Р
Е Ш Е
Н И Е
№107 Разград
3.VІІІ.2015 г. Разградски окръжен
година Град
2015
съд
30.VІІ.
На Година
ПУБЛИЧНО О РАЯ
ЙОНЧЕВА
В заседание
в следния състав:
Секретар:Н.Реджебова ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА ИРИНА ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА
В.гражданско 2015 №196
дело по описа за година
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 258 и
сл. във вр. с чл.310 ГПК.
С Решение №216/17. VІ.2015г. по гр.д.№636 по
описа му за 201р5г., състав на РРС е отхвърлил исковете, предявени на
осн.чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ от И.А.К. против МБАЛ”Св.
И. Рилски”АД , ЕИК116503980 , гр.Разград за
признаване незаконосъобразност и отмяна
на предприето със Заповед №20/13.ІІІ.2015г.
прекратяване на трудовото му правоотношение и
за възстановяването му на заеманата до уволнението длъжност .
Недоволен от така постановеното
решение, ищецът обжалва същото в цялост като необосновано и незаконосъобразно.
На релевираните основания моли за неговата отмяна и за постановяване на ново
такова, с което по същество, съдът да уважи исковете му като доказани по
основание.
В законоустановения и предоставен й за това
срок, ответната по жалбата страна не е депозирала
писмен отговор и не е ангажирала становище по допустимост и основателност на
жалбата.
В с.з., лично и чрез процесуалния
си представител по пълномощие –адв.Запрянов, жалбоподателят завява че поддържа
жалбата. Развива подробни съображения, позовани на задължителната по см.
на чл.290 ГПК практика на ВКС,
относно изискването за обосноваващ
уволнението му бизнес план, какъвто в случая се твърди, че не е заложен в
действащия договор за управление и не е
изготвен от новия управител на
болничното заведение. Твърди, че
представеният като доказателство план е за предходен мандат и че съдържимото се
в него не сочи на конкретни бизнес задачи. Счита, че по този въпрос обжалваният
съдебен акт не съдържа мотиви. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В с.з., чрез процесуално
представляващият я по пълномощие –адв. Борисов, въззиваемата страна развива
съображения за законосъобразност на уволнението предвид наличие на визираните в
чл.328, ал.2 КТ. Моли за потвърждаване
на обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно постановен
съдебен акт. Претендира присъждане на доказано направени пред тази инстанция
разноски.
Като подадена в срок, от легитимираща
интерес от обжалването страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, жалбата е допустима.
Съответно
на дължимото по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че атакуваното решение е
валидно, а в обжалваните си части и допустимо постановено по същество на
предявената по реда на чл.357КТ и на
осн.чл.344 КТ защита.
Както
при разглеждане на делото, така и при постановяване на решението, първоинстанционният
съд е изпълнил задълженията си по чл.
131 и сл. ГПК и не е нарушил
процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и защита на
страните. Правилно и съответно на
търсената с иска защита е разпределил
доказателствената тежест, като в
рамките на дължимото се по см. на чл.140
и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея
факти. Спорът е изяснен от фактическа страна, с допустими по
см. на ГПК доказателства, които поотделно и в съвкупността си сочат на относимост към подлежащите на доказване и
правно релевантни за изхода на делото факти. Пред тази инстанция не се навеждат обстоятелства и не се ангажират, допустими по
см. на чл.266 ГПК доказателства, внасящи различие в установената от РРС
фактическа обстановка.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В този си състав съдът намира, че в съвкупността си, относимо на заявената с
иска защита, от фактическа и правна страна
доказателствата сочат на законосъобразност
на предприетото по отношение на жалбоподателя уволнение, по реда и в сроковете
на чл.328, ал.2 КТ.
За законосъобразността
на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ в
тежест на работодателя е доказването на фактите, предпоставящи в завършеност на изискуемия се за уволнителното
основание фактически състав. В тази
хипотеза, фактическият състав на правото на уволнение включва кумулативната
даденост на следните елементи: 1/ наличие на договор за управление, сключен с
новоизбран или новоназначен управляващ
предприятието на работодателя; да се касае за служител, който е част от
ръководството на предприятието; 2/ на управляващия предприятието да е поставена
бизнес-задача (задачи) с конкретни икономически показатели, която (които) той
трябва да постигне; 3/ потестативното право на уволнение да е упражнено от новоназначения управител в
срок от 9 месеца, считано от започване
изпълнението на договора за управление; 4/ на
посоченото основание, уволнението е възможно само по отношение на работник/служител заемащ, и изпълняващ по
длъжностна характеристика ръководна длъжност.
По делото е безспорно установено, че страните
са били в срочно трудово правоотношение, по силата на което, на осн. чл.68 КТ и
след спечелен конкурс, за времето от 28.ХІ.2012г до 1.ХІІ.2015г жалбоподателят е бил назначен на длъжност "началник ПФО”. С връчена на жалбоподателя на
13.ІІІ.2015г. Заповед №20/13.ІІ.2015г.,
въззиваемият прекратява трудовото правоотношение на посоченото основание.
За страните е безспорно, а и от
доказателства по делото се следва за установено, че въззиваемото дружество- работодател на ищеца е лечебно заведение , извън тези по чл. 5, ал. 1ЗЛЗ, с общинско участие в капитала и статут на регистрирало се по ТЗ АД. По
регламент на чл.62, ал.2 ЗЛЗ, органите на управление и контрол на лечебните заведения, извън тези
по чл. 5, ал. 1, се определят от юридическата
форма, в която е образувано лечебното заведение. В конкретния случай се касае за дружество със
статут, предпоставящ формирането на управлението му по правилата на чл.244 ТЗ - дружеството се управлява и
представлява от съвет на директорите, в чиито правомощия, съгл. ал.7 на цитираната разпоредба, е предоставена компетентност по възлагане на мандат за управление на
дружеството по сключен с изпълнителния директор договор за управление. В този
смисъл е приложеният като доказателство на л.24 и сл. Договор от 20.ІІ.2015г.
С предявяване на
иска, в подкрепа на твърдението си за незаконосъобразност на уволнението,
жалбоподателят е повдигнал спор относно ръководния характер на заеманата до
уволняването му длъжност. В първо по
делото заседание въвежда като основание
за незаконосъобразността на уволняването му и липсата на възложена с договора за управление конкретна
и актуална за новото му ръководство, бизнес задача .
Първоинстанционният съд
мотивирано, съответно на доказателствата(приложена на л.3
дл.характеристика) и материалния
закон(вж.чл.71ЗЛЗ) , е обосновал фактически и издържан от равна страна извод за ръководния характер на заеманата от
жалбоподателя длъжност. Кои лица се
включват в ръководството на предприятието Разпоредбата на §.1, т.3 от Допълнителните
разпоредби на КТ-това е ръководителят на предприятието, неговите
заместници, колективните изборни органи за управление, както и
лицата, на които е възложено ръководството на трудовия процес.. Трайно и последователно ВКС приема, че характерът на длъжността като
ръководна се определя от длъжностната характеристика, а не от определянето й
като ръководна по Единния класификатор на длъжностите.
Длъжността, от
която ищецът е бил уволнен, е такава,
причисляваща изпълняващото я лице към ръководството на предприятието. Доказателствена опора за този извод се
открива именно в длъжностната му характеристика
(вж. л. 3 от първоинстанционното дело).
В последната е отразено, че същият е пряко подчинен единствено на изп.
директор на дружеството; всички
работници и служители в повереното му отделение са били на негово подчинение и по отношение
на тях е имал ръководни функции. Ръководни са били и
дейностите, възложени на ищеца по
управлението на самото отделение , а именно: решаване текущи технически
и организационни въпроси, свързани с дейността му; предлага и съгласува
назначенията и уволненията в отделението;
Поради пълно съвпадане на фактическите и правни
съображения относно ръководния характер
на заеманата от ищеца до уволняването му длъжност, на осн. чл.272 ГПК РОС препраща
към мотивите на РРС в тази им част.
Уволнението е предприето
със Заповед № 20/13.ІІІ.2015г., на действащия,
съгл. договор за управление от 20.ІІ.2015г.
изпълнителен директор на
дружеството на осн. чл. 328, ал.2 от КТ,
вр. с §. 1, т.3 от ДР на КТ,
считано от 19.ІІІ.2015г. Т.е. в
9-месечния срок от началото на възложеното му договора за управление изпълнение.
При уволнение на
посоченото основание преценката на изпълнителния директор не подлежи на съдебен
контрол и поради това няма изискване за мотивиране на заповедта за уволнение с
обосноваване на причините за взетото в този смисъл решение.
Трайната практика на
съдилищата приема, че когато дефинира правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ
не се занимава с въпроса за деловите и професионални качества на служителите,
които могат да бъдат уволнени на това основание. Изхожда се от идеята да се
даде възможност на лицата, на които е възложено управлението на предприятието,
свободно да подберат своя екип от ръководни специалисти. Правото на преценка на
управляващите не е ограничено с някакви законови рамки и следователно не
подлежи на съдебен контрол. На основание на чл. 328, ал. 2 КТ, при наличие на изискуемите се за това условия, могат да бъдат прекратени трудовите договори и
на много добри специалисти. В този смисъл ирелевантни за изхода на делото са
депозираните от въззиваемия доказателства за констатирани в отделението на
жалбоподателя нарушения.
Съответно на възведените с
жалбата отменителни основания, спорен между страните и висящ на производство
пред РОС стои въпросът за това, е ли е налице конкретно възложена на новия
управител бизнес задача, като условие за законосъобразност на предприетото
срещу жалбоподателя уволнение. Възражението на жалбоподателя, че в тази си част
обжалваното решение страда от липса на мотиви е основателно. Касае се за
отстранимо от тази инстанция процесуално нарушение.
Както бе посочено и по горе, основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ предполага
сключен договор за управление, по силата
на който върху управителя се следва
възлагане на задачи за успешно управление на стопанската
дейност. С учредяването на нов мандат
по договор за възлагане на управление, за управителя възниква възможността да
сформира управленски екип, в каквато връзка му се предоставят и правата по чл. 328, ал. 2 КТ. (вж. определение № 341 от 19.ІІІ.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 1282/2012 г., III г. о., определение по гр. д. № 1564/2010 г. III
г. о. на ВКС)..
Съгласно
задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК
(решение № 481/13.12.2011 г, на ІV г. о. на ВКС, решение № 249/04.07.2013 г. на
ІV г. о. на ВКС), наличието на нова бизнес програма (задача, план и пр.) е
условие за упражняване на правото по чл. 328, ал. 2 от КТ.
Съществено е всеки договор за управление да съдържа такава задача с конкретни икономически показатели, които
управляващият предприятието трябва да постигне. Като тези показатели трябва да
отчитат характера и спецификата на осъществяваната от дружеството дейност. Която по отношение на въззиваемия се
явява регламентирана, както в разпоредбите на чл.2 и сл.ЗЛЗ, така и в ТЗ. От приложения като доказателство Договор за
управление от 20.ІІ.2015 е видно, че
същият е сключен при хипотеза на чл.244, ал.7 ТЗ.
В реквизит на договора, в раздела,
регламентиращ договореното за управителя възнаграждение е предвидено,
размерът му да зависи от определени финансови резултати, както и такива в
сферата на здравното обслужване на населението. (вж. чл.6 от Договора л.28 и л.29). От съдържимото се в договора
се установява, че на управителя е възложено да постигне: отношение на приходи
към разходи(коефициент ефективност на разходите) над 1,05%;
да осигури използваемост на леглова база над 80%; да запази или намали престой
на преминал болен спрямо предходна година; към 31.ХІІ. на всяка, отчетна за
мандата му година, да не допуска просрочие на задължения към доставчици над
0,1% от общите разходи за дейността на
дружеството; да намали отношението на средната годишна наличност от материални
запаси, вкл.медикаменти и горива, отнесена към приходите от основна дейност
–показател „времетраене на един оборот в дни” с над 3% в сравнение с предходната
година; да намали размера на разходите за лекарства и медицински консумативи до
35% от общите разходи за дейността; отношението на паричните средства към
краткосрочните задължения, формиращо т.нар коефициент на абсолютна ликвидност
да е над единица; да постигне занижаване на леталитета спрямо средната стойност на леталитета в
лечебното заведение през последните три години;
От предметното съдържание на
процесния договор за управление се разкриват съществени уговорки, които обуславят правното
действие на договор за управление на предприятие по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ.
Предвид изложеното, настоящата съдебна
инстанция приема, че страните по процесното мандатно правоотношение са
уговорили конкретни стопански задачи , обуславящи
предоставената от законодателя правна
възможност в един разумен срок (9 месеца от започване действието на договор
за управление, встъпилият в мандат изп. директор да избере своя управленчески екип, с помощта
на който да постигне определените със стратегията ръководни и
търговски цели. Както бе изяснено, възнаграждението на изп. директор е обусловено от постигането на тези стопански
цели, във връзка с които е поел правното
задължение да увеличи имуществото и намали разходите на дружеството .
При преценка
законността на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ
съдът не може да осъществява контрол върху целесъобразността на възложените
с договора конкретни икономически и социални задачи. Поради което за правилното
решаване на настоящия спор е ирелевантно обстоятелството дали икономическият
план (т. нар. стратегия, бизнес програма)
е била изменяна преди или след сключване на процесния договор за управление,
респ. дали бизнес програмата е нова, сходна или идентична
по съдържание с предходната. В този смисъл е и задължителната за съдилищата практика на ВКС, формирана по
реда на чл. 290 ГПК с
Решение № 76/27.03.2012 г. по гр. д. № 937/2011 г., Г. К., ІІІ г. о.
Както бе изяснено,
с процесния договор за управление е било уговорено, че изпълнителният директор следва да изпълнява определената от
възложителя ръководна и финансова стратегия, като размерът на уговореното
възнаграждение е предпоставено от постигнатите в тази насока финансови
резултати. Поради което, управителят притежава автономно и неподлежащо на
съдебен контрол право в установения в чл. 328, ал. 2 КТ
срок да избере своя ръководен екип за изпълнение на определените стопански
задачи и за постигането на основната цел на търговското дружество - финансова
стабилност и реализиране на търговска печалба. Очевидно е, че тези бизнес цели
не биха могли да бъдат постигнати без предварително установена стопанска
програма и без съответния ръководен екип, който новият органен представител на дружеството
има право да избере (в същия смисъл и клаузата на чл. 4, т. 2 от договора).
В цитираните от въззивника решения
от задължителната практика на ВКС,
в които е прието, че съществен елемент на договора за управление е постигането
на съществени стопански резултати или икономически показатели: рентабилност,
производителност, обем на продажби, печалба и др., са обсъждани договори за управление на търговски дружества,
в които има посочени очаквани стопански резултати, а ответникът по процесния
иск (съобразно твърденията на самия въззивник) не е такова търговско дружество,
а с особен статут, поради което и
очакваните от управлението му резултати са специфични.
Нужно е да се
отбележи, че самото поставяне на бизнес-задачи пред новия управляващ дружеството,
освен в договора за управление, може да бъде включено и в други актове,
съдържащи задължения за него (вж. така Решение № 249 от 04.07.2013 по гр. д. №
1358/2012 г., ІV г.о., също постановено по реда на чл. 290 ГПК). В
тази връзка следва обсъждане на представената като доказателство(л.119-л.153)
Програма за развитие и управление на МБАЛ”И. ***-2015г. Тук следва да бъде
споделено възражението на въззивника, че в по голямата си част въпросната
програма звучи бланкетно, пожелателно, но не и конкретно разработваща визията
на изп. директор за мерките, предвидени в изпълнение на възложените му с
мандатния договор задачи с финансов и социален ефект. В контекста на останалите
доказатества обаче, предвиденото в т.12 от Програмата „цялостно пребазиране на
отделенията от Втори корпус(в който се е помещавало и ръководеното от
жалбоподателя отделение ПФО) и
затварянето му, звучи като конкретна мярка по изпълнение на възложените с
мандата задачи.
В контекста на изложеното
се налага обобщаващият извод, че
уволнението на ищеца е законосъобразно, предприето
от въззиваемия при наличие на изискуемите се по см. на чл.328, ал.2 КТ
предпоставки. Основният иск за отмяна на
уволнението, како и аксецесорно
предявения такъв за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението
длъжност, са неоснователни.
Постановено в тоз
смисъл решението на РРС следва да бъде потвърдено, в съгласие с чл. 272 от ГПК.
При
този изход на делото и предвид направените претенции за разноски пред
настоящата инстанция, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК
следва да се приеме, че въззиваемият има право на разноски в размер на 400лв. -
платено адвокатско възнаграждение.
По така изложените
мотиви, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №216/17. VІ.2015г. по гр.д.№636/2015г. по
описа на РРС.
ОСЪЖДА И.А.К. да заплати на "МБАЛ-И. *** сторени
по делото разноски в размер на 400,00лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред ВКС в едномесечен срок от обявяването му на 3.VІІІ.2015г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
НР