Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№…
 

Разград
 
 


13. VІІ.2015
 

Разградски окръжен

 
 
                                                                                  година                 Град                                           

2015
 
                                                 съд                                                                                  

 29 . VІ.
 

       ПУБЛИЧНО
 
На                                                                                                                                Година

    АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

 

 

 
 
В                                  заседание в следния състав:

Секретар:М.Н.                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

  РАЯ  ЙОНЧЕВА

  ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

 
 
                                                                         ЧЛЕНОВЕ:

 

  Като разгледа докладваното от съдия Йончева

   

2015
 

    №154
 

              в. гр.  
 
      

                                        дело                                по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производство по реда на чл. 245ГПК.

           С Решение №48/26.ІІ.2015г. по гр.д.№1462 по описа му за 2014г., състав на РРС е отхвърлил като неоснователен иска, предявен от   М.И.А. против „Енерго  Про Продажби”ЕИК103533691,гр.Варна   на осн.чл.55ЗЗД за  връщане на недължимо платена сума  в размер на 837,06лв.   

           Недоволен от така постановеното решение, чрез процесуалния си представител по пълномощие –адв.И. Илиев, ищецът обжалва решението като необосновано, неправилно и незаконосъобразно.   На посочените основания , моли за отмяната  му и за постановяване на решение, с което съдът да уважи иска на предявеното основание и в посочения размер.  Претендира присъждане на доказано направени пред двете инстанции разноски.

  При редовност в призоваването, въззивникът не се явява в насроченото по същество на жалбата му с. Чрез процесуално представляващият го по пълномощие адв. Илиев заявява, че поддържа жалбата и моли за отмяна на решението на релевираните с подаването й основания. Счита иска за основателен и моли за постановяване на решение, с което същият бъде уважен изцяло на пред

 В законоустановения и предоставен й  за това срок,   насрещната  по жалбата страна   е   депозирала писмен отговор, оспорващ основателността на жалбата.   Претендира присъждане на доказано направени пред двете инстанции разноски.  В с.з., чрез процесуално представляващата го по пълномощие адв.Митева   поддържа навените с отговора възражения за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на решението като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Претендира   присъждане на доказано направени ред тази инстанция разноски.         

              Като подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимираща интерес от обжалването страна, жалбата е допустима.   

               Разгледана по същество е неоснователна. 

              Решението на първоинстанционният  съд е валидно и процесуално допустимо. Постановено е от законен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност и по надлежно предявен на осн.чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД иск за връщане на недължимо  платено. 

                  Както при разглеждане на делото, така и при постановяване на решението, първоинстанционният съд  е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК и не е нарушил   процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и защита на страните.  Правилно и съответно на търсената с иска защита  е разпределил доказателствената тежест и в рамките  на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти. Спорът е напълно изяснен от фактическа страна, с допустими по см. на ГПК доказателства, които поотделно и в съвкупността си сочат  на относимост към подлежащите на доказване и правно релевантни за изхода на делото факти.        

             Пред тази инстанция не се правят допустими по см. на чл.266ГПК доказателствени искания, нито се навеждат нови доводи, от които да следва за установено нещо различно от установената пред първоинстанционния съд фактическа обстановка, която   се споделя напълно от настоящия състав .

               По делото е безспорно установено, че като собственик на процесния недвижим имот, въззивникът е титуляр на открита при въззиваемия партида с кл. №1800037543. Изложеното, както правилно е приел и първоинстанционния съд, сочи на установени между страните облигационни отношения по договор за доставка/потребление на ел. енергия.  По силата на които, в качеството си на потребител ищецът е бил задължен със заплащане на реално консумираните от него количества ел. енергия.  

           Приложени са доказателства, от които се следва за установено , че за периода от 30.ХІІ.2010г. до 19.Х.2011г.  партидата   на въззивника е  заверена с извършвани от него плащания, но за количества под стойностите на действително консумираната от абоната ел. енергия.

            На 15.VІ.2011г. е извършена  проверка,  удостоверена в приложения  като доказателство  Констативен протокол №0340870. При извършената от Енерго Про Мрежи проверка се установява,  че процесното СТИ е извън класа на точност. Извънсъдебно проведена техническа експертиза констатира нерегламентиран достъп   до измервателното устройство- добавено върху платката мостче от тинол, чуждо за схемата.  В резултат на така установеното вмешателство, СТЕ    отчита стойности в по малко от реално консумираната  ел. енергия такава.

На 1.VІІ.2011г., на осн.  чл.38 ал.3 т.1 от ОУ на ДПЕЕМ е издадена справка №17684 за извършена корекция при неточно измерване на ел. енергия  , като с дебитно известие – ф.№0144265101/13.VІІ.2011гг. ищецът е уведомен, че партидата му е задължена със сумата от   796,96лв.

 Съгласно заключението и обясненията в с.з. на вещото лице инж. Камджалов, процесното СТИ  е преминало първоначална метрологична проверка за годност в годината на производството му през 2010г. и е монтирано на мястото на потреблението през 2011г. От заключението на   назначената и приета по делото    съдебно-техническа експертиза   се установява, че технически е възможно посоченото в справката количество ел. енергия да бъде доставено, като в случая е установено присъединяване преди СТИ, поради което последното не е отчитало реално потребената енергия. Не е известно от кога и колко време електромерът не е отчитал потребяваната от ищеца ел.енергия. Математически, изчисленията по корекцията и следващата се за консумираната и неотчетена енергия цена, се сочат като верни и съобразени с предвидената за това в ОУ на ДПЕЕМ методика. 

                Изводите на вещото лице във връзка с дефинирането на релевантните понятия и принципният механизъм за определяне на измервателната константа не се оспорват от страните, респ. се кредитират изцяло от съда като обективни и компетентно дадени.

               Горното се потвърждава и от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства.

                На 6.Х.2011г. ищецът е подал молба за разсрочено плащане на вмененото му в отговорност парично задължение. В отговор, на    8.ХІ. 2011г. страните подписват приложеният като доказателство на л.5    споразумителен протокол за разсрочване на сума, дължима от същия към тази дата в размер на  837,06лв. Съответно на реквизитите, формата и съдържанието на   споразумителния  протокол, следвайки правилото на чл.20  и сл. ЗЗД, първоинстанционният съд обосновано е квалифицирал установените с   подписването му  взаимоотношения между страните като такива по договор за спогодба.

                 От приложените като доказателство извлечения  за фактури и плащания    се установява, че по издадените от ответника   фактури и съгласно сключеното между тях Споразумение от 8.ХІ.2011г. , ищецът е извършил плащания в общ размер на 837,06лв.      факт, потвърден в заключение и на назначената по делото ССЕ.

От доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че до посочения размер, извършеното от ищеца плащане е основано на сключения между него и ответното дружество договор за спогодба от 8.ХІ.2011г. Т.е.  заплатеното до този размер се основава не на  едностранно извършената  от доставчика, в противоречие с чл.146 ЗЗП корекция на сметката за консумирана за минало време ел. енергия, а на основание двустранно и насрещно  постигнато  съгласие за дължимост на сумата като цена на реално доставена и консумирана за периода  ел. енергия. Валидността на установените по спогодбата договорни отношения не се оспорва между страните. Документът, обективиращ постигнатата между страните спогодба, има характер  на частен документ, свидетелстващ за извънсъдебно направено от страна на ищеца признание за дължимост на заплатената от него сума.

По изложените  съображения, съдът намира че до размера на исковата претенция от 837,06лв., сумата е платена от ищеца на валидно основание и че не са налице предпоставките, вменяващи дължимост на връщането й от ответника на осн.чл.55 ЗЗД .  Постановено в този смисъл решението на РРС следва да бъде потвърдено като  правилно, обосновано и законосъобразно.

 

 

 

 

Предвид изхода от спора и направеното от страните  искане за  направени в хода на делото разноски, по правилото на чл.78, ал.2 ГПК присъждане на такива  се следва в полза на въззиваемия.  

 

 

 

Воден от горното, съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

     ПОТВЪРЖДАВА Решение №48/26.ІІ.2015г. по гр.д.№1462/2014Г.  по описа   на РРС  .  

                

 

 

 

ОСЪЖДА М.И.А. да заплати на  "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК 1035ЗЗ691, гр.Варна разноски   в размер на 360,00лв.

                 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ:1.                  2.

 

 

ДГ