РЕШЕНИЕ № 119

Гр. Разград 12.10.2015 г.

В ИМEТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Секретар: Д.Г.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 192 по описа за 2015 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 168 / 28.05.2015 г., постановено по гр. дело № 1734 / 2014 г. по описа на РС-Разград е отхвърлен предявения от Община Разград против С. М.М., иск на правно основание чл. 124 ГПК вр. с чл. 67 от ЗС, за признаване за установено, че отстъпеното на ответника право на строеж върху имот, находящ се в с. Ушинци, обл. Разград, е погасено по давност.

Недоволен ищеца Община Разград обжалва решението. Счита, че по делото са налице предпоставките за уважаване на иска. Твърди, че не е налице спиране изтичането на срока по чл. 67 от ЗС, поради наличие на обективна пречка за реализиране правото на строеж, отстъпено в полза на ответника, поради което същото, като нереализирано в срок, се е погасило по давност в полза на собственика на земята. Отправя се молба за отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявения иск да бъде уважен. Претендира разноски по делото.

Въззиваемата страна С. М.М. депозира отговор чрез назначения особен представител адв. Седефка Борисова, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Жалбата се подържа и в съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца, на същите основания и искания..

Процесуалния представител на въззиваемия М. изразява становище за потвърждаване на решението.

Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решенията, констатира следното:

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е основателна.

По делото не е спорно, че на 15.11.1986 г. между страните е сключен договор , по силата на който срещу цена от 2 400 лв. на ответника е отстъпено правото да построи жилищна сграда и други помощни постройки върху държавен имот, представляващ парцел IV-250 в кв. 44 по плана на с. Ушинци, обл. Разград, с площ от 800 кв.м. Сумата от 2 400 лв. е внесена с квитанция № 505 / 15.11.1986 г. Страните се уговорили, че ако парцела не бъде застроен в 5-годишен срок от остъпване правото на строеж, последното може да бъде отнето.

С влизане в сила на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС през 1999 г., процесния имот станал общинска собственост. На 29.07.2009 г. е съставен акт за частна общинска собственост.

По делото е представена жалба вх. № 94-СС-249 / 27.12.1990 г., с която ответника уведомява Об.НС, че имота се стопанисва от друго лице. По делото е приложено и писмо – отговор на жалбата, изх. № 94-СС-249 / 08.01.1991 г., с което ответника е уведомен, че съгласно Протокол № 8 / 14.05.1990 г. на УС на ТКЗС “ Единство “ с. Ушинци, за същия парцел е определен Христо Белчев Лачев, но на същия не му е отстъпено право на строеж, поради което остава в сила сключения договор между страните от 15.11.1986 г.

По делото е представен Констативен протокол № 16 / 11.11.2013 г., с който определена от Община Разград комисия констатирала, че имота не е ограден и не е извършвано строителство в него

По делото е представено удостоверение № 109 / 28.10.2014 г. на гл.архитект на Община Разград, видно от което за имота няма издавани разрешения за строеж или други строителни документи. имота не е ограден и не е извършвано строителство в него.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, в имота няма започнато строителство, няма изляти основи или изкопани такива, не са предприемани никакви строителни работи, имота на е ограден, не се обработва, не е електро и водоснабден, и по същество представлява поляна.

При тези фактически констатации първоинстанционния съд приел, че предявения иск е неоснователен, той като от събраните по делото доказателства се установило, че ответника бил възпрепятстван от достъп до имота, като през 1991 г. бил уведомен, че договора му остава в сила, но кога му е предоставена възможността да упражни отстъпеното му право, по делото не е установено.

Въззивната инстанция не приема тези правни изводи. Въззивният съд счита, че погасителната давност по чл. 67, ал. 1 от ЗС, относно правото на ответника да построи жилищна сграда и други помощни постройки, започва да тече от момента на сключване на договора или от момента,в който страните са се уговорили , че ще породи действие. В случая страните не са уговаряли изключение, поради което валидна се явява първата хипотеза, т.е. срока за упражняване правото на строеж е започнал да тече от датата на сключване на договор – 15.11.1986 г. В случая няма данни, собственика на земята да е създавал каквито и да било пречки пред ответника относно реализиране на предоставеното му право на строеж. Действията на УС на ТКЗС “ Единство “ с. Ушинци не могат да се вменят във вина на собственика на земята, сключил договора с ответника. Независимо от това, дори и да се приеме, че вследствие на издадения на 14.05.1990 г. Протокол № 8, изтичането на срока по чл. 67, ал. 1 от ЗС, е било спряно, то съдът приема, че този срок е продължил да тече, след уведомяване на ответника с писмото от 08.01.1991 г., че остава в сила сключения между страните договор. Това спиране е било в продължение на около осем месеца. При това положение срока по чл. 67, ал. 1 от ЗС се явява изтекъл още през 1992 г. По делото няма каквито и да било данни ответника да е искал някога разрешение за строеж или да е представял каквито и да било строителни книжа. В имота никога не са предприемани каквито и да било действия по започване на строеж.

По горните съображения обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен и вместо него да бъде постановен друг, с който предявения иск бъде уважен, като бъде прието за установено, че ответника не е носител на правото на строеж на жилищна сграда и други помощни постройки върху поземлен имот – парцел IV-250 в кв. 44 по плана на с. Ушинци, обл. Разград, с адм. адрес ул. Ангел Кънчев “ № 32, поради погасяването му по давност, тъй като не е упражнено в продължение на 5 години.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 525.00 лв.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 168 / 28.05.2015 г., постановено по гр. дело № 1734 / 2014 г. по описа на РС-Разград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ от Община Разград, иск на правно основание чл. 67, ал. 1 от ЗС, приема за установено, че ответника С. М.М. ***, ЕГН **********, не е носител на правото на строеж на жилищна сграда и други помощни постройки върху поземлен имот – парцел IV-250 в кв. 44 по плана на с. Ушинци, обл. Разград, с административен адрес ул. Ангел Кънчев “ № 32, съгласно Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 15.11.1986 г., поради погасяването му по давност, тъй като не е упражнено в продължение на 5 години.

Осъжда С. М.М. ***, ЕГН **********,*** сумата 525 лв. / петстотин двадесет и пет лева /, представляваща разноски за двете инстанции.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис от него.

Председател:

Членове: 1.

ДГ 2.