Р Е Ш Е Н И Е

№116

Разград

20.Х.2015

Разградски окръжен

година Град

2015

съд

28. ІХ.

публично

На Година

ЛАЗАР МИЧЕВ

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЯ ЙОНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Секретар: Н.Реджебова ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

2015

№185

в. гр.

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 58 и сл.ГПК.

С Решение №175/12.V.2015г. по гр.д.№271 по описа му за 2014г., състав на ИРС е отхвърлил като неоснователен иска, предявен от З.Н.А. на осн.чл.59 във вр. с чл. 58ЗК против „ЗК”Единство”, с.Китанчево, Разградска обл. - за отмяна на решение, взето на 26.ІV.2014г от УС на кооперацията за насрочване провеждане на второ отчетно изборно събрание на 11.V.2014г. ,.

Недоволен от така постановеното решение, ищецът обжалва решението като необосновано, неправилно и незаконосъобразно. На посочените основания , моли за отмяната му и за постановяване на решение, с което съдът да уважи иска на предявеното основание.

В з., лично и чрез процесуалния си представител по пълномощие -адв. Моллов, въззивникът завява, че към дата на постановяване на обжалваното решение е налице съдебен акт, с който решенията, взети на насроченото от УС за 11.V.2014г. решения на ОС на кооперацията са обявени за незаконосъобразни поради допуснати в процедура по свикването му нарушения.

В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна не е депозирала писмен отговор и не е ангажирала становище по допустимост и основателност на жалбата.

Като подадена в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна и при съответствие с формалните изисквания, жалбата е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея, които в съвкуността си обосновават извод за обезсилване на атакуваното решение като постановено по един недопустимо предявен иск. По регламент на чл.272 ГПК и съгл. възприетото с т. 1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009 г. въпросът, относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран от въззивника.

По иск, предявен от жалбоподателя на осн.чл.58 ЗК, на производство пред ИРС е било образувано гр.д.№271/2014г. Исковата молба е постъпила в регистратурата на сезирания с производството ИРС на 30.ІV.2014г. Изложените в молбата обстоятелства касаят твърдения за незаконосъобразност и „противоуставност на взето от Управителния съвет на ответната кооперация решение от 26.ІV.2014г. за свикване на извънредно общо събрание на 11.V.2014г. За което, видно от доказателствата по делото, е била изготвена и покана, с посочен дневен ред. В петитум, относимо на така заявените обстоятелства, ищецът е поискал решението на Управителния съвет за свикване на такова събрание да бъде обявено и отменено като незаконосъобразно. В същата искова молба е било направено и искане за спиране изпълнението на това решение, до приключване на производството по отмяната му с предявения иск, като се има предвид спиране на действията на органите на кооперацията –председател, отговарящи за изпълнението на това решение.

Със свое Определение №…/16.V.2014г. сезираният с иска по чл.58 ЗК ИРС, „ не допуска” спиране изпълнението на атакуваното решение, поискано от ищеца по реда на чл.61 ЗК в обезпечение на иска . В мотиви към това, влязло в сила като необжалвано определение, съдът е посочил липса на доказателства, обосноваващи интереса от обезпечението, позовавайки се на предвиденото в този смисъл в чл.389 и сл.ГПК . Факт е, че при постановяването на този си акт първоинстанционният съд не е отчел, че претендираното от ищеца обезпечение е такова по чл.61 ЗК, намиращ се по отношение на чл.389 и сл. ГПК в съотношението на специален към общ закон . По горните мотиви, определението, с което е отказано спиране изпълнението на атакуваното по реда на чл.58 ЗК решение на УС е противно и на за9дължитената, постановена по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС(вж. Решение № 105/17.VІ.2013 по т. д. № 942/2012 г. на ВКС I т. о., ТК, Решение № 227/26.VІ.2014 по гр. д. № 6590/2013 г.на ВКС , IV г. о., ГК). Както бе посочено и по горе, този съдебен акт не е предмет на настоящото производство и същият, като необжалван, е влязъл в сила.

От доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че на 11.V.2014г., относимо към дата на постановения от съда отказ за обезпечаване на производството по реда на чл.61 ЗК- 16.V.2014г., решението на УС, чието спиране е искано и което се сочи като предмет на търсената по реда на чл. 58ЗК защита, е било изпълнено с провеждане на свиканото с него събрание и с вземане на решения по обявения му дневен ред. Този факт е бил известен на първоинстанционния съд, но несъобразен от него като основание за отказ на претендираното по реда на чл. 61 ЗК спиране.

Преди да постанови акта си по съществото на спора, първоинстанционният е бил длъжен служебно да провери дали предявеният му на производство иск е процесуално допустим, изследвайки въпроса: за активната процесуална легитимация на ищеца, предпоставена от качеството му на член кооператор; дали е налице интерес от търсената по този ред защита; спазен ли е при предявяването му законово предвидения като преклузивен срок. Ако при предявяване на иска някоя от тези абсолютни предпоставки не е налице, то процесуалният закон задължава съда с прекратяване на висящото му по този иск производство като недопустимо. В противен случай, ако въпреки липсата на положителна процесуална предпоставка за предявяването на иска, съдът е постановил акт по съществото на този спор, това решение е недопустимо и подлежи на обезсилване от по-горната инстанция.

На решаващия по спора съдебен състав е било служебно известно, че пред същия съд, между същите страни и на същото основание, е образувано и висящо производство по иск за отмяна на решенията, взети на 11.V.2014 от Общо събрание, свикано за посочената дата с атакуваното в настоящото производство решение на УС от 26.ІV.2014г. С Решение № 193/2.VІ.2015г., постановено по гр.д.№341 по описа му за 2014г. състав на ИРС отменя като незаконосъобразни решенията на свиканото от УС на 11.V.2014г. Общо събрание , приемайки доказани нарушения на законови и уставни норми, регламентиращи императивно редът за свикването му. По реда на въззивното обжалване, постановеното в този смисъл решение е било потвърдено с Решение № 110/23.ІХ.2015 по вгрд №193/2015 по опис на РОС.

В този си състав съдът намира, че относимо към провелото се пред тази инстанция въззивно производство, по правилото на чл. 235, ал.3 от ГПК този факт следва да бъде взет предвид, тъй като има съществено значение за спорното право по настоящото дело и като такъв релевира недопустимостта на производството.

Произнасянето по спора за законосъобразността на взетите на 11.V.2014г. решения на Общото събрание, обосновано при предявяване на иска с нарушения по свикването му, инкорпорира произнасяне и по законосъобразността на процесното решение. Същото има процедурно значение, засягащо законосъобразността на действията по свикване на събранието, а оттам и на взетите от същото решения. Решението на УС е част от предвидената по свикване на ОС процедура и в този смисъл, законосъобразността му не може да се разглежда на самостоятелно основание, различно от основанието за законосъобразност на решенията на свиканото с него Общо събрание. С провеждане на ОС, решението на УС се явява изпълнено и отговорът на въпроса за законосъобразността му се следва в производството за законосъобразността на решенията, взети от свиканото с него ОС.

При положение, че свиканото с него събрание е вече проведено и че взетите на това събрание решения, както и тяхната незаконосъобразност са обективно настъпил факт, то установяването на законосъобразността ,на имащото процедурен характер по свикването му решение на УС, в отделно производство е лишено от интерес. Лишен от интерес, искът за обявяване незаконосъобразността на решението на УС е недопустим. Липсата на интерес се явява обусловена, както от факта на състоялото се в изпълнение на това решение събрание, така и от ефекта на инициираното от жалбоподателя производство за незаконоъобразност на ветите от това, провело се на 11.V.2014г.по решение на УС Общо събрание.

По изложените мотиви, при хипотеза на чл272 ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение №175/12.V.2015г. по гр.д.№271/2014г. по опис на ИРС като постановено по същество на иск, недопустимо предявен от З.Н.А. ***, Разградска обл. за отмяна по реда осн.чл.59 във вр. с чл. 58ЗК на решение, взето на 26.ІV.2014г от УС на кооперацията за свикване и провеждане на второ отчетно изборно събрание на 11.V.2014г. и

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при доказан по см чл.280 ГПК интерес.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

НР