РЕШЕНИЕ

№ 99 / 23.07.2015г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На втори юни, две хиляди и петнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА Д.

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Св.Лазарова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

В.гр.д. № 150 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М.К.Д. против решение № I / 4.03.2015г., постановено по гр.д. № 1752 / 2014г. по описа на РС Разград в частта, с която И.И. е допуснат до делба при квота 1 / 100 ид.ч. от процесния недвижим имот и в частта, с която е определена квота в СИО на М. и М. Д. в размер на 48 / 100 ид.ч. В жалбата твърди, че не е собственик на 1/100ид.ч. от имота, която съдът му е определил, тъй като в хода на съдебното производство се е разпоредил с тази част и новият приобретател П. С. П. следва да получи квота в делбата в размер 1/100ид.ч. от имота. Освен това прави възражение и относно неправилност на решението в частта, с която съдът е определил обща квота в режим на СИО между него и М.Д., като счита, че за двамата следва да бъдат определени отделни идеални части от недвижимия имот, при това в размер по-висок от определения от районния съд.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемите И.И.И., И.П.И. и М.П.Д. не са депозирали писмен отговор. В съдебно заседание процесуалният представител на И.И. изразява становище относно неоснователността на въззивната жалба и моли въззивния съд да потвърди решението на РРС.

Въззивният съд, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: И.И. и И.И. сключили граждански брак на 14.07.1994г. През време на брака придобили чрез договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 22 от 3.10.2003г., т.3, рег. № 3269, дело № 268 / 2003г. на нотариус с рег. № 380 и с район на действие РС Разград, недвижим имот, представляващ дворно място в с.Дряновец, ул.”Девети септември” № 10, заедно с построените в него жилищна сграда и стопанска сграда. Бракът им е прекратен с развод на 28.02.2014г. с решение № 34 / 30.01.2014г., постановено по бр.д. № 138 / 2013г. по описа на РС Разград.

На 29.09.2014г., след прекратяване на брака и преди подаване на настоящата искова молба, И.И. е извършил две разпоредителни сделки с имота: дарил е на М.Д. 1 / 100ид.ч. от същия, за което е изготвен НА № 9, т.6, рег. № 7405, дело № 917 / 2014г. на нотариус с рег. № 378 с район на действие РС Разград и е продал отново на М.Д. 12 / 25 ид.ч. от имота, за което е изготвен НА № 10, т.6, рег. № 7407, дело № 918 / 2014г. на същия нотариус. През време на извършване на покупко-продажбата М.Д. е в брак с М.Д., видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак и актуални справки от регистъра на НБД „Население”.

След подаване на исковата молба и образуване на настоящето производство, на 14.11.2014г. И.И. продал на М.Д. и последната останала му 1 / 100ид.ч. от имота. Договорът за покупко-продажба е обективиран в НА № 43 т.7, рег. № 8730, дело № 1133 / 2014г. на нотариус с рег. № 378 с район на действие РС Разград.

Видно от НА № 52, т.7, рег. № 8791, дело № 1142 / 2014г. на нотариус с рег. № 378 с район на действие РС Разград, на 18.11.2014г. М.Д. дарил на Петко П. 1 / 100 ид.ч. от имота, която му била дарена на 29.09.2014г. от И.И. с НА № 9, т.6, рег. № 7405, дело № 917 / 2014г.

Действайки като инстанция по същество, с определение № 249 / 2.06.2015г., постановено в настоящето производство, въззивният съд е дал едноседмичен срок на всички страни да заявят съгласието си или липсата на такова във връзка със заместването на М.Д. по отношение на определената за него 1/100ид.ч. от делбения имот с встъпване на П. С. П. на негово място по отношение на тази идеална част. Съдът още е указал, че при липса на изразено от всички страни съгласие, делото ще продължи между първоначалните страни, съгласно чл.226 ал.1 ГПК. В указания срок никой от съделителите не е изразил съгласие за заместване на М.Д. с встъпване на П. П. на негово място в процеса.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Оплакването, че М.Д. не следва да участва в делбата с квота от 1 / 100 ид.ч., защото я е прехвърлил на Петко П. и именно последният следва да бъде определен като съделител с посочената квота, е неоснователно. Видно от представения по делото НА № 52, т.7, рег. № 8791, дело № 1142 / 2014г. на нотариус с рег. № 378 с район на действие РС Разград, П. П. е придобил право върху 1 / 100 ид.ч. от имота след предявяване на иска за делба. Макар прехвърлянето на дела да променя носителя на правото на собственост, според установеното в чл.226 ал.1 ГПК процесуално правило, делото продължава своя ход между първоначалните страни, като по реда на чл.226 ал.2 изр.2 ГПК приобретателят може да замести своя праводател само със съгласието на всички съделители и на лицето, което встъпва като страна по делото. В разглеждания случай никой от съделителите не е дал съгласието си по този ред. От това следва, че делото продължава своя ход с участието на първоначалния съделител М.Д., който по отношение на прехвърлената 1 / 100 ид.ч. вече участва в процеса като процесуален субституент на приобретателя П. П. и процесуалната му легитимация произтича от самия закон. Конституирането на приобретателя наред с прехвърлителя не е необходимо. Съгласно чл.226 ал.3 ГПК постановеното решение във всички случаи ще съставлява пресъдено нещо както за съделителите, така и спрямо приобретателя П. по въпросите дали имотът е съсобствен между съделителите и какви са делбените им права, като признатото на прехвърлителя М.Д. право на собственост върху 1 / 100 ид.ч. от имота ще се считат за права на приобретателя П.П.. С решението по допускане на делбата прехвърлителят М.Д. ще участва във втората фаза на делбеното производство и силата на пресъдено нещо ще обвърже както участващите в делбеното производство, така и приобретателя П. П., вкл. и в отношенията помежду им по тези въпроси. Вещноправните последици на решението по извършване на делбата ще настъпят спрямо приобретателя П. П. и без същият да е взел участие в делбеното производство като главна страна. В този смисъл са задължителните указания, съдържащи се в т.3 на ТР № 3 / 2013г. на ВКС, ОСГК. Предвид изложеното, решението на РС, с което делбата е допусната при квота 1 / 100 ид.ч. за М.Д., е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на второто възражение във въззивната жалба относно неправилност на решението в частта, в която съдът е определил обща квота в режим на СИО между него и М.Д. в размер на 48 / 100 ид.ч., въззивният съдът споделя изводите на РС, че придобитите 12 / 25 ид.ч. /или 48 / 100 ид.ч./ от М.Д. по силата на НА № 10 от 29.09.2014г., т.6, рег. № 7407, дело № 918 / 2014г. представляват съпружеска имуществена общност между него и съпругата му М.Д.. Същите са придобити през време на техния брак, по силата на възмездна сделка при необорена презумпция за съвместен принос. Тъй като съпружеската имуществена общност е бездялова, предложението на жалбоподателя за разделяне на общия дял на две части в случая е неприложимо.

Що се отнася до размера на общата квота обаче въззивния съд счита, че обжалваното решение е постановено при несъобразяване на всички обстоятелства по делото. Договорът за покупко-продажба от 14.11.2014г., обективиран в НА № 43 т.7, рег. № 8730, дело № 1133 / 2014г., с който И.И. продал на М.Д. и последната останала му 1 / 100ид.ч. от имота, легитимира последният и неговата съпруга М.Д. като собственици на тази идеална част – същата е придобита през време на брака им чрез възмездна сделка, при необорена презумпция за съвместен принос. Съгласно задължителните указания, съдържащи се в т.3 на цитираното по-горе тълкувателно решение, прехвърлянето на идеална част от съсобствен имот в хода на делбеното производство представлява правомерно, разрешено от закона действие, тъй като с предявяването на иска за делба съделителят И.И. не губи правото си да се разпорежда с притежавания от него дял, вкл. и когато исковата молба е вписана /в случая вписването е извършено дори след изповядване на сделката/. Приобретателите не са нови за процеса субекти, същите са конституирани като съделители на друго правно основание. Няма пречка при това положение да им се зачете по-големия дял вследствие на покупко-продажбата от 14.11.2014г. Така тяхната обща квота при режим на СИО е 49 / 100 ид.ч. от недвижимия имот, а И.И. е останал без дял. Предвид изложеното, решението в частта, с която същият е допуснат до делба при квота 1 / 100 ид.ч. и в частта, с която е определена квота в СИО на М. и М. Д. в размер на 48 / 100 ид.ч. следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново решение, с което искът срещу И.И. следва да бъде отхвърлен, а М.Д. и М.Д. следва да бъдат допуснати до делба при квота в режим на СИО в размер на 49 / 100 ид.ч.

В останалата част решението не е необжалвано и е влязло в сила.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № I / 4.03.2015г., постановено по гр.д. № 1752 / 2014г. по описа на РС Разград в частта, с която И.П.И. е допуснат до делба при квота 1 / 100 ид.ч. от процесния недвижим имот и в частта, с която е определена квота в СИО на М. и М. Д. в размер на 48 / 100 ид.ч. от същия имот, като вместо това постановява:

Отхвърля предявения от И.И.И. иск против И.П.И. за делба на недвижим имот, представляващ дворно място в с.Дряновец, ул.”Девети септември” № 10, заедно с построените в него жилищна сграда и стопанска сграда, като неоснователен;

Определя квотата на М.К.Д. и М.П.Д. при делба на гореописания имот в размер на 49 / 100 ид.ч. при режим на съпружеска имуществена общност

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

СЛ