В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Разград, 31.07.2015 год.
Разградският окръжен съд в откритото
заседание на тридесети юли , две
хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
Членове: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
ИРИНА Г.
При секретаря Н. Р. , като разгледа докладваното от съдията
В.Димитрова в.гр.дело №195 по описа
за 2015 год. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл.от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от
адв.Ал.М. *** ,пълномощник на П.Ю.Г. *** против Решение №224/18.06.2015
год.,постановено по гр.дело №574/2015 год. по описана РРС ,с което в производство по чл.144 от СК съдът е
отхвърлил, предявеният от жалбоподателката иск на правно основание чл.144 от СК
срещу нейният баща Ю.Р.Г. *** като
неоснователен.Навеждат се доводи за неправилност ,необоснованост на решението и неговата
незаконосъобразност.Иска се неговата
отмяна и уважаване на предявеният иск за издръжка в пълен размер.
С жалбата не се правят се доказателствени
искания.
Ответникът в първоинстанционното производство
е депозирал отговор на въззивната жалба чрез адв.А.Т. *** , в който счита
жалбата за неоснователна.
В съдебно заседание страните се явяват лично и се представляват от упълномощените от тях
адвокати.
Въззивницата чрез адв.М. поддържа
жалбата ,като предлага и слючване на спогодба за заплащане от страна на
ответника на издръжка в р-р на 80.00 лв. до завършване на средното й образование.
Въззиваемият, лично и чрез адв.Т.
поддържа отговора.Не е склонен да бъде сключена спогодба при условията
,предложени от жалбоподателката.
За да се произнесе ,Разградският окръжен съд
,съобрази следното :
РОС ,
при извършената служебна проверка по чл. 269,
изр.1 от ГПК , намира постановеното от РС решение за валидно и
процесуално допустимо.
Съобразявайки
доводите и становищата на страните, както и тези застъпени от ищцата в
подадената жалба и на събраните по делото доказателства, РОС намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Пред Разградски РС е предявен иск с правно основание чл. 144 от СК.
Сочи се в исковата молба се изтъква , че ответникът е баща на
ищцата , която е навършила пълнолетие на 19.01.2015 г.,когато е била ученичка в 11-ти
клас на ГПЧЕ „Екзарх Йосиф, гр.Разград,
с отличен успех.Тя продължава средното си образование и през учебната 2015/2016
г. ще бъде ученичка в 12-ти клас на същата гимназия.По-голямата част от
разходите й се поемат от нейната майка,която живее и работи в Гърция и
реализира месечен доход според твърденията в исковата молба около 500
евро.Страните не спорят също така ,че до навършването на пълнолетие на
ищцата ответникът и е заплащал издръжка
,присъдена при предходно дело в размер на 80.00 лв.Видно доказателствата по
делото ищцата няма собствено имущество и доходи от които да се
издържа,както и дали работи.Счита, че доходите на баща й
позволяват и не биха му създали затруднения да участва в издръжката й. Моли
съда да осъди ответника да й заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв., начиная от датата на завеждане на иска.Страните
не спорят също така ,че Ю.Г. има още две деца.
Той в качеството си на ответник е отказал да
получи съобщението ,ведно с исковата молба и приложенията към нея ,като не е
депозирал отговор на същата.Едва в съдебно заседание ,заедно със процесуалния
си представител е заявил становище за неоснователност на иска.Представил е също така доказателства ,че към датата на
постановяване на решението е регистриран като безработен в Бюро по труда
гр.Разград ,без право на обезщетение,както и, че погасява ипотечен кредит с
месечна вноска в размер на 140.00 лв.
Първоинстанционният съд, за да постанови атакуваното решение ,с което е отхвърли
изцяло ищцовата претенция е приел, че същата е недоказана ,предвид на това ,че П.Г. не е доказала по безспорен начин ,че не
притежава доходи , както и ,че не се е установило също така, че ответникът
реализира такива, които биха му позволявали без особено затруднение да заплаща
такава.
Страните не спорят
, а и видно от приложеното удостоверение за раждане, ищцата П.Ю.Г. родена на *** год. от
майка Ю.Г.М. и баща Ю.Р.Г..Към датата на завеждане на исковата молба в съда, 30.03.2015 г. е пълнолетна и не е
навършила 20 години и е била ученичка в
ГПЧЕ”Екзарх Йосиф”в гр.Разград в 11-ти клас ,дневна форма на обучение , като
следващата учебна година ще бъде последна за нея в гимназията.До навършването
на пълнолетие ответникът е заплащал на дъщеря си издръжка в р-р на 80 лв.
Ищцата е декларирала и твърдяла ,както и е4 сочила
гласни доказателства ,че не притежава имущество , не работи и не реализира
доходи от които да се издържа.Същите не са оборени от ответника по предвидения
в ГПК ред.
Той и не сочи от своя страна каквито и да било
доказателства колко други деца има ,сам ли се грижи за тях или заедно с майката
на същите,както и реализирали доходи от наеми ,ренти и други такива.
При така установената фактическа обстановка ,РОС направи следните правни изводи:
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл. 144 от СК.Тази разпоредба предвижда, че родителите дължат издръжка и на своите
навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите
си или от използването на имуществото си, ако учат редовно в средни, полувисши
и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на
20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение в
полувисше или висше учебно заведение. Изрично в разпоредбата на чл. 144 от СК
предвижда, че издръжката на пълнолетни учащи се дължи, ако родителите могат да
я дават без особени затруднения. Или в случая, за да бъдат уважени така
предявените от ищцата искове освен, че следва да се установи при условията на
кумулативност, че ответникът е неин родител и за което няма спор по делото,
нуждите й от издръжка, след като учи в средно училище, дневна форма на
обучение до двадесет годишна възраст и не може да се издържа от доходите си или
от използване на имуществото си, но също така да е налице и още една четвърта
предпоставка и родителят да може да дава
издръжката без особени затруднения. При тази издръжка възможността за доставянето й не
съвпада с общото изискване на чл. 142, ал.2 от СК, при което размерът на
издръжката се определя единствено като функция на нуждите на лицето, което има
право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Задължението за
издръжка с правно основание чл. 144 от СК се подчинява освен на общите правила,
определящи правото и размера на издръжката, но и на определени ограничителни
изисквания с оглед разпоредбата на чл. 144 от СК,пр.последно.Издръжка търси вече пълнолетно лице, което
поначало е длъжно само да се грижи за издръжката си и неговия родител може да
бъде задължен да му дава издръжка само при условие, че това не би му създало
особени затруднения. В случая задължението на родителя да дава издръжка на
своето пълнолетно дете не е безусловно, каквото е задължението към
ненавършилите пълнолетие деца и с оглед на чл. 143 от СК, а само ако не
съставлява за родителя особено затруднение. Няма легална дефиниция какво представлява понятието
"без особени затруднения" ,от което следва , че във всеки конкретен случай следва да се
преценяват възможностите на родителя за задоволяване на неговите елементарни
конкретни нужди с оглед на неговите доходи.
По отношение на посочените
предпоставки за ищцата, настоящият състав на съда при съвкупната преценка на
доказателствата намира, че независимо, че ищцата е пълнолетна, не е ненавършила
20 години, към датата на постановяване на
решението от РС учаща в средно училище , дневна форма на
обучение ,тя не разполага с доходи и средства от имущество и
има нужда от издръжка.Представените от нея доказателства ,че получава стипендия за отличен успех
в р-р на 24 лв. и социална такава от 21 лв.месечно през- време на учебната
година ,без ваканциите не може да се счита за реализиран от нея доход.
При преценка възможностите на ответника като
родител да дава издръжка на пълнолетната
си дъщеря, за времето през което учи в средно училище съдът съобрази ,че той не представя
доказателства да реализира понастоящем доходи от ТПО, но намира, че същият е в
работоспособна възраст,в здравословно добро състояние и може да реализира поне
минималната за страната работна заплата в размер на 380 лв.РОС също така намира
,че той без особени затруднения би могъл да заплаща на дъщеря си до завършване
на следното й образование месечна издръжка в размер на 50.00 лв.,щом като и
безработен заплаща ипотечен кредит и се грижи и за други свои деца.
По изложените съображения,решението на РС следва да бъде отменено само
в частта му с която искът за издръжка на пълнолетната ищца срещу нейния баща е
отхвърлен до размера на сумата 50.00 лв. и вместо него следва да бъде постановено
друго ,с което претенцията на ищцата се уважи именно и само до този размер.Над
него съдът намира предявеният иск за неоснователен и недоказан.В този смисъл в
останалата му отхвърлителна част решението на РС следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното ,Разградският окръжен съд ,
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение №224/18.06.2015 г.,постановено по гр.дело
№574/2015 г.по описа на РС Разград САМО
В ЧАСТТА МУ,с която искът на ищцата по чл.144 от СК е отхвърлен до размера
на сумата 50.00 лв./петдесет лева/ И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Ю.Р.Г.,ЕГН-**********,***, ЕГН-********** ДА ЗАПЛАЩА на пълнолетната си дъщеря П.Ю.Г., ЕГН-**********.***
месечна издръжка в размер на 50.00 лв./петдесет лева/, начиная от 30.03.2015 г.
до завършване на средното й образование
през учебната 2015/2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№224/18.06.2015 год.,постановено по гр.дело №574/2015 год.по описа
на Разградски
районен съд в останалата му отхвърлителна част .
Решението НЕ подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
НР