързващ
съда с материалната си доказателствена сила. В чл. 13, ал. 2 от договора, страните са се съгласили, че всяко изпратено
на посочения от страната адрес съобщение с препоръчано писмо или телеграма, ще
се счита получено на датата, отбелязана от пощенската служба или доставчика, че
писмото е било доставено на адреса, независимо дали е било фактически получено
и ще поражда правни последици, свързани с получаването. С оглед на това, след
като безспорно се установява, че съобщението е достигнало до адреса, посочен от
жалбоподателката в договора за кредит, факта на кого е било връчено е без
значение за спора и сключения Договор за
цесия от 29. 09. 2012 г. е произвел действие спрямо нея.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че
ищецът не е имал право да развали
договора за кредит с отправената й покана, връчена на 25. 10. 2013 г. , тъй
като не й е дал „подходящ срок” за изпълнение по смисъла на чл. 87, ал. 1 от
ЗЗД. Разпоредбите
на чл. 87, ал.1 и ал.2 от ЗЗД са от
диспозитивен характер. Страните могат да уговорят помежду си друг ред за
разваляне на договорите - при какви хипотези да се допуска разваляне, какъв да
бъде подходящият срок за изпълнение, при кои хипотези
да е възможно развалянето и без да се даде подходящ срок за изпълнение. В
процесния договор за кредит в чл. 11, ал. 1, б. „а” във вр.
с чл. 10, ал. 2 страните по него изрично са се съгласили, че кредиторът ще може
едностранно да развали договора, ако забавата на длъжника
продължи повече от 60 дни,
считано от крайната дата за изпълнение на задълженията. Именно този период на
забава представлява предварително уговорен допълнителен срок за
изпълнение, поради което не е било необходимо да се предоставя нов срок с
изявлението за разваляне на договора.
Небосновано е възражението на жалбоподателя, че липсвало
правен интерес за ищеца от водене на иск
по чл. 422 ГПК спрямо него, предвид влизане в сила на заповедта за изпълнение
спрямо кредитополучателя и другия поръчител по договора. По
силата на чл. 122, ал. 1 от ЗЗД,
кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от
солидарните длъжници, съответно да предяви самостоятелно иск срещу всеки един
от тях.
Изложеният във въззивната жалба довод, довел до
неправилност на решението, че сключения договор за цесия между ищеца и „ЦКБ” АД
е нищожен, поради липса на законова правоспосубектност у ищеца да бъде
„кредитна институция” по определението на чл. 2 от ЗКИ и не е породил правни
последици, не следва да се обсъжда по същество. До приключване на съдебното дирене пред районния съд, при наличие на
условията по чл. 147 от ГПК, ответникът не се е позовавал на такова основание,
изключващо отговорността му. Същото е въведено с представената по делото
писмена защита след приключване на устните състезания по делото. Такова
твърдение е недопустимо да бъде разглеждано от въззивния съд, съгл.
разпоредбата на чл. 266, ал.1 и ал. 2 от ГПК, тъй като не представлява ново
обстоятелство, което да не е било известно на ищците, нито е нововъзникнало
такова.
Предвид изложеното, въззивната
инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото
доказателства, което според жалбоподателя е
довело районния съд до неправилен извод,че иска е основателен, е
необосновано, поради което в това отношение не е налице порок
на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка
на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това,
решението на районния съд, като
обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 413/ 18. 12. 2014 г. по гр. д. № 1119/ 14г. по
описа на РС Разград в частта, с което е прието за установено по
отношение на В.Р.П., че дължи на „Финанс Инфо Асистанс” ЕООД
гр. София солидарно с Б. Г. Б. и Р. А. Б.
сумата 6 265, 74 лв. по Договор за потребителски кредит
и поръчителство № 79200КР-АА-3288/ 22. 02. 2008 г., ведно
със законната лихва от 12. 03. 14 г. до окончателно изплащане на задължението и
сумата 209, 48 лв., за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение по ч. гр. д. № 406/ 14 г. на РРС.
В останалата част като
необжалвано, решението е влязло в сила.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
НР
2.