РЕШЕНИЕ № 101

Гр. Разград 24.07.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на шести юли две хиляди и петнадесета година в открито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Секретар: Д.Г.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 165 по описа за 2015 г.

и за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба, подадена от Община Разград против Решение № 108 / 30.04.2015 г., постановено по гр. дело № 1155 / 2014 г. по описа на РС – Разград, в частта, с което е уважен предявен от А.С.М. иск, за приемане за установено по отношение на ответника Община - Разград, че е собственик въз основа на давностно владение на три недвижими имота, както следва: бивш парцел IX в кв. 38 с площ от 1170 кв.м.; бивш парцел Х в кв. 38 с площ от 1050 кв.м. и част от бивш парцел XI в кв. 38 с площ от 1180 кв.м., съгласно плана не с. Благоево, обл. Разград от 1922 г., представляващи част от поземлен имот: мера, пасище с площ от 95 416 дка, находяща се в землището на с. Благоево, обл. Разград, местност “ Крушака “, седма категория, за който е отреден имот № 000142 по плана за земеразделяне, на основание чл. 124 ГПК вр. с чл. 79 ЗС. В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд неправилно приел, че имота не е държавна собственост и може да бъде придобит по давност. Отправя се молба за отмяна на решението и отхвърляне на иска.

Въззиваемата страна А.С.М. не депозира отговор на въззивната жалба.

Жалбата се подържа и в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивника, на същите основания и със същите искания.

В съдебно заседание процесуалния представител на въззиваемата страна А.С.М., излага съображения за неоснователност на жалбата. Твърди, че по делото не е установено процесният имот да е бил държавна собственост.

Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решението, констатира следното:

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд относно фактическата обстановка и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

Въззивната инстанция не споделя развитото в жалбата становище на въззивника, че процесните имоти са станали държавна собственост и без да е провеждана такава процедура, само по силата на разпоредбите на ЗСГ /отм/. Също не споделя и становището, че правилно и законосъобразно имотите са включени в земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ.

По делото не е спорно, че процесните три имота представляват част от възтановените на Община Разград с т. 28 от Решение № 133 / 10.11.1994 г. на ПК-Разград, по заявление вх. № 61М / 04.08.1992 г., пасище,мера с площ от 95.416 дка, седма категория, в местността “ Крушака “ край с. Благоево, обл. Разград, представляващ имот № 000142 по картата на землището.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищеца владее имотите повече от петнадесет години, след като ги закупил от други лица, които пък ги придобили от своя страна от трети лица. По делото е представен договор за покупко-продажба от 30.01.1981 г., по силата на който С.Т. С. закупил от А. О. С. и Н. Н. К.дворно място от 1000 кв.м. при граници: от едната страна път, наследници на К. К. В., н-ци на Г. Ст. М.и М. Р. Разпитания по делото свидетел С.Т. С. сочи, че познава ищеца, който се заселил в селото преди повече от 20 години. В последната част на селото имало две места, които ищеца работел. Едното място било тяхно и баща му го продал на ищеца, като преди това го купил от други лица преди повече от 30 години, с договора от 30.01.1981 г. В другото място имало къща, но тя се съборила. Свидетеля твърди, че тези места никога не са били включвани в блокове на ТКЗС Ищеца премахнал оградата между двете места, като така ги съединил, на местата били заградени общо с ограда. Местата ги работел само ищеца, без да е имал спорове за собственост с някой.

В показанията си св. С. Ш. сочи, че е от с. Благоево. Познава ищеца, който се заселил в селото преди повече от 25 години. Знаел, че работи две места с площ от около 2 дка. Купил местата от бивши собственици. В едното имало застроена къща, но тя се съборила. Местата не са били мера, оградени са през годините с бодлива тел и храсти. Не е имало спорове за местата между ищеца и други жители на селото.

В показанията си Д. Д. сочи, че познава ищеца, тъй като са от с. Благоево. Знаел, че е преселник от Родопите и като се установил в селото закупил тези места от Колю Величкин и Тодор Келеша. Местата били от по около декар и половина всяко. В едно от местата имало застроена къща. Местата са оградени с бодлива тел от едната страна, а от другата с храсти. Местата са купени отпреди 20 години и от тогава семейството на ищеца ги обработва. Местата не са били част от мера. Тези земи никога не са били включвани в блок на ТКЗС.

Според заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ по плана на с. Благоево, одобрен със Заповед № 273 / 1964 г. процесните имоти са изключени от регулация и за тях не е отредена съответната кадастрална основа със съответни планоснимачни номера. По стария план, одобрен със Заповед № 166 / 1922 г., за процесния имот са отредени следните парцели: Парцел IX в кв. 38 с площ от около 1170 кв.м.; Парцел Х в кв. 38 с площ от 1050 кв.м. и Парцел XI в кв. 38 с площ от 1650 кв.м. По разписния лист към този план срещу този квартал е записано името на И. М. Г.за парцел V в кв. 38. С влизане в сила на плана за земеразделяне имотите попадат в имот № 000142 с площ от 94 416 кв.м. и попадат в източната част на този имот. На място процесните имоти са оградени откъм уличната регулация с плет и телена оградна мрежа, а със съседите съществуват слогове по които се обработва мястото и телена мрежа. Местата са обработват и са с площ, както следва: Парцел IX в кв. 38 с площ от около 1170 кв.м.; Парцел Х в кв. 38 с площ от 1050 кв.м. и Парцел XI в кв. 38 с площ от 1180 кв.м. Към момента бившия кв. 38 по плана на с. Благоево от 1922 г. е заграден като такъв и се обработва като отделни парцели, които също са оградени с ясни граници на место. На място вещото лице установило, че в парцел XI има съществуващи основи от жилищна сграда. Към заключението вещото лице приложило копие от плана от 1922 г.разписния лист към него и един брой комбинирана скица в мащаб, по плана за земеразделяне относно местоположението на процесните имоти. В съдебно заседание вещото лице сочи, че целият квартал 38 не е включван в блок на ТКЗС и в момента целият квартал се работи като отделни парцели. Някои от парцелите са оградени, на има слогове по които може да се направи преценка за начина на обработка. Някои от парцелите не се обработват, но не може да се каже, че това е мера.Целият квартал откъм уличната регулация е заграден. За целия квартал никой от ползвателите не е правил постъпки за възтановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ.

При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 154 ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т. е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е., че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В случая ответника не е представил такива доказателства. Точно обратното от заключението на СТЕ се установява, че имота никога не е включван в блокове на ТКЗС.

Не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер. Има случаи, при които части от едно населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват изключени от него по силата на ПМС № 216/61 г. Независимо от това няма пречка те да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията, посочени в ТР № 104/26.06.64 г. на ОСГК на ВС. Ако не са били членове на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са запазили собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че те не следва да бъдат включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Ако такива доказателства липсват, не може само от факта, че имотът се намира извън регулационния план на населеното място да се прави извод, че той е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за възстановяване в законните срокове, попада във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ

В случай, че лицата, владеещи такива земи, не притежават документ за собственост, те могат да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка или пък да се позоват на придобивна давност в хода на един съдебен процес. За тези земи не е съществувала забраната на чл. 86 от ЗС за придобиването им по давност, включително и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/1990 г., доколкото върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени. Забрана за придобиването им по давност, ако са били в приложното поле на ЗРПВПВННИ (отм.), е съществувала само при действието на ЗСГ (отм.) - чл. 29, ал. 1, т. 1, и то ако давността не е изтекла преди влизане в сила на ЗСГ. След отмяната на ЗСГ обаче, няма пречка за приложение на придобивната давност.

В настоящия случай ищеца владее имотите непрекъснато от 1997 и от 1999 г., т.е. в продължение на повее от десет години. Освен това през този период владението на ищеца е явно, несъмнително и спокойно. Вследствие на владението, продължило повече от предвидения с чл. 79, ал. 1 от ЗС десетгодишен срок, ищеца е придобил по давност правото на собственост върху процесния недвижим имот.

Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото, направените от Община Разград разноски за това производство, следва да останат за нейна сметка. Въззимаемият не е претендирал разноски за тази инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 108 / 30.04.2015 г., постановено по гр. дело № 1155 / 2014 г. по описа на РС – Разград.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Р България в 30-дневен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК. .

Председател: Членове: 1. 2.

ДГ