РЕШЕНИЕ№102

В ИМЕТО НА НАРОДА

20.07.2015 г.

Година 2015

Град Разград

Разградски окръжен съд

на тринадесети юли

2015 г.

в открито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

При секретаря Н. Р., като разгледа докладваното от съдия В.Димитрова в.гр.дело №162 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Депозирана е въззивна жалба от З.З.Г. *** ,чрез повереник адв.Жоро Чобанов от АК-Разград против Решение №106/15.04.2015 год., постановено по гр.дело №23/2015 год. по описа на РРС, с което съдът в производство по чл. 422 от ГПК е признал за установено по отношение на ответницата , сега жалбоподател ,че същата дължи на БНП „Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД , гр.София ,ЕИК 130697606 ,следните суми по договор за кредит от 12.05.2013 год. у а именно главница в р-р на 441.67 лв.,19.31 лв.лихва за забава за периода 20.05.2014 год.-23.10.2014 год. ,сумата 53.14 лв.такса обработка ,както и 325 лв. разноски в заповедното производство.Съдът е отхвърлил установителния иск по отношение на законна лихва в р-р на 14.62 лв. за периода 20.12.2013 г.-20.05.2014 год. като неоснователен ,в която част решението като необжалвано е влязло в сила.

В жалбата се навеждат доводи за недопустимост , съответно неправилност и незаконосъобразност на решението.Прави се искане за неговата отмяна в осъдителната му част и постановяване на решение,с което установителната претенция да бъде отхвърлена , съответно производството по делото прекратено поради недопустимост на иска.

С жалбата не се правят се доказателствени искания.

Ищецът в първоинстанционното производство е депозирал писмен отговор ,с който счита жалбата за неоснователна.Моли за отхвърлянето й и потвърждаване на атакуваното решение на РС.Претендира разноски ,съобразно приложен списък.

Решението се атакува и в частта му за разноските, като РС е постановил допълнително решение, с което е присъдил в полза на ищеца разноски в р-р на 325 лв., от които такива от 300 лв.,представляващи заплатено по делото възнаграждение за вещо лице.

В съдебно заседание жалбоподателката чрез повереника си адв.Жоро Чобанов поддържа жалбата изцяло.

Въззиваемият с писмена молба заявява,че поддържа подадения отговор и моли решението на РС да бъде потвърдено.

За да се произнесе,Разградският окръжен съд,съобрази следното:

Производството пред РРС е образувано въз основа на искова молба с правно основание чл.422 от ГПК ,подадена от ищеца БНП Париба Пърсънълс Файненс”ЕАД,гр.София срещу ответника ,сега жалбоподател З.З.Г. *** ,за съществуване на вземане в р-р на 494.81 лв.,съответно 441.67 лв.главница, 53.14 лв.такса обработка на кредита,33.93 лв. мораторна лихва за периода 20.12.2013 г.-23.10.2014 г.главница по договор за стоков кредит от 12.05.2013 г.лв. , както и разноски в р-р на 325 лв. за които суми по ч.гр.дело №1762/2014 год. по описа на РРС в полза на ищеца срещу ответника по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение.Срещу същата ответницата възразила , поради което е образувано и делото след уведомяване на заявителя за постъпилото възражение.

Установява се по делото ,че на 12.05.2013 г.между страните е сключен договор за стоков кредит за покупка от страна на ответницата на телевизор съответна марка.Отпуснат й е кредит в р-р на 699 лв., като тя е следвало да върне на ищеца на 12 равни месечни вноски сума в р-р на 850.21 лв.Страните са уговорили и съответната такса за обработка на кредита , както и застраховките по същия. Също така и предвид изготвената СЧЕ ответницата е извършила частични плащания по договора в р-р общо на 355.40 лв. ,като последната вноска е направена на 15.10.2013 г.и дължимият от нея остатък към 20.11.2013 г. е в р-р на 494.81 лв.

РОС намира депозираната жалба срещу решението на РРС за неоснователна.На първо място същото не се явява постановено по недопустим иск.В настоящия случай ,както от правна страна е приел и РС не сме изправени пред хипотезата на депозирана искова молба преди настъпване на предсрочна изискуемост на вземането.Срокът на договора е изтекъл още в края на м.май 2014 г., а заявлението по чл.410 от ГПК е депозирано през.м.ноември 2014 г., като следва също така да се отбележи, че този кредит не представлява банков такъв и по отношение на него не следва да намери приложение ТД №4/2013 г.на ОСГТК на ВКС.Безспорно в случая се установява неизпълнение от страна на ответницата по договора за стоков кредит, същото неизпълнение е в размерите, посочени от заключението на вещото лице и в този смисъл несъстоятелно се явява възражението,че ответницата не е уговаряла,сумата явяваща се такса за обслужването на същия. Неизплатената главница по договора е в р-р на 441.67 лв.,таксата за обработка на кредита е в размер на 53.14 лв., дължима е лихва за периода установен от РС в р-р на19.31 лв.,а не както е заявена в р-р от 33.93 лв.

Предвид изхода на делото в полза на ищеца са присъдени и разноски, представляващи заплатена държавна такса и заплатено възнаграждение за вещо лице.В този смисъл те са дължими от ответницата и решението на РС в частта му за разноските се явява също законосъобразно и следва да бъде потвърдено.РОС намира обаче за необходимо да отбележи, че счита определеното от съда възнаграждение за твърде високо, неотговарящо на сложността на поставената задача и правния интерес, заявен с иска.

По изложените съображения атакуваното решение не страда от сочените във въззивната жалба пороци и следва да бъде потвърдено.

Ето защо,Разградският окръжен съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №106/15.04.2015 г.,постановено по гр.дело №23/2015 год. по описа на Разградски районен съд,както и Определение от 04.06.2015 г. ,постановено по делото в частта за разноските.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

НР