В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Разград, 17.07.2015 год.
Разградският окръжен съд в откритото
заседание на тринадесети юли , две
хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
Членове: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
ИРИНА ГАНЕВА
При секретаря Н. Р. , като разгледа докладваното от съдията
В.Димитрова в.гр.дело №175 по описа
за 2015 год. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл.от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от
адв.Р.Ковалаков от АК- Разград
,пълномощник на Г.М.Х. *** против Решение №176/12.05.2015 год.,постановено по
гр.дело №436/2015 год. по описана РРС, с което
в производство по чл.144 от СК съдът е осъдил М.И.Х. *** да заплаща ежемесечна парична издръжка на пълнолетната си дъщеря, учаща, Г.М.Х.
*** в размер на 70.00 лв., считано от 04.03.2015 год., ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до настъпването на обстоятелства за нейното
изменяване или прекратяване и е отхвърлил претенцията на ищцата над уважения
размер от 70 лв.до претендирания такъв от 200 лв.Навеждат се доводи за
неправилност, необоснованост на
решението и неговата незаконосъобразност в отхвърлителната му част.Иска се неговата отмяна в същата
и уважаване на предявеният иск за
издръжка в пълен размер.
С жалбата не се правят се доказателствени
искания.
Ответникът в първоинстанционното производство
не е депозирал отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
За да се произнесе ,Разградският окръжен съд
,съобрази следното :
РОС ,
при извършената служебна проверка по чл. 269,
изр.1 от ГПК , намира постановеното от РС решение за валидно и
процесуално допустимо.
Съобразявайки
доводите и становищата на страните, както и тези застъпени от ищцата в
подадената жалба и на събраните по делото доказателства, РОС намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Пред Разградски РС е предявен иск с правно основание чл. 144 от СК.
Сочи се в исковата молба се изтъква , че ответникът е баща на
ищцата , която е навършила пълнолетие на 02.06.2014 г. и продължава средното си
образование като ученичка в 12-ти клас през
учебната 2014/2015 година на ГПЧЕ „Екзарх Йосиф, гр.Разград, всичките й разходи се поемали от нейната майка ,която от м.февруари била безработна.Ищцата,обаче не
излага твърдения в исковата молба, че тя няма собствено имущество и доходи от които да се
издържа,както и дали работи.Счита, че доходите на баща й
позволяват и не биха му създали затруднения да участва в издръжката й. Моли
съда да осъди ответника да й заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв., начиная от датата на завеждане на иска.
Ответникът М.И.Х. е оспорил иска , като заявява ,че във
възможностите му е да заплаща издръжката, определена от съда за предходен
период в р-р на 50 лв.Представя доказателства за доходите си.
Първоинстанционният съд, за
да постанови атакуваното
решение ,с което е уважил ищцовата
претенция до размера на сумата 70.00 лв. е приел, че предвид реализираният от
ответника месечен брутен доход в р-р на
436.17 лв.в неговите възможности е да дава издръжка на дъщеря си, като
даването на издръжка в този размер не би представлявало за него особено
затруднение.Следва да се отбележи, че ответникът не е обжалвал решението на РС
в осъдителната му част и то е влязло в сила, като по отношение на присъдената
издръжка е постановено предварително изпълнение.
Страните не спорят
, а и видно от приложеното удостоверение за раждане, ищцата Г. М. Х. е родена на *** год. от
майка М. З. И. и баща М. И.Х..Към датата на завеждане на исковата молба в съда, 04.03.2015 г. е пълнолетна и не е
навършила 20 години и е била ученичка в
ГПЧЕ”Екзарх Йосиф”в гр.Разград в 12-ти клас ,дневна форма на обучение , която
следва да е завършила.До навършването на пълнолетие ответника е заплащал на дъщеря си издръжка в
р-р на 50 лв.
Едва в съдебно заседание ищцата чрез свидетелските
показания на своята майка Милена Иванова сочи ,че не притежава имущество , не работи и не
реализира доходи от които да се издържа.
Не се спори по делото ,че ответника живее в
собствено жилище.Същият реализира брутното месечно възнаграждение, посочено и
по-горе в р-р на 436.17 лв.Не са събирани доказателства за членовете на
домакинството му,освен соченото от него, че има кредит с месечна вноска в р-р
на 200 лв.,което възражение не е опровергано от ищцата.
При така установената фактическа обстановка ,РОС направи следните правни изводи:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с
правно основание чл. 144 от СК.Тази разпоредба предвижда, че
родителите дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако
последните не могат да се издържат от доходите си или от използването на
имуществото си, ако учат редовно в средни, полувисши и висши учебни заведения
за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при
обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение в полувисше или висше
учебно заведение. Изрично в разпоредбата на чл. 144 от СК предвижда, че
издръжката на пълнолетни учащи се дължи, ако родителите могат да я дават без
особени затруднения. Или в случая, за да бъдат уважени така предявените от
ищцата искове освен, че следва да се установи при условията на кумулативност,
че ответникът е неин родител и за което няма спор по делото, нуждите й от
издръжка, след като учи в средно училище, дневна форма на обучение до
двадесет годишна възраст и не може да се издържа от доходите си или от
използване на имуществото си, но също така да е налице и още една четвърта
предпоставка и родителят да може да дава
издръжката без особени затруднения. При тази издръжка възможността за доставянето й не съвпада
с общото изискване на чл. 142, ал.2 от СК, при което размерът на издръжката се
определя единствено като функция на нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Задължението за издръжка с
правно основание чл. 144 от СК се подчинява освен на общите правила, определящи
правото и размера на издръжката, но и на определени ограничителни изисквания с
оглед разпоредбата на чл. 144 от СК,пр.последно.Издръжка търси вече пълнолетно лице, което поначало е длъжно само да
се грижи за издръжката си и неговия родител може да бъде задължен да му дава
издръжка само при условие, че това не би му създало особени затруднения. В
случая задължението на родителя да дава издръжка на своето пълнолетно дете не е
безусловно, каквото е задължението към ненавършилите пълнолетие деца и с оглед
на чл. 143 от СК, а само ако не съставлява за родителя особено затруднение. Няма легална дефиниция какво
представлява понятието "без особени затруднения" ,от което следва , че във всеки конкретен случай следва да се
преценяват възможностите на родителя за задоволяване на неговите елементарни
конкретни нужди с оглед на неговите доходи.
По отношение на посочените
предпоставки за ищцата, настоящият състав на съда при съвкупната преценка на
доказателствата намира, че независимо, че ищцата е пълнолетна, не е ненавършила
20 години, към датата на постановяване на
решението от РС учаща в средно училище , дневна форма на
обучение ,тя не е разполагала с доходи и средства от
имуществото и имала нужда от издръжка.
При преценка възможностите на ответника като родител
на ищцата да дава издръжка на пълнолетната си дъщеря, за времето през което учи
в средно училище
съдът съобразявайки реализирания от него месечен доход,то определеният от РС размер от 70
лв.издръжка се явява такъв който не би затруднил особено бащата да го дава.В
този смисъл не споделя доводите на жалбоподателката ,че претенцията й следва да
бъде уважена до размер на сумата 200 лв., още повече ,че понастоящем тя не е
вече ученичка в средно училище и като такава издръжка не следва да й се дължи
на това основание.
По изложените съображения,решението на РС не страда от сочените в
жалбата пороци и следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното ,Разградският окръжен съд ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№176/12.05.2015 год.,постановено по гр.дело №436/2015 год.по описа
на Разградски
районен съд .
Решението НЕ подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
НР