Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№117
 

Разград
 
 


30. ІХ.2015
 

Разградски окръжен

 
 
                                                                                  година                  Град                                           

2015
 
                                                 съд                                                                                   

28.ІХ.
 

публично

 
На                                                                                                                                Година

 ЛАЗАР МИЧЕВ

 

 

 
 
В                                  заседание в  състав:

 РАЯ  ЙОНЧЕВА

 ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

 

 
 

 Н. Р.
 
                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

  Секретар:                                                                     ЧЛЕНОВЕ:

 

  Като разгледа докладваното от съдия Йончева

         в. гр. 

 
   

2015 описа за               

 

203
 
      

                                        дело                                по година

   за да се произнесе, съобрази следното:

 

      Производство по реда на чл. 267 и сл. ГПК.

    Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от  С.С.В. чрез процесуален  представител по пълномощие-адв. Йовчев,  против Решение №199/2.VІІ.2015г., постановено по гр.д.№2007/2014 по описа на РРС, с което съдът е уважил предявеният срещу него от „АГРОСТИЛ”ООД, гр.Разград отрицателно установителен иск, приемайки за установено, че  не е собственик на 1/6ид.ч. от подробно индивидуализираните по иска  земеделски имоти  и на осн.чл.537ГПК е отменил нот. акт №134/13.ІІІ.2014г. по нот.д.№87/2014 и нот.акт №76/ 20.ІІ.2015 по нот.д.№53/2015, и двете по   опис на  нотариус с рег. №380, с които в производство по обстоятелствена проверка същият е признат за собственик на   процесните 1/6ид.части, на основание-покупко продажба и изтекла в негова полза придобивна давност. 

   Недоволен  от постановеното решение, ответникът обжалва  същото като недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и неправилно .  На релевираните основания моли за неговата отмяна и за отхвърляне на предявения срещу него иск като неоснователен и недоказан.

В с.з., лично и чрез проц. си представител по пълномощие-адв.Йовчев, жалбоподателят заявява, че поддържа искането си  за отмяна на обжалвания акт, аргументирайки се и с твърдение за симулативност на сделката, легитимираща ищеца като  собственик на процесните имоти, респ. като  активна в производството страна.

 В срока и по   реда на чл.263 ГПК,  насрещната по жалбата страна, чрез процесуалния си представител по пълномощие-адв.Еринг е  депозирала  писмено становище, оспорващо основателността на подадената от ответника   въззивна жалба. В с.з. пледира за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Претендира присъждане на доказан направени по делото разноски.

  Като подадена в срок,  от легитимираща интерес от обжалването страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

   Разгледана по същество е основателна, но по  различни от изложените в нея съображения, които в съвкупност релевират основания за обезсилване на обжалваното решение и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

                 С атакуваното решение РРС е приел, че с молба вх.№10695/15.ХІІ.2014г.    е допустимо  и редовно  сезиран от  въззиваемия  с предявен по реда на чл.124ГПК отрицателно установителен иск.  

    В съответствие с правомощията си по чл.101 ГПК и служебно дължимото по см. на чл.270ГПК, в производството по чл.267    съдът констатира, че   в развилото с пред РРС производство е останал неизяснен въпроса относно семейния статус на ответника.   Отговорът на който е от съществен значение за редовността му, предвид заявеното в обстоятелствена част на исковата молба  и в отговора на ответника, че се оспорва собственост,    придобита от последния чрез покупко-продажба и давностно владение.  Т.е. по способ, предоставящ задължително необходимо другарство,  при положение, че придобивният момент е настъпил по време на брак и не изключва презумпцията за съвместен принос в придобиването му. В тази връзка на ищеца е указано да представи доказателства. От приложените такива е видно, че към днешна дата, респ. към дата на придобиване на имотите по давност-  м.ІІІ.2015 и м.ІІ.2014г., считано от 21.ХІІ.106г. ответникът по иска и жалбоподател в настоящото производство е в брак със С.М.В..      

В съвкупността си, относимо на търсената по реда на чл.124 ГПК защита, доказателствата по делото сочат съпругата на жалбоподателя като негов задължително необходим в производството другар.

             Съгласно т.6 на ТР№1/9.ХІІ.2013г.,  имащо  задължителен за практиката на съдилищата характер, „ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия другар.” Постановките на т. 17 от ТР № 1/2000 г. от

04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС в частта относно задължителното другарство са прогласени за неактуални  при действащото от 1.І.2008г. ГПК.

             По изложените мотиви, съдът

                                                    Р  Е  Ш  И :

            ОБЕЗСИЛВА   Решение №199/2.VІІ.2015г.    по гр.д.№2007/2014 по описа на РРС, с което съдът е уважил предявеният срещу него от „АГРОСТИЛ”ООД, гр.Разград   като недопустимо постановено по нередовно предявен иск и

           ВРЪЩА делото за новото му разглеждане от друг състав на РРС при съобразяване на дадените му от въззивния съд указания относно дължимото конституиране на С.М.В.   като задължително необходим другар на ответната страна.

            Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.  

            

                    Председател:                         Членове:1.                                2.