РЕШЕНИЕ

№ 114 / 5.10.2015г. Гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и осми септември, две хиляди и петнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Н.Р.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 170 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Б.Р.Х., подадена чрез пълномощник, против решение № 146 / 7.05.2015г., постановено по гр.д. № 153 / 2015г. по описа на РС Разград, с което е отхвърлен предявеният от него иск за заплащане на 500лв., представляваща сума за твърдян от ищеца договор за преотдаване под наем на жилище. Жалбоподателят излага възражения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, допуснати прецесуални нарушения в хода на развилото се първоинстанционно производство и моли въззивния съд да го отмени. В съдебно заседание жалбата се поддържа от явилия се пълномощник.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата Р.М.Й. е депозирала писмен отговор чрез упълномощения процесуален представител, в който изразява становище относно неоснователността на въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на РРС. В съдебно заседание становището се поддържа от пълномощника.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: На 14.09.2014г. бил сключен договор за наем на апартамент в гр.Варна между Б.Х. в качеството му на наемател и С. Г. – наемодател със срок на действие дванадесет месеца. Страните уговорили плащане на наемна месечна цена в размер на 400лв., считано от 15.09.2014г. В раздел II, т.2, б.”з” от договора било уговорено наемателят да не преотдава недвижимия имот на трети лица.

От показанията на изслушания свидетел В. Н. се установява, че ищецът учел като студент в гр.Варна, по който повод си намерил квартира в този град. От разговорите си с Б.Х. свидетелят узнал, че месечният му наем бил определен на 400лв.; че ответницата Р.Й. си търсела работа в гр.Варна и се уговорили да ползва част от апартамента срещу което да дава на ищеца около 200 – 250лв. – сума, включваща ползването на жилището и консумативите. Свидетелят заявява, че не е влизал в наетото жилище и не е виждал лично Р.Й. в апартамента, а също и че не е присъствал на срещата, когато ищецът и ответницата са уговаряли условията на наема. При разговор с ответницата, последната е заявила на свидетеля, че е в жилището, но св.Н. не конкретизира дали ответницата му е посочила период на пребиваването си там, както и основанието за това.

При така установените факти, съдът направи следните правни изводи: Въззивната жалба е неоснователна. При сключването на договора за наем на 14.09.2014г., Б.Х. е поел задължение към наемодателя да не преотдава имота на трети лица. Твърдението му, че е договорил преотдаване под наем на част от имота на Р.Й. в противоречие с разпоредбата на чл.234 ал.1 ЗЗД не води до извод за недоказаност на иска, до какъвто извод е стигнал районният съд. Неспазването на тази правна норма води до непротивопоставимост по отношение на наемодателя на правното основание, на което пренаемателят ползва имота, както и до възможност за наемодателя да претендира неизпълнение на договорните клаузи от наемателя.

Въззивният съд обаче споделя изводите на РРС в останалата част. Предвид обстоятелствата, при които св.Николов е узнал заявените пред съда факти, а именно – при проведен с Х. разговор, както и предвид обстоятелството, че ищецът не ангажира други доказателства, с които да установи факта на ползване на жилището от ответницата и размерът на уговорения между страните наем, исковата претенция е останала недоказана. Дори и да се приеме, че Р.Й. е пребивавала в апартамента, предвид проведения разговор между нея и свидетеля Николов, за който последният съобщава, остава недоказан фактът дали това е станало в процесния период, както и че пребиваването се е осъществило именно в резултат на договореност за пренаемане на апартамента. Дори да се приеме, че Р.Й. е наела жилището точно в периода октомври – ноември, 2014г., не е доказан размерът на наема, който е поела да изплаща, за който данни съществуват единствено от предадените на свидетеля думи от страна на ищеца. Обобщавайки изложеното, въззивният съд приема, че искът е останал недоказан по основание и размер. Предвид горното, исковата претенция се явява неоснователна и недоказана.

Поради съвпадение на крайния извод на районния съд с този на въззивния съд, решението се явява правилно и законосъобразно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна Р.Й. претендира сторените разноски във въззивното производство. Същата е заплатила възнаграждение на адвокат в размер на 300лв. Съобразно изхода от делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК, Б.Х. следва да бъде осъден да й заплати горната сума.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 146 / 7.05.2015г., постановено по гр.д. № 153 / 2015г. по описа на РС Разград.

Осъжда Б.Р.Х. да заплати на Р.М.Й. сумата 300лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР