РЕШЕНИЕ

№ 97 / 21.07.2015г. Гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На шести юли, две хиляди и петнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Св.Л.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 157 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.257 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Община Разград, подадена чрез заместник-кмет, против решение № 91 / 24.04.2015г., постановено по гр.д. № 1152 / 2014г. по описа на РС Разград, с което е признато за установено по отношение на общината, че ищецът А.И.А. е собственик на имот № 021698 по плана за земеразделяне на с.Ясеновец. Жалбоподателят излага твърдения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт и моли въззивния съд да отмени обжалваното решение, като вместо него постанови ново, с което отхвърли предявения иск. В съдебно заседание жалбата се поддържа от юрисконсулт.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемият А.И.А. не е подал писмен отговор. В съдебно заседание явилият се пълномощник изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на РС Разград.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: Проследявайки движението на процесния имот през годините, съдът констатира, че по плана на с.Ясеновец от 1935г. имот с пл. № 698, за който е отреден парцел III-698 в кв.29, е бил собственост на И.А.К.Ю., установено от представения разписен лист към този план, както и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. През 1955г. И.К.Ю. е влязъл в ТКЗС, попълвайки декларация с опис на 38дка ниви. Липсва съответствие между имота, отбелязан в разписния лист и описаните в декларацията ниви /същите не са конкретизирани/, поради което съдът счита твърдението на жалбоподателя за недоказано и не споделя възражението, че процесният имот е бил одържавен.

Впоследствие, с приемането през 1976г. на нов план на с.Ясеновец, за процесния имот е отреден пл. № 789. Обособени са парцел VI-789 в кв.41 по плана на селото, записан в разписния лист като собствен на ищеца А.И.А., в който има и жилищна сграда, и парцел XIII-789 в кв.41, отреден за трето лице. Останалата част от имот 789 е изключена от регулация, като вещото лице прави извод на базата на извършеното от него проучване, че изключената от регулация част в разписния лист е записана на името на И А. С – баща на ищеца /в представения разписен лист името е задраскано/. За И.С. са представени протоколи №№ 2 / 14.09.1950г. и 3 / 21.03.1954г. от проведени общи събрания на ТКЗС с.Ясеновец, от които е видно, че същият е бил приет за член на това стопанство. От представения описен лист се установява, че И.С. е внесъл в ТКЗС 61,5дка ниви. Съдът не намира съответствие между внесените от него ниви и изключената от регулация част от имот пл. № 798, на първо място, защото в описния лист нивите не са индивидуализирани, което не позволява тяхната конкретизация и на второ място, защото описният лист удостоверява имотите, внесени към момента на приемането на И.С. за член-кооператор – 1950г., а изключването на частта от имота от регулация е извършено с плана от 1976г.

Изключената от регулация част от имот пл. № 789 се намирала точно зад къщата на А.И.. От 1975г. до настоящия момент ищецът обработвал мястото спокойно и непрекъснато, без претенции от трети лица, в подкрепа на което са събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства. Вещото лице прави констатации в тази насока, като обяснява в с.з., че имотът на ищеца в границите на селото, съставляващ парцел VI-789 в кв.41 и процесният имот извън регулация не са разделени и на практика представляват едно място, оградено с обща ограда от изток и запад.

С влизане в сила на плана за земеразделяне на с.Ясеновец за изключената от регулация част от имот пл. № 789 е отреден имот № 021698. Същият е определен за общински по реда на чл.19 ЗСПЗЗ с протоколно решение № 2 / 29.07.2008г. и въз основа на него е издаден Акт за частна общинска собственост № 1071 / 16.09.2011г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е неоснователна. За правилното решаване на повдигнатия правен спор следва да се вземат предвид обстоятелствата, установени в съдебната практика със задължителен характер /вж.напр. решение № 249 / 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 621 / 2010г., I г.о./: дали попадащият извън регулация имот има селищен или селскостопански характер; дали е бил отнет фактически или юридически от собственика; на следващо място следва да се преценява дали той е могъл да бъде обект на придобивна давност при старата редакция на чл. 86 от ЗС и дали е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ или не.

В разглеждания случай се установява само, че процесният имот е изключен от регулация през 1976г. Не всички земи, които са се намирали извън регулационния план на населеното място оимат земеделски характер. Има случаи, при които части от едно населено място, ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват изключени от него по силата на ПМС № 216/61 г. Въпреки това те могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд. В настоящето производство в тежест на Община Разград е било да установи статута на земята към момента на изключването й от регулация, което не е сторено. Напротив, макар имотът да се е намирал извън чертите на регулационния план от 1976 г., той е запазил селищния си характер, тъй като е продължил да бъде част от дворното място на ищеца, според събраните свидетелски показания.

По делото не е доказано и твърдението на ответната община, че спорният имот е бил отнет юридически или фактически от лицата, които го владеят като дворно място. Установи се от събраните гласни и писмени доказателства, че от 1975г. изключената от регулация част се владее от ищеца, който го обработва явно, необезпокоявано и непрекъснато до настоящия момент. Жалбоподателят не доказва фактите, на които се позовава, а именно, че процесният имот е бил включен в блоковете на ТКЗС. Въпреки многобройността на представените от общината доказателства, това твърдение е останало недоказано – както бе посочено по-горе, липсва конкретизация на имотите, внесени в ТКЗС от И.С. – наследодател на ищеца, както и от третото за процеса лице И.К.Ю.. Ако и тези лица да са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници собствеността върху имотите си в размера и при условията, посочени в ТР № 104/26.06.64 г. на ОСГК на ВС – липсата на друго дворно място с жилищни и стопански постройки по регулационния план на селото. В тежест на общината е било да докаже, че наследодателят на ищеца е притежавал и други дворни места с къщи в с.Ясеновец, което не е направила. Такъв факт не е установен и за И.К.Ю., за когото жалбоподателят твърди, че е бил собственик на имота.

При това положение спорният имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че не може да бъде включен във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове.

По отношение на възражението на Община Разград, че имотът е принадлежал на трето лице И.К.Ю. и че не е могъл да бъде придобит по давност от ищеца, съдът приема следното: въпреки, че липсват данни за прехвърлителна сделка между И.К.Ю. от една страна и от друга страна ищеца или неговия баща, по делото е установено по несъмнен начин, че ищецът е установил владение над имота от 1975г. до настоящия момент. Доколкото върху имота не е установено право на кооперативно земеползване и не е бил одържавен, изводи за което бяха изложени по-горе, ищецът може да се позове на придобивна давност в хода на съдебния процес, защото за земята, непритежаваща характер на държавна, не е съществувала забраната на чл. 86 ЗС за придобиването й по давност, включително и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/1990г. Придобивната давност върху имота е започнала да тече най-рано през 1975г., от който момент св.М.О. сочи, че ищецът владее земята /а по-рано владението се е осъществявало и от неговия баща/. Десетгодишният срок по чл.79 ал.1 ЗС е изтекъл, поради което ищецът е провел успешно доказване на правото си на собственост. Искът се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. Като е достигнал до същия краен резултат, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

Предвид горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 91 / 24.04.2015г., постановено по гр.д. № 1152 / 2014г. по описа на РС Разград.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.