РЕШЕНИЕ №
гр. Разград 04.11.2015 г.
Разградски окръжен съд на шести октомври две хиляди и петнадесета година в закрито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛАЗАР МИЧЕВ
Секретар: Н. Реджебова
Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ
гр. дело № 188 по описа за
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба вх. № 2779 /
06.07.2015 г., депозирана от адв. Г. К. от АК-Варна, действащ като пълномощник
на Ц.П.Ц. ***, ЕГН **********, против “*** “ АД, ЕИК ***, със седалище и
управление в ***,
представлявано от Р. Р. Г. и Ц. Д. К.. Ищеца твърди, че на 12.11.2013 г. при
управление на МПС, водачът на лек автомобил “ Хюндай “ с рег. № *** допуснал
нарушение на правилата за движение по пътищата и причинил ПТП, при което му
причинил следните телесни увреждания: 1. Контузия на главата: Охлузвания и
кръвонасядания в областта на лицето. Мозъчна контузия-кръвоизливи в мозъчното
вещество в лявото главномозъчно полукълбо-челно и слепоочно; 2. Контузия на
гръдния кош със счупване на 3,45 и 6-то ребра в дясно. Масивен хемопневмоторакс
вдясно/ излив на кръв и въздух в дясната гръдна половина/ и контузия на белия
дроб. Подкожен емфизем вдясно. Счупване на страничните израстъци на пети поясен
и първи сакрален прешлени вдясно; 3. Контузия на таза: Счупване на костите в
лявата половина на таза и на седалищната кост /ос ишии/ вдясно и 4. Открито
счупване на костите на дясната подбедрица и закрито счупване на костите на
лявата подбедрица. Тези увреждания довели до:
Разстройство на здравето, с временна опасност за живота; Трайно
затруднение движението на снагата и долните крайници. По случая е образувано и
водено ДП № В-305/13 г. по описа на ОД на МВР – Разград, приключило с влязло в
сила на 14.07.2014 г. Решение по АНД № 326 /
Съдът намери депозираната искова молба за допустима и редовна, поради което препис от същата заедно с приложенията е изпратен на ответника за отговор.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 3358 / 13.08.2015 г., депозиран от ответника “*** “ АД, ЕИК ***, в който по същество се оспорва иска изцяло, като неоснователен и недоказан, както и поради факта, че е извършено плащане, с което ответника изцяло погасил задължението си във връзка с процесното събитие. В условията на алтернативност, в случай, че иска бъде приет за основателен се излага становище, че същия е завишен по размер. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Прави се и възражение за местна неподсъдност. Оспорват се твърденията за изключително висок интензитет на претърпените болки и страдания. Оспорва се твърдението, че ищеца бил безсъзнание един месец, като се твърди, че след произшествието ищеца е бил в съзнание осем дни. Твърди се, че е налице значително подобрение на състоянието на ищеца, като е възтановен напълно от контузиите и занапред не следва да се очакват усложнения. По отношение претенцията на имуществени вреди се твърди, че няма данни твърдяната сума да е заплатена за разходи, свързани с процесното събитие. Върху представените касови бележки не е описано за какво са изплатени и дали закупения продукт е във връзка с процесното събитие. Оспорва се и претенцията за лихви, поради липса на доказателства относно началния момент от който се дължи лихвата, както и доколкото главницата е недължима, то е недължима и лихва.
В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния си представител, поддържа предявеният иск изцяло.
Ответникът, чрез пълномощника си, поддържа заявеното с отговора на исковата молба. Претендира разноски.
Разградският окръжен съд, в този си състав, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в
сила присъда на наказателният съд е задължителна за гражданският съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали то е било
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл е и
т. 15 от ТР № 6 /
Видно от приложеното а.н. дело № 326 /
В мотивите към решението, наказателният съд приел, че престъплението е извършено от С. в условията на независимо съпричиняване от страна на пострадалия Ц., който също нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 73, чл. 74а и чл. 94, ал. 2 от ЗДвП, както и чл.96, ал. 1 и чл. 134 от ППЗДвП.
Видно от Доклад по щета № 10014100103610Н, за МПС “ Хюндай I 20 “ с рег. № *** със собственик и застрахован Л. З. К., е налице застрахователна полица № 111130025355034, валидна от 26.10.2013 г. до 25.10.2014 г.
Представена е съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни № 14 /
Представена е и следната медицинска документация: Епикриза КП № 130 от 14.11.2013 г. на МБАЛ-Разград; Епикриза КП № 199 от 26.11.2013 г. на МБАЛ-Разград; Епикриза от 27.11.2013 г. на МБАЛ-Разград; Епикриза КП № 217 от 01.12.2013 г. на МБАЛ-Разград; Епикриза КП № 215 от 10.12.2013 г. на МБАЛ-Разград; Три епикризи от МБАЛ Е Еврохоспитал “ ОО№ за лечение в периодите от 12.04.2014 г. до 15.04.2014 г., от14-17.06.2014 г. и от18-21.10.2014 г.; Епикриза № 6113 от 01.12.2014 г. на Военномедицинска академия МБАЛ-Варна; Изследване относно Магнитно-резонансна томография на главен мозък от 22.08.2014 г. на МЦ “ Солигена “; Медицинско удостоверение от 27.07.2014 г. от лекар-психиатър.
Представени са пет бр. фактури, както, два бр. квитанции към касови ордери и много на брой фискални бонове.
От заключението на назначената и изслушана СМЕ, която съдът кредитира, като обективна и професионално изготвена, се установява, че в резултат на претърпяното на 12.11.2013 г. ПТП, ищеца е получил следните травматични увреждания:
Съчетана механична травма с увреждания в областта на главата, гръдния кош, таза и долните крайници:
Контузия на главата- мозъчна контузия с кръвоизливи в мозъчното вещество в лявото главномозъчно полукълбо – челно и слепоочно. Охлузвания и кръвонасядания на кожата в областта на лицето. В момента / от ЯМР / на мястото на кръвоизлива и оформено огнище – кистоподобно увреждане;
Контузия на гръдния кош: Счупване на 3.4,5 и 6-то ребра в дясно с масивен хемопневмоторакс/ излив на кръв и навлизане на въздух в гръдната кухина / в дясно и контузия на белия дроб. Подкожен емфизам в дясно/ навлизане на въздух в меките тъкани на гръдния кош /. Счупване на десните странични израстъци на пети поясен първи сакрален прешлени;
Контузия на таза: Счупване на костите на лявата половина на таза и на седалищната кост в дясно;
Открито счупване на костите на дясната подбедрица и закрито счупване на костите на лявата подбедрица, наложили извършването на оперативни интервенции за поставяне на синтезни материали / интрамедикуларен пирон, винтове, външен фиксатор, “ V“- образен двупланов фиксатор, плаки и винтове, а в по- късен етап и тяхното оперативно отстраняване.
Описаните увреждания довели до разстройство на здравето с временна опасност за живота, трайно затруднение движението на долните крайници, поради счупването костите на таза и двете подбедрици.
Вещото лице сочи, че при тези увреждания оздравителният процес е продължителен – за мозъчната контузия изискващ периодични прегледи от невролог, избягване на умствена преумора / без продължително гледане на телевизия, работа с компютър и др./, избягване излагане на силно слънце и др. За уврежданията на гръдния кош – около два месеца. За уврежданията в областта на таза и долните крайници – около една година. Поради характера на уврежданията и техния брой, същите са били придружени с болки / повече от обичайните /, както и при описаните хирургични интервенции и манипулации.
Описаните от ищеца болнични такси / за престой в болнични заведения /, медикаменти и консумативи са относими към описаните заболявания. От НЗОК се заплаща лечението, а синтензните средства са за сметка на болния.
Към момента ищеца се оплаква от лесна уморяемост при продължително ходене и натоварване на долните крайници. Има болки в дясната половина на гърдите при по – рязко движение на снагата. Предстои нова манипулация в гр. Варна за изваждане на поставената плака на 26.11.2015 г. Личат белезите от нараняванията по двете подбедрици и от оперативните белези на същите, както и белега от торакоцентезата в дясната половина на гърдите.
На въпроса за възможността човешкото око да възприема обекти в движение в неосветена зона, когато пряко срещу човека е насочена светлина от автомобилен фар, вещото лице сочи, че не може да се отговори еднозначно. Счита, че зависи от това дали е бил заслепен при дълги или къси светлини, възрастта на човека, дали има предварителни смущения в зрението и др., но общо се приема време от около 1-2 секунди.
В съдебно заседание, по отношение на уврежданията, вещото лице сочи, че ищеца, докато е жив, при промяна на времето, ще чувства болки, не остри, а тъпи болки на контузеното място.
От заключението на назначената съдебно автотехническа експертиза, която съдът също кредитира, като обективна и компетентна, се установяват обстоятелствата относно настъпилото ПТП:
Относно механизма на ПТП вещото лице
сочи, че същото е протекло в следната последователност На 12.11.2013 г., в деня
на произшествието , около 19.30 часа свидетеля С.С. предприема пътуване от
гр.Разград за гр. Търговище. С него по път II- 49 от републиканската пътна мрежа пътува дъщеря му. Пред местността “ Вълчите
ями “ С. забелязал пред себе си светлини
от фарове на МПС, но не могъл да определи какво е то, дали е в движение
или в покой и в коя лента за движение се намира. Започнал да намалява скоростта,
като първоначално отнел газта чрез педала, след което задействал и работната
спирачка. Изненадан от светлините и наближавайки насрещният автомобил, той не
предприел аварийно спиране на управлявания от него автомобил, а решил да
заобиколи автомобила срещу него отдясно. Насочил управлявания от него автомобил
към десния банкет, преминал покрай спрелия автомобил, “ Нисан “ и блъснал намиращия
се в близост до него Ц.Ц.. Ударът най –напред е с предната броня, като
последователно Ц. пада върху предния капак на управлявания от С. автомобил,
счупва предното челно стъкло и накрая пада върху тревната площ в дясно, извън
платното за движение.
Относно зоната на ПТП вещото
лице сочи, че в тази част път II
49 е с едно пътно платно, двупосочен. Участъкът е прав с низходящ наклон 2.5 %
по посока гр. Разград - гр. Търговище, без хоризонтална маркировка, по – точно
силно износена, незабележима през нощта. Едрозърнеста асфалтова
настилка-износена, на много места по платното
за движение със следи от ремонт, но без неравности и повреди, които биха
могли да имат причинна връзка с настъпилото ПТП. Състояние на пътната настилка
– суха. Широчина на платното за движение –
ПТП е настъпило на път II 49км.25+ 700м. гр. Разград – гр. Търговище преди местността “ Вълчите ями “ по посока гр. Търговище.
Относно мястото където се е намирал
пострадалия в момента на ПТП вещото лице сочи, че пострадалия се е намирал извън
управлявания от него автомобил, от лявата му страна, върху крайпътния банкет, спрямо
дължината на пътя в момента на
сблъсъка с л.а на св. С., пострадалия Ц.
се е намирал по средата между двете оси на управлявания от него автомобил, а
спрямо широчината на пътното платно пострадалия се е намирал върху десния
банкет по посока гр. Разград – гр. Търговище и на около
Относно времето на настъпване на ПТП вещото лице сочи, че същото е настъпило на 12.11.2013 г. между 19.42 ч. – 19.50 ч.
Относно скоростта на движение на
управлявания от св. С. автомобил, вещото лице сочи
Относно опасната зона експертизата
дава заключение че същата е била
Максималното разстояние на пряка
видимост на водача – св. С. към спрелия срещу него и в неговата пътна лента с включени
на къси светлини фарове автомобил “Нисан
“ е 170-
Времето за реакция на водача на автомобила, от момента, в който е възприел светлините от автомобила “Нисан“, като външен дразнител, до предприемане на действие е 1.2 сек.
Разстоянието на пряка видимост е било
170-
Късите светлини на л.а. “ Нисан “ са
осветявали пътя пред него на около 40-
Според вещото лице причините за настъпване на ПТП се състоят в това, че водача С. не е реагирал своевременно на възникналата опасност, не е предприел аварийно спиране, а предприел заобикаляне отдясно, през десния пътен банкет, където се намирал пострадалия. Предвид опасната зона е имал обективна възможност да спре автомобила и да предотврати удара.
Имал не е имал възможност ищеца да предотврати удара с действия или бездействия. Вещото лице не може да отговори на въпроса относно причините за престоя в тази част на пътя.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че автомобила на ищеца е бил в престой, а не е бил паркиран. Бил с работещ двигател, а водача бил до автомобила.
Според заключението на вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза, ищеца отказал да се яви на преглед. От изследване на медицинската документация, същия страда от постконтузионен синдром, който се явява пряка и непосредствена последица от прекараната черепно-мозъчна травма при ПТП на 12.11.2013 г.
Заболяването покрива критериите за “ продължително разстройство на съзнанието“, предвид когнитивните нарушения.
Към момента състоянието е стабилизирано и не се очаква динамика.
Сумата изразходвана за лечение на психичната сфера по приложения опис е в размер на 465.67 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. С.Н.С. сочи, че на 12.11.2013 г. пътували от гр. Разград за гр. Търговище с дъщеря му с лек автомобил, който той управлявал. Било тъмно, на върха имало лека мъгла, нямало маркировка, когато пред себе си видял къси светлини. Намалил скоростта, но така и не разбрал движи ли се или не насрещният автомобил. Когато видял, че автомобила е на банкета в неговото платно, вече нямало как да спре. Решил, за да избегне челен удар да мине вдясно, после изведнъж видял човек на стъклото и разбрал, че го ударил.
В показанията си св. Р.К.Д. сочи, че познава ищеца от около 20 години, като съпругите им са сестри, т.е. те са баджанаци. Преди произшествието той бил много деен и инициативен човек, изцяло отдаден на работата си. След това се променил в социалното му и икономическото му положение. Не желае да контактува с други хора, затворил се. Станал тежест за семейството си. Отнели му свидетелството за правоуправление на МПС.
В показанията си св. Д. К. Д. също сочи, че познава ищеца от около 15 години. Често се събирали в една компания. Преди случая ищеца бил душата на компанията, а след това коренно се променил, затворил се . Много тежко преживят отнемането на свидетелството за правоуправление.
По делото не е спорно, че на 04.12.2014 г. ответника платил на ищеца сумата 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
При тези фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявените искове намират своята правна квалификация в разпоредбите на чл. 226 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, изключена е преценката на
доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила
присъда. С оглед на това, съдът приема за установени противоправността (нарушение на правила за
движение от водача), причиняването на вредата - увреждане на здравето на
пешеходеца, представляващо средна телесна повреда и вината на водача като
елементи от престъпния състав. Въпреки постановения влязъл в сила акт на
наказателния съд, обвързващ страните, по отношение на установените в настоящото
производство е допустимо с оглед самостоятелно формиране на извода за размера
на вредите да се изследва и степента на причиняване на резултата от поведението
и на други участници в ПТП (вкл. самия ищец - пешеходец), както и действие на
обективни фактори от пътната обстановка.
Съгласно чл. 226 от КЗ увреденият, спрямо
който застрахования е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя. Не се спори относно наличието на договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между ответниците по делото, който е бил в
сила към датата на настъпване на процесното ПТП, което ведно с обвързващите
факти и изводи по наказателното производство с аргумент на чл. 300 ГПК, обуславя правото на
ищеца да насочи иска си към застрахователя.
С оглед
изложеното съдът намира, че съгласно чл. 154 от ГПК, в тежест на ищеца е да
установи размера на иска си, респ. характера, степента, интензивността и
продължителността на лечение на получените от ПТП увреждания, а в тежест на
ответниците е да докажат възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца с оглед редуциране на отговорността
на ответника.
От
съвкупния анализ на събраните доказателства, както и с оглед на вече
изплатеното обезщетение на ищеца в размер
на 30 000 лева, съдът намира, че иска се явява изцяло основателен и
доказан до предявения размер от 40 000 лв. За да приеме този паричен еквивалент като
справедлив и съответен на получените травми, съдът отчита възрастта на
ищеца и социалният му статус / същият е на средна възраст, семеен с деца /. До
момента на произшествието активно работел и осигурявал доходи за семейството
си. Получил увреждания, които са квалифицирани, като четири отделни средни
телесни повреди, както и други увреждания. Лечението е било продължително и
болезнено, като не е завършило и към настоящия момент- почти около две години
след произшествието. Оздравителния процес е свързан с множество операции и
манипулации, всички придружени от болки и страдания. Последиците от
уврежданията ще усеща до края на живота си.
След освидетелстване на ищеца му е отнето и свидетелството за управление
на МПС.
Съобразно нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вреди, причинени на увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Съгласно трайно установената практика на ВКС релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Съдът намира, че в случая се установява съучастие на ищеца в настъпилите вредоносни последици. Същият е нарушил разпоредбата на чл. 73 от ЗДвП, съгласно която “ На път извън населено място през нощта или при намалена видимост всяко спряно на платното за движение моторно превозно средство и тегленото от него ремарке трябва да бъдат обозначени в сключени габаритни светлини.“ В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 134 от ППЗДвП. Нарушена е и разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която За престой извън населените места пътните превозни средства се спират извън платното за движение, Когато това е невъзможно, спирането за престой се извършва успоредно на оста на пътя, най – вдясно на пътното платно. “. Предвид допуснатите от С.Н.С. и от ищеца нарушения на правилата за движение по пътищата, съдът определя съучастие на ищеца в настъпилите вреди от 20%.
Размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 от
ЗЗД. Същото представлява паричен еквивалент на търпените болки и страдания
съгласно ППВС № 4 от 23.12.1968 г. Критерият за справедливост е свързан с преценка
на конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Съдът следва да съобрази
поведението на деликвента, характера на увреждането, настъпилият вредоносен
резултат, възрастта на увредения, начинът на извършването му, обстоятелствата
при които е извършено, налице ли е допълнителното влошаване на състоянието на
здравето или е налице оздравяване, причинените морални страдания, загрозяване и
пр. Въз основа на горното съдът определя размер на обезщетението за
неимуществени вреди от 70 000 лв. След извършване на приспадане на
процент за съпричиняване в размер на 14 000 лв. и изплатеното вече обезщетение в размер
на 30 000 лв., на ищеца следва да бъде присъдена сума в размер на
26 000 лв. Над тази сума до предявения в настоящото производство размер от
40 000 лв., иска за присъждане на неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен.
Предвид заключенията на СМЕ, СПЕ и съобразно представените по делото писмени доказателства- платежни документи, основателен и доказан се явява и иска за заплащане на имуществени вреди в размер на 7995.96 лв. Тази сума също следва да бъде редуцирана с 20% за съпричиняване при което на ищеца следва да бъде присъдена сума в размер на 6 396.77 лв., а за разликата до първоначално предявения размер иска на имуществени вреди следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съответно на уважената част разноските пред ОС-Разград съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. За да изчисли пропорцията съдът приема, че предмет на производството е претенция от в размер на 47 995.96 лв., от която уважената претенция е в размер на 32 396.77 лв., се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. Или ответника дължи на ищеца за разноски сумата от 1349.98 лева. В полза на застрахователя ищеца дължи разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 474.52 лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. След служебно прихващане ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца за разноски в производството сумата 875.46 лв. редукция ищцата дължи на ответника застраховател сумата от 412 лева, на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Застрахователят следва да бъде осъден заплати по сметка на ОС-Разград и сумата от 1415.87 лв., от които 1295.87 лв. държавна такса, върху уважената част от иска и 120 лв. за възнаграждение на вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА,
на основание чл. 226 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД, “*** “ АД, ЕИК ***, със седалище и управление
в ***, представлявано
от Р. Р. Г. и Ц. Д. К., да
заплати на Ц.П.Ц., ЕГН **********,***, сумата от 26 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от ПТП на 12.11.2013 г.,
причинено от С.Н.С.,
като водач на лек автомобил "Хюндай I20" с рег. № ***, застрахован по риска
"Гражданска отговорност" в “ *** “ АД, ЕИК ***, ведно със законна лихва от
датата на ПТП - 12.11.2013 г. до окончателното плащане, както и
сумата 6 396.77 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от
направени разходи за лечение и медикаменти, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2015 г. до окончателно плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени
вреди разликата над 26 000 лева до висящия пред
настоящия съд размер от 40 000 лева, както и иска за имуществени вреди за разликата над
6 396.77 лв. до първоначално предявения размер от 7 995.96 лв.
ОСЪЖДА ,
“*** “ АД, ЕИК ***, със седалище и
управление в ***,
представлявано от Р. Р. Г. и Ц. Д. К., да заплати на Ц.П.Ц., ЕГН **********,***, сумата 875.46 лв., представляващи сторените от ищеца по делото разноски, съобразно уважената и
отхвърлената част от иска
/след служебно прихващане,
извършено от съда на насрещните разноски/.
ОСЪЖДА “***
“ АД, ЕИК ***, със седалище и управление в ***, представлявано от Р. Р. Г. и Ц. Д. К., да заплати по сметка на ОС-Разград дължимите върху уважената част от
иска държавна такса в размер на 1295.87
лв. и сумата 120 лв. за възнаграждение на вещото лице по съдебно-психиатричната
експертиза, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от уведомяването пред Варненски апелативен съд
Съдия:
MH