Р Е
Ш Е Н И Е
30. ХІІ.2015 Разград
43
Номер
Година Град
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен 30.ХІ. 2015
съд
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В публично
заседание в състав:
Секретар: Н. Р. Председател
2015 търговско
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
206
дело номер по описа на РОС за година..
съобрази следното:
Производство по реда на 422 във вр. с чл.365 и сл.ГПК.
„ЗООХРАН”ЕАД,ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление по търг.регистрация в
с.Първенец, община Родопи, Пловдивска обл., ул.”Синчец”№20 , чрез
процесуален представител по пълномощие-адв.М.Даракчиева предявява срещу Т. С.Ц. положителен установителен иск за съществуване на вземане в размера на 60 120,00лв., от които - 57
720,00лв., дължима по договор за
спогодба главница и 2 400,00лв. в обезщетение за забава на престацията,
дължима по предхождащата спогодбата търговска
продажба. За което вземане, в
производство ч.гр.д.№1389/2014г. по описа на РРС и на осн. чл. 417 ГПК, в качеството си на кредитор ищецът се е
снабдил срещу ответницата със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист . С иска се претендира установяване
и на вземане за направени и присъдени в
хода на заповедното производство разноски в размер на 1966,26лв., както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 202, 40 лв.
В
законоустановения и предоставен й за това
по реда на чл.367ГПК срок, ответницата не е депозирала
отговор, не е ангажирала
становище по допустимост и основателност на иска, не е провела оспорване на приложени към исковата молба писмени доказателства;
не е представила писмени доказателства и не е сезирала съда с доказателствени
искания; не е оспорила реда и подсъдността на
производството, не е направила искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие,
както и за разглеждането му в закрито заседание по чл.376ГПК; Не е
предявила насрещен иск или възражения, чието разрешаване се следва с дължимото
по същество на спора решение; не е направила искане за привличане на трето, подпомагащо я в производството лице и
не е провела, по реда и в сроковете на чл.193 и сл.ГПК, оспорване истинността
на депозираните по делото доказателства.
При редовност в
призоваването, страните не се явяват в насроченото по същество на иска публично
с.з. С депозирана към дата на заседанието писмена молба, ищецът заявява, че
поддържа исковете по размер и на предявеното им основание. Претендира
присъждане на доказано направени по делото разноски.
Обсъдени поотделно и в
съвкупност, както и във връзка с доводите на страните, събраните по делото
доказателства дават основание на съда да
приеме за установена следната фактическа обстановка:
Във връзка с дължимата се преценка за допустимостта на иска, съдът
изиска и приложи като доказателство преписка по ч.гр.д.№1389/2014г. по описа на
РРС. При съобразяване на същата установи, че конституираният с исковата молба
ответник - Т.
С.Ц., в качеството си на
длъжник в производство по чл.417
ГПК е възразила по реда и в сроковете на чл.414 ГПК срещу издадената по заявлението на ищеца
заповед за незабавно изпълнение №2201/15.VІІІ.2014 (вж.л.22- от ч.гр.д.№1389/2014г.
на РРС).
Със свое Разпореждане №1074/22.ІV.2015, сезираният със
заповедното производство съд е уведомил
заявителя за постъпилото срещу вземането му възражение и е указал на
същия, че може да установи съществуването му с предявяване на иск по реда и в
сроковете на чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.
На л.35 от преписката по ч.гр.д.1389/2014
по описа на РРС е приложен отрязък от съобщение, удостоверяващ, че
адресираните до ищеца указания, са му
връчени на 12. V .2015г. Считано от тази
дата, допустимият за предявяването на установителния иск едномесечен срок
изтича на 12.VІ.2015г.
На 15.VІ.2015г., кредиторът е депозирал пред заповедния съд
доказателства за предявен в срока на чл.415 ГК иск за установяване на
оспореното в хода на заповедното производство вземане(исковата молба е входирана в регистратурата на РРС на 15.VІ. 2015г.) Книжата, удостоверяващи пред заповедния съд предявяването на установителния
иск са изпратени чрез куриерска услуга, в плика, носещ клеймо с дата на
подаването им-11.VІ.2015г.
От изложеното се следва за
установено, че искът за установяване съществуване на вземанията по сключения
между страните договор за спогодба, е допустимо предявен в срока на чл.415ГПК.
Исковата
молба е подадена от легитимирано по см. на чл.422 във вр. с
чл.415 ГПК лице и с предмет-частично допустим,
в рамките на заявеното и оспорено
в хода на заповедното производство вземане в размера на
60 120,00лв., основано на установените между страните облигационни
отношения, съгл. приложен към заявлението договор за спогодба. Общо
претендирания о иска размер на вземането се явява сбор от дължима в изпълнение на договора главница от 57 720,00лв. и сумата от 2 400,00лв., договорена с
подписаната между страните спогодба като дължимо се в полза на ищеца
обезщетение за забава на дължимата, по
предхождащата спогодбата търговска сделка,
престация на родово определени вещи.
За
вземането по направените в хода на заповедното производство разноски, искът е
недопустим. За този си извод, съдът съобрази проведената с ТР№ 4/18.VІ.2014 по Тълк. д. № 4/2013
г . на ВКС задължителна за съдилищата практика(вж.т.10.в.)
Разноските съставляват акцесорно
вземане, обвързано пряко с уважаване или не на претенциите и не се включват в
спорното право, а се следват като правна
последица, поради което са и извън предметния обхват на иска по чл. 422 ГПК. Който предмет
има за цел да установи със сила на пресъдено нещо наличието на конкретно
облигаторно задължение, произтичащо от правоотношение, различно от
процесуалното, обуславящо отговорността за разноски.
При оспорване само
на присъдените със заповедта за изпълнение суми за заплащане на разноски не е налице възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК.
Длъжникът има право да обжалва заповедта по чл. 413, ал. 1 ГПК,
за каквото по делото няма данни да е проведено от страна на ответницата в това
й качество. Законодателно уредените два
режима за атакуване на заповедта за изпълнение изключват наличието на
процесуалните предпоставки за съществуването на право на установителен иск за
разноските в заповедното производство.
По изложените съображения,
производството по делото следва да бъде прекратено в тази му част.
По основателността на допустимо предявения в останалата си част иск
по чл.422 ГПК, съдът съобрази следното: Като доказателство по делото е приложен
договор, носещ нот. заверка с рег. №9582/16.VІІІ.2011г. по рег.опис на нотариус
П.Ангелова, с рег.№496 и р-н на действие при РС-Търговище. В съдържание на
договора, сключен между ищеца, „ТВС
АГРО”ЕООД,ЕИ ********, гр.Разград и ответницата Т. Ц. е
обективирано волеизявление, имащо характер на
извънсъдебно признание относно съществуващи между „ЗООХРАН” ЕАД и „ТВС
АГРО”ЕООД търговски взаимоотношения , установени
със сключена между тях на 1.ХІ.2010г. търговска сделка за покупко –продажба на
царевица, реколта 2010г. В качеството си
на продавач по сделката „ТВС АГРО”ЕООД
се е задължило да достави на ищеца 1 800т царевица при договорена
единична цена в размер на 325,00лв/т без
ДДС. За периода 1.ХІ.2010-28.ХІІ.2010г. ищецът, в качеството си на купувач
заплатил, за дължимото по договора за покупко-продажба количество царевица, сумата от 702 000,00лв. с вкл.ДДС.
От съдържанието на сключеният между страните договор
за спогодба се следва за установено, че относимо към дата на подписването му,
„ТВС АГРО”ЕООД е признало неизпълнение
на поетото по търговската продажба задължение за доставка на 148т царевица на
обща стойност от 57 720,00лв., заплатени от ищеца авансово, съгл.
цитираните в споразумението фактури с №№79/1.ХІ.2010; 80/3.ХІ.2010;
81/5.ХІ.2010г;84/8.ХІ.2010г; 85/12.ХІ.2010г. и 90/20.ХІІ.2010г. Както й , че за
обективираната от него забава на дължимото по този договор, в поза на ищеца се следва обезщетение в размера на
2 400,00лв.
С подписване на споразумението страните са постигнали съгласие за трансформиране на установените
между тях търговски взаимоотношения по
договор за покупко продажба в такива по
договор за спогодба. По силата на който, при изрично договорена солидарна
отговорност, ответницата и „ТВС
АГРО”ЕООД са се съзадължили в срок до „31.ІХ.2011г.” да
престират дължимите по договора за покупко-продажба 148т царевица ведно с
договорените в обезщетение за забава на
доставката 2 400,00лв. или „да
върнат” на ищцовото дружество сумата от 57 720,00лв., заплатена от него
авансово като цена на договореното и недоставено му количество царевица ведно с обезщетение за
забава в размер на 2 400,00лв.
Безспорно, спогодбата е двустранен възмезден
договор, с който страните прекратяват съществуващ спор, или избягват един
възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Целта е да се внесе
определеност и яснота в отношенията между страните. За да се постигне тази цел,
спорещите жертват действителното правно положение, като се съгласят да считат
помежду си, че то е било и е такова, каквото го прогласява спогодбата. Възможно
е тя да включва в себе си воля за
частичен отказ от съществуващо право, както и за частично поемане на несъществуващо
задължение- чл. 365, ал.2 ЗЗД.
Спогодбата цели да изключи възможността по оспорване на предхождащото я правно
положение (вж.Реш. по гр.д. № 2480/94 год. на ВКС-5 гр.о.).
С оглед на изложеното относно
правния характер на спогодбата, следва да се направи извод, че след като
споразумението е валидно, по същество същото представлява признание за дълг, респ.
за ирелевантност на предхождащите спогодбата отношения между страните.
В т.17 на
ТР№4/2013г., ОСГК ТК на ВКС, в която е прието, че предметът на делото по иска,
предявен по реда на чл.422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в
исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е
издадена заповедта за изпълнение. В случая ищецът е заявил, че вземането му
произтича от сключената с ответницата и
„ТВС АГРО”ЕООД спогодба. Поради
което, на изследване подлежи именно това правоотношение, доколкото от формална
страна, с оглед разпоредбата на чл.365 ЗЗД такава е била сключена. С нея съществуващите
между страните правоотношения са се изменили и се удостоверява преуреждане на
бизнес отношенията между страните. За съда се следва да установи има ли
погасяване на поетите с нея задължения.
По
твърдение на ищеца, неоспорено от страна
на ответницата и срещу което, в заповедното производство не е постъпило
възражение от страна на солидарно съзадължилото се по вземането „ТВС
АГРО”ЕООД, към дата на предявяване на
иска, която по правилото на чл.422ГПК е датата на подаденото по реда на чл.417
ГПК заявление(15.VІ.2015г.) „ТВС АГРО”ЕООД не е погасило нито едно от
алтернативно поетите по спогодбата задължения в договорения за това срок. Тук
следва да се отбележи, че посочената в договора дата- 31.ІХ. е несъществуваща в календара. Което
според съда не прави вземането неизискуемо към дата на подаденото по реда на
чл.417 ГПК заявление, тъй като месецът и годината са ясно определени и
позволяват извод в тази насока.
Аналогично на избора на престация - в
натура или парично, предоставен с
подписване на спогодбата в право на длъжниците,
с настъпване на падежа в право на кредитора по сделката е налице възможност да заяви интереса си - от
изпълнение в натура или в паричната му равностойност.
Обобщавайки изложеното, от правна страна съдът приема иска за
установяване на парични вземания на основание сключен между страните договор за
спогодба, за основателен и доказан. Относимо към дата на предявяването му, същите
се явяват установени по своя размер, основание и изискуемост.
Водим от горното, Съдът
ПРИЗНАВА за установено, че
в
изпълнение на Договор за спогодба, , носещ нот.заверка рег.№9582/16.VІІІ.2011г. по опис на нотариус А., с рег.№496 и р-н на
действие при ТщРС Т. С.Ц. , ЕГН**********,*** ДЪЛЖИ на
„ЗООХРАН”ЕАД,ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в с.Първенец, община Родопи, Пловдивска обл., ул.”Синчец”№20 в условия на солидарна отговорност с „ТВС АГРО”ЕООД,ЕИ ********, гр.Разград, сумата от 60 120,00лв., от които - 57
720,00лв.(петдесет и седем хиляди седемстотин и двадесет лева), дължима по договора за спогодба главница,
ведно със законна лихва, считано от 14VІІІ.2014г. до окончателното й изплащане
и 2 400,00лв.(две хиляди и четиристотин лева –договорено в обезщетение за
забава на престацията, дължима по предхождащата спогодбата търговска продажба, за което вземане, в производство
ч.гр.д.№1389/2014г. по описа на РРС и на осн. чл. 417 ГПК, в качеството си на кредитор „ЗООХРАН”ЕАД,ЕИК ******** се е снабдил срещу Т. С.Ц. със
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист .
Прекратява като недопустимо
производството по т.д.№206/2015г. на РОС
В ЧАСТТА по иск на „ЗООХРАН”ЕАД,ЕИК ********
против Т. С.Ц. за установяване на вземане за направени и присъдени в хода на заповедното производство разноски в
размер на 1966,26лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на
1 202, 40 лв.
Осъжда Т.С.Ц. да заплати в полза на ЗООХРАН”ЕАД,ЕИК ********,
доказано направени по делото разноски в размер на 1 202,40лв.(хиляда двеста и два лева и
четиридесет стотинки) .
Решението може да се
обжалва пред ВнАпС в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия:
НР