РЕШЕНИЕ

№ / 28.09.2015г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и осми септември, две хиляди и петнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 204 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК

Подадена е жалба от Д.М.Р. – длъжник в производството по изп. д. № 25 / 2015г. по описа на СИС при РС Исперих, чрез пълномощник, против действията на ДСИ, изразяващи се във въвод във владение на взискателя по делото на част от имот, находящ се в с.Малък Поровец. В жалбата се твърди, че съдебният изпълнител не е уведомил надлежно длъжниците за предприетото изпълнение; че вещото лице, извършило трасирането на частта от имота – предмет на изпълнение, не е безпристрастно и че въводът е извършен на основата на неясно съдебно решение и в резултат длъжниците нямат достъп до тяхна постройка в имота.

В срока по чл.436 ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя Л.М.М. чрез пълномощник, в което е изразено становище за недопустимост и неоснователност на въззивната жалба.

ДСИ при СИС на РС Исперих е представил писмени обяснения, в които излага становище, че подадената жалба е недопустима, а по същество – неоснователна.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: Изпълнителното производство е образувано по молба на Л.М. във връзка с изпълнителен лист, издаден в нейна полза против Д.Р. и Х.Р., които са осъдени по силата на влязло в сила решение по гр.д. № 643 / 2013г. на ИРС да отстъпят собствеността и предадат владението върху 171,72кв.м., намиращи се в западната част на дворно място с идентификатор 46913.120.51, находящо се в с.Малък Поровец, ул.”Н.Вапцаров” № 12.

След образуване на изпълнителното дело, ДСИ е назначил вещо лице за определяне на координатите на граничните точки между граничещите си поземлени имоти, да изработи координати на върховите точки на контура на частта от имота, която следва да се предаде съобразно съдебното решение, с оглед трасирането й на място и да изготви комбинирана скица, в която да нанесе имота – предмет на въвода. По повод назначаването на вещото лице длъжницата Д.Р. е подала до ДСИ молба за отвод, излагайки твърдения за пристрастност на експерта. На 14.07.2015г. ДСИ е постановил мотивиран отказ на искането за отвод на вещото лице.

Съдебният изпълнител е насрочил действия по въвод във владение на 20.07.2015г. от 9ч. На 8.07.2015г. на двамата длъжници са връчени призовки за принудително изпълнение, в които са посочени датата и часът на въвода.

На 20.07.2015г. е извършен въвод във владение, видно от приложения протокол, съставен от ДСИ. От същия се установява, че процесните 171,72кв.м., намиращи се в западната част на дворно място с идентификатор 46913.120.51, находящо се в с.Малък Поровец, ул.”Н.Вапцаров” № 12, са отнети от длъжниците Д.Р. и Х.Р. и са предадени на взискателя. Вещото лице е извършило трасиране на граничните точки между съседните имоти. В протокола е отбелязано още, че при въвода не се е нарушила собствеността на стая с площ 15,60кв.м., която е собственост на длъжниците и че въвод в тази стая не е извършен. Движимите вещи, заварени в частта от имота, която е предадена на взискателя, са преместени доброволно от длъжниците, с изключение на две пчелни семейства, за които ДСИ е дал срок на последните да ги преместят до 23.07.2015г. Двамата длъжници са изложили своите възражения против въвода, които са отразени в протокола. На ДСИ. В изпълнителното дело е приложена комбинирана скица, изготвената от вещото лице в изпълнение на поставената му задача.

При така установените факти, за съда се налагат следните правни изводи: жалбата е допустима, доколкото в същата е направено оспорване за отстраняването на длъжниците от имот при ненадлежно уведомяване на същите за изпълнението – основание, съдържащо се в чл.435 ал.2 ГПК.

По същество съдът намира жалбата за неоснователна. Изпълнителното производство е образувано по реда на дял трети от ГПК – изпълнение на непарични вземания. Цитираното по-горе изискване на чл.435 ал.2 ГПК за уведомяване на длъжниците при предприемане на действия за отстраняването им от имот следва да се разглежда във връзка с чл.522 ал.1 ГПК, според който лицето, на което е присъден имот, се въвежда във владение, като съдебният изпълнител насрочва ден и час за въвода и уведомява страните. Горните изисквания са спазени от ДСИ при РС Исперих. Във въззивната жалба е изложено възражение, че ДСИ не е връчил на длъжниците покани за доброволно изпълнение. Връчването на ПДИ и спазването на сроковете по чл.428 ал.1 ГПК обаче не е от действията на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване, поради което съдът не следва да обсъжда подобно възражение. От значение за преценката по чл.435 ал.2 в.в. с чл.522 ал.1 ГПК е дали длъжниците са уведомени от съдебния изпълнител за насрочените ден и час за извършване на въвода във владение, което в случая е сторено. Ето защо въззивната жалба е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

Жалбоподателят е изложил доводи за пристрастност на вещото лице, ангажирано от ДСИ във връзка с ползване на експертни знания за трасирането процесните части от недвижимия имот. Оспорването на експертизи, изготвени в изпълнителното производство, също не попада в кръга действия, по отношение на които чл.435 ГПК предоставя на длъжника правото на жалба. В този смисъл направеното възражение е неотносимо към оспорването на атакуваното изпълнително действие.

Извод за неотносимост се налага и по отношение на възраженията досежно неяснотата на изпълняемото съдебно решение и като следствие – невъзможността ДСИ да изпълни въвода законосъобразно. Това действие вече е изпълнено. Със съдебния акт по обжалването му съдът се произнася по правните последици на извършеното изпълнително действие, т.е. със сила на пресъдено нещо се решава процесуален, а не материалноправен въпрос. В този смисъл повдигнатите възражения са неотносими в настоящето производство и освен това излизат извън кръга на основанията за обжалване, предвидени в чл.435 ал.2 ГПК. За защита на своите права и интереси всяка от страните разполага с други правни средства, по част от които вече са инициирани производства, видно от приложените в изп.дело книжа – тълкуване на съдебното решение, административна процедура за изменение на ПУП на селото. Що се отнася до твърдението, че въводът е обхванал и застроената част от имота, включваща тяхната стая, както и че са лишени от достъп до нея, съдът констатира от изготвения протокол за въвод, че тази стая не е била предмет на въвода, което е изрично отбелязано от ДСИ в протокола. Длъжниците не са ангажирали доказателства, че фактически нямат достъп до нея вследствие на въвода, поради което и твърдяното обстоятелство не може да бъде прието за установено. Освен това въпросът отново излиза извън основанията за обжалване на отстраняването на длъжниците от имота – предмет на изпълнение, поради което не може да бъде предмет на разглеждане по реда на чл.435 ал.2 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

Оставя без уважение жалбата на Д.М.Р. – длъжник в производството по изп. д. № 25 / 2015г. по описа на СИС при РС Исперих, против действията на ДСИ, изразяващи се в извършен на 20.07.2015г. въвод във владение на взискателя.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.