Р Е Ш Е Н И Е № 105
Гр. Разград, 21. 07. 2015 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на тринадесети
юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2. Ирина
Ганева
при секретаря Н. Р. разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 167 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Ф. М.
А. чрез пълномощник против Решение № 142/ 03. 04. 15 г. по гр.
д. № 496/14 г. по описа на РС Исперих, в частта, с която е осъдена да заплати
на А.М.Б. сумата 955, 52 лв. и С.Р.М.
сумата 47, 25 лв. , представляващи припадащата част от ползите, които е
реализирала от отдаване под наем на съсобствени недвижими имоти със законната
лихва и разноски по делото. В жалбата се излагат доводи, че решението е
необосновано и незаконосъобразно и моли въззивния съд да го отмени, като
постанови друго, с което да отхвърли исковете.
Депозиран е писмен отговор на въззивната жалба
от въззиваемите, в който излагат съображения за неоснователност на въззивната
жалба.
Разградският окръжен съд, като обсъди
изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен
акт, констатира следното:
Решението е
валидно и допустимо, а жалбата
депозирана срещу него, разгледана
по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция
изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и
счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК,
като се има предвид и следното:
Неоснователен е изложеният довод във
въззивната жалба, че жалбоподателката Ф. А. е придобила правото на собственост
върху двата процесни недвижими имота въз основа на давностно владение,
продължило повече от 10 години на осн. чл. 79 от ЗС. Правото на собственост
върху двата земеделски имота – ниви в землището на с. Йонково е възстановено на
наследодателите на страните с две
Решения № № 01ЙВО от 30. 10. 1997 г. на ПК гр. Исперих. Видно от изявленията и
признанията на страните по делото, всички те живеят в РТурция от 1989-90 г.
Според показанията на св. А. и Р. М.д, до 2003 г. , когато починал, нивите били
отдавани под аренда от съпруга на въззиваемата Ю. А. След това нивите били
отдавани под наем от жалбоподателката. Св. А. е обработвала под наем и двете
ниви през пет стопански години до стопанската 2013-2014 г. и за този период ,
според показанията й, за едната нива заплащала наем само на жалбоподателката, а
за другата нива от 17 дка плащала наема, като го разделяла по равно на жалбоподателката
и на въззиваемия С.М. /Ш/, Последното обстоятелство не се оспорва от М.. С
оглед на тези факти, съдът приема, че не
е достатъчно основание за придобиване на правото на собственост по давностно
владение само упражняване на фактическата власт върху имотите. Постоянна и трайна е съдебната практика, че придобиването на имот по давност следва да
стане чрез явно, необезпокоявано и непрекъснато владение, при което
фактическата власт се упражнява с намерението той да се свои. Когато имотът е
съсобствен по пътя на наследяване, сънаследникът владее своята част, придобита
по наследство, а по отношение на частите на останалите наследници упражнява
фактическа власт като държател. Придобиването по давност на целия имот може да
стане, ако се установи по категоричен начин, че свои и останалите части за себе
си и това негово намерение е противопоставено на другите наследници. В случая,
по делото не са налице каквито и да било доказателства, че въззиваемата Ф. А.,
упражнявайки фактическата власт над имотите, да е менифестирала пред въззиваемите
намерението си за своенето им, нещо повече, по отношение на нивата от 17 дка се
установява и че сънаследникът М. е упражнявал правото си на собственост в пълен
обем. С оглед на това, районният съд правилно е приел, че процесните имоти не
са загубили сънаследствения си характер и счел за неоснователни доводите на
жалбоподателката. В писмения отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК
жалбоподателката – ответник по иска, предявен пред районния съд не е оспорила
качеството на наследник на общите наследодатели на ищцата А.М.Б. и съгл. чл.
133 от ГПК възражението й в този смисъл, направено с въззивната жалба е
преклудирано. Въпреки това, следва да се отбележи, че правилно районният съд е
приел, че въззиваемата А.М.Б. е достатъчно идентифицирана като наследник на
общите наследодатели М. Ш. Б. и М. А. Ю.
В приложените удостоверение за наследници № 69/ 17. 06. 2014 г. на Община
Исперих, е посочена като наследник на М.
А. Ю. с имената А.М. М. и ЕГН **********. Със същите имена и ЕГН е посочена
като наследник и на М. М. Ю. Последната е наследник на М. Ш. Б., според
удостоверение за наследници № 68/ 17. 06. 2014 г. на Община Исперих.
Жалбоподателката не оспорва, че е отдавала
под наем двете ниви на св. А. А. за период от пет стопански години до
стопанската 2013-2014 г., нито пък показанията на последната и представените от
нея копия от сключени договори за наем. За 2009/ 2010 г. наемната цена,
заплатена от свидетелката е била 20 лв. /дка, за 2011/ 2012 г. -30 лв. /дка, за
2012 / 2013 г. - 30 лв. /дка, за 2013/ 2014 г. – 40 лв. /дка. За стопанската
2010/ 2011 г. свидетелката заплатила наем в размер на 25 лв. /дка. Приложен е
договор за наем на процесните земи, отдадени под наем на „Десово” ЕООД за стопанската
2014/ 2015 г. , от който е видно, че
жалбоподателката ги е отдала под наем
срещу наемна цена в размер на 50 лв., като според РКО № 478/ 11. 02. 14 г. е
получила авансово сумата 1 800 лв. Съобразявайки тези гласни и писмени
доказателства, правата на съсобственост на страните върху имотите, както и
обстоятелството, че въззиваемия М. е получавал наем за нивата с площ от 17 дка
– имот № 022121 по равно с жалбоподателката за първите пет стопански години,
районният съд обосновано е определил размера на дължимото обезщетение на въззиваемите за ползите от които са били лишени
вследствие ползването на имотите от жалбоподателката. При безспорно установен факт, че
жалбоподателката е отдавала под наем имотите и наличието на доказателства за
размера на заплатения наем, съдът намира, че не са необходими специални знания
за изследване на въпроса за определяне на дължимото обезщетение, посредством съдебно-счетоводна експертиза.
Предвид изложеното, въззивната
инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото
доказателства, което според жалбоподателката е
довело районния съд до неправилен извод,че иска е частично основателен,
е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок
на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка
на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това,
решението на районния съд, като
обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 142/ 03.
04. 15 г. по гр. д. № 496/14 г. по описа на РС Исперих, в частта, с която Ф.М.А. е осъдена да заплати на А.М.Б.
сумата 955, 52 лв. и С.Р.М. сумата 47,
25 лв. , представляващи припадащата част от ползите, които е реализирала от
отдаване под наем на съсобствени недвижими имоти №
022120 с площ от 18, 999 дка и № 022121 с площ от 17 дка в м. „Текишки
път-ляво” в землището на с. Йонково, обл. Разградска със законната лихва, считано от датата на
завеждане на иска и
разноски по делото.
В останалата част като
необжалвано, решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и
не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР