РЕШЕНИЕ №96

 

                                         гр.Разград , 16.07.2015 год.

                                          

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

                                             

Разградският окръжен съд в открито заседание на шести юли, две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                        Председател:АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

                                            Членове: ВАЛЕНТИНА Д.

                                                          ИРИНА ГАНЕВА

 

При секретаря С.Л., като разгледа  докладваното от съдията В.Д. в.гр.дело №153 по описа за 2015 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от Община гр.Разград ,представлявана от Кмета Денчо Бояджиев против Решение №122/24.04.2015 год.,постановено по гр.дело №1875/2014 год. по описана  РРС , с което в производство по чл.124 от ГПК съдът е приел за установено по отношение на  жалбоподателя  ,че ищците Д.М.Х. и С.Х. *** са собственици на поземлен имот ,нива  в землището  на с.Топчии , м.”Чалъорман” , с площ  1.587 дка. , при граници описани подробно и е осъдил ответника да им заплати сторените разноски в размер на 550 лв.

По отношение на решението се навеждат се доводи за неправилност  и  незаконосъобразност и постановяването му в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.Иска се отмяна неговата и постановяване на друго по същество на спора,с което предявения иск да бъде отхвърлен , ведно със всички законови последици.В условията на евентуалност решението се атакува като  неправилно само в частта,с която ищците са признати за собственици на нива от 500.00 кв.м.в землището на с.Топчии , описана в представения от ищците нотариален акт от 1979 г.

С жалбата  не  се правят се доказателствени искания.

Ищците   в първоинстанционното производство ,чрез пълномощник адв.К.Матеева от АК-Разград са депозирали писмен отговор на въззивната жалба ,с който считат същата за неоснователна.Не правят доказателствени искания.

         В съдебно заседание Община Разград чрез пълномощника си поддържа жалбата, излага подробни съображения.Претендира разноски.

         Въззиваемите чрез своя представител оспорват жалбата с искане за потвърждаване на атакуваното решение.Претендират разноски.

         За да се произнесе по жалбата, Разградският окръжен съд съобрази следното :

            Ищците Д.Х. и С.Д. *** за установяване, че като наследници на Х. Д. Х.в, б.ж.на гр.Русе са собственици на земеделски земи, представляващи поземлен имот №024004 с площ 1.587 дка по картата на възстановената собственост в землището на с.Топчии, общ.Разград. Излагат твърдение, че  процесния имот е образуван от три имота, два от които – дворно място от 500 кв.м. парцел 12 в кв.17 и дворно място от 425 кв.м. парцел 13 в кв.17 по плана на селото са закупени от техния наследодател Х.Д.Х., а третия – придобит чрез давностно владение.През 1965 г. имотите са изключени от регулация и понастоящем са със статут на земеделски земи, които съществуват в реални граници, че от придобиването на собствеността имотите се владени и ползвани от наследодателя, а впоследствие от ищците,  за тях са заплащани данъци, но същите са записани като общински земи по чл.19 от ЗСПЗЗ.

          Ответникът Община Разград оспорва иска. Проследявайки движението на имотите през годините, както и на учредяването на ТКЗС в селото възразява ,че същите не са могли да останат в собственост на наследодателя на ищците Х. Х.в, тъй като същите са били одържавени през 1961 г., изключени от регулация през 1966 г.,като са придобили характер на земеделски земи ,за които ищците ,съответно техния наследодател са пропуснали срока за възстановяването им по ЗСПЗЗ и ,че имотите са станали общинска собственост по силата на чл.19 от ЗСПЗЗ.йто от своя страна претендира правото върху имота, и е допустимо по съдебен ред да се защити претендирано право на собственост върху имот със статут по чл.19 ЗСПЗЗ.

Въз основа на събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното :Ищците по делото са наследници на Х. Д. Х.в,б.ж.на гр.Русе ,починал на 18.06.2007 г.,съответно първата съпруга а втората дъщеря. С нотариален акт №2, т.1, дело №3/1952 г. на РС Разград Х. Х.в придобил от своята майка С. Х. срещу задължението за гледане и издръжка на продавачката и съпруга й Д. Х.в В. два недвижими имота  на гара Топчии: дворно място парцел 12 в кв.17 от 500 кв.м. при съседи описани подробно и  дворно място парцел №13 в кв.17 от 425 кв.м. при описани също съседи.

С нотариален акт №137, т.ІІ, дело №725/1979 г. на РРС наследодателят Х. Х.в е признат за собственик по давностно владение и дарение на нива с площ 500 кв.м., находяща се в землището на с.Просторно, Разградско, бивше дворно място, при граници, описании подробно.

Според плана на спирка Топчии от 1934  парцели ІХ, ХІІ и ХІІІ в кв.17 са съседни и са общинска собственост.

През 1937 г. тези три парцела ІХ, ХІІ и ХІІІ са били обявени за продажба чрез публичен търг , като са  продадени на лица, различни от родствения кръг на ищците.

С н.а. №147, т.6, дело №1180/1940 г., издаден от съдия при Околийски съд Разград С. Х.в ,майка на Х. Х.в е закупила следния недвижим имот: дворно място на гара Топчии, парцел номер 12, в квартал седемнадесет, състоящо се от 500 кв.м. при съседи описани подробно, както и дворно място на гара Топчии, парцел номер тринадесет, в квартал седемнадесет, състоящо се от 425 кв.м.  

В разписния лист към проекта за дворищна регулация от 1963 г. имот 4 – ул.”Хаджи Д.” по плана е записан на името на Д. Х.в В.. На същия е записан този имот и в друг разписен лист и отбелязване 09.03.1966 г. В последващ разписен лист е записан на наследници на В. и на Х. Д. Х.в, като е отбелязан н.а. №137, т.ІІ, дело  725/1979 г.

В представен списък от ОНС – служба „Държавни имоти” на гара Просторно е посочено, че в кв.17 парцели І до ХІV са изключени от регулация по новия план. Представена е и декларация от неизвестна година - вероятно след 1960 г. на Х. Д., в която той е декларирал дворно място с площ 950 кв.м., незастроено за целите на данъчното облагане.

На 12.09.1988 г. наследодателят на ищците Х. Д. Х.в е подал декларация по ал.1 от ПЗР на ПМС №4/1988 г., че притежава в землището на с.Просторно дворно място с площ 1 425 кв.м., като е посочил и нотариалните актове от 1952 г. и от 1979 г. Посочил е също така, че лично обработва земята и е построил постройка за сезонно ползване и инвентар с площ 35 кв.м..

Според писмо изх.№006.2/21.01.2015 г. на Кметство с.Топчии в старите разписни листи е посочен един имот на името на Д. Х.в В., бивш жител на с.Топчии, записан под №304, който в момента не съществува, тъй като е отчужден във връзка с изграждането на бетонен канал в селото на река Топчийска. На имената на С. Д.Х. и Х. Д. Х.в не са открити записани имоти в селото, а дворни места – парцел ІХ, парцел ХІІ и парцел ХІІІ в кв.17 по плана на с.Топчии не съществуват. Цитирания имот 304 е посочен в разписен лист с неизвестна дата   с площ 890 кв.м. със собственик Д. В..

За имот пар.ІХ в кв.17 с площ 500 кв.м. по плана на с.Просторно е съставен акт за държавна собственост от 03.06.1965 г., в който е посочено, че имотът се одържавява на основание чл.6 от Закона за собствеността. Такъв акт е съставен и за парцел VІІІ от кв.50  по плана на гара Топчии с площ 1 290 кв.м. , в който допълнително е отбелязано кв.17, парцел ХІІІ от 600 кв.м. и за парцел ІХ от кв.50 с площ 1 255 кв.м., за който допълнително е посочено парцел ХІІ, кв.17 с площ 567 кв.м. , като и в двата като правно основание за одържавяване е посочен чл.6 от Закона за собствеността. Акт за държавна собственост е съставен и за парцел Х от кв.50 с площ 1225 кв.м., за който допълнително е отбелязано кв.17, парцел ІХ от 670 кв.м. .

С протокол №3 от 05.08.1947 г.  Общинската комисия за ТПС в с.Топчии отчуждава и причислява към държавния поземлен фонд  подробно описани общински земи, за които не е установена връзка с претендираните от ищците стари имоти.

С протокол №12 от 01.04.1948 г.  на общинска ТПС комисия в с.Топчии са определени и оценени присвоените части от мерата, гората и пр., като за заграбител на общински земи е определен и Д. Х.в В., присвоил 0,9 дка от общинската мера в м.”ЧолоОрман”. С протокол от същата дата е разграничена мерата на с.Топчии и са установени незаконни присвоявания на части от нея, сред които и тези на В..

С протокол на Общинска комисия за ТПС от 04.04.1955 г. се отнема обработваемата извънуставна земя /над 5 дка/ на членове на ТКЗС, оставена им за лично ползване, намираща се в рамките на регулационния план като ясаци, дворни места и извън плана в лозята, като на кооператора Д. Х.в В. му се отнема  2,7 дка празно място в м.”Новите лозя”, както следва :нива от 2 дка и такава от  0,7 дка при граници ,описани подробно.                                                 На 31.08.1950 г. наследодателят Х. Д. е подал заявление  до управителния съвет на трудово-земеделско стопанство „Червена звезда” с.Топчии за приемането му за член на стопанството и е декларирал, че внася всичката си земя, добитък и инвентар, описани в декларацията. В последната са записани 43 дка зем. земи. Такова заявление  и декларация през същата 1950 г. е подал и Д. Х.в В., като за него са записани 46.3 дка и 28.1 дка зем. земи. В щатната таблица, приета през 1964 г. за ръководния и административно-управленски персонал Х. Х.в е стажант с основно възнаграждение в размер на 50 лв.В списъка на възнаграждението на кооператорите  за 1966 г. е посочен Д. Х.в В. на длъжност „каруцар от зеленчукопроизводството” . Същият е бил председател на ЗК „Единство” с.Топчии към 27.03.1993 г., видно от представения протокол/л.112/ и е внесъл земя в Земеделска кооперация Просторно – Топчии в размер на 12 дка.

С указ №460 /ДВ бр.91 от 14.11.1961 г./  населената местност гара Топчии се признава за населено място с.Просторно .

За 2012 г. и 2014 г. ищцата Д.Х. е получила данъчно съобщение за дължими данъци за земя и сгради в с.Просторно .  

Със заповед №20/16.06.2008 г. на Директора на Областна дирекция «Земеделие и гори» е назначена комисия със задача да определи имотите, които Община Разград стопанисва  и управлява, останали след възстановяване на правата на собствениците.С протоколно решение №2/29.07.2008 г. Комисията определя имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ по землища, вкл. Придобитите преди влизането в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ от 2007 г. Сред тези имоти е и процесния с №024004 с площ 1,59 дка в землището на с.Топчии, ЕКАТТЕ 72850 като е отбелязано, че същата е във възстановими стари реални граници. Отделно с решение №185/10.04.1995 г. на Общинска служба по земеделие гр.Разград е възстановено правото на собственост на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, сред които нива с площ 1,587 дка , трета категория, м.»Чалъорман», имот №024004 по картата на землището на с.Топчии.

За установяване идентичността на имотите, респ.техния статут пред РС е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. Според вещото лице, изготвило същата с плана за регулация на с.Просторно одобрен през 1934 г. върху общинска земя е образуван кв.17 ограничен с осови точки с №№О.Т.21 – 22-23-24, в който са отредени 14 бр. урегулирани поземлени имота с №№ от І-общ до ХІV – общ. През 1937 г. ПИ с №№ІХ-общ, ХІІ-общ и ХІІІ-общ от кв.17 в резултат на проведен търг са продадени на физически лица. По време на действие на плана от 1934 г. наследодателят на ищците е закупил два от тези три имота, за което му е съставен горепосочения нотариален акт №2 от 08.01.1952 г., т.І, дело №3/1952 г. През 1961 г. за ПИ с №№ХІІІ-общ., ХІІ-общ. и ІХ-общ. от кв.17 са съставени актове за държавна собственост с №172, 173 и 174. По отношение идентичността на имотите, посочени в АДС от 1961 г. вещото лице посочва в с.з., че тези описания са съобразени с плана от 1934 г. Също така вещото лице приема ,че с изключването на трите имота от регулация през 1966 г.те са придобили характер на земеделска земя.Според вещото лице съществува идентичност между одържавените имоти ,изключени от регулация и тези за които наследодателят на ищците притежава документ за собственост ,които по плана от 1966 г. са обособени като общ имот с кадастрален №4, изключен от регулация.Безспорно съществува разминаване в площите на имотите и тези вписани като отчуждени в АДС от 1961 г.,но РОС съобрази ,че имотите вписани с ръкописен текст в АДС отговарят на имотите за които ищците претендират да са придобити в собственост от Х. Д. Х.в, още повече,че в изготвените от вещото лице скици , съобразени с плановете през годините се установява идентичността между имотите ,извадени от регулация през 1966 г. и сега предадения по реда на чл.19,ал.1 от ЗСПЗЗ в собственост на Община Разград имот.възстановения отчуж . ІХ, ХІІ, ХІІІ, не е установено кой е автор на същия.

Във връзка с твърдението на ищците за упражняване владение върху процесните имоти същите са сочили гласни доказателства. Първият свидетел Е. сочи, че е съсед на имота, както и че наследодателят на ищците е построил барака в имота и е живял там до 2006-2007 г., като го е обработвал – садил овошки, зеленчуци В имота е имало електричество и водоснабдяване. В целия квартал имотите били оградени с колчета и мрежа. След смъртта на наследодателя ищцата С.Д.  и нейния съпруг стопанисвали имота. Вторият свидетел Йоргов заявява, че не е бил уведомен, че имотите им са отчуждени и че е водил дело, за да установи собствеността върху своя имот. Като бивш председател на ТКЗС твърди, че тази земя не фигурира в баланса на кооперацията и никога не е била стопанисвана от кооперацията. За оземляване на безимотни са били предназначени други земи, с които след това тези оземлени лица са влезли в ТКЗС. След това върху тези земи, които се намирали северно от имота на свидетеля и от процесния били построени пилчарници, а по-късно и краварници. Имота на свидетеля, както и процесния били придобили чрез търг.

 

Въз основна на така събраните доказателства ,предвид доводите и становищата на страните, Разградският окръжен съд направи следните правни изводи: Предявеният  положителен установителен иск за собственост се явява допустим ,но неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.Ищците не установиха по несъмнен и безспорен начин правото на собственост на своя наследодател върху претендираните имоти , съответно образувания въз основа на тях такъв по КВС.Дори и да е имало владение , осъществявано в годините от Х. Х.в върху същите, то това владение след изключване на имотите от регулация няма правно значение, тъй като както сочи вещото лице по СТЕ изключването е станало въз основа на ПМС №216 от 1961 г. и имотите са придобили характер на земеделски земи за възстановяването на които в полза на техните наследници ЗПЗЗЗ предвиждаше административен ред , съответно водене на иск по чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ ,като вече възможностите за това възстановяване са преклудирани.В този смисъл съдът не споделя изводите на РС за основателност на предявеният иск,още повече,че в самата искова молба ищците твърдят, че притежаваните от наследодателя им имоти имат характер на земеделски земи и видно е от доказателствата по делото, че по отношение на тях преди изключването им от регулация е протекла процедура по одържавяването им.

Предвид изхода на спора в полза на ответника  следва да бъдат присъдени направените разноски за двете инстанции в размер на 625 лв. ,представляващи юрисконсултско възнаграждение и заплатена ДТ, като РОС намира ,че останалите разноски, претендирани от ответника сега въззивник не следва да му се присъжда.    

            Воден от горното ,Разградският окръжен съд,

 

                                                  РЕШИ:

 

            ОТМЕНЯВА Решение №122/24.04.2015 г., постановено по гражданско дело №1875/ 2014 г.по описа на Разградски РС , като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

  ОТХВЪРЛЯ УСТАНОВИТЕЛНИЯ ИСК за собственост, предявен от Д.М.Х. , ЕГН-********** и С.Х.Д., ЕГН-**********,***, ЕИК000505910, гр.Разград бул.”Бели лом” №37А, представлявана от Кмета Денчо Стоянов Бояджиев по отношение на поземлен имот с номер 024004 /двадесет и четири хиляди и четири/ в землището на с.Топчии, общ.Разград, ЕКАТТЕ 72850 с площ 1,587 дка /един декар петстотин осемдесет и седем квадратни метра/ с начин на трайно ползване нива, категория на земята при неполивни условия: трета, м.Чалъорман” при граници: №000213 полски път, №024005 пасище, мера, №024006 нива, №024007 нива и №024003 нива.

          ОСЪЖДА  Д.М.Х. и С.Х. ***, ЕИК000505910, гр.Разград бул.”Бели лом” №37А, представлявана от Кмета Денчо Стоянов Бояджиев сумата 625 лв./шестотин двадесет и  пет лева/  разноски за две инстанции.

        Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                 2.

 

 

 

СЛ