В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Разград , 30.10.2015 год.
Разградският окръжен съд в откритото
съдебно заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и петнадесета година
в състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА
ДИМИТРОВА
При секретаря Д.Г., като разгледа докладваното от съдията В.Димитрова гр.дело №178 по
описа за 2015 год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК.
“Райфайзен Банк/България/”ЕАД, гр.София, ЕИК
831558413, чрез пълномощника си Ваня Михнева е депозирал искова молба против А.Д.А. ***.В същата ищецът твърди ,че по силата на договор за банков кредит от
06.04.2010 год.предоставил на ”Де Лоя”
ЕООД, гр.Разград, представлявано от А.А., ЕИК116581768
и съдлъжници ф.л. А.Д.А. ***, представлявано от Н.И.Д.
и ф.л. Н.И.Д. за рефинансиране на кредит, отпуснат
от банката на 16.08.2007 год. предоставил на
дружеството ,представлявано от А. сума в р-р на 106 168.00 лв. ,усвоена
напълно на 14.04.2010 год.Договорът бил изменен и допълнен с анекс №1 от 3108.2010 год. Поради неиздължаване в
срок на дължимите вноски, кредита на
основание общите условия/ОУ/ бил
превърнат от банката в предсрочно изискуем.Ищецът депозирал пред РРС заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК на основание
счетоводните си книги.Съдът издал заповед №1451 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК на 26.06.2012 год. по гр.дело №918/2012 год.за следните суми :
99 038.00 лв., представляваща дължима
главница ,по договора за банков
кредит от 06.04.2010г., изменен и допълнен с анекс , ведно със законната лихва
върху нея , считано от 12.06.2012 г. до окончателно плащане, 11 504.41
лв., представляваща изискуема редовна
лихва за периода 28.03.2011 г.- 03.06.2012 г., сума в р-р на 2 994.97 лв.,
представляваща изискуема наказателна
лихва за съответен период, сума 2 106.64 лева също наказателна лихва ,
470.24 лева, представляваща изискуема комисионна за управление, както и такава
в р-р на 2 322.29 лв. – разноски в
заповедното производство. Заповедта е издадена в полза на всички съдлъжници с изключение на
„Де Лоя”ЕООД,ЕИК 116581768 ,с.Гецово,предвид
на това ,че преди подаване на заявлението дружеството е обявено в
несъстоятелност по т.дело №40/2011 г.по описа на РОС.
Издал в полза
на банката и изпълнителен лист срещу длъжниците,с изкл. на „Де Лоя”ЕООД,ЕИК 116581768 ,с.Гецово за горните суми.Въз основа
на него банката подала молба до ЧСИ Гюнеш Солаков,рег.№731 с район на
действие Разградски ОС при когото срещу А.А., сега ответник било образувано
изпълнително дело.Той в предвидения в закона срок възразил
писмено срещу заповедта за изпълнение,поради което и ищецът предявява настоящия
установителен иск.Моли съда да признае за съществуващо
по отношение на А. вземането на банката в посочените по –горе
размери, произтичащо от договор за банков кредит, сключен между банката и всички съдлъжници.Претендира
направените по делото разноски,както и юрисконсултско възнаграждение.
При условията на евентуалност предявява осъдителен иск
срещу А. за сумата 87 630.00
лв., представляваща главница по договора за кредит от 06.04.2010 год., като
претендира осъждането му за същата, ведно със законната лихва върху нея, начиная от получаване на препис от исковата молба.
Към молбата са представени писмени
доказателства.
Предявени са два иска , такъв по чл.422 от ГПК – иск за установяване на вземане за което в
заповедното производство е издадена заповед за незабавно изпълнение и
осъдителен иск за заплащане на сума ,дължима по договор за кредит.
Ответникът
депозира в срок отговор на исковата молба в който застъпва становище за
неоснователност и недоказаност и на двата предявени иска.
По отношение на установителния
такъв, счита ,че банката не е изпълнила задължението си за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем ,като го уведоми за това преди подаване на заявление по
реда на чл.417 от ГПК.
По отношение на предявени като евентуален осъдителен
иск счита ,че към датата на подаване на
исковата молба не са настъпили падежите на погасителни вноски по договора за
банков кредит, а така също и ,че ищецът не е отчел направени погасителни вноски
от длъжника и останалите съдлъжници.Не се
противопоставя на направените от ищеца доказателствени искания.
В съдебно заседание,чрез пълномощника си
банката поддържа предявените в условия на евентуалност искове.Претендира
разноски,вкл.и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът А.А.
при редовност в призоваването не се явява и не се представлява.
Като
съобрази твърденията и становищата на страните,с оглед на събраните по делото доказателства, съдът
намери за установено следното:
Въз основа на заявление , депозирано от ищеца
„Райфайзенбанк /България/” ЕАД гр. София
за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК на основание
счетоводните му книги пред Разградски РС било образувано.ч.гр.дело №918/2012
год.Съдът издал заповед №1451 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК на
26.06.2012 год. по гр.дело №918/2012 год.за следните суми : 99 038.00 лв.,
представляваща дължима главница ,по договора за банков кредит от 06.04.2010г.,
изменен и допълнен с анекс , ведно със законната лихва върху нея , считано от
12.06.2012 г. до окончателно плащане, 11 504.41 лв., представляваща
изискуема редовна лихва за периода
28.03.2011 г.- 03.06.2012 г., сума в р-р
на 2 994.97 лв., представляваща изискуема
наказателна лихва за съответен период, сума 2 106.64 лева също
наказателна лихва , 470.24 лева, представляваща изискуема комисионна за
управление, както и такава в р-р на
2 322.29 лв. – разноски в заповедното производство. Заповедта е
издадена в полза на всички съдлъжници с изключение
на „Де Лоя”ЕООД,ЕИК
116581768 ,с.Гецово,предвид на това ,че преди подаване на заявлението
дружеството е обявено в несъстоятелност по т.дело №40/2011 г.по описа на РОС.
Издал в полза
на банката и изпълнителен лист срещу длъжниците,с изкл. на „Де Лоя”ЕООД,ЕИК 116581768 ,с.Гецово за горните суми.
Преюдициално се установява че :
На 06.04.2010 г. между „Де Лоя”ЕООД,представлявано от А.А.,като
кредитополучател и ищцовата банка е сключен договор
за банков кредит в размер на 106 108 лв. за
рефинансиране на предходен кредит ,отпуснат от банката на дружеството на
16.08.2007 г., при приложимите към договора Общи условия на "Райфайзенбанк
/България/за микрокредитиране на малки и средни предприятия.Сумата по кредита
била усвоена в цялост на 14.04.2010 г.Съдлъжници по договора са още физическото лице А.Д.А.,***, представлявано
от Н.И.Д. и последния като физическо лице.Срокът за погасяване на кредита било уговорен до
15.08.2022 г.
Договорът за кредит е бил
изменен и допълнен с Анекс №1 от 31.08.2010г. , сключен м6ежду банката и всички
съдлъжници при остатъчна главница 103 316.00 лв.Бил
уговорен нов начин на заплащане на задължението при една вноска първоначална от
2 852 лв. и равни месечни вноски от по 713 лв. ,последна вноска от 644 лв.с краен срок на
плащане 05.09.2022 г.
Съгласно представеното извлечение
от счетоводните книги на банката последното плащане по кредита е било на 07.02.2011
г.,като предсрочната изискуемост на дълга е настъпила на 04.06.2012 г.
Поради неплащане на
падежите на дължимите вноски в съответствие с уговореното по Договора за банков
кредит и анексите към него, банката-ищец е обявила кредита за предсрочно
изискуем на основание чл. 11 от Договора за кредит във връзка с чл.21 от Общите условия на "Райфайзенбанк /България/"
ЕАД за микрокредитиране на малки и средни предприятия, за което е уведомила кредитополучателя
с писмо изх. № 320-206/11.05.2012г., а съответно задълженото физическо лице-ответник с писмо № 320-208/11.05.2012г..Писмото
,адресирано до А.А.
се е върнало като
непотърсено на 04.06.2012г.,като на тази дата е осчетоводена предсрочната
изискуемост на кредита в счетоводната програма на банката.
Поради установеното неплащане
на дължими суми по договора за кредит след 07.02.2011 г., банката упражнила
правото си да предприеме действия за принудителното им събиране и подала,както
е посочено и по-горе на 12.06.2012г. Заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение с вх.№5609 за всички дължими по договора и анекса към него
суми. По образуваното ч.гр.д. №918 по описа за 2012г. Разградски РС издал в
полза на "Райфайзенбанк/България/''ЕАД Заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК № 1451/26.06.2012г. и съответно и изпълнителен
лист от същата дата.
Срещу ответниците за
посочените в изпълнителния лист суми с по молба на банката при ЧСИ Гюнеш
Солаков,с район на действие ОС Разград е образувано изпълнително дело. №618/2014
год.На 05.02.2015 г. на длъжника А. е връчена покана за доброволно изпълнение,ведно с заповедта за незабавно изпълнение.На
06.02.2015 г. той депозирал възражение на осн.чл.414
от ГПК.На 28.05.2015 г. банката е била
уведомена за постъпилото възражение от ответника и депозирала в срок настоящата
искова молба.
Назначена е по делото съдебно-счетоводна
експертиза,вещото лице по която установява,че усвоените по кредита суми са общо
в размер на 106 168.00 лв., от м.март.2011 год. кредитополучателят изпитва
затруднения в обслужването на кредита,на падежните дати от месец март
Въз основа на изложеното от фактическа страна,съдът
направи следните правни изводи:
По предявеният иск на правно основание чл. 422 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.Същият се явява е основателен и доказан.
Между банката и дружество„Де Лоя”ЕООД,сега в несъстоятелност ,представлявано от настоящия
ответник А.А. е
сключен на 06.04.2010 год. договор за кредит за сума в размер на 106 168
лв. с краен срок на погасяване 05.09.2022 год.Съдлъжници по този договор са и физическото лице А.Д.А.,***, представлявано от Н.И.Д.
и последния като физическо лице.Последното плащане по
кредита от страна на кредитополучателя и солидарните длъжници е направено на 07.02.2011
год.,изискуемостта му е настъпила на 04.06.2012 год. ,като към тази дата неплатени
общо са 13 месечни погасителни
вноски,като въпреки уговореното в
договора и анекса към него едва след уведомяване на длъжниците банката
е пристъпила на 12.06.2012 год. към
принудително изпълнение ,подавайки заявление по реда на чл.417 от ГПК ,въз
основа на извлечение от своите книги.
Заключението на вещото лице, изготвило счетоводната
експертиза не е оспорено от страните,същото е компетентно и обосновано и съдът
го възприема изцяло.Същото съвпада изцяло със заявеното в заявлението до РРС
като размер задължение на длъжниците по договора за кредит,посочено вече
по-горе по размер.Безспорно е, че кредитополучател по договора е „Де Лоя”ЕООД,с.Гецово, а ответникът физическо лице е приел да отговоря
наред с други съдлъжници за дълга на търговеца при
същите условия, като него, подписвайки договора за кредит и съответно анекса от м.август
За не основателно съдът намира
възражението на ответника, че при подаване на заявлението банката не е
съобразила извършени по договора плащания от останалите съдлъжници.Такива
плащания не е установило и вещото лице по назначената по делото експертиза.
Неоснователно се явява и възражението
,че преди подаване на заявлението банката не е упражнила надлежно правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем.Напротив банката е изпратила писмо изх.№ до задълженото физическо лице-ответник с писмо № 320-208/11.05.2012г.,в което го уведомява
,че обявява кредита за предсрочно изискуем.Писмото
,адресирано до А.А.
се е върнало като
непотърсено на 04.06.2012г.,като на тази дата е осчетоводена предсрочната
изискуемост на кредита в счетоводната програма на банката.Писмото за
обявяването на кредита за предсрочно изискуем е изпратено съгласно уговорката
на страните по договора на адреса на длъжника ,посочен за кореспонденция с
обратна разписка.При това непотърсване от страна на адресата не следва да се
приеме,че той не е уведомен за съдържанието на писмото, а напротив установява
се неговото бездействие да се запознае със съдържанието на същото,което
бездействие в случая е приравнено на получаване на съобщението.
Ето защо предявеният установителен иск следва да бъде уважен изцяло,като
се приеме за установено ,че ответникът А.А. дължи на ищеца сумите за които РРС
е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело
№186/2012 год.Предвид изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноските по делото в размер съответно 2 322.29 лв.
платена държавна такса,180 лв. заплатено възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на
4 130 лв.
По евентуалния осъдителен иск:
По него съдът не дължи произнасяне предвид
уважаването на главния иск по чл.422 от ГПК.
Воден от изложеното и на осн. чл.
422, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на осн. чл. 124, ал.1 вр. чл. 415 и чл. 422 от ГПК, вр.
чл. 430, ал.1 и 2 от ТЗ, вр. чл. 138 от ЗЗД, че А.Д.А., ЕГН -**********,***
ДЪЛЖИ В КАЧЕСТВОТО СИ НА СОЛИДАРЕН
ДЛЪЖНИК на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД гр. София, ул. „Гогол” № 18-20,
ЕИК 831558413 следните суми - 99 038.00 лв., представляваща дължима главница по кредита от
06.04.2010 г., изменен и допълнен с един
анекс от 31.08.2010 г., сумата 11 504.41
лв., представляваща изискуема редовна
лихва за периода 28.03.2011 г.- 03.06.2012 г., вкл. сума в р-р на
2 994.97 лв., изискуема наказателна лихва за периода 07.02.2011 г.-27.03.2011 г., сума в р-р
на 8 429.17 лв.,,отново наказателна
лихва в р-р на 2 106.64 лв. ,дължима за периода 05.04.2011 г.-11.06.2012
г., сумата 470.24 лева, явяваща се
изискуема комисионна за управление, дължима към 15.09.2011 г.,за които в полза
на банката Разградски РС е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр.дело №918/2012 год.
ОСЪЖДА А.Д.А., ЕГН -**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД гр. София, ул. „Гогол” №
18-20, ЕИК 831558413 разноските, направени
в заповедното производство по ч.гр.дело №918/2012 г.по описа на РРС
,представляващи 2 322.29лв. платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1 611.14 лв., както и направените в
настоящото производство разноски 2 322.29 лв. платена държавна такса,180
лв. заплатено възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 4 130 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок о т връчването му на страните пред Варненски
апелативен съд.
СЪДИЯ:
ДГ