Р Е Ш Е Н И Е № 82
Гр. Разград, 06. 07. 2015 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет
и втори юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ:
Рая Йончева
Валентина Димитрова
при секретаря С. Л. разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 148 по описа за 2015 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба
от РУ „Ангел Кънчев” гр. Русе чрез
пълномощник против Решение № 123/ 09. 04. 2015 г. по гр. д. № 16/ 2015 г. по
описа на РС Разград, с което са уважени предявените от Д.Р.М. искове против РУ
„Ангел Кънчев” гр. Русе, Филиал Разград с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 от КТ. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано
и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи противоречат на
събраните по делото доказателства и на закона. Жалбоподателят моли да бъде
отменено решението и да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени
исковете.
Въззиваемата
страна е депозирала писмен отговор на жалбата и насрещна въззивна жалба. Излага
доводи, че въззивната жалба е неоснователна. С насрещната въззивна жалба
обжалва решението на районния съд в частта, в която е уважен иска по чл. 344,
ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 01. 01. 15 г. до
27. 03. 15 г., като счита, че му се дължи обезщетение за оставането му без
работа и за периода от 28. 03. 15 г. до 01. 07. 15 г. и моли въззивната
инстанция да се произнесе с решение в този смисъл.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо.
Въззивната жалба, депозирана срещу него от РУ „Ангел Кънчев” гр. Русе е неоснователна, а насрещната въззивна жалба от Д.М. е основателна.
От събраните по делото писмени доказателства се установява
безспорно, че страните по делото са сключили Трудов договор № 3 на 16. 02. 10
г. , според който ищецът Д.М. е бил назначен на длъжността „Асистент към
катедра „ХХТ” с място на работа Филиал Разград за неопределен срок. На 20. 05.
2011 г. и на 28. 01. 13 г. са сключени допълнителни споразумения към трудовия
договор с посочена длъжност на ищеца М.
„Асистент, висше училище” със срок на действие на договора – „безсрочен”. На 01.
12. 2014 г. работодателят е отправил на М. предизвестие № 5/ 01. 12. 14 г. за
прекратяване на трудовия договор след изтичане на 30 – дневен срок. Като основание е посочено чл.
328, ал. 1 т. 12 КТ – поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия
договор /невъзможност лицето да заема академична длъжност „асистент” повече от
4 години, съгл. чл. 17 от ЗРАСРБ и чл. 44 от ППЗРАСРБ/. Със Заповед № 10/ 19.
12. 14 г. е прекратено трудовото правоотношение, считано от 01. 01. 15 г. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, ” поради
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор”. Заповедта е връчена на ищеца на 19. 12. 14 г. Според представеното копие от
трудовата книжка на последния, е установено, че същият не е работил по друго
трудово правоотношение след прекратяване на процесното, регистриран е в Бюрото
по труда. Пред въззивната инстанция повереника на М. твърди, че и към настоящия
момент същия не работи по трудово правоотношение. Според заключението на ССЕ,
изслушана пред районния съд, последното получено от ищеца брутно трудово
възнаграждение преди уволнението е в размер на 652, 60 лв.
С оглед на така изложеното, въззивната
инстанция приема, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
между страните е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Трудовото правоотношение е възникнало по
време на действието на Закона за научните степени и
научните звания / отм., ДВ, бр. 38 от 21.05.2010 г./. При действието
на този закон, за заемането на длъжността „асистент”, която е заемал ищеца, не
е имало изискване за притежаване на образователна и научна степен
"доктор". Съгласно чл. 17 от Закон за развитието
на академичния състав в Република България, /Обн., ДВ, бр. 38 от 21.05.2010 г./, висшите
училища и научните организации назначават лица на длъжност "асистент"
на срочен трудов договор. Според чл. 44, ал. 2 от ППЗРАСРБ, на длъжност
"асистент" може да бъде назначено и лице, което не е докторант за
срок не по-дълъг от четири години, като според ал. 3, в срока на договора
лицето, заемащо длъжността "асистент", предприема действия за
придобиване на образователна и научна степен "доктор". Според § 5,
ал. 2 от ПЗР, всички права на лицата,
като заплащане, предимство при участие в конкурси и други, свързани с научните
степени и научните звания, придобити при условията и по реда на отменения Закон за научните степени и научните звания, се запазват.
Според ал. 4, т. 1 на същия параграф, трудовите правоотношения на лицата по ал.
2, които към влизането в сила на този закон заемат научно-преподавателска или
научна длъжност, но не притежават научна степен, получена съгласно отменения Закон за научните степени и научните звания,
се запазват на следните академични длъжности:
за "асистент", съответно "научен сътрудник" III
степен - на академичната длъжност "асистент". Работодателят е посочил
в обжалваната заповед като основание за уволнението – обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор. Заповедта за уволнение трябва да бъде мотивирана и
изрично да бъде посочено в какво се изразяват точно обективната невъзможност за
изпълнение на трудовия договор. В случая в заповедта за уволнение е възпроизведен
законовия текст на чл. 328, ал. 1 т. 12 от КТ, без да са изложени мотиви в
какво се състои обективната невъзможност.
Необходимо
е в рамките на изложените мотиви на заповедта за уволнение, работникът или
служителят да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които
трудово правоотношение се прекратява, а съдът да извърши проверка за неговата
законосъобразност. В отправеното
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че
трудовия договор ще бъде прекратен, поради
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор /невъзможност лицето
да заема академична длъжност „асистент” повече от 4 години, съгл. чл. 17 от
ЗРАСРБ и чл. 44 от ППЗРАСРБ/. Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ може да се използва тогава, когато е
настъпила обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор от страните
по причина, която е извън другите специално уредени в КТ, като причините породили тази нова обстановка следва да
произтичат от фактори, независещи от волята на страните и следователно
невъзможността за изпълнение на насрещните задължения по трудовото
правоотношение е следствие на обективни обстоятелства, които следва да бъдат посочени
от работодателя в мотивите към заповедта за прекратяване на трудовия договор на
основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, което в случая не е
налице.Посоченото в предизвестието основание - невъзможност лицето да заема
академична длъжност „асистент” повече от 4 години, съгл. чл. 17 от ЗРАСРБ и чл.
44 от ППЗРАСРБ – сочи на основание за прекратяване на трудовия договор по чл.
328, ал. 1, т. 11 от КТ- промяна на изискванията за изпълнение на длъжността,
ако работникът или служителят не отговаря на тях. Последователна е практиката
на Върховния касационен съд, че при промяна на изискванията за изпълнение на
длъжността, настъпила след сключване на трудовия договор, извън случаите на промяна
на изискванията за образование и квалификация е приложима разпоредбата на чл.
328, ал.1, т. 11 от КТ. В настоящия случай е установено, че след сключването,
като безсрочен на трудовия договор между страните, с влизане в сила на
разпоредбите на чл. 17 от ЗРАСРБ и чл. 44, ал. 2 от ППЗРАСРБ е променен срокът
за заемане на длъжността „асистент”, с което е въведено ново изискване за
заемане на длъжността „асистент”. Предвид изложеното, съдът като взе предвид,
че в предизвестието са посочени две различни основания за уволнение, а в
обжалваната заповед липсва фактическо описание на основанието за уволнение, то
същата е толкова неясна, че следва да се приеме, че е немотивирана, което е самостоятелно
основание за отмяна, без съда да се произнася по същество. Предвид изложеното,
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и
доказан и следва да бъде уважен. Като краен извод в посочения по-горе смисъл,
решението на районния съд е законосъобразно и в тази част следва да бъде
потвърдено.
С оглед основателността на главния иск,
следва да се уважат и исковете по чл. 344, ал.1, т.2 и т. 3 КТ
за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение за
оставане без работа вследствие на незаконното уволнение. Според чл. 225, ал. 1
от КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече
от 6 месеца. Според изложените твърдения от повереника на жалбоподателя М.,
същия и понастоящем е без работа, което обстоятелство не е оспорено от
въззиваемата страна. Съгл. чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът взема предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право. С оглед на това на жалбоподателя М. се дължи обезщетение за времето,
през което е останал без работа за периода от 28.03.2015 г. до 30.06.2015
г. , възлизащо на 2023, 06 лв. Тъй като жалбоподателят е претендирал да му
бъде заплатено обезщетение в по-нисък размер за този период от време – 2002, 20
лв., следва до този размер да бъде уважен иска и въззиваемия да му заплати
сумата 2002, 20 лв. Последната следва да се присъди ведно със законната лихва
от подаването на исковата молба – 07.01.2015 г., на осн. чл. 86 ЗЗД.
Предвид
изложеното, обжалваното решение на районния съд, следва да бъде отменено в
частта, относно отхвърлителната му част по претенцията на осн. чл. 225 от КТ до
първоначално предявения размер и да бъде постановено друго, с което предявения иск
да бъде уважен изцяло, а в останалата част да бъде потвърдено.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС Разград държавна такса в
размер на 80 лв. по уважения иск по чл. 344, ал.1, т. 3
от КТ.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 123/ 09. 04. 2015 г. по гр. д. №
16/ 2015 г. по описа на РС Разград В ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска, предявен от Д.Р.М.
против РУ „Ангел Кънчев” –Филиал Разград
за заплащане на обезщетение за оставането му без работа, поради уволнението до
първоначално предявения размер и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Русенски университет „Ангел Кънчев”- Филиал Разград, представляван от Директор
доц. Д-р Ст. Д. да заплати на Д.Р.М. ***, ЕГН ********** сумата 2 002, 20 /две
хиляди и два лева, 20 ст. / лева, представляваща обезщетение за времето, през
което е останал без работа, поради незаконното уволнение за периода от 28. 03.
15 г. до 30. 06. 15 г. , ведно със законната лихва от завеждането на иска – 07.
01. 15 г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Русенски
университет „Ангел Кънчев”- Филиал Разград, представляван от Директор доц. Д-р
Ст. Д. да заплати по сметка на Окръжен съд Разград държавна такса на осн. чл.
78, ал. 6 от ГПК в размер на 80 / осемдесет/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 123/ 09. 04. 2015 г. по гр. д. №
16/ 2015 г. по описа на РС Разград в останалата част.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба от датата на обявяването му пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.