РЕШЕНИЕ № 86

Гр. Разград 06.07.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесет и втори юни две хиляди и петнадесета година в открито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Секретар: Д.Г.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 155 по описа за 2015 г.

и за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от А.Х.С. срещу решение № 104 / 30.03.2015 г. по гр. дело № 13 / 2015 г. на РС-Разград, с което са отхвърлени като неоснователни, предявени от нея срещу Професионална гимназия по ветеринарна медицина и земеделие “ Александър Стамболийски “ гр. Лозница, искове по чл. 344, , ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ и по чл. 225, ал. 1 от КТ и е осъдена да заплати на ответника сумата 450.00 лв. за разноски по делото.

С въззивната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението. Твърди се, че работодателят, макар и да е знаел, че ищцата е синдикален член поискал от нея да представи декларация, без да има такова изискване в закона. На следващо място се излага, че работодателя не спазил клауза от индивидуалния трудов договор с ищцата, целяща запазване на всяка цена на трудовото правоотношение, като последиците от тази клауза би следвало да се постигнат единствено и само чрез приложението на чл. 329 от КТ и с извършване на подбор на лицата, чиито длъжности не са съкратени, а такава процедура не е извършвана. Отправя се молба за отмяна на обжалваното решение и уважаване изцяло на предявените искове. Претендират се разноски за двете инстанции

Въззиваемата страна – ответник - Професионална гимназия по ветеринарна медицина и земеделие “ Александър Стамболийски “ гр. Лозница чрез пълномощник адв. Петя Занкова оспорва жалбата с писмен отговор с възраженията че обжалваното решение не страда от сочените от жалбоподателя пороци. Твърди се, че ищцата е била длъжна да декларира пред работодателя наличието или липсата на обстоятелствата по чл. 333 от КТ. Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение длъжността на ищцата вече не е съществувала, поради което работодателя не е бил длъжен да се съобразява със защитата по чл. 333 от КТ. Моли за потвърждаване на решението и претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата се подържа и в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивника, на същите основания и със същите искания.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, подържа отговора чрез процесуалния си представител със същите възражения и със същите искания.

Разградският окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази изложените в жалбата пороци на решението, намира следното по предмета на въззивното производство:

Ищецът А.Х.С. твърди, че била в трудово правоотношение с ответника по безсрочен трудов договор, като заемала длъжността “ Помощник директор учебно-производствена дейност “. Договорът й бил прекратен, но с решение по гр. дело № 1225 / 2013 г. уволнението било признато за незаконно и тя била възтановена на преди заеманата от нея длъжност. След влизане в сила на решението, на 21.11.2014 г. подала заявление за възтановяване и със заповед № 154 / 21.11.2014 г. била възтановена на преди заеманата от нея длъжност. Със Заповед № 155 / 24.11.2014 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ трудовият договор отново бил прекратен, като в заповедта изрично било посочено, че чл. 329 от КТ е неприложим. Освен това, с допълнително споразумение, работодателя се ангажирал, при съкращаване на заеманата от нея длъжност, да й намери друга подходяща длъжност, т.е. ако съкращението е действително работодателя следвало да проведе подбор с други учители на нейната длъжност. до 23.12.2009 г. Твърди, че не е спазена цитираната в заповедта разпоредба на чл. 10 от КТД, съгласно която за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание е необходимо изрично съгласие на синдикалната организация, а такова съгласие няма, тъй като няма отправено и такова искане. Твърди се също, че от 24.11.2014 г. ищцата е безработна. В заключение моли съда да признае уволнението с посочената заповед за незаконно, да я възстанови на заеманата преди това длъжност и да се осъди ответника да й заплати обезщетение за времето на оставане без работа за шест месеца, считано от 24.11.2014 г. и разноските по делото.

С отговора си ответникът Професионална гимназия по ветеринарна медицина и земеделие “ Александър Стамболийски “ гр. Лозница, оспорва исковете, като възразява, че заеманата от ищцата длъжност е съкратена с щатно разписание в сила от 16.09.2013 г. и към момента на възтановяването й със съдебното решение, преди заеманата от нея длъжност не съществувала. На ищцата е връчено писмо – искане с приложена Декларация по чл. 333 от КТ, които същата отказала да приеме, като отказа е удостоверен с двама свидетели. Също така й е връчено Предизвестие № 032 / 24.11.2014 г. по чл. 326, ал. 2 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, което тя също отказала да приеме и отказа е удостоверен с двама свидетели, както и заповед № 155 / 24.11.2014 г., която също отказала да приеме, като отказа е удостоверен с двама свидетели. Работодателя не е длъжен да извършва подбор, тъй като заеманата от ищцата длъжност е била една и тя е съкратена изцяло. На следващо място се сочи, че ищцата отказала да даде информация пред работодателя за преодоляване на защитата по чл. 333 от КТ. За времето на отсъствието й работодателя нямало как да знае дали тя подържа членството си в синдикална организация. Чл. 10 от КТД визирал задължения на работодателя при прекратяване на трудови правоотношения по чл. 328, ал. 1, т.2 от КТ,но само и единствено в рамките на утвърдената щатна численост на персонала. Съкращението е извършено в един предходен момент и за работодателя не са налице задълженията по чл. 10, т. 3 от КТД.

Възиввният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, тъй като съдът се е произнесъл в рамките на заявения правен спор по искове с основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.

Между страните не е спорно, че по силата на трудов договор № 39 / 18.09.2000 г. ищцата е назначена в ответното училище на длъжност “възпитател“.

С допълнително споразумение № 96 / 18.09.2001 г. е преназначена на длъжност “учител“.

С допълнително споразумение № 418 / 11.09.2009 г. преназначена на длъжност “Помощник директор учебно-производствена дейност“.

С т. 8 от допълнително споразумение № 675 / 25.08.2011 г. страните се споразумели, че при евентуално съкращаване на заеманата от ищцата длъжност, същата запазва правото си да продължи трудовото правоотношение, като й се предостави възможност на заеме длъжност на учител по професионална подготовка по икономически дисциплини или по общо образователни предмети по информатика и информационни технологии.

Не е спорно, че от м. септември 2013 г. преди заеманата от ищцата длъжност е съкратена.

Не се спори също така, че със Заповед № 583 / 25.06.2013 г. на директора на училището, на ищцата е наложено наказание “ уволнение “ и трудовото й правоотношение с ответника е прекратено. С влязло в сила съдебно решение ищцата уволнението е признато за незаконно и същата е възтановена на преди заеманата от нея длъжност.

На 21.11.2014 г. ищцата се явила в училището и входирала заявление да бъде възтановена на преди заеманата от нея длъжност.

Със заповед № 154 / 21.11.2014 г. работодателя я възтановил на преди заеманата от нея длъжност “Помощник директор учебно-производствена дейност“.

Между страните не са спорни обстоятелствата относно връчване на писмо искане с декларация по чл. 333 от КТ, предизвестие и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 155 / 24.11.2014 г., които тя отказала да получи и отказа бил удостоверен от двама свидетели.

Ищцата е регистрирана в Бюрото по труда през м. декември 2014 г. и няма данни да работила по трудово правоотношение след това. На 22.01.2015 г. същата едноличен собственик на капитала на “ МИРАДЖ “ ЕООД. Няма данни дружеството да е развивало дейност, след регистрацията му.

Видно от приложеното удостеверение изх. № 02 / 11.03.2015 г. на Синдикалната организация при ответното училище ищцата е член на същата организация от 08.11.2012 г. и към 11.03.2015 г. Същата редовно е плащала членският си внос.

Видно от представения от ответника Списък на членовете на синдикалната организация към 27.10.2014 г., ищцата фигурира като член под № 16.

По делото е приложен КТДСНП, като съгласно чл. 10, т. 3, прекратяват се трудовите правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ с работници и служители, членове на синдикатите, страна по договора, след предварително съгласие на съответната синдикална организация в учебното звено.

Между страните не се спори, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния месец е в размер на 838.19 лв.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приел, че ищцата действително се ползва от закрилата на чл. 33, ал. 4 от КТ, но работодателя не бил уведомен от ищцата за това обстоятелство, въпреки изричното му искане тя да представи такава информация, поради което не се налагало да иска предварително съгласие от синдикалната организация. Съдът приел, че ищцата била длъжна да представи декларация за закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ. В подкрепа на това становище първоинстанционният съд посочил практика на ВКС по приложението на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ.

Въззивната инстанция не споделя правните изводи на районният съд относно преодоляване на защитата по чл. 333, ал. 4 от КТ.

Както вече бе посочено по делото е безспорно, че ответника е страна по КТДСНП, действащ към момента на прекратяване на трудовото правоотношение и същият е обвързан от разпоредбите му, включително и разпоредбите на чл. 10 от същия. Безспорно е, че към 27.10.2014 г., т.е. по-малко от месец преди издаване на оспорената заповед, ответника е знаел, че ищцата е член на синдикалната организация. Въпреки това ответникът не е поискал съгласие за уволнението на ищцата, което е в негова тежест. Също така в негова тежест е да докаже, че членството на ищеца в синдикалната организация е прекратено, за да се освободи от задължението да иска съгласието й. Обстоятелството, че ищцата не представила декларация дали се ползва със закрила по чл. 333 от КТ, не освобождава работодателя от задължението му да поиска съгласие от синдикалната организация, доколкото е имал знание за членуването на ищеца в такава организация в месеца предхождащ уволнението.

Настоящата инстанция не споделя становището, че работодателя бил обвързан от разпоредбите на чл. 10 от КТДСНП, но само в рамките на утвърдената действителна щатна численост. С влязло в сила съдебно решение ищцата е възтановена на преди заеманата от нея длъжност, поради което тя следва да заеме длъжността от която е незаконно уволнена, независимо от това, че междувременно тази длъжност е била съкратена. Ищцата е възтановена на конкретно определена длъжност, а суверенно право на работодателя е да реши дали да й предложи друга работа или да прекрати трудовото правоотношение, включително и на основание прекратяване на щата. При последния избор обаче при всички случаи работодателя е обвързан от задължението да преодолее защитата по чл. 333 от КТ, нещо което той не е сторил при изложените по-горе съображения.

При тези обстоятелства обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него бъде постановено друго, с което бъдат уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 от КТ, като уволнението бъде признато за незаконно и отменено, ищцата бъде възтановена на преди заеманата от нея длъжност и й бъде заплатено обезщетение за времето през което е останала без работа, в случая за максимално възможният срок по чл. 225, ал. 1 от КТ – шест месеца. В този случай обезщетението възлиза на 5029.14 лв., считано от подаване на исковата молба – 06.01.2015 г. до окончателно плащане.

Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция, ответника, сега въззиваем, следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски за адвокатски хонорар за двете инстанции в общ размер на 680 лв. Отделно от това ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС- Разград държавна такса в размер на 301.76 лв., от които 201.17 лв. за първоинстанционното производство и 100.59 лв. за въззивното производство. Направените от ответника разноски следва да останат за негова сметка.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 104 / 30.03.2015 г. по гр. дело № 13 / 2015 г. на РС-Разград и вместо него и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, за незаконно и отменя уволнението на А.Х. С., ЕГН **********, извършено със Заповед № 155 / 21.11.2014 г. на Директора на Професионална гимназия по ветеринарна медицина и земеделие “ Александър Стамболийски “ гр. Лозница, обл. Разград.

ВЪЗТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, Професионална гимназия по ветеринарна медицина и земеделие “ Александър Стамболийски “ гр. Лозница, на преди заеманата от нея длъжност “ Помощник директор учебно-производствена дейност “.

ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, Професионална гимназия по ветеринарна медицина и земеделие “ Александър Стамболийски “ гр. Лозница, обл. Разград, ул. “ Дружба “ № 31, ЕИК 000499279, представлявана от Н. М. Н., да заплати на А.Х. С., с адрес ***, ЕГН **********, сумата 5029.14 лв. / пет хиляди двадесет и девет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща обезщетение за времето през което е останала без работа, за шест месеца, считано от 24.11.2014 г. до 24.05.2015 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателно плащане.

ОСЪЖДА, на основание 78, ал. 1 от ГПК, Професионална гимназия по ветеринарна медицина и земеделие “ Александър Стамболийски “ гр. Лозница, обл. Разград, ул. “ Дружба “ № 31, ЕИК 000499279, представлявана от Н.М.Н., да заплати на А.Х. С., с адрес ***, ЕГН **********, сумата 680.00 лв. / шестстотин и осемдесет лева /, представляваща разноски за адвокатски хонорар за двете инстанции.

ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, Професионална гимназия по ветеринарна медицина и земеделие “ Александър Стамболийски “ гр. Лозница, обл. Разград, ул. “ Дружба “ № 31, ЕИК 000499279, представлявана от Н.М.Н., да заплати по сметка на ОС-Разград сумата 301.76 лв. / триста и един лева и седемдесет и шест стотинки /, представляваща държавна такса, от които 201.17 лв. за първоинстанционното производство и 100.59 лв. за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от 06.07.2015 г.

Председател: Членове: 1. 2.

ДГ