Решение по Гражданско дело 149/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

№83

Разград

29. VІІ.2015

Разградски окръжен

година Град

2015

съд

22 . VІ.

публично

На Година

ЛАЗАР МИЧЕВ

В заседание в следния състав:

Секретар:С.Л. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЯ ЙОНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

2015

    №149

              в. гр.

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл.ГПК

Производство е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. адв.С.Бояджиева в качеството ѝ на назначен по реда на чл.29, ал.3 ГПК процесуален представител на Д.З.М. срещу Решение №85/14.ІV.2015г. по гр.д.№1167/2014г. по описа на РРС.

С обжалваното решение, РРС е уважил изцяло предявените от „ЛАЗИМЕКС”ЕООД,ЕИК200200152 искове като на осн.чл.203, ал.2 КТ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.74ЗЗД е осъдил ответника Д.М. да заплати на дружеството - работодател обезщетение за виновно и умишлено причинени му имуществени вреди, както следва: 7 334,36лв., представляващи левова равностойност на 3 750,00€, които ищецът заплатил за наложена на ответника глоба; 535, 89лв. като левова равностойност на 274€, заплатени от ищеца като разход за пътна помощ, оказана му по транспортиране на изоставения от ответника и поверен му за управление влекач; 4 727,24лв. като левова равностойност на 2 417€ - извършен от ищеца разход по отстраняване на повреди по т.а. автомобил; 3 911,66лв. като левова равностойност на 2 000€-претендирани от ищеца като пропуснати за периода 27.ІХ.2013-15.Х.2013г. ползи. Сумите са присъдени ведно със законна лихва, считано от дата на исковата молба до окончателното им изплащане. С решението, в условията на чл.78 ГПК в полза на ищеца са присъдени и разноски .

Недоволен от така постановеното решение, ответникът обжалва същото и моли въззивния съд да го отмени изцяло, да реши спора по същество и отхвърли предявените срещу него обективно съединени искове като неоснователни недоказани.

Въззивната жалба е подробно аргументирана.

В срока и по реда на чл. 267, ал.1 от ГПК въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, оспорващ основателността на жалбата.

При редовност в призоваването, жалбоподателят не се явява в насроченото по същество на жалбата му с.з. С депозирано към дата на заседанието писмено становище, чрез назначеният му особен представител-адв.Бояджиева , същият заявява, че поддържа жалбата и моли за отмяна на решението на релевираните с нея основания. Твърди недоказаност на предпоставките, обуславящи основателността на предявените срещу него искове.

В с.з., чрез процесуалния си представител по пълномощие- адв.Джамбазов въззиваемата страна оспорва жалбата, навежда доводи за нейната неоснователност, респ. за правилността на решението и моли за неговото потвърждаване. Претендира присъждане на доказано направени пред тази инстанция разноски.

Като подадена в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, но като постановено по същество на предявените срещу жалбоподателя искове-частично необосновано и неправилно.

Дадената от РРС правна квалификация е съответна на заявената с предявените искове защита. Значимите за изхода на делото факти са установени от първоинстанционния съд с допустими по см. на ГПК доказателствени средства, при правилно разпределена тежест на доказване и в съответствие с проявената в тази насока активност на страните.

Във въззивното производство не се ангажират допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства.

В правомощията си на инстанция по същество, поради несъгласие с дадената им от първоинстанционния съд оценка, въззивния съд проведе анализ на събраните пред РРС доказатества, които в съвкупност и относимо към твърденията на страните сочат на следното:

С изложени в обстоятелствена част на молбата факти, относимо на волеизявеното в петитум на същата, ищецът е сезирал РРС с искове за репариране на имуществени вреди, твърдени като противоправно и умишлено причинени от жалбоподателя, при действие на установени с ищеца трудови правоотношения, предявени в условия на обективно кумулативно съединяване по реда на: чл.203, ал.2, пр.І във вр. с чл.45 ЗЗД – в размер на отстранени за сметка на работодателя повреди по поверения на жалбоподателя влекач; вреда, равняваща се на заплатени от работодателя разходи по преместване на влекача с пътна помощ; имуществена вреда изразяваща се в пропусната за работодателя полза поради спирането на влекача от движение в резултат на противоправното и умишлено поведение на работника; по реда на чл.203,1 ал.2 във вр. с чл.74 ЗЗД- за вреда, равняваща се на заплатена от него глоба, наложена на жалбоподателяза умишлено осъществено , при изпълнение на възложената му транспортна услуга, административно нарушение на територията на Р Франция.

В срока за отговор, както и с процесната жалба, работникът оспорва доказана съставомерност на вменяваните му в отговорност имуществени вреди. Оспорва наличие на умисъл, както и на причинна връзка между претендираните от ищеца вреди и поведението му за процесния период. Твърди, че допуснатото на територията на Франция нарушение е резултат от разпоредено му от въззиваемия вмешателство в тахометъра на автомобила. Оспорил е по същество, като неотносими към процесния период, депозираните от ищеца доказателства.

В съвкупността си, приложените към исковата молба доказателства, допуснатите гласни такива в хода на делото и заключението на назначената по същото ССЕ, обосновават следната фактическа обстановка:

Ищцовото дружество е със статут на регистрирано по ТЗ юридическо лице. Управителят на дружеството Е.К. е с белгийско гражданство и установено местоживеене в Белгия. Дружеството е със седалище в гр.Разград., но по делото се установява, че разполага с офис и на територията на Кралство Белгия. В обхвата на регистрираната от дружеството търговската дейност е включено извършване на международни транспортни услуги-превоз на товари.

На л.202 и сл. гр.д.№1167/2014 на РРС като доказателство е приложен Договор за автомобилен превоз, сключен на 1.ІV.2011г. между въззиваемия и холандското търговско дружество-Olof Mega Travel. Съгласно който, на въззиваемия било възложено извършване на международен сухопътен транспорт на товари срещу дължимо от съконтрахента му възнаграждение. Според предвиденото в т.4.2 от Договора, изпълнението на възложената услуга е предвидено да започва от момента на натоварване на стоката в транспортното средство и приключва в момента на доставянето й до адресата с разтоварване от превозното средство. Реквизитите и съдържанието на приложения като доказателство договор, сочат същия като рамков. Доказателства, от които да следва извод за обема и сроковете на конкретно възложената, респ. изпълнена за процесния период превозна услуга, по делото не се установиха.

Като относими към предмета на спора, в този си състав съдът намира за необходимо да обсъди задълженията, поети от ищеца по см. на т.5.5 и сл. от договора. Съгласно които, за да гарантира безопасността на възложения му за превоз товар, същият се е задължил да не оставя товарните автомобили без надзор и на неохраняеми паркинги. По делото не се установиха доказателства, от които да следва за безспорно установено, че тези задължения, касаещи пряко работата на водача на съответното превозно средство, са били сведени до знанието на ответника. В трудовия му договор е вписано изрично, че е запознат със следващата длъжността му характеристика, но същата не е депозирана като доказателство.

По делото е безспорно установено, че за времето от м.ІХ.до м.Х.2013г. жалбоподателят е бил в трудови правоотношения с ищеца. Съгласно приложен на л.131 тр.договор №29/5.ІІ.2012г.. същият е бил назначен на длъжност шофьор на товарни автомобили международен превоз. В това си качество, с поверения му за управление товарен автомобил- влекач, с рег.№РР1216 АТ извършвал възложените му от работодателя транспортни услуги-превоз на товари извън територията на България. За процесния период-края на м.ІХ и средата на м.Х.2013г. изпълнявал възложен му превоз на целулоза-балирана хартия от Холандия, гр.Влисинген до гр. Тоул, Франция.

Относимо към дата на предявяване на иска, ищецът твърди, че трудовото правоотношение с жалбоподателя е прекратено поради дисциплинарното му уволняване с приложената като доказателство(л.115) Заповед №52/11.ХІ.2013г. В реквизит на заповедта е отразено, че същата е връчена на работника на 11.ХІ.2013 като това обстоятелство не е удостоверено, нито с положен от последния подпис, нито по друг предвиден за това начин.

Под текста на заповедта, с печатен текст работодателят е пояснил, че в предоставен му за това срок, работникът не се е явил и не се е възползвал да даде обяснения по вменените му нарушения на трудовата дисциплина-неявяване на работа за повече от два дни(същите не са конкретизирани в заповедта); кражба на влекач и гориво, собственост на работодателя; искане на откуп за връщане на същите; Непосредствено под този печатно изписан текст, нямащ отношение към връчването на заповедта, са положени подписи на двама свидетели. Няма посочена дата, свидетелстваща за момента на полагането на подписите. Разполагането на текста непосредствено под съдържимото се в заповедта сочи на изпълнението му във време относимо към дата на постановяване на заповедта.

Законосъобразността на заповедта за уволняването на жалбоподателя не е предмет на настоящото производство. Но, доколкото от реквизитите не следва категоричен извод за надлежното й връчване на уволнения работник, то въпросът относно настъпването на целените с издаването й последици, а именно-прекратяване на трудовото правоотношение, остава висящ(вж.чл.195,ал.3КТ).

На л.23-л.28 като доказателство е приложена в превод, документация, удостоверяваща предприети от френските власти административно наказателни мерки срещу жалбоподателя: За допуснато на 27.ІХ.2013г. нарушение на текстове от френския „Пътен кодекс” – инф.код на нарушението(NATINF) 7680х3 и инф.код на нарушението (NATINF) 27810х1, на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 3 750 евро и постановено задържане на автомобила до заплащане на глобата. Между страните не съществува спор, че под така обозначения код на нарушението се визира намеса в тахографа на автомобила. На 27.ІХ.2013г. сумата е била преведена по банков път от „Лазимекс” и автомобилът е бил пуснат в движение. Назначената по делото ССЕ, след проверка в счетоводството на ищеца е установила, че Ф.№2013.000042/31.Х.2013 за платена от „ЛАЗИМЕКС” глоба от 3 750,00 евро, придружена с протокол по чл.117, ал.1 във вр. с чл.82, ал.2, т.3 ЗДДС е осчетоводена и вписана във водения от търговеца дневник за покупки.

На 7.Х.2013г. управителят на „Лазимекс”-Е.К. подава пред Холандските власти сигнал за извършено от жалбоподателя „присвояване” на поверения му за управление т.а.-влекач рег.№РР1216 АТ(вж.”Акт за нарушение” на л.29 и Разпитен протокол на л.19). Единствено в снетите му по тази преписка обяснения се съдържа информация за това, че на 3.Х.2013г. жалбоподателят е извършил последната си доставка в Ротердам, Холандия, след което без негово, на собственика съгласие, „откраднал” камиона и в провеждани телефонни разговори, изнудвал управителя на дружеството за пари срещу информация относно това ,къде се намира влекача. Доказателства, за приключване на тази проверка с акт за инкриминирано от жалбоподателя престъпление, по делото не са представени. Във връзка с тези обстоятелства, ищецът депозира гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания по делото св. Сейхан Дилевер- бивш служител на управляваното от Е.К. дружество, а понастоящем работещ във фирмата на Еюб Кумаш, брат на Е.К., също със седалище в Белгия.

По идентичен сигнал, на производство пред РРП е била образувана преписка вх.№1494/2013, приключила с влязло в сила на 28.І.2014г. постановление(вж.л.8-9), с което поради липса на данни за инкриминирано от жалбоподателя престъпление, е отказано образуване на наказателно производство. На л.106 от делото е приложена справка по образувана на производство пред РПУ Исперих преписка вх.№ЗМ-Их-549/15.ХІ.2013. В съдържание на същата са докладвани дадени от жалбоподателя обяснения за извършвани от него и по разпореждане на работодателя му манипулации по тахографа на камиона, за което на два пъти, в това число и на 27.ІХ.2013г., му били съставяни актове и налагани глоби(вж.л.129). Несъгласието му с тези практики на работодателя го мотивирало да напусне работа, изоставяйки на 4.Х.2013г. влекача заключен на паркинг в гр. Генк, кв.”Хаутхале” и Tessenderlo , Белгия, в близост до офиса на работодателя си. За което уведомил Еюб Кумиш, управител на „ЛАЗ ТРАНС” и брат на управителя на ищцовото дружество. При завръщането си в България жалбоподателят подал пред ОО”КД-ДАИ” сигнал за нарушения(л.171) и предал на ищеца намиращите с в него тахошайби, и документи(л.175). Същите са приложени като доказателство по делото.

В обстоятелствена част на исковата си молба ищецът некоректно сочи, че влекачът е бил намерен на паркинг в Тесендерло, Холандия. Въпросният град се намира на територията на Белгия(справка Уикипедия). На л.36-43 като доказателство е приложена в превод документация, удостоверяваща предприети от ищеца действия по осигуряване на пътна помощ за преместването на влекача до фирмата, осъществила отстраняване на твърдените от него повреди: Заявка на ищеца от 7.Х.2013г. до „ЛАЗ ТРАНС” BVBA за пътна помощ –преместване на процесния влекач от „Тесендерло, Холандия” до Белгия; Фактура №2013.000321 от 22.Х.2013г. за извършена пътна помощ на стойност 249,15евро по заявка от 7.Х.2013г. Опис по спецификация, извършен от „ЛАЗ ТРАНС” BVBA на 23.І.2014г. –часово и по видове работи на обща стойност 2 417,31 евро за ремонтни работи по МПС с рег.№РР1216АТ; Оферта 214007828 на „ЛАЗ ТРАНС” BVBA по поръчка №214007828 от 23.І.2014г. с подробно изброяване на видовете работи и цена, без посочване на превозното средство.

Назначената по делото ССЕ, след проверка в счетоводството на ищеца е установила, че Фактура №2013.000321 /22.Х.2013г. за платена пътна помощ, придружена с протокол по чл.117, ал.1 във вр. с чл.82, ал.2, т.3 ЗДДС е осчетоводена и вписана във водения от търговеца дневник за покупки. При проверката експерта установява, че в счетоводството на ищеца е налице оферта и опис спецификация за проведени по МПС ремонтни работи на стойност 2 417,31 евро, но няма издадена фактура и осчетоводено плащане.

Преведените документи са представени от ищеца като заверено ксерокопие от оригинал, издаден по електронен път. Под нито един от изброените документи не стои подпис на ищеца. Като издател на документите е указана „ЛАЗ ТРАНС” BVBA.

По делото не са ангажирани доказателства за състоянието на автомобила към момента на поверяването му на жалбоподателя, както и такива, удостоверяващи състоянието му към датата на намирането му на паркинга в Тесендерло, Белгия. Поръчката за ремонтните работи и описът на следващите се по автомобила ремонтни са с дата от м.януари на 2014г. Т.е., значително отдалечени по време от 7.Х.2013г, на която дата ищецът твърди, че е намерил паркирания от жалбоподателя влекач. Налице е един значителен период от време-близо три месеца от датата, на която ищецът твърди, че жалбоподателят е причинил повредата на автомобила до датата, на която е съставен опис за вида и характера на претендираните по иска вреди.

От депозираните по делото свидетелски показания се установява, че управителите на двете фирми-възложител и изпълнител на услугата по пътна помощ и ремонт на процесния влекач, са братя. Което, съгласно дефинитивната норма на §1, т.1, предл.ІІІ от ДР на ТЗ ги поставя в отношение на свързани лица и налага съмнение за ползването на сключената между тях сделка в увреда на страната по делото(чл. 289ТЗ). В какъвто смисъл е и направеното с отговора на ответника оспорване(л.89).

В заключение относно претендираните от ищеца пропуснати ползи, назначената по делото ССЕ си е позволила оценъчно да посочи, че същите са „коректно” определени в размера на 2 000,00еро. За да стигне до този си извод, при липса на доказателства за конкретно възложени, респ. неизпълнени и отказани за процесния период транспортни услуги по сключения с Olof Mega Travel Договор за автомобилен превоз от 1.ІV.2011г.-имащ касателство към претендираните пропуснати ползи, вещото лице се е ползвало от предоставеният му от свързаното на ищеца лице „анализ по Сервизен отчет на т.а. РР1216АД”, заведен във връзка със сключен между тях Договор за техническа поддръжка от 1.VІІ.2011г. Вземайки данните от отчета за изминатите с автомобила на жалбоподателя 65 997км в периода от 9.V.2013 до 9.Х.2013г , при 153 дни изчислява средно изминати на ден 431км. След което , приемайки , че на територията на BENELUX тарифата е 1евро на км , изчислява пропуснатите от ищеца ползи в размера на 8 189евро. В заключението не е посочено как, по каква методика и от какъв източник се е ползвал експерта за приложимост на тези изчисления.

В тази си част заключението е некомпетентно, нелогично и неподкрепено от останалите доказателства.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

За да възникне пълната имуществена отговорност на работника или служителя по чл. 203, ал. 2 от КТ, законът предвижда изрично изброени предпоставки: наличие на трудово правоотношение между ищеца и ответника; умишлено причиняване на вреда или причиняване на вреда в резултат на извършено престъпление или на вреда не при или по повод изпълнение на трудовите задължения.

Съгласно чл. 203, ал. 2 КТ - за умишлено причинена от работника вреда, отговорността му се определя от гражданския закон. Съществуващата практика на ВКС по приложението на чл. 203, ал. 2, предл. 1 КТ и тя е последователна в смисъл, че вината следва да се квалифицира като умишлена когато извършителят съзнава, както противоправността, така и настъпването на вредата за работодателя, като иска или допуска появата на вредоносните последици(чл.11НК).

Пълната имуществена отговорност на основание чл. 203, ал.2 , пр.І от КТ се определя от гражданския закон - чл. 45 от ЗЗД, уреждащ отговорността за непозволено увреждане. За да бъде уважен един такъв иск за присъждане на обезвреда и да се ангажира пълната имуществена отговорност на работника/служителя, е необходимо, освен специфичните за трудовото правоотношение предпоставки на чл.203, ал.2КТ, да се установят и всички елементи от фактическия състав на деликта. А именно: да се установи наличието на деяние, чийто автор е работникът/служителят; противоправност на деянието; обективно настъпил вредоносен резултат и наличие на причинна връзка между търпяната вреда и противоправното поведение на деликвента. деянието и.

Тежестта на доказване по този иск се носи от работодателя и същият следва да докаже фактическия състав, от който възниква правото му да реализира пълната имуществена отговорност по отношение на ответника.

Според РОС установените по делото факти сочат, че доказано съставомерно по см. на чл.203, ал.2, пр.І КТ, както от обективна, така и от субективна страна е поведението на жалбоподателя, за което на 27.ІХ.2013г. му е била наложена глоба от 3 750,00евро. Поради доказано умишлено нарушаване на правилата за движение и транспорт, на територията на Франция на жалбоподателя, в качеството му на водач на автомобила е наложена лична административна санкция - глоба в размер на 3 750,00евро. Като до плащането й е постановено и задържането на автомобила. За да избегне вредите от престоя на автомобила и неизпълнението на договора с третото лице - контрахент в превоза, ищецът е платил глобата на ответника, представляващо безспорно - чуждо за правната му сфера задължение.

В случая задължението на жалбоподателя е за глоба, наложена в личното му качество за транспортно нарушение от публичен ред /не са нарушени задължения по тр. договор, нито в административния акт е ангажирана отговорността на работодателя/. Работодателят е платил дълга на работника, поради интереса си от това и на осн. чл. 74 от ЗЗД встъпва в правата на удовлетворения кредитор за пълния му размер - Р № 773/02 г. на пето г. о. на ВКС и № 1023/07 г. на ВКС, ТК, Р № 434/09 г. по гр. д. № 5983/07 г. на четвърто г. о. на ВКС.

Уважавайки иска, за дължима се в полза на ищеца обезвреда в размер на 7 334,36лв. като левова равностойност на заплатената от него лична санкция на ответника, РРС се съобразил с цитираната практика на ВКС. Като правилно, обосновано и законосъобразно, в тази си част решението следва да бъде потвърдено.

В останалата си част, решението следва да се отмени, а предявените срещу жалбоподателя искове за дължимо на осн.чл.203, ал.2, т.1 КТ във вр. с чл.45 ЗЗД обезщетение за умишлено причинени на работодателя вреди от пропуснати ползи и извършени по автомобила ремонтни работи, да се отхвърлят като недоказани.

Изхождайки от твърденията за фактите, изложени от ищеца в исковата молба, въззивната инстанция намира, че се претендира ангажиране отговорността на работника за вреда, нанесена умишлено на работодателя, по повод изпълнение на трудовите задължения, която се изразява в загуба - по отстраняване на умишлено причинени от жалбоподателя вреди по автомобила и пропуснати ползи от нереализирани приходи от сделки, поради спирането на автомобила от движение по вина на ответника.

Както бе посочено по горе, в тежест на работодателя е да докаже фактическия състав, от който възниква правото му да реализира пълната имуществена отговорност по отношение на ответника. Въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема, че в настоящия случай не се установява наличието на признаците на фактическия състав на чл. 203, ал.2, т.1 от КТ във вр. с чл.45 ЗЗД , поради което ответникът не следва да отговаря имуществено съобразно установеното в тази законова разпоредба правило.

Съгласно чл. 205, ал. 1 КТ работника отговаря с претърпяната от работодателя загуба. Според правната теория претърпяната загуба се състои в намаляване на наличното имущество на работодателя, твърдяно в случая с извършен от него разход по придвижване на „авариралия” автомобил и на вложени по ремонта му работи.

В днешната си , задължителна по см. на чл.290ГПК практика, ВКС приема, че на пълна имуществена обезвреда подлежат , както вреди от обективно настъпило при загуба намаление в имуществото на ищеца, така и очакваното, но ненастъпило по вина на работника увеличение в актива му при пропусната полза. По правилата на чл. 82 ЗЗД, когато отговорността следва да се квалифицира като отговорност за вреди, причинени умишлено от работника или служителя, по правило и при наличието на предпоставките за това за всеки конкретен случай, в дължимото обезщетение се включва и пропусната полза решение № 493/23.11.2011 г. по гр. д. № 586/2011 г. на ВКС, IV гр. отд, решение № 336/2010 г. по гр. д. № 767/2009 г. на IV гр. отд. постановени по реда на чл. 290 ГПК/ и др., която практика се споделя от настоящия състав.

Водим от горното, в този си състава съдът приема, че искът за обезвреда на пропуснати от ищеца ползи е допустимо предявен, но неоснователен и недоказан. Претендираната в обезвреда сума от 2000 евро, приета от РРС за доказана в левова равностойност на 3 911,66лв. не намира опора в събраните по делото доказателства. В тежест на ищеца бе да докаже с допустими по см. на ГПК доказатества, че за претендирания период по вина на ответника не е успял да реализира очакван по договора му с холандския съхонтрагент приход. В тази си част решението е необосновано, в конфликт с установената по делото фактическа обстановка и противно на материалния закон. Следва отмяната му, а предявеният в този смисъл иск, следва да се отхвърли като недоказан.

От доказателствата по делото не следва за установено, че оставяйки влекача на паркинг, за което има данни, че е уведомил работодателя си, жалбоподателят е действал с умисъл да увреди автомобила, респ. работодателя си. Доказателства, от които да следва, че е налице причинна връзка между описаните на 23.І.2014г. „вреди” по автомобила и обективираното от жалбоподателя на 3.Х.2013г. поведение , по делото не са ангажирани. По делото не само не се доказва, но се явява и опровергано твърдението на ищеца, че е заплатил претендираните в обезвреда средства за отстраняване на повреди по автомобила. Т.е., че в имуществото му обективно, до размера на заплатения ремонт, е настъпила вреда. Недоказано остава и поддържаното от ищеца твърдение, че на 7.Х.2013 се е наложило ползване на пътна помощ поради невъзможност на автомобила да се придвижи на собствен ход. Не се установява, с допустими по см. на ГПК доказателства, жалбоподателят да е осъществил умишлено такава намеса в ходовата част на автомобила. Липсва конкретно описание на самото изпълнително деяние на уволнения служител – с кои свои действия и кога е увредил автомобила.

При хипотезите, изтъкнати в исковата молба на „Лазимекс”, действията/бездействията на жалбоподателя по оставянето и напускането на автомобила следва да са квалифицират като нарушения на трудовата дисциплина и в този смисъл не могат да бъдат приети като съставомерни, умишлено предприети и целящи увредата на работодателя по см. на чл.203, ал.2,т.1 КТ . В този си състав съдът приема, че нарушавайки трудовата дисциплина, по отношение на твърдения, но недоказан от ищеца вредоносен резултат, при изпълнение на възложената му работа жалбоподателят е действал при небрежност. Което предпоставя основание за търсене на ограничена, а не пълна имуществена отговорност и то по реда на чл.210 ГПК. По делото не се доказва, а и не се твърди от страна на ищеца издаване на заповед за реализирана ограничена имуществена отговорност на ответника .

Всички предпоставки за реализиране на пълната имуществена отговорност са в доказателствена тежест на работодателя. Анализът на събраните по делото доказателства обаче не води до извода, че те са установени по безспорен начин.

С оглед на изложените съображения въззивната инстанция намира, че претенцията за имуществени вреди за нанесени щети на товарен автомобил МАН с рег. № РР1216 АТ, управляван от ответника М. се явява неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.

Претенцията на ищеца за заплащане на имуществена вреда за неосъществена сделка в размер на 3 911,66лв., тъй като касае пропусната полза, настъпила в резултат на неизпълнение на трудовите задължения на ответника, съдът намира за неоснователна и недоказана.

Следва да се отбележи, че противно на императивно предвиденото в чл. 359КТ, първоинстанцинния съд е възложил в тежест на работника заплащане на държавна такса, следваща се за редовността на исковете. Работниците, служителите и членовете на кооперации са освободени от разноски за производството, по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Те не дължат внасянето на такива разноски по сметка на съда, тъй като за тях производството по трудови дела е безплатно. Поради което , в частта с която жалбоподателят е осъден да внесе по см/ка на съда дължимата по предявените срещу него искове държавна такса, решението следва се отмени като незаконосъобразно.

Същите лица обаче, при неблагоприятен за тях изход на делото, дължат на насрещната страна разноските, които тя е направила за такси по делото, разноски за производството, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат, съответно на уважената част от предявените срещу него искове. Които, в съответствие с доказано направени пред двете инстанции разноски от ищеца в размер на 5 548,50лв., в този си състав съдът намира за дължими съответно на уважения иск от 7 334,36лв. в размер на 2 466,15 лв. В частта, с която РРС е осъдил ответника да заплати на ищеца разноски в размер над 2 377,10 до 5 348,50 решенето следва да се отмени, предвид постановения пред тази инстанция изход по делото.

Въззиваемият следва да заплати по см/ка на РОС държавна такса в общ размер на 373,40лв., в това число и невнесените ри предявяване на иска 28,93лв. На осн. чл.78ГПК, съответно на неуважената част от жалбата му, Димитър М. следва да заплати на въззиваемия разноски в размер на 89,05лв.

По така изложените мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №85/14.ІV.2015г. по гр.д.№1167/2014г. по описа на РРС в частта, с която на осн.чл.203, ал.2 КТ във вр. с чл.74ЗЗД Д.З.М. е осъден да заплати „ЛАЗИМЕКС”ЕООД,ЕИК ********, гр.Разград, обезщетение за виновно и умишлено причинени му имуществени вреди в размер на 7 334,36лв., представляващи левова равностойност на 3 750,00€, изплатени от ищеца на 31.Х.2013г. за наложена на ответника глоба, дължими ведно със законна лихва от дата на исковата молба до окончателното им изплащане, както и в частта с която Д.З.М. е осъден да заплати „ЛАЗИМЕКС”ЕООД,ЕИК*********, гр.Разград разноски в размер на 2 377,10лв.

В тази си част, решението на РОС може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ОТМЕНЯ Решение №85/14.ІV.2015г. по гр.д.№1167/2014г. по описа на РРС в частта, с която на осн.чл.203, ал.2 КТ във вр. с чл.45ЗЗД Д.З.М. е осъден да заплати „ЛАЗИМЕКС”ЕООД,ЕИК ******** , гр.Разград - 535, 89лв. като левова равностойност на 274€, заплатени от ищеца като разход за пътна помощ, оказана му по транспортиране на изоставения от ответника и поверен му за управление влекач; 4 727,24лв. като левова равностойност на 2 417€ - извършен от ищеца разход по отстраняване на повреди по т.а.МАН с рег. №РР1216АТ и за 3 911,66лв. като левова равностойност на 2 000€ пропуснати за периода 27.ІХ.2013-15.Х.2013г. ползи.

ОТМЕНЯ Решение №85/14.ІV.2015г. по гр.д.№1167/2014г. по описа на РРС в частта, с която Д.З.М. е осъден да заплати по см/ка на РРС държавна такса в размер на 28, 93лв. и на „ЛАЗИМЕКС”ЕООД,ЕИК******** , гр.Разград разноски в размера над 2 377,10 до 5 348,50лв.

Осъжда Д.З.М. да заплати на ЛАЗИМЕКС”ЕООД,ЕИК********* , гр.Разград разноски пред тази инстанция в размер на 89,05лв.

Осъжда „ЛАЗИМЕКС”ЕООД,ЕИК ******** , гр.Разград да заплати по сметка на РОС държавна такса в размер на 373,40лв.

В отменителната си част решението на РОС е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

НР